Книгата е прочетена по "Синодално издателство", София 1984 г. Приятно слушане

Любителските ми записи на любими песни (2009 г.)

Духовна съкровищница ­ това е най-подходящото название за книгата с писма на игумен Никон (Воробьов). Руските издатели са намерили сполучливо заглавие за нея: “За нас е оставено покаянието”. С основание може да се каже, че игумен Никон е носител на духа на светител Игнатий (Брянчанинов) ­ дух на смирено съзнание за собствената немощ и недостойнство, дух на покайно себепознание, на непрестанно самоукорение, на пълно недоверие в собствените мисли, и същевременно дух на детска откритост пред Бога, на цялостна богоустременост, на искрена духовна любов към ближните и желание те да се спасят... Невъзможно е след прочита на книгата вярващата душа да не обикне светлата душа на автора ѝ.

Избрани стихотворения от архимандрит Серафим (Алексиев)

История на християнската Църква в три тома от Петър И. Малицки – том втори

История на християнската Църква в три тома от Петър И. Малицки – том първи

В балканската история епохата на новомъченичеството започва още през XIV век. През последните години проблемът за робството и мъченичеството става все по-актуален.Това е първи том от поредицата „По дирите на българските новомъченици“. Книгата е посветена на житието и страданията на българските новомъченици от Батак, пострадали за православната си християнска вяра през 1876 г. Томът съдържа и 30страници с илюстрации и фотографии, свързани със съдържанието на книгата. Издадена е през 2006 г. под иноческото ми име Евтимий, това е ново издание на аудиокнигата, което ще допълня с нови звукозаписи на частта, останала незаписана тогава – приложенията на оригиналното издание.

Записан по българския синодален превод на Псалтира през 2006 г. от мен.

Изданието съдържа също сведения за Псалтира (съставяне, съдържание),  указания как се чете Псалтир за частна молитвена употреба, как се чете  за покойници и Правило за четене на Псалтир с поменаване на имена.

Нещастна фамилия (с подзаглавие Българска народна повест) е първата оригинална българска повест, написана от писателя, духовник и политик Васил Друмев. Повестта излиза в печат през 1860 г.

„Произшествията на тази повест са се случили в това време, когато  яничарите и кърджалиите веки клонили към падание… а особено последните.

Аз се надявам, че тази повест ще намери в сърцата на читателите  съчувствие и одобрение, защото тя е пръв труд — а освен това тя е  написана не по някое чувство тщеславие, но от непреодолимо желание да  принеса и аз нещичко Майце си. Надявам се, прочее, че вий, благоразумни  читатели, като покажете благосклонност към моя слаб труд, ще ми дадете  възможност да се старая и принеса Майце си и друга по-голяма полза…“

В какво именно се състои истинското говеене? Какво трябва да извършим  над себе си, та действително да почувстваме и изживеем духовно  обновление? Ще се опитаме да отговорим на тези въпроси с мъдрите уроци,  из­влечени от творенията на приснопаметния светител Теофан Затворник,  който с необикновена дълбочина и удивително познаване на човешкото сърце  изобразява ясно пред нас целия спасителен път на духовното обновление,  изминаван от човешката душа в тайнствата на Покаянието и светото  Причащение.