„Никой не напуска страната си по желание. Тези деца преминават през много препятствия, за да стигнат до Европа, но ако всичко беше наред в техните страни, те нямаше да бъдат тук“, заяви Ани Райкова от Международната организация по миграция в предаването „Кой говори?“ по Дарик радио по отношение на децата мигранти в България.
Тя сподели, че според статистиката на Държавна агенция за бежанците у нас има 538 деца, търсещи закрила, а 352 от тях се непридружени. Статистиката не включва деца от Украйна, а от страни от Близкия Изток като Сирия, Ирак, Афганистан.Непридружените деца са предимно между 15 и 17 години, разбира се, има и по-малки. Главно идват от Афганистан и Сирия. Момченцата са повече, има по-малко момичета.
„Ако добавим и бежанците, идващи от Украйна, те ще наброят хиляди. От началото на войната в Украйна, със сигурност се промени профила на бежанците. Фокусът се насочи към хората от Украйна, там близо 90% са жени и деца. Има и възрастни хора, разбира се, има непридружени деца, но те идват с други роднини, смейни приятели или съседи“, заяви Владислав Дамянов от „Каритас България“.
Той добави, че всички организации насърчават бежанците да започнат да учат български език, след като им се осигурят базовите нужди.
Анна изтъкна, че за украинските деца е по-лесно да научат език на добро ниво, докато за част от останалите деца България е транзитна страна и не са особено мотивирани да учат езика
„Повечето деца от Афганистан бързо продължават към западните страни, тези от Сирия се задържат малко повече. Все пак има деца, които желаят да ходят на училище, но им е много турдно, защото не срещат необходимата подкрепа. В центровете на Държавна агенция на чужденците има курсове по български, но са само два пъти седмично. Нашите организации провеждат различни курсове, но това не е същото като посещението на училище.
Тя добави, че по-големите деца предпочитат да работят и по този начин научават езика много по-бързо.
„Тези деца живеят в центровете на Държавна агенция за бежанците, докато са в процедура за убежище. За непридружените деца в София има изградени „сигурни зони“ в центровете в Овча купел и Военна рампа. Непридружени деца има и в центровете във Враждебна и Харманли. Предстои изграждане на „сигурна зона“ в Харманли, защото лагерът е доста голям. За тях денонощно се грижат социални работници, а има и охранителна фирма, която се грижи за сигурността им. Целта е децата да са в нормална и подкрепяща среда, доколкото е възможно. Те получават подкрепа и от други организации и институции.”
Владислав разказа, че преди години е установено, че включването в образователната система на тези деца, се оказва пробелем. Те биват включвани, но рядко са подпомагани, когато срещат сериозни трудности. За да подпомогнат тези деца „Каритас България“ създават „Клуб домашна работа“.
„Наши доброволци работят с децата бежанци индивидуални и им помагат с материала, които изучават, за да могат да са по-ефективни в училище. Ние целим да осигурим връстници да помогнат на бежанците деца. Разговаряме с директорите на училищата, а в някои от тях има програми за доброволчество, което е много похвално.“
Той отбеляза, че по-голям интерес има от младежите между 10-ти и 12-ти клас и разказа за частно средно общообразователно училище „Рьорих”, което два пъти седмично е ангажирало доброволно учители и ученици след часовете, за да помагат на децата бежанци.
Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.
