Сандански: Новини със звук

С Нора Димитрова, Елен Владимировна и Димитрина Хаджиева - Недина днес записахме подкаст, посветен на т.нар. "приют" за кучета в град Сандански.

Кратки откъси от казаното:

Нора: "Аз имам две деца и си ги обичам много! Живи здрави да са ми! Любовта ми към тях не ми пречи да обичам и всички животинки. Любов има за всички, достатъчно е човек да отвори сърцето си и да не е сляп! Не може, не бива да делим обичта си! Имаме я! И за децата, и за животниките, за птичките, за природата..."

Елен: "Ние ходим постоянно в администрацията, но не обръщат внимание, няма контрол. Какъв контрол? Нахранени ли са животниге, имат ли ли вода? Защо доста кучета са вързани в приюта? Ако става въпрос за осиновяване, как може да хората да влизат в приюта? Има кучета, които години наред живеят като затворници в едни стаички с размери 1.50 на 2.00 метра. Кучето не вижда години наред нито слънце, нито тревичка, нито, нищо. То не може да комуникира, да се социализира. Разбирате ли? Това е жестоко! Жестоко и недопустимо!"

Димитрина: "Нямам думи за това [място]. Абсолютно нямам думи. Бих си позволила да отида и малко по-надалеч: ако имахме работещи институции, като зоологическа полиция, прокуратура и т.н., трябваше да са влезли вече там. Ако искаме устойчиво решение на този проблем, то общинската администрация трябва да си свърши работата и осъществава необходимия контрол".

Наско Атанасов

На 29 ноември Тони Кирилова, в сътрудничество на Ева Спасова, организира среща на живо с бизнесмена Христо Попов...

Следва продължение...

Наско Атанасов

"Пазарът на #имоти в град #Сандански и Еврозоната" е темата на Епизод №33 от #Подкаст "101 теми" на Sandanski1.com.

Гост в студиото бе Марияна Ангелиева, брокер, франчайз на "Адрес". Тя съобщи следното:

През 2024 година в община Сандански са осъществени 1144 продажби на имоти. От тях 217 са с ипотеки, т.е. 18.97%. Числото е приблизително, защото най-вероятно между тези ипотеки има такива, които просто са новирани, подновени.

В големите градове процентът е 60%. Това ни откроява много и показва, че пазарът е силно кешов и какви са парите вътре - бели, зелени, червени, сиви, черни - един Господ.

За третото тримесечие на 2025 година са приключени 852 продажби, има 155 ипотеки, които прави 18,19%. Още по-малко от миналата година. Изводът: масово се купува с кеш, пазарът е силно спекулативен. Това са официални данни, които всеки може да ги провери в Агенцията по вписванията.

Още куп важни факти и анализи, препоръки към продавачи и купувачи на имоти от Марияна Ангелиева ще намерите на страницатати ни с подкасти - https://sandanski1.com/podkasti/

Наско Атанасов

Виолета Вълкова е преподавател по български език и литература в ПГ „Яне Сандански“. Съвсем отскоро е ръководител на Литературен клуб „Никола Вапцаров“ при Народно читалище от „Отец Паисий-1919“, град Сандански.

Подкастът в текст

Наско Атанасов

На стадиона има билбордове на 4 фирми: Бамбино, Керамо, Голчев и Терзийски. Може ли да бъдат повече?

Антонио: В град като Сандански един футболни отбор на високо ниво може да бъде поддържан по следният начин. Имаме вече собственик, господин Динев, да бъде жив и здрав. Огромно благодаря за всичко, което е направил за „Вихрен“, то не е малко. На нас ни трябва подкрепа масово от местен бизнес, масова от обществото, от общината. Господин Динев си помага. Така че, това е начинът „Вихрен“ да бъде един добре развиващ отбор на най-високото ниво на българския футбол.

Вие готови ли сте като фен-клуб да изложите този план 2035 пред 5 общински съвет, да речем? Някой търсил ли е мнението?

Константин: Ние го нямаме като готов план, но ако Общински съвет иска да се включи, добре дошли! Хората, които отговарят за спорта в общината – също! Ние сме съгласни като фен-клуб. Аз не мога да твърдя, че съм футболен специалист на високо ниво, но ние сме готови да участваме с идеи, с даване на примери от други отбори. Ето два: „Янтра“ направи осветление далече преди да се знае дали отборът се класира в А-група. От другата страна имаме „Добруджа“, който игра на няколко матча навън, защото нямаше осветление. Така че ние трябва да изберем дали да изпреварваме събитията, да градим нещо със стратегия, с план за бъдещето. Имаме го като негативна черта, може би, в нашия град. Всичко правим в последния момент, когато се налага да го направим.

А с г-н Динев коментирате ли тези неща?

Антонио: Все още не, но една от най-добрите комуникации, които имаме с ръководството на футболния клуб, беше покрай юбилея. За това бих искал да спомена пред теб, пред цялата санданска общественост и като цяло. Трибунът „Вихрен“ и ръководството ОФК „Вихрен“ имат, може би, една от най-добрите комуникации на ниво организирани привърженици – клуб. Фактът, че Трибунът „Вихрен“ изнесе на плещите си малкото от нещата, които се случиха покрай този 100-годишен юбилей на нашия клуб, за което не мога да вина клубът от никаква форма, отново държа да подчертая и много се натъжих, когато в началото на лятото имаше опити да бъдат вменявани интриги за това, че ние като организирани привърженици имаме против хора от ръководството. Тук е място да кажа: не няма такова нещо! Трибунът „Вихрен“ и организираните привърженици на „Вихрен“ нямат против хората от ръководството или като цяло ръководството. Тук мисля, че Константин ще съгласи с мен.

Константин: Да, аз мога да допълня даже, че формалните изисквания за Б-група предполагат разширяване на това ръководство и трябва да има хора на определени длъжности. Изпълнителен директор, спортен директор и т.н. има и човек, който е отговорник за връзка с феновете. Много отбори слагат някакъв човек там. За „Вихрен“ този човек съм аз. Аз бях потърсен от ръководството, така че аз в момента съм едва ли не части от феновете и от ръководството. Макар и формално, разбира се, без заплащане и т.н., но тази формалност се оказва, че не е формалност, защото по време на организация за мачове се чуваме редовно и с изпълнителния директор, и с органите на реда и т.н. за да поддържаме безопасността. Но и за тези неща, както каза Антонио, с Коко Динев не сме говорили подробно, но знам, че той има желание да се случват нещата, защото аз не е тайна, занимавам се с европейски проекти, той ме е подпитвал: „Няма ли как от някъде нещо - програма, осветление, стадион.

Антонио: Една от инициативите, които клубът успя да реализира, но да поскромнича малко на трибуна „Вихрен“, беше направата на юбилейните фланелки. Репликите от 70-те години, от първата фланелка на „Вихрен“. Това беше идея дадена от Трибуна "Вихрен" и реализирана от клуба. 

А и за Трибуна „Вихрен“, нещо връщам комплиментите на Константин, но Вие свършихте огромна работа с това, което наблюдавам в страницата. Аз не мога да намеря аналог на подобно системно и сериозно отношение към хубавите неща.

Наско Атанасов

За ОФК „Вихрен“: Възходът изчислен ли беше или е закономерност? Очевидни са успехите на отбора. На четвърто място в Втора лига от девет - шест победи, един равен мат и две загуби. Цял куп отбори от областни центрове са след нас. Както казах и на Николай Ангелов преди час, комшиите от юг са на почетното 17-то място. Вашият коментар. Антонио Коларов и Константин Стаев са тук.  

Антонио: На нашите съседи от Петрич пожелавам лек път за В-група...

Константин: Едната победа срещу тях, при това - в дерби, което не се бе случвало от пет години, може би. Имахме да си връщаме, но да не злорадстваме. Просто там в момента са явно в някаква криза. Преди началото на сезона, доколкото си спомням, доста от основните им футболисти бяха продадени. И съвсем нормално е да се случват такива неща.   При нас, ти питаш дали е закономерно или изчислено, или дали има някаква изненада. За мене успехът е закономерен, изненадата е в темпа, в който се случва.   Всяка седмица качват в YouTube обзор на кръга и доста от отборите се оправдават така: Отборът ни е нов, ние сме в началото и затова падаме. Очаквах да правим добри игри, да имаме повече равни резултати, защото и при нас отборът е нов.   Само че (трябва да отбележим) добрата работа на треньора и това, че запазихме немалка част от ядрото на отбора, който ни класира в Втора лига, са причината да се представяме доста солидно за новак в Б-група.

В подкаста №22 ще чуете още: Трябва ли да се работи вече по План „Вихрен 2035“ и какви опорни точки трябва да има този план? Нов стадион, на който да има изигран поне един европейски мач?  

Първата „бомба“: на 12 октомври – мач с ветераните! Тодор Мечев, Ангел Соколов, Държанлиев и други…




Наско Атанасов

Днес започваме с една позитивна история – едно училище, Трето основно, възроди старата традиция със сутрешната физзарядка. Ще чуем как реагират учениците и учителите, какво означава това за тяхното здраве и училищния дух.

Ще чуете гласовете на учители, които правят деня на децата по-активен и по-здравословен – Петя Трендафилова, Стоян Стоянов и Стоян Тодоров – преподаватели по физическа култура и спорт в Трето основно училище „Христо Ботев“.

Петя:  "Ученици споделят, че се чувстват по-бодри, по-весели, по-заредени след упражнениято. Други се оплакват, че имат мускулна треска, но това бе само през първите няколко дни.  След това всичко отминава, защото организма свиква на това натоварване. Родителите приемат радушно тази наша инициатива".

Стоян Стоянов: "Когато цялото семейство отиде на разходка или излезе да поиграе с топка, децата възприемат движението като нещо естествено. Тук мога да кажа, че съм виждал родители, които идват след работа и вместо да си включат телевизора, отиват с децата на спортната площадка и резултатът, разбира се, са усмивки и общи спомени, които телефонът няма как да им ги даде".

Стоян Тодоров: "Да, социалните мрежи често карат децата да се сравняват с други, да се чувстват недостатъчно добре. Някои започват да търсят признание само чрез телефоните, вместо да изграждат истинските приятелства, да контактуват между тях си.  Трябва да ги върнем в реалния сват чрез спортни игри". 

Наско Атанасов

Драго, Ива, Хари. Част от активистите, които преди 13 години поведоха #протест на граждани срещу т.нар. "Корекция на река #Сандански #Бистрица".

Това е Епизод №20 на #Подкаст "101 теми" на Sandanski1.com и във фокуса му бе "корекцията". Припомнихме си онази спонтанна битка за парка на града, с цялата й гама от емоции и случки: страхове, предателства, заплахи, безмомощност и възторзи. Останал е гняв, но е добита мъдрост.

Изводите?

Драго: "През 2012 г. е започна процесът за унищожаване на зеления пояс около града... Когато човек намери смисъл, той може да се справи с всичко, а ние тогава, през 2012-та, намерихме този смисъл, той ни даваше сила в онзи труден момент. Аз все пак искам да припомня на хората, че битката за природа на град Сандански не е свършила."

Хари: "Бяхме като зулуси в атака, въоръжени с копия, а срещу нас - картечници... Обществото трябва да осъзнае, че ако иска да се променя градът ни, трябва да има стратегия, трябва да има визия, трябва да има активна гражданска позиция. Не са ни виновни политиците, всичко е резултат от средното равнище на развитие на града ни. Ако нещо не е добре, това показва, че се нуждаем от трансформация и промяна."

Ива, която бе върхът на атаката: "Ако не спечелиш доверието на гражданите, си заникъде. Тогава платих жестока цена... Аз искам хората да погледнат навътре в себе си, защото когато работиш върху себе си, развиваш себе си, тогава светът изглежда по-различен и тогава можеш да погледнеш по-различен начин на нещата, тогава можеш да виждаш и хубавите неща. И можеш да твориш."

Наско Атанасов

Мариана Щуркова



- В колко часа си лягаш?

- Лягам си 10.30- 11 часа.

- Браво! Защото виждам много, много млади хора по това време, че и по-късноу в различни части на града.

- Кажи, как протича денят ти?

- Моят график винаги е пълен. Когато не съм на училище, съм част от проекта за Младежкия център и сме почти винаги заедно. Днес станах, пих кафенце, подготвих се бързо и отидох на тренировка, след това се прибрах и отидох в хотел „Таймаут“, посрещахме младежите от Латвия, Италия, Испания, Турция във връзка с Балкански младежки фестивал.

- Какво би казала на връстниците си?

- Да следват упорито мечтите си. Да стана журналист е мечтата ми.





Николай Кременлиев



Имам доста приятели, които са също софтуерни инженери, приятели, които са част от IT-сферата, хора, които са архитекти. И дори имам приятели, които работят по-скромни професии, например, сервитьори.



Не се страхувайте от това да бъдете добри, защото в момента забелязвам, че има такава тенденция - да сме буйни и необуздани.



Гледайте да правите добро. Няма нищо страшно в това да си начетен, да си любознателен, да следваш, както каза Марияна, мечтите си, да се стараеш да градиш нещо.



20-те години в живота на един човек са времето, когато все още си млад, все още има енергия и да се консумира много информация е много лесно. А ако се занимава със спорт, все още има енергия, все още е здрав.



Не подценявайте 20-те си години. Гледайте да инвестирате в тези години повече. Така се изграждат като личности, които упорито следват целите си.



Наско Атанасов