Dir Podcast

Коментирайте на [email protected]

Това са вечерните Podcast новини на 18.04.2022 г.

България трябва да пусне Северна Македония в Европейския съюз. Това каза в София преди дни председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Веднага след визитата ѝ у нас обаче, част от партиите в управляващата коалиция обявиха, че не са готови на компромиси и няма да вдигнат ветото.

За българския евродепутат Илхан Кючюк, който е и докладчик за Република Северна Македония в Европейския парламент, родната позиция трябва да се ревизира. Според него интеграцията на други балкански държави само може да ни накара да се чувстваме по-сигурни. Особено в ситуация на военен конфликт на Европейския континент.

"Стратегическият интерес на България е да граничи с демократични държави, които могат да осигурят пространство на сигурност, на просперитет и възможности. Не мога да си обясня другото. Сякаш тенденциозно се дава гласност на хора, които искат Северна Македония да не бъде част от Европейския съюз. Политиките са за период, малко по-дълъг във времето. И ако погледнем през тази призма на отношенията между България и Северна Македония, струва ми се, че ще намерим доста по-сериозни аргументи Република Северна Македония да бъде част от Европейския съюз", добави Кючюк.

"Много е трудно да обясним на европейските ни партньори какви са причините да спираме пътя на Северна Македония към Европейския съюз, особено след като идеята за разширяването му в посока Западни Балкани тръгна от нас", обясни още българският евродепутат.

Кандидатстването за членство в Европейския съюз е ясно описано в Копенхагенските критерии. "Там са посочени фундаменталните принципи на съюза", каза експертът по Балканските теми Владимир Владимиров.

"Единият е върховенство на правото, свобода на медиите, свобода на изразяване и така нататък. В Копенхагенските критерии не присъстват билатералните спорове. Северна Македония изпълнява критериите за започване на преговори. И поради тази причина ветото на България юридически не е много издържано. В процеса за преговори за членство в НАТО, нашите съюзници и съседи от Турция не ни поставиха условия да се откажем от Шипченската епопея. Те приеха и нашия прочит и техния. Малко по-късно, когато бяхме членове за Европейския съюз, нашите съюзници и приятели от Гърция не ни поставиха условие да запишем в българските учебници, че азбуката ни и християнството са дошли от тях. Нашите съседи са се държали европейски. Същите очаквания има и към България. По новите правила на Европейския съюз Република Северна Македония ще води много дълъг процес по присъединяване, който може да продължи 7 - 8 години", каза Владимиров.

"В този период можем да решим всички билатерални спорове", добави експертът. Европейският съюз има потенциала да се превърне в гарант за решаване на нашите проблеми със Северна Македония, уточни Владимиров.

За докладчика на Република Северна Македония в Европейския парламент Илхан Кючюк европейските гаранции също са единственото решение.

Коментирайте на [email protected]

Това са обедните Podcast новини на 18.04.2022 г.

Коментирайте на [email protected]

Това са сутрешните Podcast новини на 18.04.2022 г.

Климатичната тревожност e мисия невъзможна в България. Макар и да има регистриран интерес, България е сред държавите, в които младите хора не проявяват интерес към темата и не се чувстват разтревожени. Статистика на Николай Петков от екологично сдружение "За Земята" показва, че климатичната тревожност я няма. Петков е участвал в протестите Fridays for future на Грета Тунберг.

Но "В България сред младежите и учениците по-скоро има апатия по тези въпроси", свидетелства той. Анкета във "Фейсбук" сред ученици е показала, че от 23 отзива 90% от учениците са чували в училище какво е климат. 60 процента са чували за причините за климатичните промени. Едва 50 процента за въглеродни емисии и парников ефект. А темата за тревожността относно климата - едва 25 процента.

"Точно шестима човека", казва Николай Петков. "Което е тъжно. Трудно ми е да отговоря защо е така. Може би характерно за България, за нашия регион. Просто имам още други проблеми, които ни се струват по-приоритетни. В България групата, която има най-голям интерес към тези въпроси, това са момичета и жени до 35-40 години". Темата за климатичната тревожност може да е се обвърже с местни проблеми, отбелязва Николай.

Според учителя по екология в еко училище "Слънчев лъч" в Пловдив Пенка Иванова при децата се забелязва "чувствителност по екотемите". "Те наистина започват все повече да виждат около себе си, когато има някакъв проблем, свързан с околната среда. Споделят", казва тя. Липсата на задълбоченост по темата за климатичната тревожност в България Пенка Иванова си обяснява с това, че малко хора биха рискували "доста неща около себе си, за да заявят неудобните за обществото въпроси". Затова учителката насърчава своите възпитаници да бъдат активни. Според учителката в 90-та детска градина в София Николина Ганова темата за екологията е важна и може да се възпитава не чрез тревожност, а чрез любов към природата. "Като започнах да работя в тая градина, децата много убиваха буболечки. Исках те да се научат, че не бива да го правят и че трябва да пазят всичко", посочва Ганова и свидетелства, че нагласите на децата децата се променят.

Подкастите от поредицата "Green Deal / Зелената сделка" са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.

Закъсняхме ли с мерките по за управление на отпадъците покрай Covid-19 и можем ли да намерим по-устойчиви решения за в бъдеще, без да правим компромис с безопасността - отговорите от Елеонора Йосифова от еко организацията "За земята" и доц. Михаил Околийски от българския офис на Световната здравна организация.

Възможно ли е в пандемичната ситуация да бъдат ограничени еднократните пластмасови опаковки за храната в учебните заведения? И как гимназисти от Ямбол се ангажираха в търсенето на решения за пластмасовата пандемия като изобретиха биоразградими предпазни маски.

Вече над две години сянката на пандемията от Covid-19 тегне над света, а вирусът промени може би всеки един аспект на живота ни. Шокирани от ежедневните статистики за заболели и смъртни случаи, цялата световна общност фокусира усилията си върху запазването на човешките животи и превенция на заразяването. Стресовата ситуация ни накара да не пестим средства в справянето със здравния проблем. Уви, две години по-късно резултатът е плачевен - върнали сме се години назад в управлението на отпадъците и в десетилетната история на опитите ни да ограничим ползването на пластмаса за еднократна употреба. Чуйте повече в настоящия епизод:

"Проблемът е очевиден. На световно ниво заради пандемията се е увеличило двойно производството на маски и ръкавици за еднократната употреба", казва Елеонора Йосифова, експерт по отпадъци и рециклиране към най-старата природозащитна организация в България - "За Земята". "Над 100 000 тона са произведени и разпространени само в Европа, като горе долу се пада по маска на човек на ден. Умножено по количеството хора, можете да си представите за какви измерения става въпрос. Огромна част от тях се доставят и от Китай, защото Европа нямаше готовност за производство на такива количества предпазни средства и съответно освен боклука, който все повече се трупа, добавяме и въглеродния отпечатък", казва Елеонора. "Другият проблем е, че този отпадък не се рециклира", допълва тя. "В България нямаме създадена организация за рециклиране, а и обикновено тези предпазни средства са създадени от няколко типа материал, което изисква специална организация по събирането и рециклирането. Медицинските отпадъци пък се изгарят, с което се замърсява въздуха и почвата."

Световната здравна организация призова правителствата и европейските институции да предприемат спешни мерки срещу екологичния отпечатък, да разработят стратегии за защита на населението от неправилното изхвърляне на тези отпадъци, както и да инвестират в по-екологичното им преработване. Според доклад на организацията повече от 200 000 тона медицински отпадъци, много от които пластмасови, са се натрупали по целия свят вследствие на пандемията от COVID-19, вкл. поне 144 000 тона използвани игли, спринцовки и контейнери за медицински отпадъци.

Подкастите от поредицата "Green Deal / Зелената сделка" са предоставени от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.

Коментирайте на [email protected]

Това са вечерните Podcast новини на 15.04.2022 г.

Проф. Ана Кочева от Института за български език при БАН пред политическия подкаст "Директно в новините"

Коментирайте на [email protected]

Това са обедните Podcast новини на 15.04.2022 г.

Коментирайте на [email protected]

Това са сутрешните Podcast новини на 15.04.2022 г.