Darik Podcast

Разговор с Христо Христозов и кинокритика Анита Димитрова!

Доза хумор с добрия доктор!

Нова дума, празнични съвети и кой ще спечели Световното в Катар. Всичко това в стиска Не!Новини в Дарик Кафе ще усмихне деня ви, а може би и самите вас.

Разговор на Илина Стоянова с Брайън Бойтлър от Crooked Media

Афронавти, любовни писма, Световно в Уругвай и връзката на същия Уругвай с пловдивското Локо. Днес историите са абсурдни, смешни и мили, каквито ще бъдем отново в следващото издание на Ти си знаеш на 4 януари. Чуйте, вижте и разкажете на приятел. Весели празници!

Здравейте, снежни хора, навън времето е относително, но пък фактите са си факти и те са:

20 години CVS България

Днес ще разкажем една кратка, но интересна музикална история. Ще обърнем внимание на поредния евъргрийн, този път изпълняван от Нийл Седака (Neil Sedaka). Това е песента

"Oh! Carol" от 1959 година.

Нийл Седака има съдба, доста сходна с тази на Пол Анка, поне в началото. Баща муе сефаратски евреин с турско-ливански произход, чиито родители идват в САЩ от Истанбул през 1990 година. Работил е като таксиметров шофьор. Майка му също е еврейка, но от руско-полски произход и с малко от рода Ешкенази в кръвта. В училище толкова се влюбват в Нийл, че въпреки забраните на учителите, негови съученици събират подписка, в която искат да пее на техните празненства. Още в ранните му години го чува известниятпродуцент Дон Киршнер. Тогава Нийл е на деветнайсет години. Първата негова песен, която през 1958 година се завърта в класациите е „The Diary“. Но няма кой знае какъв успех. Издава още сингли. По същото време от звукозаписната компания "RCA Victor" се канят да изхвърлят Нийл, защото други два сингъла, които е пуснал, „I Go Ape“ и „Crying My Heart Out For You“ се представят доста зле. Тогава продуцентът Ал Невинс, който по това време е мениджър на Нийл,  убеждава колегите си да дадат последен шанс на момчето. Младият Нийл решава да прослуша три актуални за времето си сингъла и разбира, че структурата им е сходна. Тогава в него назрява идеята да направи песен в същата тази схема и тя наистина става хит. Написана е от Нийл в съавторство с Хауърд Грийнфилд. Двамата с Нийл са приятели от деца. Когато Нийл е на 13 години, той ходи в дома на съседското семейство Грийнфилд, за да се упражнява на тяхното пиано. Хауърд, който по-късно всички ще наричат Хауи, тогава е на 16 години. Та Грийнфилд изобщо не харесва парчето, нарича го ужасно, но Нийл е доволен. По негови спомени той е преглеждал първите места в класациите на всички държави по онова време, които са фигурирали на страниците на „Билборд“. Продуцентът Дон Киршнер дава съвет на Седака да включи името на Карол в песента по модела, който използват в скорошния си хит "Little Darlin".

Името Карол е препратка към Карол Клайн, бивша приятелка на Нийл от гимназията "Ейбрахам Линкълн" в Бруклин, Ню Йорк, и също автор на песни. Под артистичното име Карол Кинг тя пуска парчето „Oh, Neil!“в края на 1958 година. Сингълът е неуспешен. Любопитното е, че песента е съчинена от нейния съпруг - Гари Гофен.

Песента става хит на доста места по света, а голям успех жъне и в Нидерландия, и в Италия, където окупира първите места в класациите за поп музика. Включена е в албума „Neil Sedaka Sings Little Devil and His Other Hits“. Прекарва 18 седмици в класацията на „Билборд“в САЩ и достига до девето място на шести декември 1959 година. В чарта „Ню мюзикъл експрес“в Англия стига до трета позиция. До средата на 60-те Нийл прави още някакви хитове, но нито един не надхвърля успеха на „Oh! Carol“. Когато ерата на „Бийтълс“залива пазара, Нийл временно спира да издава музика. После прекратява сътрудничеството си с Хауърд Грийнфилд и заживява във Великобритания. Там от началото на 70-те подновява концертната си дейност, та чак до днес, когато е на 83 години. Днес той прави и любопитна програма, в която пее някои от най-големите си хитове и разказва историите на тяхното създаване. Същото ще продължим да правим и ние, но за други изпълнители и в следващите епизоди на „Музикална история“.

Наблюдвам връщане към малкия пазар, към родната публика. За мен е от много по-голямо значение да обиколя градчетата в България, отколкото да отида на турне в Америка. Това заяви Стефан Вълдобрев в „Посока Култура“ по Дарик радио.

"Някаква чест от българските интелектуалци е по-внимателна, когато изразява мнението си за това, което се случва. Друга част, към която спадам и аз е по-свободолюбива. Няма спирка пред това да изказваме мнение пред каквото и да било. В книгата ми "Диалози" наричам тези хора "мислители". Това, което обединява тези хора е, че те имат какво да кажат и това, което се случва между нас е наистина диалог."