Бягането като кауза и бягането с кауза набира все повече последователи. Темата събра в ефира на Дарик хора, които организират маратони и които се включват в тях.

В предаването „Властта на гражданите...или какво можем заедно”  гости в студиото бяха Йоана Колева, съосновател на JAMBA и журналистът Иван Радев, който активно се включва в маратони.

Събеседник в ефира беше и Цоньо Пенев, председател на сдружение „Зелена стъпка”, което организира „Лудогорския маратон”, „Камчийски пясъци” и „Via Pontica” – трансграничен маратон, който пресича границата ни с Румъния.

„Зелена стъпка” – от раждането на идеята до маратоните

Цоньо Пенев разказа, че идеята за създаването на клуб „Зелена стъпка” се ражда сред съмишленици. Първият им импулс идва покрай плуване в язовир край Разград, докъдето се изгражда велоалея. Така им хрумва да направят там триатлон, който да включва колоездене, бягане и плуване.

„Увлечени в това да търсим всеки ден едно по-проспериращо съществуване, всъщност постоянно губим нещо от нашия живот”, коментира председателят на „Зелена стъпка”.

После идва и организацията на маратоните. Цоньо Пенев призна, че с течение на времето тези събития стават все по-сложни за организация. „ И сме изпраени пред избора дали да професионализираме тази дейност и да имаме екип, който да се занимава с това. Защото на този етап за нас това е хоби”, добави той.

„Първоначално карах колело и когато се роди първият ми син, започнах да бягам. Бягането създава среда и общност”, разказа Иван Радев. По думите му с избора на местата, на които се провеждат трите големи състезания -  „Лудогорския маратон”, „Камчийски пясъци” и „Via Pontica”, организаторите искат да покажат, че може да се спортува там, без да се уврежда природата.

Run2gether – събитие с кауза

„Нашето събитие само по себе то е каузата. 100 процента от средствата изцяло отиват за нашата организация, за да може да се подкрепя обучението на хора с различни възможности. Набирането на средства става чрез стартови такси, другият вариант са дарения”, разказа съоснователят на Jamba Йоана Колева.  Те организират мини-маратона  Run2gether-България - благотворително бягане с кауза, което се осъществява в партньорство с тайландската организация KlongDinsor Co.

Йоана Колева разказа, че идеята за Run2gether  е дошла в партньорството им с тайландската организация, където се организират маратони с по 15 000 души. Тя коментира, че в България хората с различни възможности все още изпитват страх да се доверят на някого, който да ги преведе през  непозната среда и така да участват в маратоните.

Всяка година сменяме маршрута – правили сме бягане от Симеоновския лифт, бягане в Националния стадион, в Борисовата градина и района на НДК, разказа по повод Run2gether съоснователят на Jamba Йоана Колева. Тя съобщи, че таксата за участието или даренията са реалистични. Между 10 и 25 хиляди лева варират сумите, които се събират в нашите събития, уточтни тя.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

Дебатът „за” и „против” абортите не стои на дневен ред в българското общество, защо то нито е толкова религиозно, нито е толкова консервативно, колкото се опитват да го изкарат някои политици. Напротив българите са много практични и това се показва от представително проучване през 2019 година, което направихме и данните са абсолютно категорични – 9 от 10 българи напълно подкрепят легалното право на аборт. Това коментира в ефира на Дарик Гергана Куцева от Българския фонд за жените.

Тя и Росица Кратункова от сдружение „Лекари на света” участваха в предаването „Властта на гражданите...или какво можем заедно”, посветено на последиците от решението на американския Върховен съд, който преди дни постанови, че вече не съществува федералното конституционно право на аборт.

Това означава, че всеки отделен щат ще има право да реши дали да гарантира или не това право на жените - освен ако Конгресът не предприеме допълнителни действия.

САЩ се нареждат до още три страни, където абортът е забранен

„Не може да не обърнем внимание на този изключително тревожен сигнал, защото всички възприемаме САЩ като глобалния стожер на демокрацията, а с това решение не просто е отнето правото на избор на жените, а бих казала, че е отнето правото на живот”, коментира Гергана Куцева.

По думите й това, което се случва в уж демократична държава връщност е атака срещу глобалната борба за равноправие и директно срещу демокрацията. „В този смисъл САЩ се присъединяват към единствените три страни, където е забранен абортът – Никарагуа, Салвадор и Полша”, подчерта тя.

И напомни, че в последните 25 години близо 60 държави са извървели обратния път – да узаконят в различна степен достъпа до легален и безопасен аборт.

„Това, което се случва в САЩ ни показва, че сексуалните и репродуктивни права не са някаква даденост, за тях трябва да се борим всеки ден както за демокрацията”, коментира и Росица Кратункова от сдружение „Лекари на света”.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

Младите българи са все по-ангажирани с темите, свързани с природата и климата, но са нужни общи усилия, за да стигнат тези важни въпроси до повече хора. Това коментираха в ефира на Дарик Йорданка Славова от Българска фондация „Биоразнообразие“ и Пламена Маринова от платформата „Климатека“, която превежда науката за климата на достъпен език.

Двете гостуваха в предаването „Властта на гражданите...или какво можем заедно“, за да разкажат как гражданските организации говорят за природата и климата и как успяват да въвлекат хората в тези теми.

За първи път имаме вицепремиер по климатичните въпроси

Йорданка Славова напомни, че коалиция „За да остане природа в България“, част от която е фондация „Биоразнообразие“, от години следи как всяка власт изпълнява исканията на неправителствените организации по важните теми, свързани с природата.

„За първи път виждаме целенасочена стартирала работа по важните теми през тези 6 месеца, защото си даваме сметка, че те отнемат време. Специално за „Натура 2000“ и няколко от наказателните процедури срещу България - по тях имаше действия от страна на управляващите и част от тези процедури бяха прекратени“, коментира тя.

И добави, че много хора с активно отношение към защита на природата са излезли на протестите в подкрепа на правителството. „В нашата сфера никога досега не сме имали такова управление в МОСВ и регионалните му структури – стартираха много програми за младежи, за климат. Темата за климата никога не е била дневен ред на държавно ниво, а сега имаме вицепремиер по климатичните въпроси“, добави Йорданка Славова.

За климатичните лагери на фондация „Биоразнообразие“

В репортаж за предаването 27-годишният Атилла Марков разказа за участието си в образователния климатичен лагер в Сакар, който е организиран от фондация „Биоразнообразие“.

„Важен фактор в нашите лагери е възможността хората да се срещнат с експерти - така хората си дават реална сметка на терен за климатичните промени и ефекта от тях“, коментира Йорданка Славова.

И обясни, че в тези лагери се включват млади хора между 18 и 35 години. Като на тях идват хора с различни интереси, не само в областта на природните науки.

Заедно с експерти „Климатека“ превежда темите на достъпен език

Пламена Маринова коментира, че климатичните теми понякога са твърде научни и звучат далечно на хората, затова амбицията на „Климатека“ е да търси експерти, които да превеждат тези теми на хората.

По думите й качествената информация и образованието са първата стъпка към правилните действия – от страна на властта, на бизнеса и на хората.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

На 21.06.2022 от направихме този КЛЮЧ Unplugged по темата за правата на хората с аутизъм в България. Гост ни е Кристина Николаева, която е майка на дете с аутизъм и представлява организацията "Защита на правата на хората с аутизъм в България", била е активна в "Системата ни убива", бори се за закона за личната помощ и е в най-чист вид АКТИВИСТ с кауза.

Ето защо направихме този КЛЮЧ Unplugged с идеята да ви бъдем поне малко от полза, когато скоро отново се заговори за социалните теми, които често "предъвкваме" и лесно оставяме встрани.

Търсихме отговори на въпроси като:

✅ Какво точно не е наред в обществото и как можем да го оправим?

✅ Има ли работещи модели, които подпомагат хората с аутизъм и по-специално децата в други страни?

✅ Какво е важно да знаем за аутизма по принцип?

✅ Какво мотивира хора като Кристина да продължават да се борят за каузата?

✅ Как и къде може да търсим подкрепа, ако лично имаме нужда от такава?

🔔 В една демокрация от хората зависи много, хората могат да вървят напред само ЗАЕДНО. Затова и ние се опитваме да намерим отговор на въпроса – Какво можем ЗАЕДНО. В този КЛЮЧ Unplugged ще се опитаме да се съсредоточим именно върху тази голяма картина.

ℹ Водещ: Александър Куманов от Фондация "Четиридесет и две".

За тези от вас, които не са наясно какво се случва на КЛЮЧ Unplugged - това е импровизирано събитие под формата на интервю с поканен интересен гост.

Събитието отново ще е отворено за въпроси от всички присъстващи онлайн. Опитваме се да покажем човека зад каузата, от плът и кръв.

***

Това събитие е част от проект "Какво можем заедно", реализиран от Фондация Дарик в партньорство с Фондация "Четиридесет и две" и Фондация ПАЦЕП и с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани www.activecitizensfund.bg

Европейският съд по правата на човека в Страсбург препоръчва на България престъпленията, извършени заради хомофобия, да бъдат вписани като състав в Наказателния кодекс. Това съобщи в ефира на Дарик Радослав Стоянов от Българския хелзинкски комитет /БХК/.

Радослав Стоянов и Димитър Богданов от фондация GLAS гостуваха в предаването „Властта на гражданите...или какво можем заедно” преди най-голямото правозащитно събитие у нас - предстоящия на 18 юни „София Прайд 2022”. Събитието ще се проведе за 15-та поредна година.

За делото „Стоянова срещу България” в Страсбург

ЕСПЧ излезе с решението по делото „Стоянова срещу България”, заведено от майката на убития 26-годишен студент Михаил Стоянов в Борисовата градина през 2008 г. Той беше пребит до смърт от двама младежи, "защото приличал на гей".

„Не знаем въобще дали той е бил гей или не, но това няма никакво значение, защото неговите нападатели са мислили, че е гей според собствените им признания. Те бяха осъдени, но присъдите им бяха леки, защото на национално ниво българският съд нямаше възможност да признае тежестта на деянието – а именно, че то е извършено по подбуди, свързани със сексуалната ориентация на жертвата”, обясни в студиото на Дарик Радослав Стоянов.

И поясни, че тъй като в нашия НК „сексуалната ориентация” и половата идентичност не са включени в признаците на престъпленията, за които се налагат по-тежки санкции, както останалите дела за т.нар. престъпления от омраза, препоръката на ЕСПЧ е тъкмо в тази посока.

„Съдът отива една крачка напред - прилага разпоредбата на чл. 46 от Европейската конвенция по правата на човека и указва, че българските власти, за да предотвратят бъдещи нарушения, следва да приведат вътрешната си правна уредба в съответствие с конвенцията като включат признака „сексуална ориентация” в НК”, уточни Стоянов. Но призна, че не е оптимист, че ще има скоро законодателна промяна в тази посока.

ЛГБТ-темата се използва популистки и за политическа пропаганда

Престъпленията от омраза и агресията породено от хомофобски настроения е една от най-основните причини за това да има вече 15 години „София Прайд”, коментира в ефира на Дарик един от организаторите на прайда Димитър Богданов от фондация GLAS.

„Има наченки на разговори, но миналата година ние за пореден път направихме една петиция за промяна на НК – дори нямаше на кого да дадем тази петиция. Става дума за стъклена преграда, защото темата се използва политически, при това срещу нас”, категоричен беше той.

По думите на Димитър Богданов ЛГБТ-темата се вкарва в политическия дискурс и политическата пропаганда и се използва популистки.

Според него „София Прайд” събира все повече участници и това е знак, че хората вече са по-смели.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

Липсата на достатъчно и добре подготвени кадри в сферата на т.нар. социални професии е сериозен проблем в България. Дефицитът на тези кадри е голям и в Европа, където населението застарява и нараства нуждата от хора, които да полагат грижи за възрастните и болните, за децата с увреждания.

На фона на това у нас в социалните професии често попадат хора, които не могат да си намерят друга работа. Проблем е и липсата на подготовка, защото доставчиците на социлни услуги в страната – това са най-често общините, все още не инвестират достатъчно както в обучението им, така и в грижата и задържането на тези кадри. А цената на тези професии ще расте и заради дефицита на кадри и заради нуждата.

Около това се обединиха в ефира на Дарик Диляна Гюрова, директор на Центъра за професионално обучение „Св. Методий Славянобългарски“ към Федерацията на социалните сдружения в България и изпълнителният директор на фондация „Сийдър“ Александрина Димитрова.

Те участваха в предаването „Властта на гражданите ...или какво можем заедно“, чиято тема беше свързанна тъкмо с бъдещето на социалните професии.

В „Сийдър“ задържат кадрите си с обучения и подкрепа

В студиото на Дарик Александрина Димитрова разказа, че фондация „Сийдър“ управлява общо девет социални услуги, по-голямата част от които са центрове от семеен тип, където грижата е 24-часова. Грижата в тези центрове е за деца и млади хора, предимно с интелектуални и физически увреждания, както и деца в риск.

Над 90 служители работят общо във всички социални услуги на „Сийдър“ като те са с различен профил – имаме социални работници, трудотерапевти, психолози и т.нар. социални терапевти – това са хората, които полагат директната и непрекъсната за децата и младите хора, цялостнвото им обгрижване, обясни тя. Но уточни, че не е задължително те да имат специално образование.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

Тазгодишните дванадесети поред награди на Националната мрежа за децата „Златна ябълка“ бяха тема на предаването „Властта на гражданите...или какво можем заедно“ навръх Деня на детето – 1 юни.

Гости в студиото на Дарик бяха Кристина Ненова от НМД и Зорница Трифонова от Асоциация „Родители“. Двете разказаха за церемонията и наградените по време на тържествената церемония, която по традиция се организира в навечерието на Деня на детето.

Наградите са в осем категории – „Герой на децата“, „Детска организация“, „Училище“, „Община“, „Журналист“, „Благотворител“, „Награда за цялостен принос към Национална мрежа за децата“ и „Специална награда“.

За първа година всички номинации бяха отворени за цялата общественост и всеки можеше да предложи участник на сайта на инициативата „Златна ябълка“ www.1june.nmd.bg.

Изборът на победител в категория „Герой на децата“ и „Детска организация“ беше с онлайн гласуване. Победителите в останалите категории по традиция се определени от жури.

Специалната награда за доброволците, които помагат на украински деца и семейства

Д-р Стоян Пеев, който завежда отделението по детска урология в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, спечели тазгодишния приз  “Герой на децата“. част от наградите за принос към живота на децата “Златна ябълка”. Лекарят получи най-много гласове в онлайн вота в конкуренция с още 14 номинации.

Фондация „За Доброто“ получи наградата в категория „Детска организация“, СУ „Петко Рачов Славейков“ в Кърджали спечели „Златна ябълка“ в категория „Училище“, а отличена с приза община стана Казанлък заради системна и целенасочена политика в подкрепа на децата и семействата.

В категория „Журналист“ наградата беше присъдена на кореспондентския екип на НПО портала – шестима граждански активисти, които работят с отдаденост и сърце и с фокус граждански организации, които спазват най-високи етични стандарти.

Клиничният психолог Весела Банова, която повече от 20 години работи в системата за закрила на детето в България получи „Златна ябълка“ за цялостен принос. А специалната награда беше връчена на доброволците, които подпомагат украинските деца и семейства.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

Развитието на бизнес с кауза трябва да бъде част от развитието на всяка една гражданска организация, защото освен че става въпрос за бизнес с кауза, тази дейност осигурява финансова независимост и възможност за по-добра реализация на каузите на съответната организация.

Това коментираха в ефира на Дарик Александра Мирчева от Българския център за нестопанско право /БЦНП/ и изпълнителният директор на Фондация „Биоразнообразие“ Румяна Иванова. Двете гостуваха в предаването „Властта на гражданите...или какво можем заедно“, където разказаха за 12-тото издание на Програмата за предприемачество на НПО LET’S GO – програма, която развиват и прилагат в Българския център за нестопанско право.

„Програмата е тримесечно интензивно преживяване за организациите, като се състои от обучителна и менторска част“, разказа Александра Мирчева, координатор на програмата за предприемачество. За участие са избрани 12 организации, въпреки че тази година интересът е бил голям.

Често бизнес идеите се променят в крачка по време на обучението

По думите й само добрата идея не е достатъчна и затова в програмата се стартира с това как една гражданска организация може да развива стопанска дейност или бизнес с кауза, който да подкрепи тъкмо каузата им.

„Това ни даде добра основа, в която организациите да поставят своята идея или да я променят коренно. И в бизнеса и в предприемачеството е съвсем нормално да хванеш една идея, да я погледнеш и да я хвърлиш в кошчето, след което да се насочиш към друга по-добра идея“, разказа още Александра Мирчева.

В програмата се предлага и менторска подкрепа в две направления – маркетинг и бизнес планиране и финансово планиране. Там търсим такива ментори практици от бизнеса, които обаче да могат да говорят и на езика на гражданските организации, добави тя.

За пътя от идеята до реализацията й в стопанска дейност изпълнителният директор на фондация „Биоразнообразие“ Румяна Иванова подчерта, че първо е много важно да си честен към себе си и това какво искаш да направиш, трябва да имаш усет какво би помогнало на темата, по която работиш - и със сигурност това да попаднеш на правилните хора и ментори, което много скъсява пътя.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

На 26 май 2022 г. реализирахме този КЛЮЧ КЛЮЧ Unplugged с участието на Юлия Георгиева от Фондация "Център за хуманни политики". Идеята бе да бъдем поне малко от полза, дори и на онези, които считат, че "това не се случва на нас", когато се отнася до проблемът със зависимостите в България.

Търсихме отговори на въпроси като:

✅ Какво ни пречи да поставим разпространението на наркотичните зависимости под контрол?

✅ Има ли работещи модели, които предпазват децата в други страни?

✅ Какво е важно да знаем за действащите подходи за превенция?

✅ Как да запазим все пак поне малко от усещането си за общност, без да си търсим поводи да мразим хора?

✅ Как да предпазим децата, без излишни стрес ситуации и страхове?

🎯 Отговори има много и различни, но ние избрахме да се съсредоточим върху тази тема през погледа на госта ни, който е с дългогодишен опит в една от малкото активни организации в областта на намаляването на вредите от употребата на наркотици. Но не, разговорът няма да бъде теоретичен и „научно звучащ“.

Събитието бе излъчено пряко във Фейсбук страниците на Форум КЛЮЧ, 42training и НПО портал.

🔔 В една демокрация от хората зависи много, хората могат да вървят напред само ЗАЕДНО. Затова и ние се опитваме да намерим отговор на въпроса – Какво можем ЗАЕДНО. В този КЛЮЧ Unplugged ще се опитаме да се съсредоточим именно върху тази голяма картина.

ℹ Водещ: Александър Куманов от Фондация "Четиридесет и две".

За тези от вас, които не са наясно какво се случва на КЛЮЧ Unplugged - това е импровизирано събитие под формата на интервю с поканен интересен гост.

***

Това събитие е част от проект "Какво можем заедно", реализиран от Фондация Дарик в партньорство с Фондация "Четиридесет и две" и Фондация ПАЦЕП и с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани www.activecitizensfund.bg. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България

В България все още се очаква приемането на закон за доброволчеството. Четири години кампания и усилия бяха нужни да заработи Съветът за развитие на гражданското общество към МС, който беше създаден с друг закон през 2018 година. Това коментира в ефира на Дарик Захари Янков, правен експерт в Българския център за нестопанско право /БЦНП/.

Заедно с Боряна Кирилова от Български дарителски форум /БДФ/ двамата гостуваха в предаването "Властта на гражданите...или какво можем заедно”, където коментира как гражданският сектор си взаимодейства с институциите и държавата.

За анти-НПО реториката и конституирането на СРГО

„Съвета за развитието на гражданското общество за развитие на гражданското общество /СРГО/ към МС беше създаден със закон през 2018-та година. Около две години отне изготвянето на правилата за неговия избор и дейност. През 2020 година се избраха членовете на съвета, те бяха избрани от други граждански организации. Същата година обаче започнаха някакви атаки, политически изказвания. Едва от основните атаки беше, че едва ли не изборите са направени тайни, въпреки че имаше около 90 публикации в медиите по това време. Ние от БПЦ водихме и кампания, за да се включат повече организации в този избор”, разказа Захари Янков.

По думите на Боряна Кирилова  анти-НПО реториката е много жива през последните години. Тя съществува в определени медии и в политическговорене на най-високи нива и това няма как да не води до съмнения и притеснения и негативен образ на НПО-сектора, коментира тя.  Според нея тъй като в идеалния случай гражданският сектор е коректив на властта, за част от политиците той не е удобен опонент на политиците и те го дискредитират.

Кризите показаха колко гъвкав е НПО-секторът

Боряна Кирилова се позова на данни на „Алфа рисърч” за 2021г. за дарителските нагласи, според което има известно покачване на хората, които казват, че даряват защото имат доверие към неправителствената организация, на която даряват.

„Ковид показа на хората мобилизацията на граждански сектор. Тъкмо гражданските организации бяха инфраструктурата, която изнесе дарителската енергия, за да стигне тя до хората. Но много голяма част от хората отново според проучването все още не познават този сектор”, коментираха гостите в студиото.

Според тях се е отчело повишаване на доверието, защото НПО-организациите компенсираха дефицитите на държавата и бяха на терен и до хората.  „Но държавата абсолютно забрави НПО-сектора по време на кризата, нямаше нито една специфична мярка. Може би тези, които бяха работодатели имаха възможност да се ползват от мярката 60 на 40, но НПО-тата, бидейки организации, които не целят печалба, имат специфични начини, по които трябва да се подкрепят”, подчерта Захари Янков.

Той напомни, че въпреки опитите дори не е бил промени закона, който да позволи провеждането на онлайн събрания в годините на пандемията. „Представете си, че ако от една страна имаш административни пречки, след това ако си малка организация от един-двама души в страната и мислиш за финансовото си оцеляване – няма как да си позна на хората, защото се грижиш  най-вече за това да работяш и оцелееш”, коментира и Боряна Кирилова.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.