Вече четири години жителите на три села в община Сливница – Радуловци, Алдомировци и Братушково водят битка срещу намерението да се отвори въглищна мина в района. В битката им помагат от „Грийнпийс“ - България. Те апелират българите и от други населени места да подкрепят кампанията срещу мината, като изпратят писмо до премиера Кирил Петков, което може да бъде намерено на сайта на организацията.

В предаването „Властта на гражданите...или какво можем заедно“ Северина Митева, координатор на кампанията в Грийнпийс-България и адвокат Анастас Пунев разказаха за усилията да не се допусне откриването на нова мина в района.

Малка победа е позицията на екоминистъра срещу нов ОВОС

„През 2016 г. МОСВ издава ОВОС, с който дава зелена светлина в района на Алдомировци за добив на лигнитни въглища. През 2018 г. предишното правителство издава разрешение за тази концесия, от тогава до днес жителите на района водят битка и предстои едно от последните заседания по това дело“, разказа в студиото на Дарик Северина Митева.

„От днес сутринта имаме малко победа – явно тази борба и това, че местните хора застанаха с лицата си зад собствената си биткадоведе до това министърът на околната среда и водите да каже, че няма да позволи да се издаде нов ОВОС, защото съществуващата оценка е изтекла. Министър Сандов каза още“, че ще предложи правителството да отмени решението за концесията, съобщи още тя.

Праховото замърсяване от мината може лесно да стигне и до София

Адвокат Анастас Пунев подчерта ниската калоричност на лигнитните въглища, които има в района. Все едно ще се гори кал, каза той. И подчерта, че община Сливница е поела по пътя на екотуризма и биоземеделието. „Всичко това ще бъде съсипано на цената от 36 хиляди лива концесионно възнаграждение на година за срок от 29 години, само половината от което ще отива в общината“, обясни още той.

Двамата подчертаха, че се планира мината да е от открит способ, което ще доведе до високо прахово замърсяване, а терените са на около 30 километра на София и ветровете лесно ще пренесат това замърсяване до столицата.

В Алдомировския район има мини, които са отваряни и затваряни през годините, но тези въглища са изключително нискокалорични – да се отваря нова мина в този район през 2022 година, когато трябва да излизаме от тази зависимост от въглищата е абсурдно. Там има инвестиции в екотуризма, екологичното селско стопанство, посочи още Северина Митева.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

В края на май предстои пристигането на първите 17 черни лешояда в района на Източните Родопи. „Най-близката колония е в Гърция и ако всичко е наред и ние ще можем да се похвалим с първата колония в Източните Родопи”, съобщи в ефира на Дарик Нели Найденова, експерт комуникации във фондация „По-диви Родопи”.

В района вече има 15 зубри, а през последните шест години са върнати 400 елена лопатари и 50 благородни елена.

Нели Найденова заедно с Андреана Трифонова, ръководител екип във фондацията бяха гости в предаването на Дарик „Властта на гражданите...или какво можем заедно”, където разказаха за дейността на фондацията.

Андреана Трифонова подчерта основните усилия на фондацията за възстановяването на популацията на изчезнали видове животни в Източните Родопи и на местообитанията. Местните хора са тези, които е хубаво да възприемат идеята и да подпомагат процеса

„Голяма част от местните хора развиват дейности, свързани с екотуризъм или биоземеделие и така разбират, че благодарение на опазването на дивата природа районът се превръща в атрактивен. Те разбират ползата както за развитието на региона, така и за природата”, каза още тя.

За пътят, който е извървян през последните 10 години

В репортаж бяха припомнени дейностите по проекта „Новото тракийско злато” в Източните Родопи, който подкрепяше дивата природа, биоземеделието и екотуризма в района. Негов продължител е проектът на фондация „По-диви Родопи”. Което е доказателство, че поставените основи в опазването на дивата природа и връщането на изчезнали видове в Източните Родопи са устойчиви и се надграждат.

„Направих си равносметка колко много неща са свършени през тези години. Неща, които бяха планове – като идеята за заселването на зубрите, вече са факт. Сега вече имаме 15 зубри, последните три зубъра дойдоха преди две-три седмици от Полша. Като за първи път имаме зубри, които са от дивата природа”, обясни Нели Найденова.

Тя работи от шест години по проекта, като преди това е била доброволец, който активно работи за каузата в подкрепа на биоразнообразието, дивата природа и екотуризма в Източните Родопи.

„Само през последните 6 години бяха върнати около 400 елена лопатара и 50 благодорни елена. В района на „Студен кладенец” нямаше благородни елени – сега има 50 елена. Има територии, където тези животни са били изчезнали и ние ги връщаме, а на други места популацията е била малка и ние я допълваме”, каза още Нели Найденова.

Андреана Трифонова обясни, че поддържането на природосъобразно пашуване подпомога създаването на т.нар. природна мозайка на ландшафта. Това подпомага биоразнообразието, защото се създава дом на различни растителни и животински видове. А всеки от тях е важна брънка в хранителната верига, добави тя.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

Над 160 обекта – малки бизнеси или услуги, които оказват подкрепа на бежанците в Украйна има вече в картата на инициативата „И тук сте вкъщи”, съобщи в ефира на Дарик Анна Стоева, документалист и фотограф, по чията идея стартира тази кампания.  Тя уточни, че всеки ден броят на тези точки върху онлайн картата, която става все по-популярна.

Анна Стоева гостува в предаването на Дарик „Властта на гражданите...или какво можем заедно”. Заедно с ветеринарният лекар д-р Мила Бобадова и с преподавателя Теодора Николова тя разказа за това как се помага на бежанците от Украйна да се почувстват по-добре в България.

Всеки, който иска да е част от мрежата, може да сложи стикер на витрината си

След началото на войната Анна Стоева, която освен с български е и с руски и украински корени съобщи в ефира на Дарик, че с приятели и съмишленици стартират кампания, с която малкият бизнес в страната ще има възможност да подкрепи бягащите от войната в Украйна.

„Така се роди идеята за „И тук сте в къщи” – да обединим бизнесите и организациите, които вече помагат на бежанците. Другата идея беше да мотивираме и други представители на малкия бизнес да се включат кой с каквото и колкото може да подкрепи бежанците – с малка отстъпка, с безплатен урок или нещо друго”, обясни Анна Стоева.

Всеки, който иска да стане част от мрежата „И тук сте вкъщи” може да се свърже с екипа и да получи стикер на кампанията, който да постави на витрината на магазина, ателието си или обекта, който може да окаже подкрепа на бежанците.

Идеята е като се движиш по улицата, да виждаш стикери, които те карат да се чувстват добре приет в страната, добави тя.

Уроци по български за майки и деца, прегледи за домашни любимци

Теодора Николова, която преподава история в столично училище, разказа, че използват помещение на Salted Cafe Sofia, където организират уроци по български език на майките и децата им.  Между 20 и 25 деца заедно с още толкова майки са групите, в които се предава български. Има и арт уроци за децата.

По думите й често минават хора, които остават нещо като подарък за децата и техните майки, които идват на уроци.

Няколко дни ни бяха нужни, за да се организираме – започнахме кампания за събиране на храни за домашните любимци, с които пристигат бежанците, разказа в ефира на Дарик и д-р Мила Бобадова, която е собственик на клиники „Добро хрумване”. Клиниките също имат на входа си стикер на инициативата „И тук сте вкъщи”.

„Това, което предлагаме е отстъпки от диагностичните дейности  – стараем се максимално да предложим какво можем да дадем, ако не с пълна отстъпка, то поне с някаква отстъпка диагностично”, каза д-р Бобадова.  И уточни, че рязко се е увиличил броя на бежанците, които ги търсят за помощ за своите любимци, след като са станали част от мрежаща „И тук сте вкъщи”.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

Годишно в България умират около 15 000 души в следствие на замърсения въздух според данните на СЗО. За сравнение загиналите при пътно-транспортни произшествия годишно са около 1 000, като през последните години са между 670 и 800 души. Това каза в ефира на Дарик неврохирургът д-р Светослав Тодоров.

Той беше събеседник в предаването „Властта на гражданите...или какво можем заедно“ , където с д-р Валентина Никифорова, общопрактикуващ лекар в Перник и кардиологът д-р Теодора Николова разказаха за работата на сдружение „Въздух за здраве“.

Тримата са част от лекарска мрежа „Въздух за здраве“, която съществува от миналата година. Мрежата стартира с обединение на 11 лекари от цялата страна. „Щастлива съм да кажа, че лекарската ни мрежа се обогати с поне още толкова колеги, каза д-р Веселина Никифорова.

„За съжаление въздухът не само в България е доста замърсен и нашата задача като лекари е да обясняваме до какво може да доведе като заболявания замърсения въздух, хората да знаят откъде идва основно това замърсяване и така да им помогнем да живеят по-добре“, коментира д-р Никифорова.

Целият организъм търпи щети от мръсния въздух

По думите на д-р Теодора Николова, кардиолог в столицата, е много важно лекарите, които се срещат всеки ден с рискови групи пациенти, да ги информираме за здравословните проблеми, които създава мръсния въздух. „Хората с хронични заболявания – сърдечно-съдови и дихателни са най-страдащи от последствията от мръсния въздух“, коментира кардиологът.

Дихателните пътища и белият дроб са първите, които се срещат със замърсения въздух, на второ място – сърдечно-съдовата система, но страда и нервната система, репродуктивното здраве, страдат кожата и очите, обясни д-р Веселина Никифорова.

Тя поясни, че основното замърсяване идва от финните прахови частици в резултат на отоплението или автомобилите. Тя даде за пример трафика между София и Перник, тъй като в момента по един или двама души пътуват в кола по този маршрут. А в миналото е имало влак на всеки 30 минути, който е събирал много хора, които днес си причиняват стреса, умората, а оттам и заболяванията, пътувайки с кола.

Инфаркти, деменция и Паркинсон – също идват от мръсния въздух

Кардиологът д-р Теодора Николова обясни пораженията върху сърдечно-съдовата система от мръсния въздух. Защото България и без това е с голям брой пациенти със сърдечни проблеми. Честотата от инфрактите и сърдечната недостатъчност нарастват в големите градове и районите с големи замърсявания, подчерта тя.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

Платформата „Стража“ търси решение на проблемите на българската демокрация с помощта на технологиите. С достъпна търсачка на сайта на едноименната фондация българите могат да открият всички изказвания и гласувания на всеки депутат през последните 20 години.

В предаването на Дарик „Властта на гражданите...или какво можем заедно“ гостуваха създателят на фондация „Стража“ Благослав Михайлов заедно с друг член на екипа Антони Герасимов – политолог и председател на Младежката асоциация по политически науки.

„Идеята е да намерим решение на проблемите на българската демокрация и ние виждаме това решение в технологиите“, коментира в студиото на Дарик Благослав Михайлов.

Демокрацията не свършва, а започва с пускането на бюлетината

По думите на Антони Герасимов за разлика от развитите демокрации, където връзката между народните представители и техните избиратели е много по-силна, в България през последните 30 години и гражданите и политиците не са успели да формират този тип полическа култура - да изискват повече и да не се ограничават само с пускането на бюлетината.

Демокрацията не приключва там, където се пуска бюлетината, а тя тепърва започва тогава, подчерта младият политолог.

Според Благослав Михайлов българите най-често познават лидерите на партиите, а е добре да бъдат запознати с другите депутати и тяхната работа. Защото по думите му един от проблемите у нас е, че хората търсят една силна личност или лидер да им реши проблема, а не познават другите. Тъкмо затова „Стража“ ще помага на хората да имат връзка точно с депутатите, които ги представляват тях самите.

Всеки гражданин може по всяко време да намери изказванията на хората, които са били депутати през последните 20 години. Хората могат да видят кой какви изказвания е правил и как е гласувал, обясниха създателите на платформата.

Според Антони Герасимов за гражданите би било много полезно те да се връщат в годините назад и да виждат дали нови проекти повтарят стари субекти. Платформата „Стража“ може да бъде нашата политическа памет, за да не бъдем подлъгвани, подчерта той.

Двамата коментираха, че медиите информират гражданите, но не винаги в пълния обем или в насоката, която е важна за всеки отделен човек. Затова и целта на „Стража“ е гражданите да бъдат овластени да могат сами да търсят информацията, която ги засяга и интересува.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

ℹ Покрай COVID-19 пандемията и сега около последните събития в Украйна твърде често ни се налага да обясняваме защо заемаме дадена позиция, но тези разговори са откровено трудни и нерядко са все едно „между глухи“. В гражданския сектор се сблъскахме с това още при полемиката около Стратегията за закрила на детето и опитите ни да окажем натиск за намаляване на насилието над жени година по-късно.

Ето защо направихме този КЛЮЧ Unplugged с идеята да ви бъдем поне малко от полза в споровете с радикализирани хора.

В разговора със Слави Стоев търсихме отговори на въпроси като:

✅ С кого си заслужава да спорим?

✅ Как се води такъв разговор – аргументи, подход, оценка на ситуации?

✅ Как да не се радикализираме самите ние в опита си да отстояваме позиции?

✅ Как да запазим все пак поне малко от усещането си за общност?

✅ Как да запазим собственото си усещане за смисъл?

🎯 Отговори има много и различни, но ние избрахме да се съсредоточим върху тази тема през погледа на госта ни, който е с дългогодишен опит като психолог. 

📋 Това пряко видеоизлъчване се реализира на 12 април 2022 г. с участието на Слави Стоев, организационен психолог и водещ в подкаста Естествен Интелект и бе пряко във Фейсбук страниците на Форум КЛЮЧ, 42training и НПО портал.

🔔 В една демокрация от хората зависи много, хората могат да вървят напред само ЗАЕДНО. Затова и ние се опитваме да намерим отговор на въпроса – Какво можем ЗАЕДНО. В този КЛЮЧ Unplugged ще се опитаме да се съсредоточим именно върху тази голяма картина.

ℹ Водещ: Александър Куманов от Фондация "Четиридесет и две".

За тези от вас, които не са наясно какво се случва на КЛЮЧ Unplugged - това е импровизирано събитие под формата на интервю с поканен интересен гост.

Събитието отново ще е отворено за въпроси от всички присъстващи онлайн. Опитваме се да покажем човека зад каузата, от плът и кръв.

***

Това събитие е част от проект "Какво можем заедно", реализиран от Фондация Дарик в партньорство с Фондация "Четиридесет и две" и Фондация ПАЦЕП и с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани www.activecitizensfund.bg

Не по-малко от 2,5 млн. българи, или 30 на сто от населението на България, живеят на площ под 15 кв. м. – тези хора са уязвими и потенциално имат право на помощ и достъп до общинско жилище, каза в ефира на Дарик социологът Стефан Кръстев.

Стефан Кръстев и Росица Кратункова от Сдружение „Лекари на света” гостуваха в предаването „Властта на гражданите...или какво можем заедно”, където представиха доклад на сдружението и френската фондация „Абе Пиер“. Документът, който анализира жилищните политики в страната е озаглавен „Дом за всеки: мисия (не)възможна?”

По думите на Росица Кратункова дефиниция за минимална жилищна площ у нас няма, но те се позовават на данните на статистиката, където мерят 29 кв.м. минимална жилищна площ за двама души.

Хората, които живеят в такива условия с под 15 кв. м. жилищна площ са разпръснати в цялата страна, уточни Стефан Кръстев. Той посочи, че към 1993 г. е имало около 120 хиляди общински жилища в София, но в годините след това бройката спада и сега има около 9 хиляди такива имота. Големият проблем в София е, че нови общински жилища не се строят, а съществуващите масово се продават.

Парите от европрограмите са капка в морето, посочи Стефан Кръстев. Който обясни, че на национално ниво жилищната политика разчита за финансиране само на ограничени ресурси от оперативните програми на ЕС.

По думите му за последните десет години със средствата на две от оперативни програми за регионално развитие са построени само 1429 нови социални жилища. Това е под два процента от необходимите 85 хил. социални жилища, за да се отговори на нуждите на българските граждани според анализа.

Според Стефан Кръстев ако страната ни продължи да решава проблемите със социални жилища със същата скорост, ще са необходими около 600 години за изграждането на заявените 85 хил. социални жилища

Анализът на сдружението показва, че България се нуждае от малко над 2 млрд. евро, за да отговори цялостно на нуждата от социални жилища на населението. За десетте години, в които са действали оперативните програми за регионално развитие в България, за тази цел са били отделени 38 млн. евро, които обаче са недостатъчни на фона на мащаба на този проблем.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

Детски центрове за целодневна грижа за децата на украинските бежанци ще бъдат създадени със събраните средства на съвместната кампания на фондация BCause и инициативата на технологичната общност в България #BG4UA “България за Украйна”. Това съобщиха в студиото на Дарик изпълнителният директор на фондация BCause Елица Баракова и Милена Халачева от инициативата „България за Украйна”.

В предаването „Властта на гражданите ...или какво можем заедно” двете разказаха за партньорството им в организацията на помощта от първия ден на войната и за нуждите на украинските бежанци, които всички можем да подкрепим.

За каузата, обединила професионалисти от различни сфери

Милена Халачева разказа, че дейностите в помощ на бежанците са започнали още в първите часове на войната. „Ние сме професионалисти с различен опит в технологичната сфера и повечето от нас работим с хора в Украйна. Някои компании имат там служители и първата ни мисъл беше как да им помогнем да се евакуират от Украйна”, обясни тя.

В началото дейностите са били свързани основно с евакуацията и транспортирането на хората до България. „В един момент стартирахме този сайт, изхождайки от това, че най-горещата тема ще бъде въпроса за настаняването им като дойдат в България – много бързо буквално за няколко дни сформирахме екип от около 30 доброволци и успяхме да отговорим на нуждите на около 1000 души”, каза още Милена Халачева.

Тя съобщи, че колегите й започнали паралелно да изграждат много по-голяма платформа, която е била готова за две седмици, след което #BG4UA е качена на официалния правителствен портал за бежанците. В момента към платформата отново с доброволци работи почти професионален кол-център за тези украинци, които нямат достъп до интернет.

#BG4UA успя да активира широка аудитория от над 3000 доброволеца, всеки един от тях с готовност да помогне в различни сфери. Следващите ни инициативи, по които мислим и работим е в подкрепа на семействата и децата да се адаптират и да се чувстват добре дошли в страната ни, каза още Милена Халачева.

Елица Баракова подчерта, че свършеното е пример за добро партньорство между частен и публичен сектор. Пример, който трябва да помислим дали не може да бъде запазен за по-дълго време в други сфери.

Милена Халачева подчерта, че всичко, което се случва не е въпреки държавата, а съвместно с усилията на институциите. „ В такива кризисни ситуации всеки един от нас, бидейки част от гражданското общество, е държавата. И работи за това репутацията на България като европейска държава да е положителна и в момента успяваме в голяма степен”, посочи тя.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.

В последните дни много от нас си задаваме въпроси като:  

☑ Как дете на бежанци от Украйна реално може да влезе в българското училище, като не знае езика?

☑ А как се интегрират тези деца по възможно най-естествен начин?

☑ Къде има информация в услуга на учителите, които искат да помогнат? 

☑ Също, може би и за това как вашето дете да учи повече, по по-интересен начин и за разлика от модерни напоследък платформи – без да ви карат да му купувате лицензи, специален скъп учебник и други подобни неща?

☑ А защо и как някой би могъл да се включи в създаването на образователни материали, просто защото иска и може, а не защото има ценз или титла?

☑ Как можем всички ние да бъдем от ползва на собствените си деца, на децата-бежанци, на образователната система като такава? 

📋 Отговори има много и различни, но ние избрахме да се съсредоточим върху тази тема през погледа на хора-доброволци, които променят облика на българското образование всеки ден.

📯 Това видео е от излъчване на 28 март 2022 г., което реализирахме с участието на Иван Господинов от Кан Академия и Сдружение Образование без раници. Събитието излъчвахме пряко във Фейсбук страниците на Форум КЛЮЧ, 42training и НПО портал.

🔔 В една демокрация от хората зависи много, хората могат да вървят напред само ЗАЕДНО. Затова и ние се опитваме да намерим отговор на въпроса – Какво можем ЗАЕДНО. В този КЛЮЧ Unplugged ще се опитаме да се съсредоточим именно върху тази голяма картина.

ℹ Водещ: Александър Куманов от Фондация "Четиридесет и две".

За тези от вас, които не са наясно какво се случва на КЛЮЧ Unplugged - това е импровизирано събитие под формата на интервю с поканен интересен гост.

***

Това събитие е част от проект "Какво можем заедно", реализиран от Фондация Дарик в партньорство с Фондация "Четиридесет и две" и Фондация ПАЦЕП и с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани www.activecitizensfund.bg

В отговор на войната в Украйна Фонд Активни граждани обяви извънреден конкурс за подкрепа на граждански организации. Проектите могат да бъдат с продължителност от 2 до 12 месеца и с максимален размер на безвъзмездното финансиране до 25 000 евро, като не се изисква осигуряването на собствен принос от страна на гражданските организации.

В студиото на Дарик Анита Джоунс – програмен директор в „Отворено общество” и изпълнителният директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи” /ФРГИ/ Илияна Николова съобщиха, че конкурсът вече е отворен и крайният срок за кандидатстване е 18 април.

Двете гостуваха в предаването на Дарик „Властта на гражданите...или какво можем заедно”. Те подчертаха бързата реакция и на донорите на фонда и на националното звено в България за оргинизирането на извънредния конкурс.

Гражданските организации са на терен и имат нужда от подкрепа

Гражданският сектор се нуждае от подкрепа и се опитваме да дадем бърз отговор на нужди, които гражданските организации имат и са спешни, обясни Илияна Николов от ФРГИ.  Поради това, че тези организации са гъвкави, те се организираха и сега са на терен на първа линия, коментира тя. И подчерта, че в тази ситуация не може да се изисква самоучастие на НПО-тата в проектите, защото те и до момента – в рамките на ковид-кризата, не са били подкрепени от правителството.

Това, което се опитваме да направим е след като мине този първоначален ентусиазъм, да подпомогнем организациите и доброволците да имат някаква устойчивост в бъдеще, каза Анита Джоунс. Защото по думите й нищо не може да живее дълго само на мускули и на доброволни начала.

Този подкаст се реализира в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесе и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.www.activecitizensfund.