Darik Podcast

Журналистът от разследващия сайт BIRD.bg Димитър Стоянов в „За медиите (само)критично“

10 години от края на света - 3 факта, с които да впечатлите всеки жител на планетата: - Защо цветовете на Аржентина са бяло и синьо - Защо има рекорди на Гинес - Къде има паметник на отрязани уши

„Изкуството за разлика от физиката може да върне времето.“  Крикор Азарян

Крикор Азарян казва „Най-важното в дневно време е да останем човеци“.Какъв щеше да бъде според вас светът, ако повече хора притежаваха онези качества, който отличават проф. Азарян, които го правят толкова специален и добър човек? Как си го представяте този свят?

Мисля, че преди години щях да ви отговоря, че това щеше да е един прекрасен свят. В днешния ден обаче,  аз ще кажа, че не знам. Злото и мракът ми се струват вече прекалено много, прекалено напреднали и не знам колко процента от човечеството трябваше да бъдат такива като него, толкова добри и толкова отдадени, за да се обърне този процес. Във всеки случай мъдреци като Коко дори само заради това да ни кажат какво се случва, защото много от нас не знаят какво става, а Коко на всичко намираше отговор и то мъдър. Когато някой го запиташе нещо, той известно време мълчеше и после казваше нещо, което на пръв поглед нямаше общо с въпроса, който му е зададен. След малък размисъл разбираш, че той ти е дал най-мъдрия, най-точния отговор, който може да бъде даден на този въпрос. Не знам дали светът щеше да стане по-добър, но щеше да е по-разбираем за нас.

Крикор Азарян*: „Имам чувството, че има някакъв любовен танц между да обичаш и да се удивляваш. Същност отсъствието на любовта започва от неспособността да се учудваш, в хубавия смисъл на думата, на другия, от това, което той прави.“

С какво Ви учудваше Вашият Коко?

В началото на нашата връзка, на нашето запознанство той ме учудваше, защото аз като млада бях много дива, много напориста, много обичах да съдя хората прибързано, когато се запознах с него, аз за пръв път видях, човек, който мисли преди да говори. Да, бях на 28 години, но страшно много се изненадах, защото ти виждаш физически как по очите на този човек, след като си му задал някакъв въпрос, че той мисли. Няма автоматично отговаряне. (...) А после Коко започна да ме учудва със своята способност за учудване. Защото, за да се учудваш така както той се учудваше, това означава, че някаква съществена част в теб пази все още детето в теб живо. И той се учудваше толкова спонтанно, толкова автентично, че не бих могла да допусна, че той имитираше това учудване. При това учудването му винаги беше радостно, винаги наистина изненада, понякога от най-малки, най-дребни неща и това негово качество наистина беше за учудване, защото аз не съм го срещала при други хора, а аз познавам много хора. (..) И другото, което ме учудваше докрая – Коко обичаше хората. Дори хора, които се отнесоха несправедливо с него, покрай историята с пенсионирането му от НАТФИЗ, която беше една грозна история, наистина. Той не си позволи никога да каже една лоша дума срещу никой от тези хора. И когато аз си позволявах да коментирам тези хора, той казваше: „Много те моля, недей.“ Това наистина е за учудване.

Имате ли нещо, което искате да кажете и което не успяхме да споменем?

Сега се сещам за нещо, което наистина бих искала да кажа. Накрая, когато той си отиваше, говорихме си нещо и аз го попитах: „Добре, де, за теб в този момент какъв е смисълът на живота? и той казва: „Да даваш!“.И тук трябва да добавя, че той имаше много за даване, защото, за можеш да даваш, трябва да имаш какво. Той имаше много, много за даване и беше много щедър. И за това ще остане и ще се помни от всички ни.

*откъс от филма 45* по Азарян; реж. Лили Абаджиева

Трима мъдреци в ефира на ДАРИК: психотерапевтите Мадлен Алгафари и Иво Величков и писателят Георги Бърдаров

„В говоренето на ума винаги може да съществува лъжа, а в говоренето на тялото такава не може да съществува, защото него го управлява мозъчната кора, а тялото е управлявано от подкорови структури...

Георги Бърдаров

„Няма как да избягаме от войната. Войната винаги се завръща. Това е първата война, която е изцяло в информационната ера и присъства ежедневно в живота ни. И през нея отново се вижда това крайно разделение в българското общество, което е симптом за нещо болно...

„Най-трудната прошка е да простим на себе си...“

Иво Величков:

„Не знам дали някога ще се излекуваме от разделението, защото хората сме склонни към крайности. Най-голямата вреда, която претърпява социума ни в последните години е безверието. Има страшно много информация и ние не вярваме на нито една...“

„Човек се управлява през емоциите. Колкото по-първични са те, толкова по-истински са, а най-първичната емоция е страхът... Със скоростта с, която се развиват технологиите, си давам сметка, че съвсем скоро уменията вече няма да са ценност и ще останат само идеите; материята изчезва и остава само информацията, а парадоксът е, че в същото време хората стават все по-материални...“

“В момента, в който обществото абдикира от възпитанието на индивида, тази задача остава само на семейството, но днес вече имаме две или три поколения „чалга“ родители, които не са възпитани и следователно не могат да възпитават...“

В аудиофайла може да чуете още за демографската криза, за войната, за човека от актуалната политическа криза до смисъла на живота и светлото бъдеще...

„Анализирай това“ с Александра Петрова.

През тази година се навършиха 100 години от рождението на един от най-светлите българи Радой Ралин. Човек, който безспорно остави дълбока диря в обществото ни.  За него е казано какво ли не. Той наистина беше непрекъснато между Осанна и Разпни го.

Темз и Антон знаят, че на Коледа стават чудеса и не губят време да ви представят книгите, създали чудни светове, изпълнени с герои и приключения. Ако Тери Пратчет се яви на конкурс за Дядо Коледа, той би се справил точно толкова добре, колкото оригиналният белобрад старец.

Разговор с музиканта в „Стълбището“ на Дарик

Разговор с музиканта в „Стълбището“ по Дарик

"Всяко едно общество, което иска да има бъдеще, трябва да инвестира в образованието и културата. Проблемът става, когато културата започне да се разглежда като нещо различно в държавата".

Такова мнение изрази във форума за идеи "Стълбището" на Дарик радио композиторът Петър Дундаков.

Според него няма рецепта за спокойствието на един творец, но всеки един човек, за да функционира, трябва по някакъв начин да се чувства спокоен за утрешния си ден.

"За мен финансирането дори на писането на музика трябва да се финансира и не може да се смята, че един композитор ще работи нещо друго през деня, а нощно време ще пише някакви велики произведения – това е тотална утопия. Ако самата държава не легитимира заниманието като смислено, то тогава ти се превръщаш в маргинал и няма абсолютно никакво значение какво пишеш, ако то не може да общува и да се интегрира", каза още Петър Дундаков.

На въпрос може ли държавата да възпитава добрия вкус, композиторът отговори така: "Интелектуалците много се оплакват от чалгата – искат да се забрани. Аз не съм почитател на попфолка, но не смятам, че нещо трябва да бъде забранявано, а друго популяризирано. От друга страна обаче, това, което не трябва да се пропуска, е че както попфолка има възможност той да се самофинансира, така държавата да дава възможността на другата култура да се случва".

Според него е много важно държавните институции като филхармонии и опери да имат бюджет, с който да бъде субсидирано писането на нови творби.

"Писна ми от българина, който се оплаква. Който вижда, че някъде животът тече, а тук при нас не тече. Аз съм живял 10 години в Холандия, избрал съм да съм тук и съм много щастлив, за мен това е прекрасно място, където мога да работя", посочи още Петър Дундаков.

По думите му това, което младият човек трябва да търси, е собственият си глас. "Когато намериш собствения си глас, тогава започваш да бъдеш чуван", на мнение е композиторът.

За Петър Дундаков "Дума на годината" е "бокс". Той сподели, че му се иска думата да е "промяна", като уточни, че тя няма нищо общо с политиката.