Другаде

За социалните медии, нереалните реалности в (интер)националното ни общо онлайн пространство и за пълния лунатизъм на това да опитвам да съм в крак с времето "по света и у нас", за алгоритмите, за сексиските шеги... Нещо като епизод за скролванe (за вас) и за припомняне как се говореше (за мен).

Разказвам ви за едно от нещата, които нямаше в никакъв случай да направя, пък, о, изненада, Берлин имаше друг план. Говоря за градски турове, учене, история, и колко съм била сляпа за възможностите, които Берлин предлага.

Епизод, в който ви разказвам как човекът, стъпил с единия крак в Бг, а с другия в Немско, вместо да падне от стола в нищото, се раздвои вътрешно, и вече има по една версия на себе си за всяка географска ширина. Или просто се научи да сменя честотата в полет.

Какво правиш когато искаш детето ти да говори български без да живее в България? Опичаш си акъла. (aka бърнаут-ваш чат-пат)

За нещата, които не можем и може би няма нужда да се опитваме да слагаме в "багажа" за новите ни "домове".

Нещо като sightseeing епизод, с който ви разхождам из няколко типични неделни Берлински преживявания - има за битаците, има за парковете, има и за парите, чуйек.

Говоря си за връзките с хората "по света и у нас" и как не знаех откъде да ги отпочна като се озовах в новото си вкъщи, но (голяма дума!) нещата се наместиха.

Как Берлинчани ми помогнаха да осъзная, че мога да си правя каквото си искам. 

Говоря бързо, забравила съм си Pop-filter-a, но пускам епизода, за да го започнем отнякъде това пътуване.