Четвърта част на главата “Любов към Светият, Благословен да е Той” от книгата Пеле йоец на Рав Елиезер Папо

Тъй като сме сираци на сираци и сме обеднели [духовно] много и сме увеличили нечистота и вината, и нашите грехове спират доброто от нас, и ние не сме в състояние да насочим съзнанието си към любовта и страха на почитания и величествен Господ, затова добре е човек да определи време ежедневно или поне от време на време, за да чете онези книги, които обсъждат страха и любовта [към Господ] и други такива неща – като свещената книга “Решит хохма”, книгата на хасида Шла, книгите Ховот алевавот и Сефер абрит и т.н. С тези наши думи може би има надежда частично да се изпълни заповедта “да се страхуваме и да обичаме [Господ],” защото страхът произтича от любовта – защото в зависимост от изобилието на любовта, било поради доброто, което е получил от Него, или поради Неговата възвишеност и съвършенство, човек се страхува да не наруши волята Му, да Го разгневи или да Му причини болка. И заповедта за страха може да се изпълни само с мисъл, както ще напишем по-късно в главата „Страх“. От мисълта за любов ще произтече и мисълта за страх.

Човек е в състояние да пробуди любов и страх [от Бог] от всяко материално нещо и т.н. Например, ако яде или пие нещо, което е вкусно на небцето му, или душата му много се наслаждава на разходки, или да слуша приятен глас, или на брачна интимност, или да печели пари, което [за хората] е по-голямо от всички останали. Така трябва да си каже: “Ако толкова обичам това нещо, което е временно, преминаващо, суетно и празно, което е тук за една нощ и след една нощ изчезва, то колко повече трябва да обичам своя Създател, който е източникът на всички любови и удоволствия и от Когото са пределите на живота и всички удоволствия.” Той трябва да накара ума си да избяга от любовта към материалното нещо и да се прилепи към любовта на своя Създател. Слугата трябва да каже: "Обикнах своя Господар!” Колко красива и приятна си, любов от удоволствията. Така и когато човек е уплашен и разтревожен от причина свързана със случващото се [в света], той следва да си каже: „Защо да се страхувам от това нещо, което е подобно на издишка, за мен би било по-добре да се страхувам от Господ!“ Той трябва незабавно да смени и замени това зло за добро и така ще получи добра награда и ще намери, което му трябва за своето изкупление.

Рав Елиезер Папо, (1786 - 1827) - равин на Силистра, автор на наравоучителния труд “Пеле Йоец” и много други книги

ПАРАШАТ АШАВУА - ВАЕРА

Моше така и каза на Децата на Исраел, но те не послушаха Моше заради запъхтяността (קוצר רוח) и тежкия труд. (Шмот 6:9)

Рав Меир Симха от Двинск, (1846 - 1926) - равин на Двинск (Даугавпилс), автор на “Мешех хохма” върху Тората и “Ор самеах” върху “Мишне Тора” на Рамбам

Трета част на главата “Любов към Светият, Благословен да е Той” от книгата Пеле йоец на Рав Елиезер Папо

Така всеки един, според това, с кеото Светия, Благословен да е Той му е помогнал за службата Му, той е длъжен да обича своя Създател за многото благо. Не може да се сравни общото благо, което еврейския народ има като цяло - че ни е дал Тората на истината, закони и добри заповеди - с благото, което Той е дал на този, на когото са дадени сила, здраве, достатъчна способност, фокус, спокойствие и покой за службата на Господ, Благословен да е Той. Този, чийто дял Той е поставил сред посещаващите  бет мидраша, е получил по-голямо благо от другите. Или този, на когото Господ е дал мъдрост и знание, за да се държи с добри и прави качества и да разпознава позора на забраните и лошите качества и да се дистанцира от тях по начин, по който ще намери благоволение и добро разбиране в очите на Бог и човек (Вж. Мишле 3:4), когато той прави правилното и доброто – това е голямо благо, велико и скъпо, [дотам] че е неизмеримо. Такъв човек е длъжен да обича своя Създател със силна любов, според величината на благото, [което е получил]. Той следва да се смири много и да каже: „Смалих се от всички добрини и всичката истина, които си направил за Твоя слуга” (Берешит 32:11); “как мога да застана пред Бог и да му се изплатя с благодарности?” Такива и други подобни неща, живият трябва да забележи и да се задълбочи [в тях], да разшири мисленето си с чисти мисли, докато сърцето му се запали от пламъците на огъня на любовта към Твореца. Ще напишем повече за това, с Божията помощ, в главата [посветена] на “радостта”, погледни там, защото любовта и щастието са едно и също.

Има и друг вид любов, която идва от разума, тя се нарича любов към възвишеното. Някой, който има добър разум и познава добродетелта на съвършения човек, и чието сърце желае съвършенство, ще обича съвършения човек силно заради неговото съвършенство. Още повече тогава, човек трябва да обича Създателя, Благословен да е Той, защото Той е истинския съвършен във всички форми на съвършенството, [едно] абсолютно съвършенство. Тази любов обаче не е възможна освен между две подобни [същества] – който желае добро и върви по пътищата на добрите. Следователно, колкото повече човек увеличава заниманието си с Тората и изпълнението на Неговите заповеди, така както Той, да е Благословен, ги изпълнява, тъй като „заповедите на Господ са прави“ (Теилим 19:9), и върви по пътищата Му, да е Благословен, така и любовта му към Него ще се засили поради [увеличаващото му се] съвършенство. А всеки, който отпуска ръцете си от Тората и заповедите, той ще отстъпи назад от любовта към Твореца. [Това е така] или защото няма сходства с Твореца, или защото неговите грехове те и са бариерите отделящи го от неговия Небесен Баща. Те и са обвинителите и осъдителите, които объркват ума му с множество мисли, така че той не може да си спомни или да постоянства в мисълта си за любовта към своя Създател.

Рав Елиезер Папо, (1786 - 1827) - равин на Силистра, автор на наравоучителния труд “Пеле Йоец” и много други книги

Втора част на главата “Любов към Светият, Благословен да е Той” от книгата Пеле йоец на Рав Елиезер Папо (1786 - 1827, Силистра)

Всички тези блага са нищо в сравнение с благото на душата, защото тя наистина е голямо благо, което няма равно на него. За това еврейският народ трябва да се радва на своя Създател, който е избрал нас от всички народи и ни е дал Своята Тора на истината и е засадил в нас вечен живот и ни е осветил със Своите заповеди и ни е избрал да Му служим и да Го благославяме с Неговото Име. Чрез тези неща ще заслужим и ще живеем и ще наследим доброто и благословията на Бъдещия свят, което е голямо благо. [Това е така] до такава степен, че нашите Мъдреци са казали (Пирке авот 4:17): „Един миг на духовно блаженство в Бъдещия свят е по-хубав, от целия живот на този свят“. Така трябва да мисли ако служи на Бoг, за да получи награда. Но когато достигне нивото на слугите, които служат на господаря си не заради награда, тогава нека се радва все повече и повече за това, че е заслужил да бъде слуга на Възвишения и Величествен, Страховития и Страшен Цар, чието величие е необхватно. Той ни е избрал от всичките народи и небесни войнства. Той ни e пожелал и заобичал. Светият, Благословен да е Той, искал да даде заслуги на еврейския народ, затова Той увеличил Тората и заповедите за тях. Заради любовта Си Той [ни] желае, въпреки че “човек е подобен на издишка” (Теилим 144:4). Този, който дълбоко се замисли за Величието на Създателя в сравнение с низостта на човек [ще разбере, че] това е голямо благо, което няма подобно на него. От това ще познае и разбере колко голямо благо е това, че ни е избрал и ни е приближил към Неговата служба. Дотам, че всъщност [Мъдреците] казали (Пирке авот 4:17): Един миг на [изучаване на] Тора и [изпълняване на] заповеди е по-хубав от целия живот в Бъдещия свят”. И нека си представи какви чест и величие се дават на ниския сред хората, чиято чест пожелае един цар и го избере да стои пред него и да му служи, въпреки че и той е от плът, кръв и мръсна капка като него. Колко повече тогава добри блага [е дал] на нас Бог, до такава степен, че разума ни не може постигне величието на благата, с които ни е дарил нашият Създател, Творец, Направилия ни.

Всъщност, това, че трябва да се радваме на благата на този свят и на спасенията от лошите неща е защото чрез живота и доброто ще можем да стигнем до най-голямото добро, което е да служим на Твореца ни. Това е и лошото на смъртта и лошото, че ни пречат да служим на Твореца ни. Иначе това и това (живота/доброто и смъртта/лошото) са едно и също, защото дните ни са като изчезваща сянка, а лошите и добрите неща в този свят са суета, “суета на суетите, всичко е суета” (Коелет 1:2). Само дето ние желаем живот и добро, защото ни изглежда, че те ни помагат да служим на Господ, Благословено да е Неговото Име. Това е, което казваме във възхвалата “Нишмат кол хай”, след като казваме: “дори устата ни да ни да беше препълнена като морето и т.н.” - “до сега ни помогна Твоята милост”, т.е. Радостта ни от всичките блага и спасение от лошите неща е затова, че Твоята милост ни помогна за Твоята служба.

Рав Елиезер Папо, (1786 - 1827) - равин на Силистра, автор на наравоучителния труд “Пеле Йоец” и много други книги