Ден

НАТО - РУСИЯ

Американският президент Джо Байдън обмисля изпращането на военни в Източна Европа и Прибалтийските републиките в отговор на нарастващите страхове от руска инвазия в Украйна, пише Ню Йорк Таймс, позовавайки се на висши служители на администрацията. 

По данни на NYT става въпрос за няколко хиляди американски войници, военни кораби и самолети, но на този етап не са известни точни бройки. Очаква се Байдън за вземе решение още тази седмица. 

Промяната в позицията на САЩ е обсъдена по време на среща на Байдън с ръководителите на националната сигурност в събота. До този момент Белият дом се въздържаше от по-сериозна намеса, за да не провокира Русия. След като дипломатическите преговори не изглежда да носят ползотворни резултати, САЩ явно възнамеряват да променят стратегията си. 

На този етап нито една от опциите, които са били обсъдени по време на срещата не предполагат изпращане на американски сили в самата Украйна. Според източниците на NYT, Байдън много ясно е изразил позицията си, че не иска САЩ да влиза в друг военен конфликт след като миналото лято се оттеглиха от Афганистан, след 20 години намеса в региона. 

Днес стана ясно и че Великобритания е започнала да изтегля дипломатическия си персонал от посолството в Украйна. Към момента няма конкретни заплахи срещу депутати, но нарастващото напрежение и страховете от военен конфликт и накарало Обединеното кралство да предприеме превантивни мерки, пише ББС.  САЩ също са наредили на семействата на дипломатите си да напуснат страната. Жозеп Борел - върховния представител на външните отношения в ЕС, днес коментира, че няма да бъдат изтегляни европейски дипломати от Украйна на този етап, защото не са му известни причини за подобна мярка. 

И докато САЩ и Русия не са спрели да преговарят в последните няколко седмици, от страна на ЕС няма стабилна единна позиция. Високопоставени служители в Брюксел се опасяват, че Европа е по-близо до война отколкото в последните 30 години, и в същото време държавите членки сякаш са прехвърлили изцяло топката в полето между САЩ и Русия и не влизат стабилно в самостоятелни преговори. Белият дом настоява ЕС да вземе решение относно санкциите към Русия, знаейки, че това би отнело повече време, тъй като одобрението на нови санкции трябва да е единодушно, пише Свободна Европа. Новото правителство в Германия вече намекна, че също може да предприеме мерки.Канцлерът Олаф Шолц е казал, че Германия е готова да обсъди спирането на газопровода “Северен поток” 2, ако Русия нападне Украйна, пише Politico. Именно доставките на газ от Русия за Европа са един от най-чувствителните елементи за ЕС. 

В същото време в интервю за CNN, държавният секретар на САЩ - Антъни Блинкен изрази мнение, че налагането на санкции към Русия незабавно би подкопало способността на Запада да възпира потенциална руска агресия и те трябва да се случат в отговор на действия от страна на Кремъл. Днес предстои и виртуална среща между Блинкен и европейски депутати. 

КОРНЕЛИЯ НИНОВА 

Лидерът на БСП Корнелия Нинова запазва поста си, това бе решено на 50-ия конгрес на партията в събота. Припомняме, че Нинова подаде оставка след разгрома на БСП на последните избори. Партията понесе тежки загуби на всички три вота тази година, и загуби повече от половината си избиратели в стравнение с предходните парламентарни избори през 2017г. За сравнение тогава БСП е получила подкрепата на близо 1 милион българи, докато на последните избори тя се срина до 268 хиляди гласа и остана четвърта след ДПС. 

Нинова обаче успя да извоюва на партията си влизане във властта, което според анализатори й помогна да запази поста си като лидер на БСП. Очакванията за конгреса бяха, че ще се проведат вътрешни избори за нов лидер на партията. Това обаче не се случи, защото присъстващите на форума решиха да НЕ приемат оставката й, като не я “констатират”. По този начин подадената през ноември оставка на Нин

Support Ден

Задава ли се война в Украйна е основният въпрос на днешния епизод...

Рекламодател на броя е MentorMate.

РУСИЯ-НАТО-БЪЛГАРИЯ

Външното министерство на Русия поиска НАТО да махне всичките си военни структури от България и Румъния, за да се гарантира националната ѝ сигурност, съобщи РИА „Новости“. Още през декември стана ясно, че част от изискванията на Русия за деескалация на напрежението със Запада е връщане на конфигурацията на НАТО отпреди 1997 г. България е член от 2004-та. Днес руските медии обаче съобщават, че след изпратен въпрос Министерството на външните работи е отговорило писмено и официално, че изискванията включват и пълното оттегляне на военните сили на НАТО от България и Румъния.

В момента в България има 4 съвместни съоръжение със САЩ на своя територия. Това са военновъздушните бази Безмер и Граф Игнатиево, складова база до Айтост и полигон край Сливен. В страната ни на ротационне принцип пристигат между няколко стотин и няколко хиляди американски военни. Тук също редовно се провеждат съвместни военни обучения с НАТО.

След новината премиерът Кирил Петков заяви пред народното събрание ясно позицията на българското правителство.

РУСИЯ-САЩ-УКРАЙНА

Междувременно днес се проведе среща между САЩ и Русия на високо дипломатично равнище в Женева. Преговорите минаха на фона на признаци, че западните съюзници нямат координиран план за противодействие на Москва, в случай на атака срещу Украйна, пише Ню Йорк Таймс. След продължилата 90 минути среща държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен каза, че разговорите са били откровени и съществени, а руския му колега Сергей Лавров също заяви, че са били полезни и честни. До окончателни решения и пробив обаче не се е стигнало. Въпреки това и двете страни дават сигнал, че са готови да продължат диалога.

Предстои Русия да изпрати официален списък с изисквания за деескалация и вратата остава отворена за друг разговор между президентите на двете страни. Вече се знае, че Русия иска НАТО публично да се ангажира никога да не приема Украйна, да изтегли всички военни сили от бившите съветски републики и сателити, както и САЩ да премахнат ядрените си оръжия, разположение в Европа.

Повечето от тези изисквания на Владимир Путин са невъзможни за приемане от страна на НАТО. Затова и вчера Джо Байдън заяви, че очаква в крайна сметка да се стигне до ограничена война в Украйна. Дъ Иконъмист пише, че шансовете за реална война изглеждат опасно високи. Разузнаването сочи, че вече над 100 000 военни са струпани на границата на Русия с Украйна. Хилядни войски са разположени и в Беларус, на север от Украйна, което сочи, че се готви потенциална атака на два фронта, която да разцепи украинските сили и да застраши Киев. САЩ твърди, че външното разузнавано разполага с доказателства, че се готви операция за саботаж, с която Русия да заяви, че нейни граждани са атакувани в Украйна и да има претекст за инвазия.

Въпреки това все още се смята, че Путин не е взел окончателно решение и предпочита да получи исканията си по дипломатичен път, като опасността от реална война се използва за по-силни позиции при преговорите. Такава обаче остава напълно реална.

БЮДЖЕТ 2022 Г.

Финансовият министър Асен Василев представи проекта за бюджет за 2022 г. Той го нарече бюджет на икономическия растеж. Общо са предвидени приходи от 57,25 милиарда и разходи за 63,15 милиарда. В него е заложено 4.8% ръст на БВП, дефицит от 4.1% и свиване на безработицата от 5.4 на 5%. Запазват се данъчните ставки, като отпада данъкът върху лихвите, а данък уикенд ще бъде минимализиран. Максималният осигурителен праг обаче се покачва от 3000 на 3400 лв. Минималната заплата пък ще се повиши от 1 април на 710 лв. За капиталови инвестиции са предвидени 10 милиарда лева, за социални разходи 20.7 милиарда, за здравеопазване 8, 34 милиарда, а за образование – 6.4 милиарда. От 1 април детските градини и яслите ще станат

Support Ден

Повече от интересен епизод, в който ще чуете освен за вече досадната до болка, но задължителна COVID тема вълнуващи технологични и любопитни новини.  

COVID-19

Заради високия брой на COVID-19 случаите - противоепидемичните мерки ще бъдат затегнати. В последните 3 дни в България има безпрецедентно по над 10 000 случая на денонощие. За последните 24 часа те са 10 160. Мерките ще бъдат въвеждани по области, а не на национално ниво. Ангел Кунчев обяви, че още днес или утре в София ще бъдат въведени ограничения сред които ограничаване на капацитета на заведенията до 50% и работно време до 22 ч. Предвижда се и въвеждане на ротационно обучение сред учениците над 4 клас.

Междувременно стана ясно, че лекарския съюз е сезирал етичната комисия, заради неверни твърдения на Атанас Мангъров. В интервю пред НОВА той заяви невярното твърдени, без да представи каквито и да било доказателства, че в България 564 души са починали, защото са се ваксинирали. Това е поредната фалшива новина, разпространявана от Мангъров, станал знаменосец на българския КОВИД скептицизъм.

Днес пък премиерът Кирил Петков заяви, че броят на заетите интензивни легла в болниците, а не броят случаи ще продължи да бъде основен фактор за определяне на колко строги ще бъдат мерките. Според него засега мерките остават меки, тъй като новия вариант Омикрон предизвиква много случаи, но ниски нива на запълване на интензивните легла.

Подобно разсъждават и други правителства в Европа. След като стана ясно, че Омикрон е по-лек вариант, а коронавируса няма да си тръгне, редица държави започват да приемат COVID-19 като ендемична болест. Въпреки невижданите цифри по абсолютен брой случаи – настанените в болница и починалите в Европа остават далеч от рекордните си нива през миналите пикове. Такъв пример е Великобритания, която в началото на месеца отбелязваше по над 200 000 нови случая на ден. Смъртността обаче е в пъти по-ниска от тази през 2020-та. На Острова вече са ваксинирани над 90% от хората над 60 години. Затова правителството се готви да отмени почти всички действащи противоепидемични мерки. Това ще се случи на 27 януари, когато на територията на Англия ще бъде отменено задължението за показване на зелени сертификати на обществени места. Маските също няма да са задължителни, а препоръчителни в някои места. На подобни стъпки се готвят Испания, Франция и други.

БАЙДЪН

 Американският президент Джо Байдън обяви, че очаква Русия да нападне Украйна. Той отново предупреди руския си колега Владимир Путин, че ще плати висока цена, заради това, че изпробва решимостта на Запада. В момента Русия и САЩ водят преговори на високо ниво, заради безпрецедентната от 80-те години насам криза в отношенията си. Русия иска спиране на разширяването на НАТО и оттегляне от Източна Европа, тъй като твърди, че това застраша сигурността ѝ. Западните съюзници обаче са непреклонни по темата. Утре предстои и среща между външните министри на САЩ и Русия – Антъни Блинкен и Сергей Лавро̀в. Междувременно Русия изпрати военни в Беларус за съвместни учения, което предизвика опасения за възможна атака на Украйна от север.

Байдън вече е обявил, че НАТО няма да се намесят военно дори в случай на атака, защото Украйна не е част от съюза. Но ще последват невиждани икономически мерки, като забрана на руски компании да работят с долари, забрана на внос и износ и редица други.

КРАТКИ: 

Рекламодател на броя е MentorMate.

Днес ще ви разкажем за клетвата на президента, Ковид рекорд у нас и новото име на Турция. 

ПРЕЗИДЕНТ

На церемония в Народното събрание днес Румен Радев и Илияна Йотова положиха клетва за втория си мандат като президент и вицепрезидент. Словото на Радев предизвика полярни реакции. Президентът наблегна на необходимостта от конституционни промени и реформа в прокуратурата. Радев каза, че по време на предишния му мандат е действал авторитарен модел, което накара парламентарната група на ГЕРБ да напусне залата. 

Президентът обърна внимание и на Северна Македония, като заяви, че равноправието на македонските българи трябва да се гарантира чрез вписването им в конституцията на западната ни съседка. Именно този акт би следвало да е началото на преговорите за членство според Радев. 

COVID-19

Пореден рекорд за най-много установени случаи за ден у нас - за последното денонощие те са близо 11 хиляди и 200, като положителните проби са над 24%. Според официалните данни, броят на хората с регистрирана активна инфекция в момента също е рекорден - над 170 хиляди, което е около 2% от населението на страната. 

Рекордни стойности се бележат и в други европейски държави. Във Франция броят на новите случаи надхвърли дори най-песимистичните прогнози и бяха регистрирани близо половин милион случая за едно денонощие.

КЕВР

Управляващите са внесли в парламента проекта за промени  в енергийния регулатор - КЕВР. 

Промените предвиждат съкращаване на членовете на комисията от 9 на 5 и прекратяване на мандатите на юридическия и икономическия комисари, като ще бъдат освободени и двама от енергийните комисари, чиите мандати още не са изтекли. Така на практика след промените само един от комисарите с неизтекъл мандат ще може да запази поста си, като той ще бъде определен чрез жребий. 

В проекта се предлага и промяна в изискванията за професионален опит - вече двама, а не четирима от членовете ще са магистри в областта на енергетиката с поне 5г. Стаж по специалността. Има и допълнения в изискванията за стаж, като се добавят нови предмети на дейност, свързани с енергийния сектор, които ще бъдат зачитани за стаж, както и стаж в ограни на ЕС. 

Ако проектът бъде приет в сегашната му форма само един от настоящите членове на КЕВР ще запази позицията си и той ще бъде избран чрез жребий. Анализатори коментират, че по този начин управляващата коалиция решава проблема, че в момента повечето членове на комисията са свързани с предишните управляващи. ГЕРБ, Обединените патриоти и ВОЛЯ имат по 2 комисари, а ДПС и БСП по един. 

Премиерът Кирил Петков и други представители на управляващата коалиция вече няколко пъти изразиха разочарованието си от работата на КЕВР и подчертаха необходимостта от нови хора в състава й. 

КРАТКИ

Ди

Support Ден

Днес ще чуете за COVID рекорди у нас, срещата на премиерите на България и Северна Македония, годишната инфлация и още новини.

COVID-19

България отбеляза рекорден случаи на новозаразени с коронавирус. Цели 9965. Това са 22% от направените тестове за денонощието. Починалите са 161, а 5 223 са хоспитализирани. Според главния здравен инспектор доц. Ангел Кунчев -  България все още е далеч от нивата на Западна Европа, където заразените са над 3000 над 100 000 население. По този показател в момента сме 1144 на 100 000. Според Кунчев обаче е вероятно с вариант Омикрон да се сложи край на пандемията. Очаква се този вариант да стане ежегодно заболяване, което обаче протича по-леко.

Междувременно министърът на образованието Николай Денков обяви, че ще предложи 9-дневна ваканция за учениците от 26 януари до 6 февруари включително. В момента в страната под карантина са 3.6% от учителите и 2.6% от учениците.

Днес пък Министерството на здравеопазването обяви в социалните си мрежи, че в България няма нито един доказан смъртен случаи от поставена ваксина срещу COVID-19. Информацията е разпространена по повод изказване на най-известния коронавирус скептик в страната – доц. Атанас Мангъров. В интервю той изказа твърдение, че 564 души у нас са починали, защото са ваксинирани.

СРЕЩА КИРИЛ – ДИМИТЪР

Премиерът Кирил Петков осъществи дългоочакваното си посещение в Северна Македония. То е ключово за това как ще се развият отношенията между двете страни. Тема, която е водеща в последните месеци, след като България блокира Северна Македония за начало на преговорите за влизане в Европейския съюз, заради неизпълнение на Договора за добросъседство. Основната идея на посещението в Скопие е опит да се поднови диалогът между двете държави и обсъждане на условията за премахване на българското вето за преговорите. Самата Северна Македония също е с нов премиер - Димитър Ковачевски. Двамата министър председатели се споразумяха да бъдат сформирани пет съвместни работни групи – за инфраструктура, евроинтеграция, търговия и иновации, икономика и образование и култура. Освен това Петков и Ковачевски се споразумяха България да използва официално краткото име на Северна Македония, без Република отпред. В замяна македонското вътрешно министерство изпрати вербална нота до ООН, че няма никаква претенции за териотриалната цялост на България. С това отпада и един от проблемите, които България настояваше да бъдат решени като условие за сваляне на ветото.

Премиерите се разбраха и да бъде създадена авиолиния между Скопие и София в рамките на 60 дни.

Посещението на Петков се случва само ден след избора на новото правителство на Северна Македония и няколко дни след отбелязването на 30-тата годишнина от признаването на независимостта на страната от България.

КРАТКИ

Годишната инфлация за декември 2021 г. е 7.8% спрямо година по-рано. За последно подобен ръст е отчетен по време на икономическата криза 2008 година. Средногодишната инфлация за периода януари - декември 2021 г. спрямо периода януари - декември 2020 г. пък е 3.3%. Потребителските цени са се увеличили най-много на годишна база в сектор транспорт (22.2%), комуниалните услуги (11.6%) и при хранителните продукти – 8.9%. Високият ръст на инфлацията се наблюдава за 10-ти месец подред и не се очаква да спре и през зимата.

Парламентът на Индонезия прие законопроект за преместване на столицата на страната о

Support Ден