28 януари, 2024
Тук пропускаме въвеждащите думи на водещата и публикуваме разговора от момента, в който нашият гост отговаря на първия въпрос, свързан с удивлението и удивителното хрумване.
...
Из анонса за събитието във Фейсбук:
С Тодор П. Тодоров ще си говорим за неговия роман „Хагабула“. По-точно, ще поставим „Хагабула“ в центърана разговора. Но имаме да го питаме и разни други неща. За предходните му книги. За приказките му за възрастни, например (сборника с разкази „Приказки за меланхолични деца“), за които проф. Калин Янакиев намира, че са завъртени около удивителното хрумване; и мрачни понякога, оставят у читателя една утаена детска усмивка (https://prikazkite.wordpress.com). Със сигурност ще се спрем по-дълго на удивителното, на боравенето с него, защото такова е и усещането от прочита на „Хагабула“ – удивление, захранено от огромната ерудиция на автора и безпределното негово въображение, пуснато сякаш на свобода. Но каквото и да е усещането за свобода, така видно е, че всяка дума е двойно премислена, тройно преварена, като тройно-преварените са мъдростите, с които Тодор. П. Тодоров си общува професионално. Като философ, университетски преподавател, Дори не споменаваме тук интересите към фотографията. Но ще питаме и за тях.
За автора и за книгата от интернет страницата на „Жанет 45“:
Тодор П. Тодоров (1977) е автор на сборниците с разкази „Приказки за меланхолични деца“ и „Винаги нощта“. И двата са издадени в Германия от издателство „Грьосенван“, Франкфурт на Майн. Негови разкази са публикувани освен на немски език, също така и на английски, гръцки, хърватски. Разказът му „Ван Гог в Париж“ печели наградата „Рашко Сугарев“. Тодор П. Тодоров е философ, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Носител на Национална награда за български роман на годината „13 века България“ 2023.
Носител на Национална награда за български роман на годината „13 века България“ 2023.
...
„Хагабула“ е роман в стила на магическия реализъм, който следва пътешествието на Ернан Кортес и неговата експедиция към планината на ацтеките. Разположен в междината на приключенското, философското и фантастичното, романът пита за краищата на света и историята, за разрива на човека с първичните сили на живота, за вечността на желанията и ролята на жените в един обречен свят, създаден от мъже. Героите прекосяват феерична, съноподобна реалност, която ще ги отведе до непредвидими разкрития и развръзка с космогоничен мащаб.
Тодор П. Тодоров, когото познаваме с философския му, неоромантичен език, в този свой епически разказ превръща историята в магически шемет, едновременно пищен, но и мрачно-суров, и ни потапя в атмосфера, каквато помним от филмите на Вернер Херцог. Умна, еклектично-парадоксална, красива книга, която чуваме и виждаме, докато четем. – Надежда Радулова
„Хагабула“ на Тодор П. Тодоров излиза извън рамките на българската литература. Буквално: в нея няма българска история, в нея няма български проблеми, в нея я няма, най-сетне, българската котловинност. И независимо от това романът е много българска книга – не само защото е написан на български, но и защото поставя пред нас, читателите, важни задачи: да вдигнем главите си, за да видим хоризонта и небето; да сведем очите си, за да проникнем в дълбините и потайното; да отпуснем душите си, за да срещнем неустоимото и вълшебното. – Митко Новков
Други източници:
http://phls.uni-sofia.bg/article/3036
http://www.litclub.com/library/nbpr/todortodorov/index.htm
Модератор: Даниела Найберг
