Сандански: Новини със звук

Мариана Щуркова



- В колко часа си лягаш?

- Лягам си 10.30- 11 часа.

- Браво! Защото виждам много, много млади хора по това време, че и по-късноу в различни части на града.

- Кажи, как протича денят ти?

- Моят график винаги е пълен. Когато не съм на училище, съм част от проекта за Младежкия център и сме почти винаги заедно. Днес станах, пих кафенце, подготвих се бързо и отидох на тренировка, след това се прибрах и отидох в хотел „Таймаут“, посрещахме младежите от Латвия, Италия, Испания, Турция във връзка с Балкански младежки фестивал.

- Какво би казала на връстниците си?

- Да следват упорито мечтите си. Да стана журналист е мечтата ми.





Николай Кременлиев



Имам доста приятели, които са също софтуерни инженери, приятели, които са част от IT-сферата, хора, които са архитекти. И дори имам приятели, които работят по-скромни професии, например, сервитьори.



Не се страхувайте от това да бъдете добри, защото в момента забелязвам, че има такава тенденция - да сме буйни и необуздани.



Гледайте да правите добро. Няма нищо страшно в това да си начетен, да си любознателен, да следваш, както каза Марияна, мечтите си, да се стараеш да градиш нещо.



20-те години в живота на един човек са времето, когато все още си млад, все още има енергия и да се консумира много информация е много лесно. А ако се занимава със спорт, все още има енергия, все още е здрав.



Не подценявайте 20-те си години. Гледайте да инвестирате в тези години повече. Така се изграждат като личности, които упорито следват целите си.



Наско Атанасов

- Как протича един твой ден?


- Сутрин ставам рано, мия си зъбите, след това отивам в ателието, където съм подготвил предишния ден някакви неща. Работя по няколко картини едновременно, защото боите, които използвам, това са маслени бои, те съхнат много бавно. Ако работя една картина, ще трябва да я правя два месеца. А като почна по три, четири, пет паралелно, да, мога да оставя едната, за да за почне другата.

И, горе-долу, след обяд, особено лятото, когато стане много топло, просто се прибирам и за почвам да си подготвям следващия ден.


Наско Атанасов

Те са: Антон Ковачев, директор на Археологически музей Сандански, гл. асистент д-р Методи Златков, Национален археологически институт с музей при БАН, Мария Пашова - от Отдел “Археология“ при Регионален исторически музей Благоевград и гл. асистент д-р Филип Колев, Национален археологически институт с музей при БАН.


Антон Ковачев
Работата на археолога е нещо като работата на следователите на местопрестъплението. Събираш всички възможни данни, за да възстановиш една сцена, нещо, което се е случило.

Методи Златков
За 4 години сме обходили няколко землища - на самия град Сандански, на Поленица, на Лешница, на Джигурово, на Ласкарево и на Пиперица, и още няколко частични землища. Това е трудоемък процес, но нашата идея е да го правим дълготрайно, за да може и ефектът да е по-дълъг.

Филип Колев
Музейното дело и археологията в този регион започва доста рано - само 4-5 години след Освобождането на този край започват първите археологически проучвания. Както в Сандански, така и при село Катунци.


Мария Пашова
Има интерес към археологията в този край и не от вчера - още през 1929 година основано Археологическо дружество "Скаптопара".  Мисля, че и днес го има този интерес. Когато проучваме, се вижда, че местните хора проявяват интерес към това, което правим.

Наско Атанасов

- Според теб какво ново качество ще придобие бъдещият Регионален археологически музей „Струма“? Какво повече ще предложи? 

- Това е възможност и за музея, но и за хората в трите общини. По един и същи начин ще бъдат управлявани три общини, с три различни експозиции, с три различни концепции. Всяка община ще си покаже това, което е намирано на нейната територия.  С други думи ние ще направим още туристически продукти, още туристически обекти, които да се посещават. Това означава, че ако някой иска да разгледа всичко, ще трябва да остане повече от един ден в района. А като се добавят и добрите отношения, които вече имаме с Петрич и с Благоевград, нещата вече изгледат на съвсем друго ниво. С колегите от Петрич и Благоевград обмисляме възможности за общ билет и обща рекламна кампания. Ето защо мисля, че нещата вървят в правилна посока. Ако не объркаме нещо, бъдещето се очертава положително.

Наско Атанасов

Ваня Иванова  

Абсолютно задължително е да благодарим на всички, които ни помогнаха да осъществим спектакъла. Костюмите се гладеха цели две седмици преди премиерата в библиотеката на училището, помагаше ни милата ни библиотекарка. А колегите, който имаше свободен час, хващаше ютията и гладеше. Това бе изключителна помощ. Ще прибавя и колегите, които се погрижиха за настаняването на публиката в Летния театър, колегите, които помогнаха с раздаването на подаръците. Най-хубавото е, че всеки се чувстваше ангажиран по някакъв начин и приемаше задачи, питайки с какво може да бъде полезен. Не мога да не благодаря на господин Сидеров, нашия директор, който години наред стои плътно зад нас.  

Таня Трендафилова  

Почувствах се много благодарна и горда, че ще взема участие в този спектакъл. Очаквах с нетърпение появата ми на сцената. Благодарение на Невена е танците бяха представени великолепно. Този спектакъл остави в мен силни духовни и емоционални преживявания, докосна ме дълбоко. Той предава послания за Божията грижа, закрила и водителство. Напомня ни, че не сме сами в трудностите., припомни ни за вечните истини, за доверието, за надеждата, за вярата в изпитанията. Истинското богатство е вътре в нас – това са вярата, надеждата и любовта. За мен това беше една жива молитва от срещата между човека и Бога. 

Светослав Костарев  

Много силни послания имаше в тазгодишния спектакъл. Действително, някои от тях са доста философски, трудно разбираеми за децата. Но с главните актьори, които участваха в двете притчи, още преди да започнем същинската работа по репетициите и актьорската игра, имах възможността да обсъдя текстовете, да ги запозная и разтълкувам, особено при притчата за лозарите, каква е символиката й. Изненадващо за мен децата много бързо разбраха посланията и това допринесе да дадат максимум актьорска игра. 



Наско Атанасов

Преди два дни на футболната база „Юлий Тушев“, край Вълково, приключи работа тренировъчен камп, организиран от ФК „Спорт Вилаж“, със съдействието на JAKO, известна германска марка за спортна екипировка и обувки. Водещи обучението на децата и юношите, пристигнали от София, Бургас, Плевен, Тетевен и региона, бяха Красимир Корсачки (треньор на ФК „Гранд Про“ – Варна, работил за „Уест Хям“, „Арсенал“ и „Челси“) както и гостите от Футболната академия на Щутгарт – Лукас Финкбинер (отговарящ за треньорите на деца от 7 до 14 години) и помощникът му Йонас Лингбач. Заниманията се провеждаха по два пъти на ден, от 10 и 17 часа. Да чуем оценките на гостите за тренировъчния лагер.

Наско Атанасов

Откровения

Любов: "Парапанов беше прекрасен режисьор. Идваше половин час преди постановката, създаваше атмосфера. Дали ще донесе пуканки или някаква лекция интересна ще изнесе… Докато се съберем, той използваше времето, за да ни въвлече в атмосферата на постановката, която предстои. При репетиции държеше на сцената да не разговаряме помежду си със собствените ни имена, а с имената на героите ни.

След Парапанов режисьори бяха Иван Данаилов, Елена Тимушева, Георги Андонов, Гинка Дзимбова, а днес – Ваня Субашева.

Пиесата, която остави у мен най-силни впечатления бе „Медикаментозно отравяне“.

Днес ме радва, че много младежи посещават Дома на културата - театрали, танцьори, което е много хубаво. Театрално изкуство за мен е зареждащо - тренира мозъка ми, като уча текста, носи много емоции.

Ваня: "За мен театърът в момента е нещото, без което не бих могла да живея, той е всичко. Особено откакто съм ръководител на трупата, се чувствам реализирана като личност. Защото другото, което правя, в библиотеката, е просто работа.

Когато играем различни образи в постановките, ние виждаме колко си приличаме или колко сме различни от тези образи. И можем малко или много да поправим собствената си личност.

Театърът дава много на децата, които минават през трупата ни. Спомням си, че като като ученичка, а и след това, ми беше трудно да се изправя пред хора и да говоря. Сърцето ми ще изкочи. Но когато вече си бил на сцена и изиграл роли, става промяната, човек се пречупва. При нас идват едни хора, а си тръгват други. Има много примери, включително и моят син, Стоян. Беше свито и плахо дете, а след три години на сцената вече е друг човек. Ето защо трябва да привличаме децата при нас.

Иван: "На мен просто ми харесва. Честно казано нямам много дълбок философски отговор на въпроса защо се занимавам с театър. Наистина много ми харесва. Харесва ми динамиката, че има ритъм, такт. Това е тактът на живота, който ни трябва в театъра. Успяваш да усетиш, какво са усещали другите. Защото все някой го е написал с някаква причина. Никой не си измислил просто някакъв герой.

Реално една комедия е част от живота, реално добрата комедия е всъщност начинът, по който героят представя трагедията в живота си, защото всеки има трагедия в живота си. Това е добър начин да покажеш на хората: ето как би трябвало да гледат на много от проблемите в живота си. Интересно е. А комедията съвсем не е лесна. Доста енергия изисква. Трябва да си на 80-100%, 80-100% постоянно. Трябва да се мъчиш понякога над някакви неща, които дори не разбираш защо стават, но просто трябва да се дава енергия, за да може да се разбере от публиката".



Наско Атанасов

Част III на Епизод №11 на Подкаст "101 теми" на Sandanski1.com. Темата: "Отново за градинките и животинките".

Днес ще чуем Таня Нечева е санданчанка, която живее в Ирландия.

Таня: "...трябва да изградим активна общност, която защитава градската среда, природа и животните. Какъв е потенциалът на доброволческите акции, като засаждане на дървета, почистване на паркове и поддържане на общитки градини? Защо нашите деца, в Сандански, да не направят една пейка за учителката си, например? Или да не посадят дървото на нашия клас, което да остане в нашия роден град? Защо да не се ползват ученическите автобуси в почивни дни, за да могат тези хубави деца, които рисуват, да отидат до Мелник, да седнат на една поляна да рисуват пирамидите? Или пък, като тема «Баба търси внуче», да посетят селата, да се срещнат с бабите, да им помогнат да си прекопае градинката.

За градинката под Пожарната... Поразпитах с каква цел са иззети тези имоти. Имоти, защото те са на повече хора, не е на един човек. Разбрах, че са иззети в полза на народа, за да се построи там детска градина. Десетки съветници с вдигнали ръчичка общото да стане частно. "Потрудили" са се по много критичен начин са използвали повереното им общо. Нека сега те поемат своята отговорност, като се самонакажат и внесе всеки по 35-40 хиляди лева, за да се откупи обратно градинката..."

Б. ред. Няма да стигнат. От достоверен източник: 8 млн. са назовани за обратно изкупуване.








Наско Атанасов

Част II на Епизод №11 на Подкаст "101 теми" на Sandanski1.com. Темата: "Отново за градинките и животинките". Разделям подкаста на няколко части. Който е питимен да чуе целия запис, а има защо, нека се въоръжи с малко търпение.



Гостите: Ана Димитрова и Мартин Янчев бяха в студиото, Таня Нечева е санданчанка, която живее в Ирландия. Таня се включи по телефона, ще я чуете в последните части на подкаста, тя е проучила внимателно трансформациите на собствеността на въпросната градинка.



Ани, по повод едно отровено преди години куче: "Това е една много болезна и най-чувствителна тема за мен, защото тогава направих всичко по силите си като гражданин, но не получих абсолютно никаква подкрепа. Мъчно ми е да говоря за този случай. Искам да съм позитивен човек. Искам да внасям на хората светлина и позитивизъм. Но когато си дал всичко от себе си, за да намериш решение на проблем и не си получил подкрепа, е много трудно да бъдеш позитивен. Според мен (решаването на) целият проблем е бил в ръцете на управляващите, на полицията, на прокуратурата. И трите институции ми обърнаха гръб".



Мартин: "Имам бизнес в жк "Спартак". Всеки ден около магазина има котенца и хора, които ги хранят. Преди около година имаше една котка, сива, мъжка. Тя най-много седеше около нас, най-дружелюбна беше, най-доверчива. Обаче един ден изчезна. Минават дни, няма котка. След 10 дни се завръща, влачеща се. Без работещи задни краченца. Затварям магазина, вземам котката, отиваме в Благоевград. Рентген, изследвания. Оказа се със счупен таз. Не е от друго животно, не е от куче, от човек е. Нямаше следи от зъби по нея. Оцеля. До ден днешен си я гледам вкъщи".




Наско Атанасов

Част I на Епизод №11 на Подкаст "101 теми" на Sandanski1.com. Темата: "Отново за градинките и животинките". Ще разделя подкаста на няколко части, който е питимен да чуе целия запис, а има защо, нека се въоръжи с търпение.

Гостите: Ана Димитрова и Мартин Янчев бяха в студиото, Таня Нечева е санданчанка, която живее в Ирландия. Таня се включи по телефона, ще я чуете в последните части на записа, тя е проучила внимателно трансформациите на собстеността на въпросната градинка.

И така: преди 9 години Ана и Мартин създават кратко филмче за градинката под Пожарната. Защо?

Ана: "В онова време една много активна дама - Наталия Димова, създаде две групи във Фейсбук. Първата се наричаше "Красив Сандански", втората - "Сандански - градът на Слънцето". Наталия искаше да направи градът ни още по-приветлив и прятен. Покрай нейната инициатива се създаде група от ученици от двете гимназии, които разчистваха различни зони в града. Когато стигнахме до градинката под Пожарната, бяхме много амбицирани да я реставрираме. Всичко в нея бе много мръсно и изпочупено. С Марти направихме видео, с което целяхме да мотивираме повече доброволци. Получихме обаче обаждане от общината, с което ни казваха, че градинката е частна собственост и нямаме право да извършваме никакви дейности там. Мечтите ни рухнаха, не очаквахме този прекрасен кът да е частна собственост".

Мартин: "Направихме няколко успешни почиствания тогава. Стигнахме до Попина лъка, до болницата, участъка под "Бене Бене" (срещу Пощата), но всичко приключи за 3-4 месеца".

Ана: "Наталия продължи още няколко години да работи за каузата си, но срещаше все по-малко подкрепа. Тя остана изключително ръзочарована и ако сега беше тук, щеше да говори с изключително голяма болка. Стигнах до извода, че нищо не зависи от гражданите, а само от тези, които поставят подписи. Безсилни сме."

Мартин: "Петрич направиха парк, летен театър. В Сандански никой не прави нещо ново".



Наско Атанасов