Политиците в България използват целенасочено джендър темата за за разпространение на страх сред обществото. Около тази теза се обединиха в ефира на „Властта на гражданите“ Рая Раева от Българския фонд на жените и Илиана Балабанова от Българска платформа - Европейско женско лоби.

„Когато се намираме в политическа криза, каквато започна през 2018 да се случва в България, защо не политическите партии да използват този термин и да го използват така, че да работи в полза на това обществото да се страхува от каквито и да е промени и политическите партии да печелят електорални гласове“, на мнение е Балабанова.

Според Раева като цяло темите за правата на жените или малцинствата, като роми и ЛГБТИ общността, в период на политическа нестабилност, винаги са удобна политическа дъвка.

По думите ѝ са налице редица изследвания кой финансира кампаниите срещу т.нар. Джендъри, а тези настроения не са феномен за България. Подобни тези са широко разпространени в други държави от Източна Европа, дори и в Бразилия.

„Такива атаки има и от Изток, и от Запад – и от САЩ, и от Русия. За съжаление това е една много благодатна тема за конфликти, която продължава да бъде използвана и до днес“, изтъкна Раева.

И двете са убедени, че езикът на омразата и всяването на страх и несигурност сред обществото от Истанбулската конвенция и джендърите са се отразили изключително негативно на гражданските организации, които работят в областта на защита правата на жените и уязвимите групи.

„Целият наратив по отношение на насилието се промени и ние отново започнахме да мислим, че домашното насилие е личен проблем“, каза Балабанова, като по думите ѝ това е довело до „демонизиране“ на гражданските организации и се е отразило изключително много и на самите жертви на домашно насилие.

През годините се е стигало до десетки атаки срещу определени организации, включително физически и това не спира и до днес. Някои от тези организации дори са сменили имената си, изтъкнаха двете.

Според Балабанова всичко е започнало през 2018-а година, когато в страната ни бе отворен дебатът за ратифицирането на Истанбулската конвенция.

„Неочаквано, тогава терминът джендър се превърна в сериозен проблем за политическите партии, но и за обществото като цяло. Неочаквано, защото няма нищо лошо в термина джендър, проблемът е обаче, че очевидно никой в България не го познава или го познават само онези, които се занимават професионално с този социологически термин“, сподели още тя.

Всичко това е затруднило много комуникацията на НПО сектора с институциите, както и политическия разговор за така необходимите промени в Закона за защита от домашното насилие, убедена е Раева.

„Те се затвориха и сякаш искаха да не е явно, че работят по тази тема. Най-важният извод е, че да – организациите пострадаха, да – беше много тежко, но най-много пострадаха и страдат жертвите на домашно насилие“, посочи тя.

И двете са категорични, че у нас единствено гражданският сектор повдига дебата за социалната роля на пола, а и за правата на жените.

Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Истанбулската конвенция, с която се защитават жените от домашно насилие, в неделя влезе в сила за целия ЕС. България и още пет държави не са ратифицирали документа. Това са, освен нас, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия. Затова и в България конвенцията ще се прилага само частично: в областта на кампании срещу насилието, обучение на хората, които работят с жертви, забрана жертвата да се връща в страната по произход.

Как се стигна дотук? И как темата за пола излезе далеч отвъд Конвенцията, за да навлезе в областта на академичния, правния сектор и дори юридическия ред? Кои политически партии и организации изградиха основната си комуникация през последните години на говорене срещу джендъра и защо, и как един термин от социологията се превърна в обида?

Това е темата на днешното издание на “Властта на гражданите”, а през тези теми ни превежда социологът Леа Вайсова.

“Общественото мнение беше настроено против Истанбулската конвенция покрай дефинирането на “джендър”. Трети пол исторически е въведено от учен в Германия и е превърнат от национал-социалистите в плашило и присъства в реториката на крайната десница. В България БСП, в лицето на Корнелия Нинова, се ангажира с битката и успя да обърне дебата чрез това активно участие”, заяви социоложката Леа Вайсова.

Според нея българското общество не е консервативно. “Въпрос на политическа битка е в коя позиция ще успее да се разпознае”, коментира тя.

“Когато говорим за насилие, основано на пола, тогава е важна дефиницията за джендър. Полово базираното насилие е проблем, то се базира на стереотипите как се отнасяме към жените и към мъжете”, добави социоложката.

По думите ѝ има антиджендър говорене, че жените са призвани само да раждат.

Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Финансист, милиардер, филантроп, американец с източноевропейски корени и еврейски произход. Тази многолика идентичност го прави идеалният анти-герой в множество конспиративни теории.

Джордж Сорос е описван като „кукловод“, който задкулисно ръководи и цели създаването на „нов световен ред“.

Той е обвиняван в подкопаване на суверенитета и дестабилизиране на държавите, като финансира масова миграция и антиправителствени протести и контролира голяма част от медиите в САЩ и Европа.

Сорос е представян и като „евреин-ционист“, и като „нацист“, две абсолютно противоречащи си твърдения, които обаче явно не правят впечатление на тези, които наричат част от журналистите, включително и нас, както и определена група политици и активисти, “соросоиди” и “грантаджии” ,”марионетки“, които обслужват интересите на злодея-хегемон, „джендъри“, „либерасти“, „платени анализатори и политици“, „жълтопаветни протестъри“ и пр.

Чуйте целия разговор в ефира на Дарик радио.

Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

В това издание “Властта на Гражданите” говорим за това как се финансират гражданските организации. Гости на в този епизод са Надежда Дерменджиева, ко-директор на Българския фонд за жените и Надя Шабани, изпълнителен директор на Център за нестопанско право.

“Всеки труд заслужава заплащане, особено когато е достоен труд. В моите очи всеки легален труд е достоен труд и заслужава заплащане. Разбира се има доброволци, които работят безплатно. Ние по-късно ще стигнем до там. Това е най естественото нещо, когато ти работиш да получаваш заплата+

…Смея да твърдя, че НПО-сектора, особено устойчивата част на този сектор, всъщност вече сме го развили на толкова високо ниво на експертиза, че това реално е високо заплатен труд, поне в други по-уредени държави. Но и тук виждам тази тенденция и специално ние от Български фонд за жените, когато работим с такива експерти, целенасочено се опитваме да плащаме заплати, каквито биха се платили и в Европа”, каза ко-директорът на БФЖ Надежда Дерменджиева.

“Смея да твърдя, че българите даряват, защото съм дванадесет години в сектора. Не даряват много, но даряват и то за различни каузи. Повечето от тях са социална помощ или хуманитарни кризи. Задачата на организация като нашата, като “Becauce” и като Дарителския форум, всъщност е да развиваме такава дарителска култура, че първо тя да е устойчива и второ - тя да има разбиране за социална промяна, не само за социални помощи. Тоест тези каузи, които са за социална промяна не са толкова привлекателни, в които да виждаш веднага резултати. Например, че е помогнато на някой възрастен човек, че е осиновено някое куче. Това е ти да даряваш примерно десет лева на месец на някоя организация, които отиват за офис на хартия, но да знаеш, че тази организация следващия път, ще те представлява теб, в работна група, на протест или на каквото и да е друго или ще пише становище. Но и да си със съзнанието, че социалната промяна е дълъг процес и може и да не доживееш да видиш резултат, допълни Надежда Дерменджиева.

“Грантът е един много усложнен договор за дарение. Обаче не е просто “давам ти нещо, за да постигнеш нещо”, а в него има повече условия за отчетност, защото договора за грант всъщност реализира проектната идея, с която си кандидатствал. Обикновено това е адски сложно и дълго. Нещо с много отчетност. Затова грантът е един специфичен договор за дарение с множество условия. Да го наречем усложнен договор.

Кой може да възлага през такъв договор? Може всеки. Обикновено най-много го предпочитат институциите и тези, които разходват публично финансиране. Тоест най-големите грандтомайкъри са институциите. Това са европейската комисия, българската държава. Това е алтернатива на обществената поръчка.

Разликата е, че при договора за грант ти избираш идеята и всичките тези условия, които искаш да бъдат постигнати”, разказа Надя Шабани.

Тя добави още, че българската държава въобще не се интересува от темата за гражданските организации и почти не им предоставя финансиране.

Чуйте целия разговор в ефира на Дарик радио. 

Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Първото за този сезон издание на рубриката “Властта на гражданите” беше посветено на смисъла от неправителствените организации. В обществото ни отдавна битува мит, че няма смисъл от гражданските организации, защото те не правят нищо, а само харчат пари, заради който екипът на предаването избраха да започнат с тази тема. Гости в студиото бяха Ива Таралежкова, председател на УС на Сдружение „Деветашко плато“ и Лазар Радков, основател на “Капачки за бъдеще”.

“Гражданските организации и държавните организации боравят с различни лостове. Гражданските организации са много по-близо до хората, увличат ги, вдъхновяват ги, ангажират ги и ги активират. Държавните организации разполагат с властта, силата, парите и ресурсите от данъците, които ние всички плащаме редовно всяка година, за да си нямаме проблеми, а не, защото очакваме нещо да се случи”, разказа Лазар Радков.

“Гражданите се сдружават, защото това ги прави по силни. Това им дава увереността, че участват в живота на страната си и на общината си, не само по време на изборите, а могат да правят много други различни неща, чрез които да решават някакви предизвикателства или да правят живота си по-добър, да правят мястото, където живеят по-добро, да си създават по-богат културен и социален живот”, добави Ива Таралежкова.

“Това, което правим е всяка година, когато успеем да съберем пари, заделяме по-малки ресурси за малки проекти в малките села или общи проекти, като например екопътеки между две села или някакво събитие за целия район, и така питаме хората какво искат да направим с тези пари”, сподели Ива Таралежкова.

“Гражданският сектор може да реши много неща. За съжаление решава проблеми, за които ние сме си платили данъците, държавата да ги решава. Това е тъжното в случая. Понеже аз не съм измислил начин как институциите да си свършат работата и си казвам “сега аз ще помогна с каквото мога”. To ще спаси животи, ще се присъединят повече хора, ще свършим повече работа и ще спаси повече животи. В някакъв момент, ще може да принуди институциите да си свършат работата. Но аз тук искам да кажа нещо друго, нещо, за което трябва да се говори все повече и то е, че трябва да спрем да казваме, държавата, институциите и министерствата. Трябва да почнем да проследяваме нишката. Всяко едно нещо стига накрая до един човек, което трябва да се свърши или пречи да бъде свършено. Този човек или не го върши, или пречи. Трябва да търсим, кой конкретно е отговорен”, сподели Лазар Радков.

“Мисля, че това, което ги различава до голяма степен от институциите от сдруженията, освен факта, че нямат държавен бюджет, е това, че са гъвкави и креативни. Ето например идеята за капачките, деветашкото плато и много други креативни идеи, които институциите, поради рамката, в която работя, и поради администрацията, нямат това въображение и заради това са много по консервативни. Поради тази причина сдруженията увличат хората, защото идеите им са по забавни, творчески и водят до конкретни резултати”, сподели Ива Таралежкова.

“Навсякъде има злоупотреби. Секторът със сигурност е неудобен на всеки, който иска да има една по слаба България или по слаб народ. За съжаление секторът дори е неудобен дори на централната власт. Политиците винаги ще се стремят към повече власт

Чуйте целия разговор в ефира на Дарик радио. 

Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

Quo Vadis е заглавието на това събитие. Може би ще се запитате защо. Но тези, които са се запознали с книгата на Хенрик Сенкевич, ще хванат бързо идеята ни. А тя е, че в един свят, в който всичко гори, а хората губят ценностите си, има и други, които се стремят към нормалност. А Тихича е един от тях със сигурност.

Историята й е позната на мнозина, от доброволчески акции при гасене на госрски пожари, през подпомагане на спасителни операции при наводнения, но чист човешки активизъм. Всичко това е част от разговора, но не само... От предварителния разговор остана една реплика – „като доброволци постоянно учим нови професии, защото животът го изисква“. Говорим за това какво дава, какво взима, какво развива и къде е нормалността в доброволчеството.

Въпросите, на които се спираме в записа:

С какво не е успяла да свикне в това нашето общество до сега? Няма ли усещането, че тези, които искаме да живеем в някаква истинска „общност“ все повече се маргинализираме?

Какво е готиното на това да си доброволец? Как би го описала на дете?

Кога и как започна да се занимава с тези неща?

Каква е личната ѝ кауза?

Има ли случки и ситуации, в които си е казала – Господи в какво се забърках? Или какво ще помни цял живот?

В какви акции е участвала? Имало ли е такива в чужбина?

Как се справя с всичко и как се преборва със стреса на място (това са си доста стресови ситуации, особено в КОВИД отделение, в Аспарухово, Мизия...)

Чувствала ли се е неподготвена за нещо? А неподкрепена? Как се справя човек с това и си запазва мотивацията?

Имало ли е комични моменти?

Какво се е променило в нея с времето и всички доброволчески акции?

Кога и как е създадена Националната асоциация на доброволците – какво представлява организацията, защо я има и за какво се бори?

Как ги приемат институциите, използват ли ви?

Как ги приемат редовите пожарникари и служители, когато се включат в акция на място – има ли предразсъдъци към тях и как се преодоляват?

Привличат ли нови хора и как? Какъв типаж хора биха били най-подходящи за това?

Не е ли сложно да си на нормално работно място и да трябва бързо да реагираш в дадена ситуация? Има ли нещо, което трябва да се промени, преосмисли, за да се улесни този процес?

Как се справят като организация с резистентността на обществото към думата „доброволец“? Как се финансират?

Как издържат ежедневно да се занимавате с трагедията на хората?

Какви нужди имат в Националната асоциация на доброволците?

Водещ: Александър Куманов от Фондация "Четиридесет и две".

За тези от вас, които не са наясно какво се случва на КЛЮЧ Unplugged - това е импровизирано събитие под формата на интервю с поканен интересен гост.

***

Това събитие е част от проект "Какво можем заедно", реализиран от Фондация Дарик в партньорство с Фондация "Четиридесет и две" и Фондация ПАЦЕП и с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани www.activecitizensfund.bg

....

В събитието участват и доброволци към Фондация "Четиридесет и две" по линия на Европейски корпус за солидарност, по проект съфинансиран от ЕК.

На 21ви юни, бяхме отново онлайн в страниците на Форум КЛЮЧ и НПО портал заедно с Мария Чепишева, изпълнителен директор на един от клоновете на Карита с България.

От разговора ще научите:

- Какво представлява моделът на грижа за самотни и възрастни хора, който те прилагат в България?

- Къде и как работят те и кой може да се включи?

- Кое ги мотивира и как финансират дейността?

Говорим и за едно социално предприятие, какво предлагат и какви хора работят там.

Правим този КЛЮЧ Unplugged с идеята да ви бъдем поне малко от полза, за да се ориентирате кое е правилно, кое - полезно и как бихме могли да бъдем едно малко по-нормално общество.

🎯 Отговори има много и различни, но ние избрахме да се съсредоточим върху тази тема през погледа на госта ни, който е с лична история и опит. Но не, разговорът няма да бъде теоретичен и „научно звучащ“.

🔔 В една демокрация от хората зависи много, хората могат да вървят напред само ЗАЕДНО. Затова и ние се опитваме да намерим отговор на въпроса – Какво можем ЗАЕДНО. В този КЛЮЧ Unplugged ще се опитаме да се съсредоточим именно върху тази голяма картина.

‼ Внимание! Голямо ВНИМАНИЕ!!! За активни участници със задаване на въпроси и коментари по време на лайва - ще има награди.

ℹ Водещ: Александър Куманов от Фондация "Четиридесет и две".

За тези от вас, които не са наясно какво се случва на КЛЮЧ Unplugged - това е импровизирано събитие под формата на интервю с поканен интересен гост.

***

Това събитие е част от проект "Какво можем заедно", реализиран от Фондация Дарик в партньорство с Фондация "Четиридесет и две" и Фондация ПАЦЕП и с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани www.activecitizensfund.bg

....

В събитието участват и доброволци към Фондация "Четиридесет и две" по линия на Европейски корпус за солидарност, по проект съфинансиран от ЕК.

На 12.06.2023 направихме този КЛЮЧ Unplugged със Соня Вутова от Глобални инициативи в психиатрията.

В последното издание на рубриката „Властта на гражданите“ за този радиосезон ви представяме често споменаваната в ефира на Дарик радио Фондация Reach for Change България. Фокусът й е върху развитието на социалното предприемачество в България, свързано с децата. Основана в Швеция през 2010 г., днес има офиси в 16 държави на два континента, като до този момент са подкрепили 1000 социални предприемачи по света. В България Reach for Change оперира от 2014 година и е подкрепила близо 140 социални предприемачи.

“Основната ни идея е да намерим организации, хора, социални предприемачи, които имат идея или иновативно решение на социален проблем. Хората, които срещат различни трудности, засягащи децата им, намират интересни идеи и искат да ги реализират, но нямат капацитет за това”, заяви комуникационният координатор на организацията Виктория Миндова в предаването “Кой говори?” по Дарик радио.

“В основата на фондацията е връзката между социалните каузи и бизнеса. Социалното предприемачество е решаване на социални и екологични проблеми, използвайки инструменти и методи от бизнеса, за да има нужната стабилност. Ние откриваме хора с идеи, които познават даден проблем и знаят как да го решат. Ние им помагаме да изградят своя модел на действие и социалния ефект. Ние им помагаме да изградят мрежа с други социални предприемачи и партньори”, добави отговорникът за социалните мрежи на Reach for Change Пламена Димитрова.

С фондацията работят не само социални предприемачи, а и редица неправителствени организации. Сред основните й цели е и създаването на общност, която да работи за положителна промяна. Част от дейността на Reach for change е ангажирана с намирането на хора и организации, фокусирани в развитието на трудови умения на уязвими групи.

Дамите споделиха, че трябва да тръгнем от вътрешната си мотивация за личностна и обществена промяна, като дадоха примери за хора, които именно чрез този вътрешен двигател успяват да помогнат на подрастващите.

В поредното издание на “Властта на гражданите” ви разказваме за годишните награди на Национална мрежа за децата “Златна ябълка” и героите на децата.

“За тринадесета година правим това, което правим. Много повече са хората, които правят добрини за децата на България, но ни се иска да отличим и наградим хората, които са най-добрите в тези категории, заяви председателят на Национална мрежа за децата Георги Богданов в предаването “Кой говори?” по Дарик радио.

Категориите са: „Герой на децата“, „Детска организация“, „Училище“, „Болница“, „Община“, „Журналист“, „Благотворител“, „Награда за цялостен принос към Национална мрежа за децата“ и „Специална награда“. За първа година гласуването се е провело онлайн, като над 6000 човека са гласували за своите фаворити.

От няколко години не е имало номинация в категория “Болница”, но тази година е имало две номинации, а наградата е присъдена на клиника по детска онкохематология към УМБАЛ “Света Марина” гр. Варна.

“Това, което правят тези хора, са чудеса от храброст. Те се грижат за деца, които са болни от левкемия. Процентът на излекувани деца в отделението е изключително висок, отделението стриктно спазва и реализира международните протоколи. Лечението в това отделение е на световно ниво и се използват най-добрите медикаменти и лечение. Отношението към децата също е чудесно”, заяви Георги Богданов.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.