В понеделник държавният глава на Русия подписа документите за признаване на независимостта на сепаратистките области Донецк и Луганск, които все още са част от територията на Украйна.
Такъв ход се очакваше и беше неизбежен, след като дори в руската Дума депутатите гласуваха резолюция по темата миналата седмица.
Повечето държави осъдиха действията на Путин, но пък други недемократични държави навярно ще признаят двете области за суверенни държави.
Президентът Владимир Путин отново разигра предначертан сценарий, който Западът сякаш успя да види, но отказа да прозре.
След като преди години Путин си позволи да анексира Крим в абсолютно нарушение на международното право, защо по същата тази логика, да не го стори и сега с други представляващи интерес територии?
Абсолютно нищо не предполагаше, че няма да постъпи така отново, а редица украински политически експерти неведнъж са споменавали за тези намерения във времето.
Склонноста на Запада да раздава "политически уроци" на света всъщност този път изигра лоша шега на държавите от ЕС и САЩ.
Мантрата, че Путин следва да си е научил урока, е плод на онова дипломатическо лицемерие, което би трябвало да замаже липсата на цялостна политическа стратегия на ЕС спрямо огромната федерация.
В защита на ЕС може само да се каже, че не е достигнал нужното ниво на политическа интеграция за изготвянето й, но това не променя необходимостта от нея.
Решенията в ЕС се взимат на много и различни нива, форуми, формати и каквото там се сетите, но това забавя значително тяхното прилагане.
От другата страна, има един лидер, който взима решенията сам и просто делегира изпълнението им.
На този етап стратегията на Кремъл "разделяй и владей" позволи в рамките на ЕС да има държави, които открито или не, предпочитат силата на Путин пред ценностите на Европейския съюз, от когото са част.
Ето тази грешка няма как да простим на лидерите на ЕС през годините. Особено в такава ситуация.
И все пак, дори най-големите евроскептици в Европа видяха, че ЕС може да излезе от границите на дребните теми.
Няма как да сме абсолютно наясно с конкретните действия за предприемане, но най-вероятно Западът ще трябва да постави на стендбай своя либерален светоглед и да се пусне в коловоза на доктрината на политическия реализъм.
Естествено, въпросът остава отворен. Ще бъде ли позволено Путин да препише грозната част на историята?