Dir Podcast

Споделената икономика не е ново явление. Новото е, че все повече ни заобикаля – електрическите мотопеди, мобилните комуникационни услуги, споделянето на интернет, рент-а-кар, вещи под наем, Airbnb за настаняване, един много масов и все по-използван инструмент за краткосрочни пътувания, също за превоз на лица от едно до друго място. За липсата и необходимостта от регулирането ѝ в този подкаст от поредицата „Green Deal / Зелената сделка“ говори Веселин Илиев от Българската стопанска камара. За споделените пътувания и за фейсбук групата "Пътуващи Видин-София (София-Видин) разказва създателят й Мирослав Джоканов, а за това как младите хора се възползват от формите на споделена икономика в момент на социална и икономическа криза – Мирослав Людмилов от Видин, който учи и работи в София.

Споделената икономика е споделяне на неизползвани или частично използвани ресурси, безвъзмездно или срещу печалба. Съвременните форми, които имат комерсиален елемент, използват онлайн платформи,  където се срещат търсенето и предлагането, проверява се авторитетът на едната и другата страна. Според проучвания на международни институции преди пандемията очакванията са били, че делът на споделената икономика ще нараства и през 2025 година се очаква да заеме около 50% от световния вътрешен продукт. "Разцветът на икономиката на споделянето се дължи най-вече на почти пълната липса на регулации", е мнението на Веселин Илиев, главен директор "Международно икономическо сътрудничество" на Българската стопанска камара.

Водещите държави в този сектор на икономиката са в Азия. Допреди няколко години България беше в челната десетка. Регулациите са малко и това прави процесът привлекателен, заявява Веселин Илиев.

Прочетете целия текст в Dir.bg!

Подкастите от поредицата “Green Deal Green Deal / Зелената сделка” са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.

Коментирайте на [email protected]

Това са обедните Podcast новини на 27.04.2022 г.

Коментирайте на [email protected]

Това са вечерните Podcast новини на 26.04.2022 г.

Поколението Z в момента е най-многобройното поколение на Земята. Те са младите и активни хора, в чиито ръце е бъдещето на човечеството. Отличава ги симбиозата им с новите технологии и неограничените възможности на свободния свят и интернет. Какъв е светогледът на Поколението Z, за какво мечтае, как вижда бъдещето на Европа, ще сътвори ли един по-добър свят? В този подкаст участват седем млади хора от България и Германия, както и анализа на учителя и представител на по-старото поколение Георги Кидиков.

Те общуват главно през интернет, учат онлайн, събуждат се със смартфон в ръка, хранят се със смартфон на масата, лягат със смартфон, пътуват и се разхождат със слушалки в ушите и... смартфон в джоба. Дигиталният свят е тяхната естествена среда. Информацията е на един клик разстояние. Те са геймъри, блогъри, влогъри, инфлуенсъри, тиктокъри, те скролват, скриймват, чатят, лайкват... Те са родените между 1996 и 2009 година, те са младите, различни и често неразбрани от възрастните, за тях няма граници, нямат предразсъдъци, имат амбиции, мечти и фантазия, те са приспособими и предприемчиви, те са бъдещето. Те са Поколението Z.

В момента представителите на Поколението Z са 2,56 млрд. или над 30% от световното население. Общото между тях е, че са неразривно свързани с новите технологии. За тях те са даденост, естествен начин на живот. Потвърждава го и 16-годишният Михаил, който признава, че по цял ден е в "мрежата", не би "оцелял" без съвременните технологии. Трудно комуникира "лице в лице", но лесно се отпуска пред монитора, където с лекота общува с негови връстници от цял свят.

Прочетете целия текст в Dir.bg!

Подкастите от поредицата "Generation Z / Поколение Z" са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.

Коментирайте на [email protected]

Това са обедните Podcast новини на 26.04.2022 г.

Амбициите за запазване на водещото място на Европа в изследването и използването на космоса и по-нататъшно развитие на космическите технологии и комуникации бяха потвърдени с две нови инициативи на Европейската комисия - за Сигурността на комуникационните връзки през космоса и Управление на космическия трафик. Целта е да бъдат подобрени достъпът до високоскоростен интернет, защитата на критичната инфрастурктура и управлението на кризи.

Космическите технологии са от съществено значение за редица дейности във всекидневието ни и имат важен принос за цифровото, по-зелено и устойчиво бъдеще на планетата. Еврокомисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон подчерта:

"Европа е основен играч и световна сила в Космоса. Европейските разходи за космически проекти възлизат на над 10 милиарда евро годишно. Въпреки че това е по-малко от половината от разходите за Космоса на Съединените щати, ние сме втората космическа сила в света и смятаме да запазим доброто си място."

Бретон отбеляза, че Европейският съюз финансира с повече от 15 милиарда евро глобалната навигационна система "Галилео" и програмата "Коперник" за наблюдение на земната повърхност и добави:

"Но трябва да продължим напред. Предлагаме трета европейска архитектура за спътникова свързаност в ниска орбита между 400 и 500 километра с разполагане на около 100 малки сателита. Тя трябва да осигури по-добра комуникационна свързаност за европейския континент. Вече разполагаме със система от спътници на средна височина и такива в геостационарна орбита на височина 36 хиляди километра. И трите системи ще трябва да работят във взаимодействие."

Все по-трудно става запазването на слотове в орбита, все повече радиочестоти се използват, увеличава се задръстването с различни обекти и натрупването на космически отпадъци. В орбита вече има над 10 500 европейски спътници, а още 20 хиляди ще бъдат изведени до 10 години.

Германският астронавт от Европейската космическа агенция Матиас Маурер разказа за случаи, в които се налага да бъде променяна траекторията на Международната космическа станция, за да се избегне сблъсък с реещи се опасни отпадъци и посочи:

"Темата е много важна, не само заради опасността за Международната космическа станция, но и за всички сателити, с които разполагаме. Смятам, че съвременното общество вече не може да функционира без цялата сателитна информация. Трябва да вземем мерки, за да предотвратим натрупването на космически боклук, като премахнем големите отломки от космическото пространство и ограничим образуването на нови отпадъци."

Маурер обясни, че вече се усеща нуждата от ясни правила за използването на космическите обекти:

"Важно е също да имаме Управление на космическия трафик, така както е при въздушния. За самолетните полети има ясни маршрути и хора, които съблюдават те да бъдат спазвани. В Космоса не е така. Трябват политически действия в този смисъл, а Европа може да изиграе важна роля."

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен прие с охота подадената ръкавица, коментирайки подготвената стратегия:

"Трябва да осигурим ефективно управление на космическия трафик, подобно на това при самолетните полети или движението по пътищата. Да преценим какви общи правила за Космоса са необходими. Както и да убедим нашите партньори по света, че искаме да решаваме този въпрос заедно. Очевидно Космосът ще ни създава доста работа."

Космическата програма на Европейския съюз вече осигурява важни данни и услуги в различни области - транспорта, земеделието, реакцията на кризи и борбата срещу климатичните промени. Но европейската политика по отношение на Космоса трябва да се променя и приспособява с оглед новите предизвикателства и силната международна конкуренция.

Коментирайте на [email protected]

Това са вечерните Podcast новини на 21.04.2022 г.

Доколко младите днес се доверяват на политиците за промяна в името на по-добро бъдеще; биха ли участвали в политиката и какви са начините; как културата и образованието са свързани с успеха на Зелената сделка и какъв е достъпът на способните до политиката.

Отговори от студенти и университетски преподаватели в този епизод на подкаста "Green Deal".

Сюжетът дава възможност за избор на опции от главното меню, а отговорите на участниците очертават необходимостта от промяна в образованието, посочват специфичен недостиг в екологична култура и дистанцират политиците като фактор поради липса на комуникация с младите.

Участват студенти в магистърски програми на Софийския университет "Св. Климент Охридски": Християна Славова - Английска филология, Калин Стоев - Новогръцка филология, Мария-Антоанета Вангелова - История и геополитика на Балканите, Ангела Поповска - Балканистика, както и Вълчан Вълчанов - преподавател по френски език в СУ "Св. Климент Охридски" и създател на студентска вокална група "Лингвакорд" към Факултета по Класически и нови филологии.

Според Християна Славова, много от младите нямат доверие, защото не виждат промяна. Много от политиците искат промяна, но я налагат от горе надолу. Промяна може да се постигне - говорим и за Зелената сделка, и за цялата политическа и обществена част от живота ни, само ако започне от долу нагоре. Ще има ново поколение гласоподаватели и фигури в обществото, които да го движат. Не политиката движи живота ни, а обществото.

Изборите остават важен ритуал и за някои от младите, но те са значително по-активни в периодите между тях, дори ако говорим и за ефект от действията им. Според Калин Стоев е важно всеки да използва своето право на глас, а Ангела Поповска счита, че искат бърза промяна и са твърде нетърпеливи. В същото време обаче не са предубедени, все още се формират като личности и им е по-лесно да се сплотят и да изградят новото поколение.

Независимо от ситуацията младите остават загрижени за света и са готови да гризат киселата ябълка и да се борят за солидарност в обществото. По свой собствен начин. Индивидуалният подход не означава, че младите не се интересуват от обществото, а че искат да го променят по свой собствен начин.

Подкастите от поредицата "Green Deal Green Deal / Зелената сделка" са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.

90% от храната ни идва от почвите. Но изключителен проблем е тяхното изтощаване от конвенционалното земеделие. Кои са решенията - чуйте в този подкаст.

Климатичните промени водят не просто до необичайни температури, топло, студено и разнообразни катаклизми в перспектива. Те са свързани с всеки аспект на живота ни. А проблемите с храната и почвите - имат надеждни решения, които вече се прилагат по света.

Каква е връзката между почвите и промените в климата? Как са се изтощили и "обеднели" почвите по света? Какво е състоянието им в България? Кои са новите тенденции отношението към земята, като например безорното - notill/регенеративно земеделие? Как се развиват те в България? Защо е толкова важно състоянието на почвата за качеството на храната и съответно здравето? За тази жизненоважна тема в подкаста на Dir.bg "Trendy" говори експертът Веселин Спасов.

Спасов обяснява, че добивът на храна може да е дори по-висок от сегашното конвенционално земеделие, чрез безорния подход. И че биоразнообразието и облагородяването на почвите са от първостепенно значение за живота ни въобще.

В подкаста става дума и за мисионерското пътешествие на индийския духовен водач Садгуру на мотор. То продължава 100 дни, включва България и е част от инициативата "Съзнателна планета" под надслов "Спасете почвата". Движението има за цел да осведоми възможно най-много граждани и влиятелни личности за унищожаването на почвите. То, според самия Садгуру, е първата и най-неотложа грижа, която човечеството има и която е в основата на всички останали екологични проблеми (глобално затопляне, замърсяване, суша).

Коментирайте на [email protected]

Това са обедните Podcast новини на 21.04.2022 г.