Ти и науката: Подкастът на Обекти

Понякога най-големите промени в начина ни на живот започват не от мащабни политики, а от входа на собствения ни блок – от разговора със съседите, от решението да се включим в общ проект и от готовността да мислим за дома си не само като за апартамент, а като за част от цяла сграда.

Енергийното обновяване често се свързва с по-ниски сметки, но всъщност темата е много по-широка – комфорт през зимата и лятото, по-здравословна среда, по-малко енергийни загуби, по-добра поддръжка и по-висока стойност на жилищата. Зад новата фасада обаче стоят много организация, документи, доверие, координация и немалко трудни разговори.

Днес в „Ти и науката“ ще говорим за санирането отвъд фасадата – какво означава качествено енергийно обновяване, как се убеждава една етажна собственост, кои са най-честите грешки и защо тази тема става все по-важна в контекста на климатичните промени, енергийната ефективност и бъдещето на градската среда. Наш гост е инж. Оник Пилибосян – технически консултант и координатор на проекти за саниране, който има 36 години практически опит в управлението на етажна собственост и 15 години професионален опит в сферата на санирането и енергийното обновяване на жилищни сгради.

Почвата е едно от онези богатства, за които рядко се замисляме, докато не започнем да ги губим. От нея зависятхраната ни, водата, земеделието, цели екосистеми, а в крайна сметка и сигурността ни като общество.

Изменението на климата вече променя начина, по който живеем с природата — температурите се повишават, сухите периоди стават все по-осезаеми, а интензивните валежи все по-често идват внезапно и разрушително. Наред с тези видими промени върви и един по-бавен, но не по-малко значим процес — почвите постепенно губят влага и плодородие.

В днешния епизод на „Ти и науката“ ще говорим за засушаването, риска от опустиняване, състоянието на българските почви и решенията, които могат да ни помогнат да съхраним плодородната земя. Наш гост е проф. Емил Гачев от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите при Българската академия на науките — учен, който работи не само в областта на климатичните изследвания, но и за по-достъпното им представяне пред обществото като един от авторите в „Климатека“.

Често говорим за емпатията като за нещо, което ни прави по-добри, по-човечни и по-близки един до друг. Но какво всъщност стои зад тази дума? Дали емпатията е просто способност да съчувстваме, или е много по-сложен психологически процес, в който се опитваме да разберем какво преживява другият, без да губим себе си?

В свят, в който общуваме все повече, но невинаги се разбираме по-добре, темата за емпатията става все по-важна – както в личните отношения, така и в семейството, работата, общуването с децата и дори в начина, по който говорим с непознати. Днес в „Ти и науката“ ще говорим за това какво е емпатия, раждаме ли се с нея или я изграждаме с времето, защо понякога ни липсва и как можем да я развиваме по здравословен начин. Наш гост е Светлана Маркова – социален и политически психолог с богата практика в различни държавни , образователни и корпоративни институции като обучител и консултант.

Фактът, че дадено лекарство помага на един човек, не означава непременно, че ще действа по същия начин и при друг. Понякога лечението дава отличен резултат, а друг път се оказва неефективно или води до нежелани реакции. Причината невинаги е в дозата, диагнозата или начина на прием – понякога отговорът се крие в самите нас, в нашите гени.

Именно тук идва ролята на фармакогеномиката – област, която изследва как генетичните особености на всеки човек влияят върху реакцията му към различни лекарства. Това е една от най-обещаващите посоки в развитието на персонализираната медицина, защото дава шанс лечението да бъде по-точно, по-безопасно и по-ефективно.

Днес в „Ти и науката“ ще говорим за това как фармакогеномиката може да промени начина, по който се назначава терапия, докъде е стигнала науката в тази област и колко близо сме до времето, в което лечението ще бъде наистина съобразено с конкретния пациент. Наш гост е доц. Йордан Йорданов от Фармацевтичния факултет на Медицински университет – София, преподавател и изследовател с интереси в областта на фармакологията, токсикологията и съвременните подходи за оценка на безопасността и действието на нови вещества и лекарстводоставящи системи.

Когато говорим за лекарства, обикновено мислим за тях като за средство, което лекува, облекчава и спасява животи. Но всяко активно вещество има и друга страна: наред с полезния си ефект то може да предизвика и нежелани, а понякога и токсични реакции. Именно затова безопасността е сред най-важните въпроси в медицината и фармацевтичната наука.

Още преди едно ново лекарство да достигне до първите клинични изпитвания при хора, то преминава през дълъг процес на предварителна оценка. Изследва се как действа, в какви дози е безопасно, кои органи може да засегне и какви рискове крие. Целта е не просто да се открие ефективна молекула, а да се прецени дали тя е достатъчно безопасна, за да продължи напред.

Днес в „Ти и науката“ ще говорим за това колко токсични могат да бъдат познатите лекарства, къде минава границата между терапия и риск и как науката проверява безопасността на новите медикаменти още преди те да бъдат тествани при хора. Наш гост е доц. Йордан Йорданов от Фармацевтичния факултет на Медицински университет – София, преподавател и изследовател с интереси в областта на фармакологията, токсикологията и съвременните подходи за оценка на безопасността на нови вещества и лекарстводоставящи системи.

Дигиталният свят често ни се струва почти безтегловен. Изпращаме имейл, качваме снимка, задаваме въпрос на изкуствен интелект – и всичко се случва за секунди, без да оставя видима следа.

Но зад това удобство стои огромна физическа инфраструктура – сървъри, центрове за данни, кабели, електроенергия и ресурси. Колкото повече използваме интернет и новите AI технологии, толкова повече расте и тази скрита инфраструктура.

В последните години изкуственият интелект се превърна в част от ежедневието ни – от търсачките и автоматичните преводи до генераторите на текст, изображения и код. Но каква е реалната цена на това удобство? И колко „невидим“ всъщност е екологичният отпечатък на AI?

Днес ще говорим именно за това.

Наш гост е Елица Станева-Бритън – автор в Климатека и психолог по образование. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а по-късно и магистратура в Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“. В момента е докторант към БАН, където изследва ролята на изкуствения интелект в психологията на творчеството.

Научните ѝ интереси включват и теми като връзката между изменението на климата и човешката психология, както и въпросите на климатичната справедливост.

Знаете ли колко храна изхвърляме всяка година, без дори да се замислим? Част от нея никога не стига до трапезата ни, а друга – напълно годна за консумация – се озовава в кофата заради объркване, несигурност или просто навик. В същото време стотици хиляди домакинства у нас живеят с ограничен достъп до качествена храна.

Разхищението не е просто личен пропуск. То има икономическа цена, социални измерения и дори климатичен отпечатък – защото всяка изхвърлена храна означава пропилени ресурси, енергия и труд.

Днес в „Ти и науката“ ще говорим за мащаба на проблема, за причините зад него и за това как можем да го намалим – не само като потребители, а и като общество. Наш гост е екологът Асен Ненов – той е учил биотехнологии и се занимавал с изчислителна биология и биоинформатика в Института по биофизика и биомедицинско инженерство (ИББИ) към БАН. Работил е в сферата на потребителската защита в асоциация “Активни потребители". Пише за критичното потребление и за мащабната екологична катастрофа, като е сред инициаторите на първата група по дерастеж (degrowth) в България.

Знаете ли какво е афазия? Едва 7% от участниците в проучване от 2020 г. на Националната асоциация по афазия в САЩ я разпознават правилно като езиково нарушение, въпреки че се среща по-често от болестта на Паркинсон. Афазията обикновено се появява внезапно – най-често след инсулт – и засяга способността на човека да изразява или разбира думи. Въпреки това той остава същият – със своите мисли, чувства и личност. Именно тази разлика между запазеното вътрешно преживяване и нарушената комуникация превръща афазията в дълбоко фрустриращо и изолиращо състояние.

Темата привлече обществено внимание и след диагнозата на актьора Брус Уилис, който прекрати кариерата си именно заради афазия. Днес в „Ти и науката“ ще разгледаме какво представлява това нарушение и как науката го обяснява. Наш гост е Илиана Измирлиева, магистър по логопедия с над 24 години професионален опит, практикуваща в София.

Днес в „Ти и науката“ говорим за нещо, което тихо, но решително променя начина, по който мислим, спорим и вземаме решения като общество. Живеем във време, в което лъжата често се оказва по-бърза от истината, емоцията – по-заразна от фактите, а рационалният разговор – все по-труден за водене.

Защо изглежда, че колективно губим способността си да различаваме аргумент от внушение? Как работи психологията на тълпата в дигиталната епоха и защо дезинформацията вече не е страничен ефект, а системен проблем?

Една от най-ясните и опасни прояви на този процес виждаме в темата за климата – не защото тя е „по-специална“, а защото съчетава наука, страхове, икономически интереси и силни емоции. Климатичната дезинформация е симптом на нещо много по-голямо: криза на истината в условията на масова комуникация.

Наш гост е Христо Панчев – автор в Климатека, доктор по информационни науки и семиотика и магистър по публична комуникация на Софийския университет. Той е бил ръководител на комуникациите в „Грийнпийс“ – България и координатор в инициативата за Зелено възстановяване на Украйна на „Грийнпийс“ за Централна и Източна Европа. През 2022 г. е съветник към политическия кабинет на заместник министър-председателя по климатични политики. Научните му интереси са в областта на социалния маркетинг, психологическите аспекти и ролята на човешкото поведение в антропогенната промяна в климата.

Градовете, в които живеем днес, не са се появили случайно. Те са резултат от решения, взети преди десетилетия – понякога преди повече от век.

 От индустриалните революции, през масовото строителство, до дигиталните технологии и изкуствения интелект – архитектурата постоянно се променя, а заедно с нея и начинът ни на живот.

В този епизод на „Ти и науката“ ще говорим за устойчивост отвъд модерните етикети, за това защо някои градове се усещат по-човешки от други, какво губим и какво можем да си върнем от традиционните строителни практики, и как се променя ролята на архитекта днес.

Гост в епизода е арх. Веселин Алексиев – преподавател в Нов български университет. Toй има изследователски и проектантски интереси в консервацията на културното наследство, храмовата архитектура и изгубените строителни практики. Носител е на награди от архитектурни конкурси и работи по проекти за подобряване на градската среда и качествено обитаване на реконструирани сгради.

Заедно с него ще потърсим отговори на въпроса “Може ли бъдещето на архитектурата да се крие в миналото и ще успее ли професията да премине през технологичната и революцията, провокирана от изкуствения интелект, без да загуби човешкия си мащаб?”

Приятно слушане!