Ratio Podcast

В днешния епизод Никола, Петко и Бойко Неов разговарят за бомбардировки над Хирошима и Нагасаки и ефекта от тях. Обръщат специално внимание на причините при подбора на градовете цели и не пропускат да споменат нашумелия през миналата година филм "Опенхаймер".

Обсъждат и разликата между двете бомби с интересни имена “Малкото момче” и “Дебелака”. Първият в света ядрен тест известен с името Тринити, сеизмични бомби и тиквени бомби, военно-въздушната мощ на отделните държави са теми, които също присъстват в този взривоопасен епизод.

Този епизод на inter alia е малко по-различен от обичайното. Той не е посветен на културен или философски въпрос, а на представянето на една от най-интересните анимации през последните години – хитовата Scavengers Reign (2023). Тя разказва за няколко човеци, попаднали на извънземна планета, изпълнена с живот, който е едновременно красив и опасен. В около час и половина Ники и Васко говорят за сюжета, за персонажите, за това какво въплъщават и какви теми и идеи се срещат в двандесетте серии. Внимание: спойлери!

В днешния епизод Любо, Стоян и Дарин Тенев разговарят за значението на езика в психоанализата и обсъждат идеите на Лакан по един разбираем начин. Жак Лакан е френски психоаналитик с важни приноси към философията и литературната теория. Води семинари в Париж ежегодно от 1953 до 1981 година, вторият от които има за свой повод разказа „Откраднатото писмо“ на Едгар Алан По. До каква степен редът на символното (езикът) е успял да захване интимния свят на субекта? Какво всъщност се крие зад образа и въображаемото? Какво се крие зад откраднатото писмо и как то е свързано с „чистото“ означаващо на парите ще разберете от разговора.

Covid отново се завърна и се оказва, че през юни и юли вълната е била много по-висока в сравнение с миналото лято. Петко и Никола разговарят за причините за увеличаването на заболяемостта, за различните варианти в които този вирус мутира и за нещата, които можем да направим сега, за да избегнем по-голям пик през есента. бсъждат и клинично изследване в Южна Африка и Уганда, което показва, че ако два пъти в година профилактично се инжектира новоткрит медикамент на младите жени, те успяват на 100% да се предпазят от ХИВ инфекция. Ще чуете за най-редкият бозайник на света и защо копаенето на дупки на плажа, може да бъде смъртоносно.

Навлизането на конфликтите като форма на морално аргументирано зрелище в политиката поставя по нов начин въпроса за това дали и за какво да се борим. В епизода Любо, Стоян и Стилиян Йотов разговарят за ролята на конфликта в света на хората. Въпреки че повечето от философите, които са посветили време на теорията на конфликта, са търсили начини за неговото преодоляване, съществуват и такива, които смятат, че човешкият модус на съществуване е агонистичен. Конфликтите са неизбежна част от взаимодействието между хората и няма „реалистична утопия“, в която да избягаме от тях. Достатъчно е да дадем един пример: брачният живот :)

Олимпийските игри в Париж вече са зад гърба ни и Никола и Петко поглеждат към следващите. Всяка Олимпиада може да добавя малък брой допълнителни спортове към своята програма. Париж 2024 например включи към олимпийските игри сърф, спортно катерене, скейтборд и брейк денс. Кои спортове обаче Международният олимпийски комитет не допуска за Летните олимпийски игри през 2028 ще чуете в епизода. Очакват ви още интересни въпроси: Ще превози ли SpaceX екипажа на Boeing Starliner у дома? Поставят ли приоритет на безопасността от НАСА? С какви проблеми се сблъсква мисията Артемис 4?

„Протагор“ е от ранните диалози, в които един срещу друг се изправят достолепният и възрастен чужденец Протагор и младият, но популярен в Атина Сократ. Въпреки че разговорът е меко казвано… тегав (/) и преминава през множество кризи, все пак се развива по начин, при който в крайна сметка Сократ възприема позицията на Протагор, а Протагор – на Сократ. Темата е образованието и необходимостта от хора като Протагор, които да обучават младите на държавническо изкуство. Тази тема, заедно с темата за добродетелите, все още е повече от актуална и може да бъде пряко свързана с предмета „гражданско образование“, чието въвеждане в България е пряко свързано с името на нашия гост – проф. д-р Христо Тодоров.

Едип и Персей (а не Тезей :) ), Маорите и Фортуна, Тюхе и Темида, Сенека и Макиавели – това са само част от замесените в днешния разговор между Любо, Стоян и Валентин Калинов. Вярата в съдбата и в предопределеността се оказва в основата на научното твърдение за единството и прогнозируемостта на света. Но може ли да разграничим една „онтологическа“ от друга „етическа“ съдба и какво ще излезе от едно подобно разграничение? Има ли място за свободната воля и що е отговорността без свободата да избираш? Какво правим със съдбата си: приемаме ли я или я ковем, оплакваме ли я или й благодарим и въобще: защо вярата в съдбата е толкова силна, че дори и науката не може да се откаже от нея? Слушайте ни :)

В днешния епизод ви срещаме със Себастиян Аристотелис, водещият архитект и съ-основател на SAGA Space Architects. Любо и Себастиян изследват развиващия се ландшафт на архитектурата и обсъждат как съвременните практики интегрират природата и технологиите, за да създадат по-пригодни за живеене, устойчиви и ефективни сгради.

Задълбават в настоящите тенденции, оформящи индустрията, подчертавайки иновативните подходи към дизайна, които оптимизират използването на енергия, материалната ефективност и човешкото взаимодействие в пространствата.

Има ли разлика между „критическо“ и „критично“ мислене? Търсейки особеностите и предимствата на критическото мислене, с помощта на Росен Люцканов, Любо и Стоян се опитаха да очертаят и неговите граници. Въпреки разликите между магазинния рафт и изборната стая, хората правим изборите си въз основа на всевъзможни аргументи и основания. Има ли по-добри причини, за да изберем едно или друго поведение или в крайна сметка всичко е вяра? Къде аксиомите отстъпват пред доказателствата и как доказателствата свършват в аксиоми? Универсално ли е критическото мислене или трябва да бъдем критични и към критическото мислене?