Dir Podcast

Коментирайте на [email protected]

Това са вечерните Podcast новини на 06.06.2022 г.

В края на април Европейската комисия публикува своя годишен доклад на системата на ЕС за бързо предупреждение за опасни нехранителни продукти. Докладът обхваща подадените през 2021 г. сигнали в Портала за безопасност (Safety Gate) и действията, които националните органи на страните-членки са предприели в техен отговор.

На специална пресконференция европейският комисар по правосъдието Дидие Рендерс анонсира резултатите от работата на системата през изминалата година и очерта предстоящите стъпки за повишаване на безопасността на нехранителните продукти, предлагани на европейския пазар:

"За никого не е изненада, че нашите потребителски навици са се пренасочили значително онлайн през последните години, начинът, по който пазаруваме продукти, се промени. Нека погледнем изминалата година, когато заради пандемията често трябваше да бъдем вкъщи, което означава, че като потребители ни се налагаше по-често да пазаруваме онлайн, купувайки продукти, които не сме видяли лично. Тази реалност ни постави в рискова ситуация да закупим продукти, които не сме имали възможност да разгледаме предварително. И именно затова беше създаден Порталът за безопасност - за да не попаднат опасни продукти в ръцете на потребителите. Това е забележителен пример за европейско сътрудничество."

Докладът показва, че през 2021 г. общото използване на портала се увеличава сред 30-те участващи държави (27-те страни-членки на ЕС плюс Исландия, Лихтенщайн и Норвегия).

● Европейският потребителски център предупреждава за опасни стоки в интернет

Какви са основните констатирани факти в доклада

През 2021 г. органите на държавите, участващи в мрежата за безопасност, са обменили 2 142 сигнала чрез системата. Интересна подробност е, че броят на подадени сигнали е почти на нивата на предните 5 години въпреки излизането на Великобритания от Евросъюза.

За първи път най-голям брой сигнали от потребителите са подадени в категория "моторни превозни средства" (общо 26% от всички сигнали). Автомобилите изместват детските играчки, които през няколко предишни години бяха на върха на списъка с опасни нехранителни продукти в ЕС (20% от сигналите през 2021 г.).

● ЕП: Нужен е по-стриктен контрол за безопасността на детските играчки в ЕС

Прочетете целия текст в Dir.bg!

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Материалът е продуциран от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.

Коментирайте на [email protected]

Това са обедните Podcast новини на 06.06.2022 г.

Коментирайте на [email protected]

Това са сутрешните Podcast новини на 06.06.2022 г.

Съгласно предложената от евродепутатите система всеки избирател ще разполага с два гласа - един за избирането на членове на Европейския парламент в националните избирателни райони и един за избирането на членове на Европейския парламент в избирателния район, обхващащ цялата територия на Съюза, с 28 допълнителни места. За да се гарантира географски баланс в рамките на тези листи, държавите членки ще бъдат разделени на три групи в зависимост от размера на населението си. Листите ще бъдат запълнени с кандидати от всяка от тези групи по пропорционален начин.

Парламентът също така иска да се реши въпросът с неравенството между половете и се предлага въвеждането на листи с редуващи се по полов признак кандидати или квоти.

Според докладчика по темата Доменек Руис Девеса (С&Д, Испания) става дума за съвместно начинание между групите на либералите, социалистите, ЕНП, Зелените:

Този доклад се представя сега след 10 месеца работа и трудни преговори. Аз мисля, че ние разработихме текст, който е нов, амбициозен и заедно с това балансиран. Основните приоритети на повечето политически групи намериха място в документа. Нашата препоръка е за укрепване на принципа на водещия кандидат за председател на Комисията, за общ избирателен регион, за това гражданите да могат да гласуват за национални кандидати, както и за кандидатите, представени от политическите партии. Номер едно в този списък ще бъде кандидата за председател на Европейската комисия. Тази бюлетина ще бъде една и съща за цяла Европа. По този начин гражданите ще изберат не само депутатите, но и кандидата за председател на Европейската комисия - така, както в националните парламентарни демокрации с един и същи механизъм ще се постигат 3 цели.

Предизборната кампания ще бъде по-европейска, ще има общоевропейски кампании, ще се обсъждат не само национални въпроси, а партиите ще станат по-видими и принципа за водещ кандидат ще се превърне в реалност, а няма да бъде виртуален. Идеята за общ избирателен район беше одобрена още по време на предишните избори. Ние смятаме, че това, което предлагаме отразява споразумението. Не искаме през 2024 г. да има ситуация, в която системата за водещия кандидат да бъде загърбена.

Другите предложения за реформа на правилата за европейските избори включват:

Прочетете целия текст в Dir.bg!

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Материалът е продуциран от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.

Гроздан Караджов, вицепремиер и регионален министър пред политическия подкаст "Директно в новините"

Коментирайте на [email protected]

Това са вечерните Podcast новини на 03.06.2022 г.

Да бягат от своята си страна, от своите си домове, насам, това не мисля, че е миграция. Това е спасение за тях.

Самолетни пътувания, само с раница, нискотарифни компании, по принцип няма багаж.

Много хубаво човек да пътува, да се откъсне малко от средата, в която е израснал.

Някак си, в сравнение със западния свят, тук хората много по-често се срещат, много повече комуникират и може би точно комуникацията ще ми липсва там.

Всяко едно поколение става, като че ли, все по-гъвкаво, по-бързо адаптивно... Като вятъра са малко днешните.

Целеустремени, адаптивни, креативни, предприемчиви, фокусирани върху целта си, търсещи удовлетворението в работата и ученето, необременени от комплексите на миналото, ориентирани към бъдещето и лесно сменящи локации и дестинациите.

Така описват себе си представителите на поколението Z, онези, родени между 1996 и 2009 г.

Свободни хора, които се забавляват, работят някои, някои учат. Начинът, по който ние живеем сега е много по-забързан, отколкото техният е бил. Ние имаме повече шанс да излизаме в чужбина, да работим в други страни, да учим, имаме шанс да работим по проекти и всичко останало. Новите технологии, начинът, по който се възприемат те пък, чрез тях, чрез социалните медии, може да се изкарват пари и може да се работи.

Само след броени седмици Андония Филумена Цървенкова заминава за Барселона. Студентка в кулинарната академия във Варна, тя е живяла в Норвегия, Германия, Испания и Северна Македония. Родена в София, тя мигрира към Варна, за да учи преди две години.

Решението за промяна идва относително бързо. Събирането на багажа още повече.

Аз много обичам семейството си. Роднините, приятелите. Беше ми малко трудно в началото, но трябваше да поема тази стъпка, понеже е нещо голямо в живота ми и ще ме въведе в нови висоти. Гледам хората какви са първо, като нация, като климат, като възможности за работа, какво мога да си намеря, какви квартири мога да си намеря, но ако го реша, лесно мога да го направя. За един, два часа.

За младежите от Украйна вече повече от два месеца думата миграция е тъждествена на бягство, казва Мария Добрева, бесарабска българска, мигрирала в България да учи от родното си село до Одеса, всяка вечер тя доброволства в бежанския център във Варна, помагайки на сънародниците си.

Там (в Украйна) имам доста приятели. Там живеят, учат си, работят. Има такива, дето избягаха, има такива, които останаха. Докато живееш в друга страна, всички казват, че е добре, но когато отидеш там се оказва, че не е всичкото толкова хубаво. Не е цветя и рози? Да, да, да!

Прочетете целия текст в Dir.bg!

Подкастите от поредицата "Generation Z / Поколение Z" са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.

България преминава към втората фаза от грижата за украинските бежанци, а именно тяхната интеграция в обществото. Според плана на правителството, след 31 май бежанците трябва да напуснат хотелите, в които са настанени, и да бъдат преместени във вътрешността на страната във ведомствени бази. Част от украинците са заявили, че искат да напуснат България, други излизат на свободен наем или отиват при близки. Броят на украинските граждани с временна закрила вече е по-голям от броя на тези, които статистиката отчита като пребиваващи в страната ни.

Към 18-и май у нас се намират над 102 хиляди украински бежанци - предимно майки с деца, а тези получили закрила - са над 106 хиляди. В момента в хотели са настанени над 61 хиляди, а местата във ведомствени бази са над 33 хиляди. Намерилите си работа, които не могат да плащат за квартира, ще бъдат подпомогнати от държавата за три месеца по 400 лв. Кандидатстването ще става през работодателя.

"България не може безкрайно да издържа едни бежанци и трябва да ги интегрираме. Човек трябва да знае езика, за да може, в крайна сметка, дори да гледа телевизия, камо ли да намери работа. Започваме да се сблъскваме с проблеми като намиране на личен лекар, здравно осигуряване, търсене на работа, търсене на детски център или детска градина, което за София сега е малко невъзможно". Така обобщи проблемите пред бежанците Олена Шопова, която представлява Сдружението на украинските организации в България "Мати Украйна" по време на дискусия в Дома на Европа на тема "Пътят пред украинските бежанци в Европа и в България".

Както и тя изтъква интеграцията може да стане чрез научаване на български език, започване на работа и включване на децата в образователната ни система.

Вицепремиерът и министър по ефективно управление Калина Константинова цитира анкета, според която повечето украинки искат да започнат бързо работа. За децата, за които няма места в детските градини, се обмисля вариант за създаване на дневни центрове:

"Огромна част от жените искат да започнат работа веднага. Над 65% искат да започнат работа в рамките на първите няколко месеца. За да могат да почнат работа, трябва някой да гледа децата им. Знаете, че на местата, където има най-много работни места като София, няма места в детските градини, знаете, че ваксинационните ни паспорти не са изравнени. В България досега не е имало гъвкави механизми за създаване на родителски кооперативи. В момента готвим изменение на тази нормативна уредба".

Проблемът с приобщаването на украинските деца в училищата също е сериозен, но този път не толкова заради липсата на места, а заради езиковата бариера. Какъв е чуждият опит? Пример от Естония.

Целия материал четете в Dir.bg

Коментирайте на [email protected]

Това са обедните Podcast новини на 03.06.2022 г.