By Александър Детев
The podcast currently has 42 episodes available.
Тазседмичният подкаст тръгва директно от българските паралели. Протестите срещу Стратегията за детето, прераснали в кауза срещу защитата на детето в България, генерират огромна дейност във Facebook, където групите събират стотици хиляди членове. В реалността обаче тази огромна маса хора е неоткриваема. В началото на септември Боян Юруков даде отговор защо – близо една четвърт от постовете в най-голямата група, както и една трета от коментарите, са генерирани от около едва 1% от членовете. Тоест виртуалната илюзия създава усещане за реална масовост.
Междувременно името на България се прочува по света в новия подкаст на британския журналист Джейми Бартлет за BBC Sounds, който разказва историята на българката д-р Ружа Игнатова, стояща зад една от най-големите измами на нашия век – OneCoin. Благодарение на невежеството на много хора относно криптовалутите и с помощта на внимателно изграден образ в социалните мрежи, д-р Ружа и OneCoin изграждат империя на илюзиите, разорила хора по цял свят. Българският журналист Николай Стоянов разказа тази история в „Капитал“.
Тези привидно далечни една от друга теми имат нещо общо помежду си – създаването на виртуална нереалност, в която истина и лъжа са неразличими и умелата манипулация на човешката природа служи за постигане на користни цели. Уязвими ли сме в социалните мрежи, как ни влияят те и как можем да бъдем сигурни, че спазваме добра хигиена на информацията? Йоанна Елми потърси мнението на двама експерти – психолог и специалист по маркетинг в социалните мрежи.
Мила Петкова е психоложка, защитила докторска теза по психоанализа и философия на културата в Мадридския университет „Комплутенсе“. Участвала е в четиригодишно обучение в клинична секция „Фройдистко поле“ в Барселона, организирано от Световната асоциация по психоанализа (WAP). Създателка е на сайтовете за психология Mila’s Wellness и MiPsy, където пише по теми, свързани с психичното здраве. Освен това тя е работила повече от десет години в сектора на информационните технологии.
Непознатото по природа е плашещо. Инстинктивно не искаме да се доближаваме. Това, че ние сме предразположени да търсим информация, която потвърждава нашето мнение, може да бъде свързано със страха от непознатото, но може да бъде свързано и с нашето его. В крайна сметка предпочитаме да се окажем прави.Михаил Дончев има двойна диплома по бизнес администрация от Нидерландия и Финландия и се занимава с дигитален маркетинг. Работи в сферата на онлайн рекламата и маркетинг комуникациите. Участвал е в редица наградени проекти във Финландия, сред които European Excellence Awards, Eurobest, MTL Communications Awards.
Facebook е бил проводник на фалшиви новини и влияние върху избори. Той е най-мощната социална мрежа и има конкуренция чие съдържание да излиза на преден план. Системата се опитва да провокира, да ни покаже най-доброто съдържание за нас. Всеки има профил и си е попълнил базова информация, а Facebook гледа как ползваме системата им – с кого разговаряме, с кого пишем; и така ни предлага съдържание… Много хора не съзнават, че те са малко или много продукт на Facebook.В рубриката „Паралели“ ще ви разкажем за една от най-големите измами на ХХ век – за генерал Грегър Макгрегър, или т.нар. Казике, владетел на измислената от самия него държава Пойе в Централна Америка.
Целия епизод на подкаста чуйте в аудиофайла.
Илюстрация: DagmArt, Дагмар Шошева
Визия: Лина Кривошиева
Аудиообработка: Михаил Ангелов
В подкаста „Паралели и меридиани“ с Йоанна Елми оставяме настрана простите обяснения на сложните проблеми в България и по света. Изграждаме нужните паралели с миналото и обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да срещнем истината отвъд клишетата, сензацията и дезинформацията. В атмосфера, пренаситена с отговори, се стремим към най-важното – да задаваме правилните въпроси.
Абониране: Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | RSS | SoundCloud | Spotify
Завръщаме се за трети сезон на подкаста „Паралели и меридиани“ с нова визия, структура и водещ. Йоанна Елми поема щафетата от Александър Детев, а за първия епизод тя избра да продължи тема, която заедно с Иглика Иванова проследиха подробно в рубриката „Проектът Европа“ – темата за следващия Европейски парламент и следващата Европейска комисия, както и трудната задача, която им предстои: реформирането на този проект и вдъхване на нов живот в сякаш вече износени символи.
В началото на септември председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви имената на новите комисари и ресори. Но от самото начало към Фон дер Лайен имаше критики, а самата тя се бори с обвинения в корупция от годините, когато е била министърка на отбраната на Германия. Предложеният от нея състав пък включва политици, разследвани за злоупотреби и източване на евросредства. И макар Унгария да смени кандидата си за еврокомисар, а Румъния да обеща, че ще намери друг, въпросите за посланието, което изпраща подобна комисия във време, когато Европа има нужда от солидна позиция относно ценностите си, остават.
На тези въпроси се опитваме да отговорим с Иглика Иванова, докторантка в катедра „Европеистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и авторка в „Тоест“. С нея разговаряме и за назначението на Лаура Кьовеши за първия европейски главен прокурор и значението на нейния пост, но и образ за бъдещето на Европа.
Номинацията на Лаура Кьовеши за европейски главен прокурор е една щастлива развръзка. Един възел по-малко за развързване, защото беше важно тази кандидатура да се утвърди.Рубриката „Паралели“ ни връща не само назад в историята до кризата с комисията „Сантер“, но ни пренася и в България. С Емилия Милчева, нашата политическа журналистка за България, разискваме обрата в политиката на Бойко Борисов по отношение на пространството Шенген, след като по-рано този месец премиерът заяви, че България вече няма интерес да бъде част от общността, изтъквайки като проблем мигрантите.
Господин Борисов вероятно е разбрал, че влизането в Шенген няма да стане, и прецени, че вместо да се говори за вървене към Шенген като цел, където така или иначе не ни приемат и става досадно, може би звучи по-добре, ако ние сами се откажем и очакваме някаква покана в бъдеще. По-добре е, отколкото някакви журналисти непрекъснато да припомнят, че ние вървим към тази цел от 2010 година.Емилия анализира и позицията на Красимир Каракачанов относно приемането на Северна Македония в Европейския съюз – чии интереси защитава Каракачанов, когато отправя заплахи, че ще напусне управлението, ако подкрепим влизането на съседката ни в Съюза.
Целия епизод на подкаста чуйте в аудиофайла.
Илюстрация: DagmArt, Дагмар Шошева
Визия: Лина Кривошиева
Аудиообработка: Михаил Ангелов
В подкаста „Паралели и меридиани“ с Йоанна Елми оставяме настрана простите обяснения на сложните проблеми в България и по света. Изграждаме нужните паралели с миналото и обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да срещнем истината отвъд клишетата, сензацията и дезинформацията. В атмосфера, пренаситена с отговори, се стремим към най-важното – да задаваме правилните въпроси.
Абониране: Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | RSS | SoundCloud | Spotify
През 2019 г. „Подуене блус бенд“ празнува своя 30-годишен юбилей. 30 години отбелязваме и от едно друго събитие – падането на режима на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Съвпадението не е случайно. Групата с фронтмен Васил Георгиев, по-известен като Васко Кръпката, записва завинаги в музикалната история духа на онова време.
„Държавна е земята, отровени полята, замърсена е водата и потисната душата“, гласи началото на култовата песен „Комунизмът си отива“. Следват други емблематични за годините на Прехода песни, като „Ден след ден“ и „Нека бъде светлина“.
Но отиде ли си комунизмът и старият режим, или мимикрира в нова форма, продължаваща да потиска свободата, за която групи като „Подуене блус бенд“ се бореха чрез музиката си? Това попитах Васко Кръпката, с когото говорим две седмици след още един юбилей, отбелязан от него – 60-тата му годишнина.
Борбата като че ли ще бъде вечна. Това е една вечна мисия. Припомням последния куплет на „Комунизмът си отива“ – песента, която 30 години доста врати ми е затворила, но и доста сърца ми е отворила:С Васко Кръпката си говорим също така за музикалната сцена днес, за възможностите пред младите, за състоянието и теченията в музиката в България и по света.
Ние сме си добре в опозиция. Аз не си представям моите песни да станат институция. Зарадвах се, че се изучават в учебници, но аз вярвам, че под лъскавите прожектори не е много щастливо. Вярвам, че да бъдеш популярен, да те харесват хората и [същевременно] да бъдеш ъндърграунд – това е доста висш пилотаж и е много приятно. […]Обръщаме поглед и към музиката днес през очите или по-скоро през гласа на една от най-талантливите млади изпълнителки в България – Ния Петрова.
Има неща, които хората си мислят и си представят как „ех, това се случва само на мен, никога не се случва на други хора“, или пък се притесняват дори да ги обсъждат. Искам да правя такъв тип песни, които да им показват: аджеба, не си сам в това!Ния спечели „Гласът на България“ през 2018 г., а през януари пусна и дебютния си сингъл By Myself.
Винаги когато имаш нужда от музиката, тя се появява. Тъжен си и се появява едно парче, което знае всъщност дали да те вдигне, или дали да ти помогне да си останеш така още малко и после да ти мине. Откакто се помня, винаги е имало някакъв постоянен саундтрак в живота ми и мисля, че всеки си има един такъв – който се напасва и променя.Начало на музикалното ни пътешествие обаче дава рубриката „Паралели“, посветена на концерта LiveAid – един от символите на обединяващото послание на музиката и ролята, която тя може да изиграе за важни и болезнени обществени теми.
Целия епизод на подкаста чуйте в аудиофайла.
В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийното пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината.
Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud
В дните между 23 и 26 май в страните членки на Европейския съюз, в т.ч. и Великобритания, избраха новите 751 евродепутати. Равносметката на европейско ниво е следната:
Рекордна средна избирателна активност в страните от Съюза – над 50%. Първи места за ЕНП и ПЕС, но загуба на мнозинството в Европейския парламент. Сериозна зелена вълна, нарастване на подкрепата за центристите и либералите от АЛДЕ, поредна европейска победа за Марин Льо Пен във Франция и Найджъл Фараж във Великобритания и сериозна подкрепа за Лига на Салвини в Италия.
В България пет партии излъчиха евродепутати – ГЕРБ спечели, БСП остана втора, Корнелия Нинова подаде оставка, ДПС излъчи трима евродепутати, а родолюбецът Делян Пеевски избра да служи на българския парламент, макар и от дистанция. Ангел Джамбазки като водач на листата на ВМРО консолидира подкрепата на националистите, „Демократична България“ едва прескочи прага, но все пак Радан Кънев ще представлява обединението в Брюксел, а Десислава Иванчева спечели повече от другите самообявили се за патриотични формации НФСБ и „Атака“, чиято коалиция с ВМРО е пред същински разпад след, меко казано, озадачаващи нападки във връзка със сексуалната ориентация на Джамбазки от страна на лидера на „Атака“ Волен Сидеров.
Във фокуса на общественото и медийното внимание в Европа около изборите обаче се оказа Австрия.Скандален запис на вицеканцлера и лидер на крайнодясната Австрийска народна партия Хайнц-Кристиян Щрахе, в който той обсъжда търговия с влияние и осигуряване на обществени поръчки срещу подкрепа за кампанията му с мнима племенница на руски олигарх, доведе до неговата оставка. Последваха я оставките на другите министри от партията му, а впоследствие се стигна и до успешен вот на недоверие срещу целия кабинет на канцлера Курц.
Коя всъщност е Партията на свободата и изненада ли е подобен скандал за нея? Какъв е хоризонтът пред Австрия след разрива между трите основни партии в страната? Това ще обсъждаме с Атанас Пеканов, експерт в австрийския Институт за икономически изследвания, и с Емил Георгиев, адвокат и кандидат за евродепутат от „Демократична България“.
Доста несигурен изглежда хоризонтът след последните две седмици, които бяха турбулентни. Такива сътресения досега не са се случвали и не се случват толкова често в изключително спокойна страна, каквато е Австрия. Себастиан Курц е ясен победител на европейските избори и най-вероятно ще бъде победител и през септември. […] Тези скандали оставят голям белег върху състоянието на страната, тъй като гражданите се поизплашиха какви хора ги представляват, което води и до повече недоверие към политиката като цяло.С Атанас и Емил правим и равносметка за изборите на европейско ниво и търсим отговор на въпроса: Защо само 33% от имащите право на глас в България отидоха до урните на фона на рекордната активност в други държави?
В рубриката „Паралели“ ви разказваме за генезиса на Партията на свободата на Австрия.
Целия епизод на подкаста чуйте в аудиофайла.
В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийното пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината.
Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud
Близо седмица остава до европейските избори, когато гражданите на 28 страни членки ще отидем до урните, за да подкрепим чрез гласовете си най-близката до нашата визия за това в каква посока трябва да се развива общият ни дом Европа.
Шестима кандидати за наследници на Жан Клод Юнкер като председател на Европейската комисия се изправиха на дебат в сряда. Още във встъпителните им думи стана кристално ясна и политическата им платформа.
От левицата в лицето на Нико Куе поискаха повече солидарност и по-малка власт на банките. Той заяви подкрепата си за по-човешко и солидарно отношение към мигрантите. „Зелената“ Ска Келер настоя да защитим „единствената планета, която имаме“ и да се борим за социална справедливост – за малцинствата и в защита на човешките права. Чехът Ян Захрадил, представител на консерваторите и реформистите, желае по-малко вмешателство на Европейския съюз в националната политика – „по-малък, но по-ефективен Европейски съюз“.
Либералите в лицето на Маргрете Вестегер се борят за Европа, която да е по-близка до европейските граждани, да обръща по-сериозно внимание на опазването на околната среда и да постави акцент върху намирането на работа на младите. Манфред Вебер от Европейската народна партия в ролята си на фаворит за поста обеща единство. Той пожела да се бори за ускоряване на икономическото развитие във всички страни членки и по-лесно вземане на общи решения с премахването на единодушието в Европейския съвет. А социалистите в лицето на Франс Тимерманс ще се борят за по-високи данъци за богатите, минимална европейска заплата, равнопоставеност на жените и защита на околната среда.
И ако споменатите тези ви звучат прекалено ясни, та дори скучни, може да включите някой сутрешен блок в българския ефир, за да чуете малко неясни послания, надвикване и не много задълбочено познаване на европейските институции и процеси от страна на повечето българските кандидати за Европарламента. Такава е ситуация – “if you be a young politician”, както написа една от гордостите ни в Брюксел наскоро.
Ние обаче за втори и последен предизборен епизод на подкаста няма да обръщаме внимание на българската кампания, а ще се фокусираме върху кампанията в другите държави. Миналия път за основните теми в дебата и за настроенията в обществото във Великобритания, Франция и Холандия ни разказаха Мария Спирова, Йоанна Елми и Маргарита Желязкова. В този брой ще погледнем към Австрия и Германия.
За ситуацията в Австрия преди изборите разказва Иван Пранджев – член на политическата формация НЕОС.
Засега прави впечатление, че откакто Курц сформира тази коалиция с крайнодесните, тяхното одобрение драстично е спаднало и те са на трето място след социалдемократите (и Народната партия на Курц – б.р.). Преди те се конкурираха и никой не можеше да каже кой ще е на второ място. Сега ситуацията е такава, че християндемократите на Курц най-вероятно ще спечелят около 30% от вота, на второ място с няколко процента разлика ще са социалдемократите и на трето място с малко повече от 20% ще е крайната десница.С Боян Юруков обсъждаме големия успех за българите в Германия – отварянето на секции в цели 21 населени места във федералната република за предстоящите избори.
По принцип немците са казали ясно, че правят изключение (давайки правото секции да се разкрият извън дипломатическите и консулските представителства – б.р.). Не можем да разчитаме, че всяка година ще направят такова изключение. Предвид обаче колко много българи има в Германия и все повече се увеличават, може би има смисъл да се настоява. Тук по-важен за мен е въпросът защо има толкова малко консулства. Факт е, че това във Франкфурт отговаря за 150 000 души в района, в който се намира, а администрацията му е с големина на селска община.А накрая с Лоде Десмет – белгийски режисьор, автор на филма Brexit: Behind closed doors, говорим за уроците, които научихме от Брекзит, и за хоризонта пред Европа днес.
Това, което исках да покажа от самото начало, е, че демокрацията не е проста задача и чрез историята на Брекзит искам да демонстрирам, че не можеш да очакваш лесни решения от демократична система.Целия епизод на подкаста чуйте в аудиофайла.
В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийното пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината.
Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud
The podcast currently has 42 episodes available.