Ти и науката: Подкастът на Обекти

Дори и най-големите скептици вече са се убедили, че изменението на климата е факт. Ставаме свидетели все по-често и все по-продължително на топли зими и буреносни лета, на всякакви природни аномалии. Дори да се успокояваме с мисълта, че ние пряко няма да бъдем засегнати от драстични климатични изменения, то нека бъдем отговорни към нашите деца, внуци, правнуци, защото техният живот може да бъде повлиян съвсем реално от промените, които наблюдаваме все по-осезаемо. Затова нямаме право да оставаме безразлични към важни въпроси като измененията на климата, опазването на природата, отношение на човека към застрашените видове животни и растения.

За всички тези съществени теми ще говорим с днешния ни гост – Борислав Григоров – доцент в Геолого-географски факултет на Софийския университет, автор на около 80 научни и научно-популярни статии.

За мнозина порастването се ограничава единствено и само до достигането на определена възраст. Но, уви, всички ние сме срещали хора и на 40, които все още не са достигнали психична зрялост.

Кога всъщност порастваме и какво представлява хармоничната, здрава личност? А кои са т.нар. инфантилни възрастни? Защо в нас често се крие едно непораснало дете? В какво продължава да вярва то и на 30 и повече годишна възраст и какво най-често ни пречи да се отделим от родителите си и да станем самостоятелни и отговорни личности?

По темата разговаряме с Диана Богданова-Николова - магистър психолог с над 23 год. професионален опит в психологическото консултиране и терапия. През 2001 г. завършва специалност Психология в Софийски университет. Първоначално се посвещава на работа с хората в организации, като менажира процеси по подбор, оценка и развитие на персонала, а в последните 15 години се ориентира изцяло към индивидуалното консултиране и терапевтиране на клиенти в свой собствен кабинет.

Приятно слушане!

Няма такова нещо като „просто един домашен любимец“. Животните, които живеят и някога са живели в моя дом, винаги са били част от семейството. Те винаги са ми носели утеха, изслушвали са ме, когато съм имала нужда, били са до мен, когато съм се чувствала самотна, карали са ме да се смея и да усмихвам. И да – понякога са ме дразнели. Но нима не е така с всеки член на семейството?

Всеки път, когато изгубя домашен любимец, губя и част от моето сърце. Ако някога сте живели с животинче, знаете за какво говоря.

Уви, скръбта е цената, която трябва да платим за любовта, и рано или късно се сблъскваме с нея. Но преди това трябва да вземем едно от най-тежките решения в живота си – (кога) да приспим едно живо същество, което в продължение на години е било нашият свят.

Днес гост в нашето студио е д-р Наталина Маринова от ветеринарната клиника „Джулайвет“.

С нея ще си поговорим за загубата на домашен любимец и тъгата, която някои хора, уви, омаловажават. И разбра се – за евтаназията и кога да разберем, че е време да приспим своето животинче, така че да му спестим болката и да направим последните мигове от живота му по-приятни.

Приятно слушане!

Някога пазаруването на дрехи беше епизодично събитие - нещо, което се случваше няколко пъти годишно, когато се сменяха сезоните или когато надраствахме това, което имахме.

Но преди около 20 години нещо се промени. Дрехите станаха по-евтини, циклите на тенденциите се ускориха и пазаруването се превърна в хоби. Появи се т.нар. бърза мода, възникнаха световните вериги, които днес доминират в големите магазини и интернет пространството.

Какво въздействие оказва този сравнително нов феномен върху планетата, какви мерки се взимат за регулирането му и какво може да направи всеки един от нас, за да му се противопостави?

По темата разговаряме с д-р Надежда Ангелова - гл. асистент в катедра “Неорганична химия” на Факултета по химия и фармация към СУ “Св. Климент Охридски”.

От 1953-та до януари тази година само 6664 души са покорили Еверест – най-високия връх в света. И Методи Савов е един от тях.

Нещо повече – г-н Савов е сред петимата българи, които изкачват Еверест по най-трудния маршрут - Западния гребен. Постижение, което не е повторено и до днес.

Той е ръководител на второто национално изкачване на върха през 2004 г, а в актива си има няколко седемхилядника, както и няколко рекорда.

Колко важна е подготовката, за можеш да изкачиш Еверест? Какво е да се катериш с Христо Проданов? Какво е усещането да се намираш на покрива на света?

Това са само част от въпросите, които ще засегнем в днешния епизод на нашия подкаст. И така, нека не губим повече време…

Неслучайно Технологично училище „Електронни системи“ към Технически Университет – София е може би най-доброто ИТ училище в страната. През последните 35 години то създава бъдещи лидери в областта на информационните технологии не само за България, но и за глобалния ИТ сектор.

Често чуваме също така, че ТУЕС е нещо повече от училище, а семейство, което ще бъде с теб цял живот, и фактът, че 20% от преподавателите са завършили ученици, само го доказва.

За да разберем защо това място е толкова специално, сме поканили в студиото ни трима негови ученици – Кристиян Богданов от 12А, Калоян Дойчинов от 12А и Калоян Анастасов от 10А. Те ще ни разкажат повече за духа на ТУЕС, както и за страхотните си технологични проекти, които един ден могат буквално да променят света.

Всяка година се произвеждат близо 381 милиона тона пластмаса. До 2034 г. тази стойност се очаква да се удвои.

Всеки ден 8 млн. парчета пластмасови отпадъци попадат в световния океан. На места се образуват цели острови от боклук, а заради кръговрата на природата отпадъците, които безразсъдно изхвърляме, попадат обратно на трапезата ни.

Нещо повече – статистиката сочи, че до 2050 г. няма да е останала и една морска птица, която да не е погълнала пластмасов отпадък през живота си. А още по-алармираща цифра показва, че през 2060 година в световните океани ще има повече боклуци, отколкото животни.

Какво кара пластмасата да отделя парникови газове? Какво представлява микропласмасата и как вреди тя на водите, почвата и живите организми? Какво зависи от нас, за да се преборим с проблема?

По темата разговаряме с д-р Надежда Ангелова - гл. асистент в катедра “Неорганична химия” на Факултета по химия и фармация към СУ “Св. Климент Охридски”.

Приятно слушане!

Видеоигрите са една от най-неразбраните форми на забавление. В известен смисъл е лесно да се разбере защо. Погледнати отстрани, геймърите изглеждат така, сякаш буквално са залепени за екрана - потънали в своеобразния дигитален еквивалент на нездравословна храна.

В най-добрия случай това изглежда като безсмислено занимание.

В най-лошия - се притесняваме, че видеоигрите са социално изолиращи или активно вредни. Ако се вгледаме малко по-внимателно в тях обаче, ще осъзнаем, че нещата стоят по доста по-различен начин. Кои са някои от най-големите митове за видео игрите?

По темата разговаряме с Филип Търпов – организатор на Sofia Game Jam, най-голямото независимо събитие за гейминг в България. В миналото е бил главен редактор на гейминг медията Gamebox.bg, а в свободното си време е и фрийланс видеограф и кинооператор.

Когато имаме проблеми със сърцето, отиваме на кардиолог. Ако не виждаме добре, си записваме час при очния. Но какво правим, ако постоянно сме тъжни, тревожни, дори невротични? Ако току-що сме преживели първата си паник атака? Въобще – ако имаме какъвто и да било проблем от психично-здравно естество? Знаем ли към какъв специалист да се обърнем? Правим ли разлика между психолог, психиатър и психотерапевт? А самите специалисти работят ли в тясна връзка помежду си и знае ли кога един психиатър да насочи даден пациент към психотерапевт (и обратното) вместо да се опитва да решава всичките му проблеми с лекарства?

По тази изключително важна тема разговаряме с Йоана-Магдалена Илчева и д-р Владимир Сотиров. Г-жа Илчева е магистър по Клинична социална работа, сертифициран аналитичен психотерапевт и юнгиански аналитик към Международната асоциация по аналитична психология. Д-р Сотиров пък е психиатър и управител на амбулатория за психично здраве „Адаптация”. С д-р Сотиров вече имаме един изключително интересен епизод, посветен на шизофренията, който горещо ви препоръчваме да чуете. Днес обаче ще си поговорим с него и г-жа Илчева защо е крайно време да спрем да медикализираме човешкото страдание.

Имате усещането, че отношенията с даден човек ви изтощават емоционално? Вероятно сте обект на токсично въздействие.

Нездравословните връзки, които се определят най-общо като токсични, могат да окажат сериозно отрицателно въздействие в дългосрочен план – както върху нашето самочувствие, поглед над света и развитие, така и върху психическото и физическото здраве.

Понякога хората, попаднали в капана на подобна връзка, отказват или не могат да я разпознаят като токсична. Те вероятно се самообвиняват или просто не искат да признаят, че нещата не вървят добре, защото са инвестирали прекалено много време и усилие във взаимоотношенията.

Какво представляват токсичните връзки и хора? Как да ги разпознаем? Съществуват ли различни степени на токсичност? Какво провокира токсичното поведение?

По темата разговаряме с Диляна Велева - специалист в сферата на социалната и консултативната психология. Диляна завършва Софийски университет “Св. Климент Охридски”, специалност “Психология”, магистър, била е водеща на множество специализирани психологически тренинги. От 2005 година е асистент психолог в Института по психология на БАН и впоследствие в Института за изследване на населението и човека, катедра „Психология" (до 2019 г.). От 15 години работи интензивно като психотерапевт.