Кой е Johnny Cash (Джони Кеш)? Не е възможно да се опише с няколко думи. Определят го като кънтри певец, но не е само това. Определят го и като актьор, но и това е малко за него. Това е една изключително колоритна личност за своето време. Показателно за успеха му е, че съумява да продаде над деветдесет милиона свои записи в кариерата си. Даже през 1969 година, сред пика на „Бийтълс“, неговите албуми надхвърлят по продажби техните, което си е цяло чудо.

„Ring Of Fire“ е написана през 1962 година от тогавашната приятелка и бъдеща, втора поред, съпруга на Джони – June Carter (Джун Картър), и от китариста и автор на песни Merle Kilgore (Мърл Килгор). Не се знае как се ражда идеята за текста, но на някои места се твърди, че Джун Картър е вдъхновена от фразата „Любовта е като горящ огнен пръстен“, която видяла подчертана в книга с поезия от елизабетинската епоха, подарена от неин чичо, който също се е занимавал с писане на песни. В кънтри музиката в много случаи има такива предшественици роднини, допринесли за насоката на музикантите. Според списание „Rolling Stone“ Джун пише песента, докато шофира в една късна нощ, мислейки за трудните си отношения с Джони, който по това време има проблеми с алкохола и наркотиците. Тя е силно обезпокоена от дивашките му маниери и че въпреки това не може да му устои. Заради същите тези проблеми само две години по-късно той причинява голям пожар, който унищожава стотици акри горски масиви в Калифорния. Тогава той едва успява да се спаси, а избягва и тежка присъда. Няколко пъти след това е арестуван и затварян за по една нощ за притежание на леки наркотици. Джони живее известно време и с друг човек, който има проблеми с дрогата - кънтри музикантът Waylon Jennings (Уейлън Дженингс). В предишен епизод разказахме за него и как той предрича катастрофата на самолета, причинила смъртта на Buddy Holly (Бъди Холи) и други музиканти. Джун казва на Джони, че ще се ожени за него, ако той се изчисти от всякакви наркотици. Джони временно ги спира и те се венчават, след като той й предлага брак на свой концерт в Онтарио. Но после пак се връща към тях. Джони многократно опитва да откаже наркотиците, но все не се получава. Джун е до него и му помага, придружавайки го в няколко клиники за наркозависими. От нея той има единствения си син, Джон Картър Кеш, който обаче също става клиент на тези лечебни заведения.

За пръв път „Ring Of Fire“ е изпълнена през 1962 година от Anita Carter (Анита Картър), която е сестра на Джун. Първото й заглавие е „Love’s Ring Of Fire“ и тя е включена в нейния албум „Folk Songs Old And New“, издаден от „Mercury Records“. Джони, който по онова време е гадже на Джун, чува песента. Дни след това той сънува, че в нея има звук от характерните за мариачи стила мексикански тромпети. Така в главата му се ражда идеята за неговата версия. Само година по-рано мексиканската музика и конкретния инструмент, който Джони си е представял, се чува в доста често пусканата по радиостанциите „The Lonely Bull“ на Herb Alpert (Хърб Алпърт). Кеш си казва, че ще изчака шест месеца, за да види дали „Love’s Ring Of Fire“ ще стане хит, и ако не стане, той ще я направи за себе си. Тя наистина няма успех и Джони се захваща с нея. За пръв път в своята музика Кеш ще добави тромпети. Това толкова му се харесва, че той го повтаря и в един от следващите си хитове „It Ain’t Me, Babe“ от 1964 година.

Беквокали на Джони в „Ring Of Fire“ са сестрите Джун и Анита, а също и тяхната майка и популярна кънтри певица Maybelle Carter (Мейбъл Картър). Кеш не запазва съвсем текста на Анита, а поразмества строфите в него.

Чуйте още (не)възможни новини със Самуил Петканов

Всичко интересно от света на земеделието

Проблемът е вече, че цените са ниски, а не високи. Това мнение изрази икономистът Лъчезар Богданов във форума за идеи на Дарик радио "Стълбището". Според него инфлацията вече не е големият проблем за 2023 година. Той посочи, че тя е комплексен феномен и не може всички промени в цените да се влияят от нея, а има и други фактори като господстващото положение, повишаващата се цена на труда и ефекта на по-високото търсене.  Богданов подчерта, че ако управляващите разрушат някои от основните стълбове на икономическото развитие, след това всички ще страдат много години. Чуйте още от думите на Лъчезар Богданов.

С този епизод на „Музикална история“ ще ви върна много назад, за да проследим пътя на най-популярната песен на Nat King Cole, наречена „Unforgettable“.

През 1952 година роденият в Алабама Nat King Cole (Нат Кинг Кол) е на 33 години. Когато много преди това е привлечен от музиканта Johnny Mercer (Джони Мърсър) в едва прохождащата „Capitol Records“, никой не подозира, че ще стане златна кокошка за продуцентската компания и ще има важна роля за нейното утвърждаване на музикалния пазар. През 1952 година е издаден албумът „Unforgettable“, а преди него Нат вече има цели четири солови албума, два от които инструментални, където си проличава таланта му на пианист. Албумът от 1952 година събира записи от почти седем години. Много от тях са пускани като сингли между 1946 и 1952 година. Тук трябва да поясним, че по онова време дългосвирещите плочи с продължителност повече от петнайсет минути не са били много популярни. Първата такава плоча излиза през 1948 година. В началото на 50-те повечето дългосвирещи плочи са компилации от хитове, или от сингли, излизали предишните години. Такъв е и случаят с „Unforgettable“. В първата своя версия албумът включва осем песни. В следващите преиздания са добавяни и още към тях.

Но безспорно най-успешната песен от албума е именно заглавната „Unforgettable“. „Unforgettable“ е популярен джаз стандарт, написан от Irving Gordon (Ървинг Гордън) още през 30-те години, като не се знае точно кога. Счита се, че Нат е първият, официално записал тази песен, като нейните авторски права са утвърдени на 23 май 1951 година. Дотогава Гордън е вече популярен автор. Други песни, които е написал до този момент и са станали известни, включват „What Will I Tell My Heart“ на Bing Crosby (Бинг Кросби), „Me, Myself And I“ на Billie Holiday (Били Холидей) и т.н.

Когато Гордън предлага на „Capitol“ своята песен, нейното оригинално заглавие е „Undeniable“ (в превод: неоспорим; превъзходен). Но издателите изискват да се промени, ставайки „Unforgettable“ (в превод: незабравим). Текстът разказва за двама влюбени, признаващи чувствата си един на друг.

Първата версия, изпълнена от Нат на „Unforgettable“ е записана на 17 август 1951 година, в студио „Capitol“ в Холивуд, Лос Анджелис, Калифорния, и е издадена през октомври същата година. Аранжиментът е на ръководителя на оркестъра Nelson Riddle (Нелсън Ридъл). Нат и Нелсън вече са работили заедно и по още песни, включително станалата хит през 1958 година - „Pretend“. „Unforgettable“ е включена като първа в новия албум на Нат.

Нелсън работи с Нат и след това. Когато по-късно Frank Sinatra (Франк Синатра) се присъединява към „Capitol“, Ридъл работи и с него и прави някои от най-красивите аранжименти за негови песни, като например този на „All The Way“.

Втората версия на „Unforgettable“ от Нат е от 1952 година и е неоркестрирана. Тя излиза в едно преиздание чак през 1998 година.

Третата версия на Нат е от 1961 година за албума „The Nat King Cole Story“. Тя е с оркестъра на Ralph Carmichael (Ралф Кармайкъл) и с негов аранжимент.

Има и четвърта версия на Нат, пусната като сингъл на 12 юли 1991 година. Любопитното там е, че за нея е взет оригиналният запис и върху него е насложен гласа на дъщерята на Нат - Natalie Cole (Натали Кол). Затова песента е наречена „виртуален дует“. Тя е аранжирана от Johnny Mandel (Джони Мандел) и продуцирана от David Foster (Дейвид Фостър). Тази версия достига до 19 място във Великобритания и до позиция номер 14 в основната класация на американското списание „Billboard“. Освен това взема три награди „Грами“ на тридесет и четвъртата церемония на музикалната академия - най-добър запис, най-добра песен и най-добро традиционно вокално поп изпълнение за годината. Най-после авторът Гордън получава признание от „Грами“, четиридесет години след първия запис и повече от петдесет след написването на песента. Версията от 1991 година получава и други признания по-късно. Тя е включена и в албума на Натали „Unforgettable: With Love“, който е в почит на нейния баща.