Аудио книга "Паркирай егото" - 077 Няма начин да няма начин
---
Книга "Паркирай егото" - http://www.equinox-partners.bg/park-your-ego.html
Книга "Студен душ за мениджъри" - http://www.equinox-partners.bg/cold-shower-for-managers-book.html
Книга "Пътят на сърцето в бизнеса - от същността" - http://www.equinox-partners.bg/the-way-of-the-heart.html
---
Няма начин да няма начин
"Смелостта е най-важната от всички добродетели, защото без смелост не можете да практикувате нито една друга добродетел.“
- Мая Анджелоу
Когато стане въпрос за решителност и мотивация за свършване на нещо, хората типично попадат в две основни категории:
- Първите чакат мотивацията да кацне на рамото им и след това да се задействат;
- Вторите първо действат и с течение на времето, обичайно след като видят първите резултати, мотивацията сама идва. Без да я чакат.
Оказва се така, че мотивацията може да зависи и от външни фактори и от външната среда. Има едно друго нещо, което напълно не зависи от външните обстоятелства. И това е вътрешната отдаденост и ангажираност. На практика човек сам решава дали да бъде отдаден на това да свърши нещо или не. Това е вътрешно решение, което всеки може да вземе, според вътрешните си нужди и цели, а не според външните трудности.
И така се стига до това състояние на отдаденост, в което хората работят в режим “няма начин да няма начин”.
Някои хора влизат в режим на отдаденост “няма начин да няма начин” именно тогава, когато другите около тях най-често казват, че “няма начин”.
За малка, но важна, част от хората в екипа ви е валидно твърдението,
че вятърът на чуждите съмнения разпалва огъня на
собствената им решителност.
С други думи, собствената отдаденост напълно зависи от вътрешните нужди и цели. И външните затруднения само тестват нивото на решителност. Няма как външните препятствия да спрат някой, който работи в режим “няма начин да няма начин”.
Външните трудности просто разкриват нивото на вътрешната отдаденост.
Те нито я спират. Нито я създават. Нека да илюстрирам разликата между мотивация и отдаденост с един конкретен пример. Да приемем, че с голям ентусиазъм си уговаряте среща с някого за след един месец. Един месец по-късно датата за срещата идва, но ентусиазмът ви не е толкова висок, тъй като вече имате други приоритети и мотивацията за провеждане на срещата на скáлата от 1 до 10 в момента е на 3. Въпреки че имате не много високо ниво на мотивация за провеждане на срещата, нивото на отдаденост е на 10 от 10.
Защо се получава такава разлика?
Може да (си) кажете, че нивото на отдаденост за провеждане на среща е на 10, защото не искате да разочаровате човека, на когото сте обещали срещата. И това донякъде е така. Но истинската причина не е, че не искате да разочаровате някой друг. Истинската причина е, че не искате по принцип да сте човек, който разочарова другите. Нещо повече – искате да сте човек, който спазва дадените ангажименти. Оказва се, че дълбоката причина за изпълнение на ангажимент, за който не сте мотивиран, е 100% вътрешна – тя е свързана със собствената ви идентичност: човек, който изпълнява поетите ангажименти.
Ако нямате такава дълбока връзка с тази идентичност и този собствен образ – тогава няма да направите усилие да изпълните ангажимент, който сте поели, особено при наличие на ниска мотивация.
Същото е и за хората във вашите екипи – ако разчитате само на мотивация, резултатите ще са променливи. Точно каквато е и мотивацията – различна всеки ден.
Но това, което е относително постоянно, е какъв искам да бъда – човек, на когото може да се разчита; човек, който изпълнява поетите ангажименти, независимо от моментното настроение и т.н.
Хората ще направят всичко възможно, за да има съвпадение между тяхната идентичност и техните действия. И няма да си мръднат пръста за нещата, които вършат само тогава, когато имат настроение за това.
ВЪПРОС: В кои области на работата си имате болезнена нужда от режим на работа "няма начин да няма начин"?
