Ratio Podcast

Кои са Лахет (Бабуров?) и Никий (Ставру?) и какво ловува този път Сократ е в основата на днешния епизод, в който гост е Владимир Маринов е доктор по антична философия. Лахет“ е диалогът, който поставя въпроса „Подходящо ли е за момчетата, или не е, да изучават да се бият в тежко въоръжение?“. Като цяло разговорът е за добродетелите и по-специално за смелостта, която получава няколко различни и все неприемливи за Сократ дефиниции, сред които: смелостта е налице, „ако човек остане в бойния ред, готов да се бие с враговете и не побягва“, т.е. вид издръжливост (упорство) на духа, съпроводена от разума; смелостта е вид знание – „знание за това, кое е опасно и кое безопасно по време на война и във всички останали случаи“. Наред с „древните“ въпроси на мъжеството, в разговора обсъдихме и част от съвременните проблеми, които поставя понятието за смелост в европейските постгероични общества.

Октоподи, организиращи риби в ловни дружинки и въдворяващи ред чрез наказване на мързеливците, привличат вниманието на Никола и Петко.Учени наблюдавали в продължение на 120 часа октоподи по време на лов и установили, че те са невероятно добри командири. Организират т.нар ловни дружинки и си сътрудничат с риби, докато ловуват, като формират междувидови съюзи, в които всеки участник допринася със своите умения за по-успешен лов. В случай, че някоя от рибите се “скатае” от работа или направи някакво друго нарушение, октоподите често реагират с бързи и целенасочени „удари“, за да я накажат. В епизода ще чуете още за 6-тия полет на Starship, за мисията Dragonfly и SpaceX, както и кратка ретроспекция на годината на Ratio Weekly

В този епизод на inter alia на гости на Васко и Ники е изследователят на езика д-р Тихомир Рангелов. Тримата говорят за това как езиците се раждат и изчезват, как се документират застрешени езици, как да различим език от диалект, какви са особеностите на езиците във Вануату, където провежда активните си изследвания д-р Рангелов, каква е ролята на големите езикови модели (LLM) и по още много интересни теми.

Какво означава наличието на множество масови помилвания по време на празници или пък липсата на каквато и да е милост от страна на държавата към осъдените? Кога наказателната репресия е толкова нетърпима, че трябва да се откажем от наказанието? Отговорите на тези и други въпроси обсъждат в епизода Любо, Стоян и Ива Пушкарова. Съгласно чл. 74 от Наказателния кодекс на Република България президентът може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание, доживотния затвор без замяна и доживотния затвор – да опрости или замени. Що за суверенна власт е помилването и защо държавата, дори и когато е организирана като диктатура, има нужда от нея.

Огромен град на маите бе открит векове след като е изчезнал под джунглата в Мексико. Благодарение на специална техника Lidar, която картографира структури, заровени под растителността, археолозите успели да разкрият огромен комплекс, състоящ се от пирамиди, спортни площадки, пътища, свързващи различни райони и амфитеатри. Освен за изгубения град на маите, Никола и Петко разговарят и за диаманти на Меркурий. Симулации на ранната история на Меркурий предполагат, че планетата може да съдържа слой от твърд диамант с дебелина около 15 километра, разположен между ядрото и мантията. Ще чуете още: Нов град от древния път на коприната е открит на изненадващо място; вертикални вятърни турбини; стършели, пиещи абсент.

Приказките са едни от първите структурирани текстове, с които се срещат децата. Повечето от тях претендират не само да приспят малките, но и да ги научат на определена поука. Какво обаче е тази поука и дали приказката е най-подходящия начин да я научим? Колко свобода за интерпретация може да открием в една приказка и кога приказката се превръща в естетизиран инструмент за налагане на власт? Трябва ли да защитаваме приказките от опитите за тяхното „превратно“ тълкуване и има ли една Традиция? Любо, Стоян и Николай Колев разглеждат в епизода сблъсъка между каноничните приказки и техните деструктивни интерпретации и търсят истината за причините, поради които хората си разказват истории.

Метеорит 200 пъти по-голям от този, който е унищожил динозаврите е ударил Земята преди около три милиарда години, оставайки кратер с диаметър 500 км. Никола и Петко разговарят за този огромен метеорит с диаметър между 40 и 60 км, който е предизвикал цунами по-голямо от всички известни в човешката история и е довел до кипене на океаните. Въпреки разрушителните последици, изследователите установили, че тези масивни удари са допринесли за процъфтяването на ранния живот, като са обогатили океаните с хранителни вещества необходими за микробите. В епизода обсъждат и мисията Europa Clipper на НАСА, която е насочена към изследване на Европа – една от луните на Юпитер. Учените предполагат, че под ледената ѝ повърхност се намира огромен океан от вода, което я нарежда сред най-вероятните кандидати за наличие на живот в Слънчевата система.

Вдъхновени от сериала True Detective, Любо и Стоян се опират на неговия сюжет, за да повдигнат редица въпоси, свързани с метафизиката на злото. Вземайки повод от „лова“ на злото, в който героите от сериала биват увлечени през годините, те търсят различните лица на злото: може ли да се изправим пред злото, което винаги се връща; има ли надежда за децата, които изчезват, без това да бъде забелязано; до къде достига парализиращата корупция на злото и имаме ли шанс във вселената, са само част от въпросите, които повдигат. Коя е основната тема в първия сезон на сериала True Detective(2014)? Какво представлява идеята за вечното възвръщане (Ницше)? Какво представлява „литературата на злото“ (Батай)? Какво може да научим от Шопенхауер за мъдростта на Силен? И още..

Изследователи открили, че хипопотамите могат да се издигнат във въздуха, повдигайки едновременно и четирите си крака от земята, когато бягат с максимална скорост. Това откритие, базирано на видеоанализ, показва, че хипопотамите постигат тази „фаза на полет“ до 15% от времето, когато се движат бързо, главно в моментите на преследване на плячка или врагове. Никола и Петко продължават темата за големите сухоземни животни и разговарят за скорошно изследване, според което дивите африкански слонове използват уникални вокализации, за да се обръщат към отделни членове на своето стадо. За разлика от делфините и папагалите, които имитират звуци, слоновете създават специфични, неимитативни звуци като „имена“ за своите събратя. В този любопитен епизод ще чуете още за колективна мимикрия и за странни звезди, намиращи се в центъра на галактиката, които изглеждат безсмъртни.

Етимологията може да преведе името „Фройд“ като „радост“, но дали Фройд действително е носител на радост, след множеството обвинения, включително такива, според които той е отнел невинността на детството и го е превърнал в един от най-опасните и травматични периоди от живота на човека? Фройд се посочва като първия доктор, който лекува чрез говорене, като слуша своите пациенти. Но дали не е бил изкушен от властта да интерпретира чутото и до къде неговата чувствителност към теми, които са били табу, са довели до съвременното отношение към сексуалността? Любо, Стоян и Валентин Калинов се опитахват да погледнат към Фройд през различни гледни точки и да съберат тези „погледи“ в едно усещане за Фройд. Дали са успели - преценете сами.