Да срещнем настоящето с миналото. Какво си спомня „лебедът“ за „грозното патенце“?
Запази детското в себе си!
Колко пъти сме чували това? А какво точно значи? Тук никак даже не става въпрос за инфантилността. Точно обратното! (в подкаст)
Да се „пази“ детето в нас
е да се грижим за него. Как? (в подкаст)
Моделът „Жертва-насилник“
Детето в нас е самотно
Търсим някой да ни утеши, да ни прегърне, да излекува болката, да разсее тъгата, а не сме прегърнали сами детето си. Когато сме наранени, първото, което трябва да защитим е детето в нас. Как? (в подкаст)
Детето, което се смее
Това също е гласче, което често заглушаваме. „Наивно е, тъпо е, инфантилно е.“ си казваме и гледаме сериозно. (в подкаст)
Детето не знае
То е любопитно, затова и се учи. Във всеки миг е чист лист, на който се рисува нова картинка…(в подкаст)
Лебедът среща другия лебед
само защото знае за „грозното патенце“ от миналото и знае как да се грижи за него.