Време е да отворим вратите към историята на един от най-популярните хитове на 60-те години, който се слуша и до днес. Това е „Stand By Me“ на американския R&B певец Ben E. King.
През 1960 година Benjamin Earl Nelson (Бенджамин Ърл Нелсън) е на 22 години. Роденият в Северна Каролина певец вече две години пробива на американските музикални сцени, изпълнявайки госпъл и соул музика с колегите си от групата „The Drifters“. Голям хит в САЩ става тяхната песен „There Goes My Baby“ от 1959 г. През май 1960 година Бен напуска групата заради несъгласия на мениджъра му с условията, при които е нает, и започва солова кариера. Първият му сингъл с новото му сценично име Ben E. King е добилата по-късно популярност песен „Spanish Harlem“. Малко след записването на парчето, се ражда и „Stand By Me“. Но преди да разкажем за нея, ще се върнем малко назад.
От деветата си година Бенджамин живее в Харлем, Ню Йорк, и пее в множество църковни хорове. Той е познавал добре госпъл традициите. Както и сам ще признае по-късно, по онова време се е влияел доста от певци като Brook Benton (Брук Бентън), Roy Hamilton (Рой Хамилтън) и Sam Cooke (Сам Кук). Още през 1905 година методисткият свещеник от Филаделфия - Charles Albert Tindley (Чарлс Албърт Тиндли) написва песен със заглавие „Stand By Me Lord“, която става много популярна по църквите в целия американски Юг и през 50-те години е записвана от различни цветнокожи госпъл музиканти. Най-известен е вариантът на групата „Staple Singers“ от 1955 година и дори някои погрешно го сочат за първо вдъхновение на Бен. Този текстов мотив се завърта в госпъл средите и не е случайно, че през 1959 година един от любимците на Бен, Сам Кук, съвместно с J. W. Alexander (Дж. У. Александър), написва песен със заглавие „Stand By Me Father“. Песента е записана от „The Soul Stirrers“ и вокалиста Johnnie Taylor (Джони Тейлър). Бен не харесва старата църковна песен, но е впечатлен от новата версия на Кук и започва да пише своята „Stand By Me“ (в превод „Застани до мен“) в спалнята си с помощта на евтина китара. Според документалния филм „History of rock ’n’ roll“, в началото Бен не е искал да я записва като солов изпълнител. Планирал е да я изпълни с мъжки хор, като е имал идея да я предложи на колегите си от „The Drifters“. Други източници твърдят, че им я е предлагал, но мениджърът на групата не е одобрил идеята за песен и затова не се е стигнало до запис. На места ще прочетете, че Бен пише песента, вдъхновен от тогавашната си приятелка и по-късно съпруга Betty Nelson (Бети Нелсън), но това са по-скоро таблоидни измислици.
