Ден

Епизодът е спонсориран от Европейската комисия в България и е част от информационната ѝ кампания #БуденЛиСи

Уроците за "Гражданско образование" може да гледате безплатно в ucha.se

Support Ден

Войната в Украйна изглежда все по-неизбежна

Рекламодател на броя е MentorMate.

Русия

Международните медии съобщават от редица анонимни украински източници, че президентът на САЩ Джо Байдън е предупреди в разговор украинския си колега Володимир Зеленски, че Русия ще нападне страната през февруари. Според източниците между двамата президенти е имало напрежение, защото Байдън бил много убеден в потенциалната атака, а Зеленски е изразил резерви кога и дали Русия може да нападне. В Украйна все още царува мнението, че опасността от инвазия е реална, но не се е увеличила твърде много, сравнение с месеците отпреди струпването на войската до границата. Русия и Украйна се намират във фактическа война от 8 години насам, заради конфликта в отцепилите се територии Донецк и Луганск, където над 10 000 души вече са загинали. Според информация на Си Ен Ен обаче Байдън е заявил на Зеленски, че по-голямо нападение над Украйна е практически сигурен сценарий през февруари, когато земята ще замръзне и ще стане много по-проходима за руските танкове. Зеленски обаче е предупредил американския президент да намали напрежението, защото паниката би имала големи икономически последици. Говорителите на двамата президенти обаче отрекоха информацията, което не пречи тя все още да е водеща новина в повечето световни медии.

САЩ призоваха за публично заседание на ООН, заради струпването на руски войски по границата на Украйна. За Вашингтон темата е "въпрос от решаващо значение за международния мир и сигурност".

Межудвременно външният министър на Русия Сергей Лавров увери, че Москва не желае война, но заплаши с ответни мерки, ако страната му не получи гаранции за сигурността си. Той повдигна и темата за потенциална среща между Путин и Зеленски. Лавров също заяви, че официалния писменен отговор, който САЩ прати на Русия по отношения на исканията ѝ – не дава гаранция за сигурността на Москва по основния ѝ въпрос за неразширяване на НАТО на изток.

Днес пък българския министър на отбраната Стефан Янев заяви, че към средата на януари в България е имало 206 американски военнослужещи. Той уточни, че според споразумението за сътрудничество в областта на отбраната между България и САЩ от май 2006 г. в страната могат да присъстват не повече от 2500 военнослужещи. Засега обаче тази максимална численост дори не е приближавана и то на годишна база с всички ротации. В момента активно се обсъжда увеличаване на американското военно присъствие в България, заради близостта ѝ до Украйна. Според CNN се подготвя изпращане на 1000 американски военни в страната ни.

COVID

Новите случаи на коронавирус у нас са 9874. Леко се повишава и броят на хоспитализираните с КОВИД-19, които вече са 5455, а починалите са 78.

Междувременно собствениците на заведения в София очаквано изпълниха заканата си и бойкотираха противоепидемичните мерки. Те трябваше да работят на половин зает капацитет и да затварят след 22 ч. Това обаче не се случи и проверки РЗИ и полицията в първата нощ от затварянето показаха, че всички заведения в Студентски град работят и след 22. Нарушителите ще бъдат глобяване с между 300 и 1000 лв., но това не ги спира. Заради голямата заетост на проверяващите органи – самите проверки са много ограничени и отново се разчита на съвестта на гражданите.

Дисклеймър: този текст е сценарий на подкаст. Заради естеството на формата - той не мина през корекция. В него не се следи за правописни, пунктуационни и граматически грешки. 

Support Ден

В епизода говорим още за новия суперкомпютър на Meta и изслушванията на премиера и главния прокурор пред Европейския парламент.

Рекламодател на броя е MentorMate.

ИЗСЛУШВАНЕ

Премиерът Кирил Петков и главният прокурор Иван Гешев бяха изслушани днес от мониторинговата група за наблюдение на демокрацията в Европейския парламент. Основните теми, които са били засегнати са борбата с корупцията на високо ниво и реформата в съдебната система. 

След изслушването си, главният прокурор каза, че е поискал по-строг контрол от Брюксел за върховенството на правото в България. Според Гешев, държавата върви с бързи крачки към мутренските времена от началото на 90-те години. Главният прокурор каза също, че:

По думите му МВР се опитва да иззема правомощия от съдебната власт и анализ на прокуратурата е показал, че при последните два парламентарни избора са извършвани претърсвания спрямо малцинствени групи и инвалиди. 

Гешев далеч не бе толкова многословен относно делата, по които е бил запитан от евродепутатите. По информация на медиите, въпросите са били свързани с Барселонагейт, пачките с евро и златните кюлчета, за които се предполага, че са заснети с спалнята на бившия премиер Бойко Борисов, корупционните схеми около строежа на АМ Хемус и спънките при назначаването на български прокурори в новия европейски орган, оглавяван  от Лаура Кьовеши. 

Според Гешев по време на изслушването не е говорено за Хемус, а разследването за Барселонагейт се бави, защото испанската полиция все още не е отговорила на запитване от страна на българската прокуратура. 

Премиерът Кирил Петков също е бил изслушан. По време на едночасовия разговор с евродепутатите министър-председателят е отговарял на въпроси относно реформите в антикорупционната комисия, мотивите на правителството за закриването на спец. Съдилищата, функцията на главния прокурор и другите промени, които се предвиждат в съдебната система. 

Петков е заявил пред групата за наблюдение, че 20 души са в основата на корупцията в България и в момента се правят разследвания срещу тях. Премиерът е акцентирал върху това, че всичко трябва да се случва в рамките на закона, защото при прибързани действия, тези хора могат да останат на свобода. 

КРАТКИ

ТЕХ

Support Ден

В епизода говорим още и за напрежението с Русия и световната икономика  

Русия

Вчера Съветът по сигурността към Министерски съвет обсъди напрежението около Русия и Украйна. Заседанието бе закрито за медиите, заради секретната информация, която се е обсъждала. В него участваха премиера, вътрешния, външния и военния министър, както и ръководителите на службите за сигурност. От малкото изнесена информация става ясно, че съветът е обединен за това, че България е лоялен съюзник на НАТО и единството е най-силният отговор. Министърът на обраната Стефан Янев пък заяви, че Русия няма намерение да напада България и се обсъждат мерки, които да демонстрират единството на НАТО. В България предстои да пристигнат изтребители и военни кораби на алианса. Кирил Петков обяви, че правителството е решило да приоритизира българската стратегия в посока деескалация на напрежението и решаване на проблемите по дипломатичен път.

Междувременно американският президент Джо Байдън обяви, че обмисля нови икономически санкции срещу Русия, включително лично срещу Владимир Путин, ако Москва нахлуе в Украйна.

И докато все повече страни в Европа се мобилизират, за да отговорят на евентуалния конфликт, все повече хора си поставят въпроса за бездействието на Германия. Във водеща статия днес Ню Йорк Таймс говори за нежеланието на най-голямата европейска икономика и водеща политическа сила на Европейския съюз да се противопостави твърдо на Русия. За момента впечатлението е, че Германия е много колиблива по отношение на това как трябва да се отвърне на агресията на Русия. Политическите анализатори коментират, че Путин може да използва тази слабост, за да разедени Европа, а след това и Европа и САЩ. Германското правителство дори не отговори дали затварянето на спорния газопровод Северен поток 2 би бил една от санкциите в случай на руска инвазия в Украйна. Германия е енергийно зависима от Русия и има много сериозни икономически взаимоотношения с нея. Потенциални сериозни санкции със сигурност биха повлияли сериозно на немската икономика.

COVID-19

България отбеляза нов КОВИД рекорд. Почти 30% от направените тестове за денонощието са положителни, а новите случаи са 12 399. Въпреки това има дори лек спад в настанените за болнично лечение с коронавирус – 5347 пациенти.

Междувременно днес депутатите от Възраждане демонстративно влязоха в парламента без да показват зелени сертификати или негативен тест. Независимо от това, че това вече е задължително условие за влизане в сградата на парламента. Въпреки това депутатите не могат да бъдат спирани от НСО при отказ да покажат сертификат.

Кратки

ОИСР -  България започва преговори за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Това ще направят също Хърватия, Румъния, Аржентина, Перу и Бразилия. ОИСР има за цел да усилва икономиките на страните членки. В нея членуват 38 държави – сред които някои от най-богатите в света. Кандидатите се оценяват от над 20 комисии и процесът по присъединяване отнема между 3 и 5 години. България е получила покана за преговори след повече от 15 години, откакто подава молба за членство. Приемането е важно, защото ще повиши инвестициите в страната и ще ѝ предаде по-голяма значимост при взимане на международни решения.

Митници -  През 2021-ва българските митници са събрали рекордните приходи от над 10 милиарда лева. Това е над 15% повече от 2020-та и 5% отгоре на 2019 г. Най-много пари са събрани от акцизи върху цигари и горива, а след това върху ДДС при внос.

МВФ – Световната икономика се очаква да нарасне с 4.4% през 2022 г. Това е актуалната позиция на Международния валутен фонд. Тя е с половин процент по-ниска спрямо очакванията на фонда през октомври. Институцията предвижда и че инфлацията ще продължи да расте за дълъг период от време. По рано през този месец пък Световната банка също понижи прогнозата си за годината и очаква 4.1% ръст.

Дисклеймър: този текст е сценарий на подкаст. Заради естеството на формата - той не мина през

Support Ден

 В епизода говорим за поредния прекрасен януарски ден... 

Рекламодател на броя е MentorMate.

Русия-Украйна-НАТО-ЕС

Европейския съюз е готов да наложи невиждани досега санкции на Русия, в случай, че тя нападне Украйна. Това стана ясно след срещата на външните министри на ЕС, която се проведе вчера в Брюксел. Всеобщият консенсус е, че заплахата на Русия е недопустима и води до възстановяване на разделителните линии в Европа, подкопава принципите на сигурността и връща спомени от мрачното минало. ЕС се ангажира да продължи диалога с Москва и да се опита да намери дипломатично решение на кризата. Ако това обаче не се случи – ще реагира бързо и решително. Външните министри излязоха с декларация, в която обявиха, че европейската сигурност е неделима и отхвърлиха всички искания за оттегляне от Източна Европа.

По-късно пък се проведе онлайн среща между американския президент Джо Байдън, лидерите на Великобритания, Германия, Франция, Италия, Полша, както и представителите на НАТО и ЕС. След срещата Байдън обяви, че се е стигнало до тотално единство между западните лидери по темата с Русия. За тях дипломатическите разговори остават приоритет номер едно, но се подготвя и бърза и мощна реакция на САЩ, ЕС и НАТО, в случай на инвазия в Украйна. Тъй като тя не е част от отбранителния алаианс намесата ще бъде икономическа, както и подсилване на източния фронт на НАТО.

Междувременно САЩ повишиха готовността на армията си в помощ на НАТО и някои военни подразделения до максимална степен на готовност, за да бъдат изпране в Европа. Още не е взето окончателно решение за тяхното разгръщане, но то може да се случи максимално бързо. Става въпрос за 8500 военни, пише Ню Йорк Таймс. НАТО вече обяви, че ще засили военното си присъствие в региона на Източна Европа и Черно море с цел да подсилят отбранителните сили в региона.

Българският премиер Кирил Петков коментира, че допълнителните кораби и самолети, които НАТО планира да изпрати в България не са следствие на извънредната ситуация, а част от план, съставен през 2016 г. На въпрос на журналисти дали дрънчи на война – премиерът отговори, че напрежението се вдига, но все още не би казал, че се задава война.

Днес пък у нас бе свикано заседание на Съвета по сигурност, на което да се обсъди ситуацията. По думи на премиера – това ще е основният орган за вземане на решения, когато става дума за сигурността на България.

Северна Македония

Днес северномакедонският премиер Димитър Ковачевски е на посещение в София. Причината е провеждане на заседание между правителствата на Северна Македония и България с цел подобряване на отношенията. На заседанието са били подписани три меморандума: за направа на ЖП линията Скопие - София, за сътрудничество в земеделието и между агенциите за насърчаване на малките и средните предприятия в двете страни. Освен това Ковачевски остави отворена вратата за вписване на българските малцинства в Северна Македония в конституцията на страната. Той заяви, че е нормално групи, които се самоопределят различно, да бъдат вписани в конституцията.

КРАТКИ:

COVID - Днес в България отново има много високи нива на нови случаи на коронавирус. Те са 11 049, а починали са 132-ма. Поставените ваксини са минимален брой – 6890. Единствената добра новина е, че въпреки рекордните случаи – настанените в болница остават сравнително ниско – малко над 5300. Това е далеч от пиковете през миналите вълни, когато в определени момента настанените за болнично лечение с КОВИД надхвърляха 10 000.

Междувременно тези дни в Германия и Белгия се проведоха големи протести против противоепидемичните мерки. В неделя в протеста в Брюксел са участвали около 50 000 души. Той започна като мирно шествие, но в последствие се стигна до безредици и сблъсъци с полицията, която използва водни оръдия и сълзотворен газ. Към протестът се присъединиха много граждани на различни европейс

Support Ден