ПАРАШАТ АШАВУА - Ахаре Мот-Кедошим

Базирано на книгата Даат Тора на Рав Йерухам Левовиц, (1873 - 1936) - духовен наставник (машгиах рухани) на йешивата в Мир

Обичай ближния си като себе си… (Ваикра 19:18)

Раби Акива казал: “Това е голямо правило (כלל) в Тората.” (Раши, там. Сифра, Кедошим 4:12)

“Ако един човек съгреши [ще се разгневиш на цялата общност!?]” (Бамидбар 16:22) - Раби Шимон бар Йохай учил следната притча, [за да обясни стиха]: На един кораб имало хора. Един от тях взел свредел и започнал да пробива под себе си. Останалите му казали: “Какво правиш?!” Той отговорил: “Какво ви интересува. Нали пробивам под себе си?!” Те му казали: “Но водата ще се издигне и ще залее всички нас на този кораб.” (Мидраш, Ваикра Раба 4:6)

Исраел се разположил на лагер под планината. (Шмот 19:2)

Като един човек, с едно сърце (с едно намерение). (Раши, там)

Да направят обиталище (Мишкан) за Мен и ще обитавам сред тях. (Шмот 25:8)

Шмуел казал: “Човек никога не следва сам да се изважда от общността (כלל).” [Талмуда поставя под съмнение казаното от Шмуел цитирайки Мишната]: Mишната ни учи, [че преди Биркат Амазон] при присъствието на четирима мъже се казва [зимун (покана да благословят Бог заедно) с думите] “Благословете [Господ, от чиято храна ядохме]”. [Отговаря Талмуда:] дори “Благословете”, но “Нека благословим” е за предпочитане. (Берахот 49б)

Тъй като се е извадил от общността (כלל), той е отрекъл основното. (Агада за Песах)

[Мъдреците казали], че Раби Акива имал дванадесет хиляди двойки ученици от Геват до Антипатрис, и всички са починали в един период, защото не се отнасяли с уважение един към друг. [...] Прието е, че всички починали между Песах и Шавуот. (Талмуд, Йевамот 62б)

Урокът е базиран на коментара от книгата Актав Веакабала на стиха от Ваикра 23:11.

(10) Кажи на Децата на Исраел и им речи: “Когато влезете в земята, която Аз ви давам, ще пожънете реколтата й, ще донесете омер (עומר) от първата ви жътва на коена.

(11) Той ще размаха омера пред Господ, за [да ви донесе] благоволение; коена ще го размаха в деня след шабата (първия ден на Песах се нарича тук “шабат”).

---

(15) Ще си преброите, от деня след шабата, от деня, в който принасяте омера за рамахване, седем пълни седмици те ще бъдат.

(16) На деня след седмия шабат ще преброите петдесет дни и ще принесете нова жертва.

(17) От вашите поселения ще донесете два хляба за размахване от две десети; те ще бъдат от чисто брашно; те ще бъдат изпечени със закваска (хамец); първи плодове за Господ. (Ваикра 23)

Йешурун надебеля и ритна (Дварим 32:15)

Ще си кажеш: “Силата ми и мощта на ръката ми ми спечелиха това богатство.” (Дварим 8:17)

Моше каза: „Ето какво заповяда Господ: Нека се запази един омер от него (мана) за вашите потомци, за да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох из египетската земя.“ [...] Омерът е една десета от ефата. (Шмот 16:32, 36)

Ако принесеш жертва изпечена във фурна (минха ма’афе танур)... (Ваикра 2:4)

Ако жертвата ти е изпечена на тиган (минхат мархешет)... (Ваикра 2:7)

Ако принесеш жертва от първите плодове (минхат бикурим) на Господ… (Ваикра 2:14)

“Първите плодове” - Писанието има предвид жертвата на омера (минхат аомер)... (Раши, Ваикра 2:14)

Ако се установи, че някой е отвлякъл свой събрат от Децата на Исраел, като го е поробил (итамер - התעמר) или е продал, този похитител ще умре; така ще премахнеш злото от средата си. (Дварим 24:7)

Благословен да си Ти, Господи, нашият Бог, Царят на света, който ни освети със Своите заповеди и ни заповяда да броим омера. (Благословия преди броенето на омера)

Днес е осемнадесетият ден, което е две седмици и четири дни от омера. (Вчерашното броене)

[…] когато изведеш народа от Египет, ще служите на Бог на тази планина." (Шмот 3:12)

Сега Ти броиш (תספור) крачките ми… (Ийов 14:16)

Нали Той ще види пътищата ми, Той ще преброи (יספור) крачките ми. (Ийов 31:4)

“Ще си (לכם) преброите” (Ваикра 23:15) - специално е казано “си” [...] “си” - за самите вас. Защо [е за самите нас]? За да се пречистите и бъдете готови да получите Тората. [...]

Трябва да се осветят. С какво ги росветява? С броенето на омера. (Мехилта Дераби Шимон бар Йохай, Тецаве 182б)

Господарю на света, разкрито и ясно е на Теб, че волята ни е да изпълним Твоята воля. Какво ни пречи? Закваската (שאור) в тестото (йецер ара - склонността към злото). (Талмуд, Берахот 17а)

Научете се да правите добро. Отдайте се на справедливостта; Помогнете на онеправданите (חמוץ). Защитете правата на сирачето; защитавайте каузата на вдовицата. (Йешаяу 1:17)

Боже мой, избави ме от ръката на нечестивия, от хватката на несправедливия и беззаконния (חמוץ). (Теилим 73:21)

Ще си преброите, от деня след шабата (השבת)… (Ваикра 23:15)

Седем дни ще ядете безквасен хляб; още първия ден ще махнете (תשביתו) кваса (שאור) от къщите си… (Шмот 12:15)

На четиринадесетия ден от първия месец ще принесете пасхалната жертва; и по време на седемдневен празник ще ядете безквасен хляб (букв. празник продължаващ няколко седмици). (Йехезкел 45:21)

-----------------------

Рав Яаков Цви Мекленбург, (1785 - 1865) - равин на Кьонигсберг (днешен Калининград) и автор на коментара върху Тората “Актав Веакабала”

СЕРИЯ “МОЛИТВАТА В ЕВРЕЙСКАТА ТРАДИЦИЯ” - базирана на книгата на Рав Арйе Каплан “A Call To The Infinite”

Как помага молитвата?

Някои хора поставят под съмнение понятието молитва, като казват, че тя не може да избегне основен парадокс. Защото или определено благо е постановено от Бог за конкретен човек, или не е постановено. Ако е постановено, тогава молитвата не трябва да е необходима. Ако не е постановено, как молитвата може да помогне да се промени Божията воля и да Го накара да даде добро на този човек? Бог не може да бъде променен от състояние на желание за нещо, в състояние на нежелание, или обратно.

Използвайки този аргумент, те твърдят, че правилното поведение не помага на човека да получи добро от Бог. Те също така казват, че молитвата не помага на човек да постигне каквото и да е добро, нито може да спаси човека от каквото и да е зло, което може да му бъде постановено.

Откриваме, че Ийов задал точно този въпрос в името на нечестивите. Той повдигнал въпроса, че ако Бог наистина наблюдава делата на човека, защо нечестивите не се наказват за тяхното [грешно] мнение. Той казал: "Защо нечестивите живеят, остаряват и забогатяват ...? И те казват на Бог: Махни се от нас, защото ние не желаем знанието за Твоите пътища. Какво е Всемогъщият, че да Му служим и каква е ползата да Му се молим?“ (Ийов 21:7,14). Според тях правилното поведение няма полза и те казват: "Какво е Всемогъщият, че да Му служим?" Те също така смятат, че молитвата не помага, казвайки: "Каква е ползата да Му се молим?" Те смятат, че след като определено зло е постановено срещу даден човек, то е невъзможно да се отмени по никакъв начин ...

Това обаче не е правилно. Влияние от високо е предоставено на получателя, когато той е на определено ниво и когато има определена степен на готовност да го получи. Ако човек не се подготви да получи тази награда, той е този, който си пречи да я получи.

Така например може да се постанови реколтата на човек да бъде успешна през дадена година. Но все пак, ако той не оре или не сее, дори ако Бог даде на земите му най-обилния дъжд, реколтата му няма да бъде успешна. Тъй като човека не е засадил или засял, той си пречи да получи това благо, като не е направил необходимата подготовка.

Подобно на това, когато казваме, че за даден човек се постановява определено благо, този декрет предполага, че той ще бъде на определено ниво на правилно поведение. Това е правилото по отношение на всички награди, споменати в Тората. По същия начин, когато се определи определено зло, то се постановява, когато човекът е на определено ниво на нечестие.

Следователно всичко зависи от нивото на подготовка на човек. Ако нивото му на подготовка се промени, тогава степента [на това, което ще получи,] също трябва да се промени, било то към добро или към лошо.

[Метафора.] Указът е условен, в зависимост от действието на човек ....

Следователно молитвата и правилното поведение помагат да се отмени декрет по всяко време. Нашите мъдреци по същия начин учеха: „Викът е полезен, било преди указ, било след това“ (Талмуд, Рош ашана 16а).

Следователно няма съмнение относно промяната на Божията воля в резултат на нашите молитви. От самото начало Божията воля е Неговият указ да зависи от нивото и готовността на човека. Ако степента на готовност се промени, съответно се променя и постановлението. (СЕФЕР АИКАРИМ 4:18)

ЦИТИРАН АВТОР:

Рав Йосеф Албо, (1380 - 1444) - равин в Арагон и Кастилия, философ, автор на философския труд “Сефер Аикарим”

ПУРИМ - ПОДАРЪЦИ ЗА БЕДНИТЕ (МАТАНОТ ЛАЕВЙОНИМ), НАПИВАНЕ И КОСТЮМИРАНЕ

За предпочитане е човек да увеличи даренията си за бедните, отколкото да увеличи трапезата си или изпращането на порции на приятелите си. Защото няма по-голямо и по-великолепно щастие от радването на сърцата на бедните, сираците, вдовиците и прозелитите (герим). Този, който радва сърцата на тези бедни хора, се уподобява на Божественото Присъствие, както пише: “[Защото така казва Онзи, който е Върховен и Извишен, който ще живее завинаги, чието име е свято: “Аз обитавам висините в святост и все пак съм с разкаяния и смирения духом, за да] съживя духа на смирените и да съживя онези с разбити сърца” (Йешаяу 57:15). (МИШНЕ ТОРА, МЕГИЛА ВЕХАНУКА 2:17)

(7) … имало много от царското вино според възможността на царя. (8) Пиенето било според приетото, нямало принуда, защото така заповядал царя [...] да се прави според желанието на всеки човек. [...] (10) На седмия ден като сърцето на царя било в добро предразположение заради виното, то заповядал [...] (11) да доведат царицата Ващи пред царя с царската корона, за да покаже красотата й на народите и министрите... (ЕСТЕР 1)

Рава казал: “Човек е длъжен да се опияни на Пурим, дотам, че да не знае как да прави разлика между “прокълнат да е Аман” и “благословен да е Мордехай.” (ТАЛМУД, МЕГИЛА 7б)

В продължение на много дни, сто и осемдесет дни, той показваше славното богатство на своето царство и великолепната слава на неговото величество. (Естер 1:4) - “великолепната слава”, казал Рав Йоси бар Ханина: “Учим от тук, че се е облякъл в дрехите на свещенослужението на Храма. Тук пише “великолепната слава”, а там пише “[Ще направиш свещени дрехи за Аарон твоя брат,] за слава и великолепие” (Шмот 28:2)”. (ТАЛМУД, МЕГИЛА 12А)

(1) Мордехай научи за всичко, което се беше случило, Мордехай раздра дрехите си и облече вретище и пепел… (4) Когато прислужничките и скопците на Естер дойдоха и я уведомиха, царицата беше силно разтревожена. Тя изпрати дрехи на Мордехай, за да съблече вретището си, но той отказа. (ЕСТЕР 4:1)

На третия ден Естер облече царски дрехи и застана във вътрешния двор на царския дворец… (ЕСТЕР 5:1)

(7) И така, Аман казал на царя: „За човека, когото царят иска да почете, (8) да се донесе царско облекло, което царя е носил [...] (9) И нека човекът, когото царят желае да почете, да бъде облечен и дефилиран на коня през градския площад, докато се провъзгласява пред него: “Това е направено за човека, когото царят желае да почете!” [...] (11) И така, Аман взел дрехата и коня, облече Мордехай и го дефилира през градския площад… (ЕСТЕР 6)

И във всяка провинция и във всеки град, когато пристигнаха заповедта и указът на царя, имаше радост и веселие сред евреите, пир и празник. И много от хората в страната се поеврейчваха, тъй като страхът от евреите ги обзе. (ЕСТЕР 8:17)

ПУРИМ - ЧЕТЕНЕТО НА СВИТЪКА НА ЕСТЕР (МЕГИЛАТ ЕСТЕР), ТРАПЕЗАТА И РАЗМЕНЯНЕТО НА ПОДАРЪЦИ/ПОРЦИИ (МИШЛОАХ МАНОТ)

(20) Мордехай записа тези събития и изпрати свитъци до всички евреи в провинциите на цар Ахашверош, близките и далечните, (21) за да ги насърчи да спазват четиринадесетия ден на месеца Адар и петнадесетия ден в него, всяка една година (22) като дните, в които евреите си отпочинаха от враговете им, в същия месец, който беше преобразен за тях от скръб в радост, от траур в празник. И да ги съблюдават като дни на пируване и радост, изпращане на подаръци [един на друг] и подаръци на бедните. (23) Евреите приели това, което започнали да съблюдават, и това, което Мордехай им написал. [...] (28) Тези дни се припомнят и спазват във всяко едно поколение: от всяко семейство, всяка провинция и всеки град. И тези дни на Пурим никога няма да престанат сред евреите и споменът за тях никога няма да загине сред техните потомци. (ЕСТЕР 9)

Рав Нахман казал: “Четенето [на Мегилата] е Алела [на Пурим]. (ТАЛМУД, МЕГИЛА 14а)

(3) В третата година на царуването му той направил пир (משתה) за министрите му и слугите му… (5) В края на тези дни царят направил пир за всички намиращи се в крепостта на Шушан, от най-големия до най-малкия, седмодневен пир… (9) Царицата Ващи също направила пир, за жените… (ЕСТЕР 1)

(18) Царят направил голям пир за министрите му и слугите му, пир [в чест] на Естер… (ЕСТЕР 2)

(4) Естер казала: “Ако е добре за царя, то нека дойдат царя и Аман днес на пир, който съм направила за него. [...] (8) Ако съм намерила благоговение в очите на царя и ако е добре за царя да ми даде това, за което моля, и да направи това, което желая, то ще дойдат царя и Аман на пира, който ще направя за тях и утре ще изпълня желанието на царя. (ЕСТЕР 5)

(7) Царят станал гневно от винения пир [и излязъл] в градината на двореца, а Аман скочил да се моли за живота си на царицата Естер… (ЕСТЕР 7)

(8) Има един народ, разпръснат (разединен), разпилян сред народите, във всички провинции на царството ти. Законите им се различават от всеки [друг] народ и те не следват законите на царя и не си заслужава на царя да ги остави [намира]. (9) Ако е добре за царя, то нека напише да се погубят. (ЕСТЕР 3)

Учениците на Раби Шимон бар Йохай го попитали: “Защо враговете на еврейския народ (евфемизъм за самите евреи) в онова поколение, заслужавали унищожение?” Той им казал: “Кажете сами.” Те му казали: “Защото се насладили на трапезата на онзи злодей (Ахашверош).” [Раби Шимон отговорил:] “Ако е така, тези в Шушан е трябвало да бъдат убити, но тези в останалия свят не е трябвало да бъдат убити.” Те му казали: “Ти кажи.” Той им казал: “Това е, защото те се поклонили пред идол.” (ТАЛМУД, МЕГИЛА 12а)

Писма били изпратени от куриери до всички царски провинции за унищожаване, избиване и погубване на всички евреи, млади и стари, деца и жени, в един-единствен ден, на тринадесетия ден на дванадесетия месец - т.е. Адар - и да ограбят притежанията им. (ЕСТЕР 3:13)

Решаващото започване

(1) Идеята на молитвата е следната - едно от нещата, определени от Висшата Мъдрост, е, че за да може творенията да получат благоденствие от Него, Благословен да е Той, те трябва да се пробудят за Него и да се приближат до Него и да поискат Лика Му. В зависимост от пробуждането им за Него, така ще им се спусне благоденствие, а ако не се пробудят, то няма да го получат.

Тъй като Господарят, Благословен да е Той, копнее и иска да увеличи доброто за създанията Си през целия им живот, Той е отредил за тях тази ежедневна служба, чрез която за тях ще се спусне благоденствието на успеха и благословията, в зависимост от състоянието им в материалния свят.

(2) Всъщност, има допълнителна дълбочина в това. Господарят, Благословен да е Той, е дал на човека интелект, за да може да се държи в материалния свят с разум и разбиране, и го е натоварил с това да се грижи за всички свои нужди. Това е основано на два принципа.

Първият е честта на човек и важността му - че са му дадени тези разум и интелект, за да може да се държи правилно.

Вторият е да се занимава с материалния свят и да е свързан с неговите въпроси. Това е, което го поддържа в човешкото му състояние [...] Това е земен, а не свят път, той е необходим на човек по това време [на неговото физическо съществуване,] според реда на поведението [на Бог към човек].

Наистина, от една страна това е понижение за човек и неговите въпроси, но е необходимо понижение, което ще го доведе след това до издигане. [...] Въпреки че е било необходимо човек да бъде понижен до известна степен по този начин, също така е било наложително той да не бъде спускан твърде много, защото колкото повече се заплита в светските дела, толкова повече се отдалечава от Висшата Светлина и се помрачава [духовно].

Затова Творецът, Благословено да е Неговото Име, подготвил лек за това и той е, че човек трябва да започне [всички светски начинания,] като първо се приближи до Бог и го помоли за всичките му светски нужди. По този начин той „хвърля бремето си върху Него“ (Теилим 55:23).

Това начало е всеобхватно и основно за всички човешки усилия. Когато впоследствие човек се ангажира с различни форми на човешка дейност, той вече не се счита за оплетен и потопен в материалното и светското. След като е започнал [всички тези усилия,] като ги постави в зависимост от Бог, той се подкрепя от този лек и следователно понижаването му [предизвикано от светските му нужди] не е толкова ниско колкото е могло да бъде.

(3) Сред Божиите проявления на любов е възможността, която Той е дал на човек да се приближи до Него, дори в този свят. Въпреки че човек е потопен в тъмнината и далеч от светлината в естественото си материално състояние, той все още има право да застане пред Бог и да Го призовава с Неговото Име. По този начин човек може временно да се издигне от своето ниско естествено състояние, за да съществува в състояние на близост до Бог, като хвърля бремето си върху Него, както беше обсъдено по-рано. Това е причината за строгото правило, забраняващо каквото и да е прекъсване по време на [Амидата, която е основната част на] молитвата. Това се дължи на много високата степен на близост до Бог, в която човек се поставя в този момент. Това е и причината, поради която е било определено да завърши молитвата [Амида] с три крачки назад. Тези крачки представляват завръщането на човек в нормалното му състояние, където той трябва да остане по всяко друго време. (ДЕРЕХ АШЕМ 4:5)

ЦИТИРАН АВТОР:

Рамхал, (1707 - 1746) - Рав Моше Хаим Луцато, кабалист и философ живял и творил в Падуа и Амстердам, автор на “Месилат Йешарим” и “Дерех Ашем”

МЕГИЛАТ ЕСТЕР

Повелята на Естер установила заповедите на Пурим и била записана в свитък. (ЕСТЕР 9:32)

Естер помолила Мъдреците на онова поколение да я включат и запишат този свитък заедно с другите Писания. Това е, което пише: “и била записана в свитък”. (РАШИ, ТАМ)

Тъй като е наречена “сефер” (букв. свитък) й предаваме всички закони на сефер Тора (свитъка на Тората). (ТУР, ОРАХ ХАИМ 691)

Раби Йоханан казал: Пророците и Писанията ще бъдат отменени в бъдещето, но петте книги на Тората няма да бъдат отменени, за тях пише: “[Тези закони Господ каза на цялата ви общност на планината, сред огън, облак и мрак,] силен глас, който не прекъсва” (Деварим 5:19). Раби Шимон бен Лакиш казал: И Мегилат Естер и законите няма да бъдат отменени, защото тук пише: “силен глас, който не прекъсва”, а там пише: “тези дни на Пурим няма да спрат сред евреите и споменът за тях няма да прекъсне” (Естер 9:28). (ЙЕРУСАЛИМСКИ ТАЛМУД, МЕГИЛА 7а)

И царят [... го] назначил за негов пръв министър, но и го въздигнал. (ЕСТЕР 3:1)

Има един народ, разпръснат, разпилян (или “разчленен”) сред народите, във всички провинции на царството ти. Законите им се различават от всеки [друг] народ и те не следват законите на царя и не си заслужава на царя да ги остави [намира]. Ако е добре за царя, то нека напише да се погубят. (ЕСТЕР 3:8-9)

(5) В крепостта Шушан живеел евреин на име Мордехай, син на Яир, син на Шим’и, син на Киш, от коляното Бинямин.

(6) [Киш] бил изгонен от Йерусалим сред изгнаниците отведени в изгнание заедно с Йохния, царя на Йеуда, който бил изгонен от вавилонския цар Навуходоносор .

(7) [Мордехай] беше приемен баща на Адаса (אומן את הדסה) - тоест Естер - дъщеря на чичо му, тъй като тя нямаше нито баща, нито майка. Девойката беше стройна и красива; и когато баща й и майка й починаха, Мардохей я приел за дъщеря. (ЕСТЕР 2)

Естер не каза [кой е] народа й и рода й, тъй като Мордехай й беше казал да не казва. (ЕСТЕР 2:10)

Онази нощ сънят напусна царя и той заповяда да донесат книгата на спомените и събитията; и беше прочетена на царя. (ЕСТЕР 6:1)

“Онази нощ сънят напусна царя” - сънят напусна Царя на света. (ТАЛМУД, МЕГИЛА 15б)

Напротив, ако си замълчиш, облекчение и избавление ще дойдат при евреите от друго място. (ЕСТЕР 4:14)

ЦИТИРАНИ АВТОРИ:

Рав Ашер Хананел, (1895 - 1964) - главен равин на София и впоследствие на България

Тур - Рав Яаков бен Ашер, (1269-1343) - алахист, автор на “Арбаа Турим” (Тур), живял в днешна Германия, а по-късно в Толедо

СЕРИЯ “МОЛИТВАТА В ЕВРЕЙСКАТА ТРАДИЦИЯ” - базирана на книгата на Рав Арйе Каплан “A Call To The Infinite”

Потвърждаване на Провидението

Въпреки че молитвата не е от основите на Тората, тя произлиза от Провидението. Приемането на молитвата [от Бог] ясно показва Провидението [...] Вярващият в Провидението, подходящо и задължително му е да вярва, че молитвата ще му помогне да се спаси от злото. Ако човек не се моли на Бог по време на беда, това е така, защото той или не вярва в Провидението или, ако вярва, се съмнява, че Бог има способността да го спаси. И двете [разбирания] представляват отричане [на основите на вярата]. [Или дори да] вярва в Провидението и да не се съмнява в Божието всемогъщество и способността Му да го спаси, той все пак може да се съмнява дали е достоен молитвите му да бъдат приети. Въпреки че човек не трябва да бъде праведен в собствените си очи, не бива да използва това като оправдание, за да се въздържа от молитва към Бог за неговите нужди.

Който се въздържа по тази причина, прави това, защото вярва, че доброто се дава от Бог само като награда за делата му, а не като [проява на] любов и милост от страна на Бог. Това e погрешно. Изрично е написано: „[Ние не отправяме молбите си към Теб] поради нашата праведност, а поради голямото Ти състрадание” (Даниел 9:18). Добротата на Бог и милостта, които Той дарява на всички Свои създания, се основават на чисто милосърдие и не са награда, както Бог казал на Ийов: „Кой Ми е дал нещо предварително, за да му се отплатя?“ (Ийов 41:3) Мъдреците ни обяснили: "Дали някой е сложил мезуза без да съм му дал къщата или да е прикрепил цицит (ресните на талита) без да съм му дал дрехата?" (Ваикра Раба 27:2) (СЕФЕР АИКАРИМ, 4:16)

ЦИТИРАНИ АВТОРИ:

Рав Хасдай Крескас, (1340 - 1410) - равин на Сарагоса, философ, автор на философския труд “Ор Ашем”

Рав Йосеф Албо, (1380 - 1444) - равин в Арагон и Кастилия, философ, автор на философския труд “Сефер Аикарим”

СЕРИЯ “МОЛИТВАТА В ЕВРЕЙСКАТА ТРАДИЦИЯ” - базирана на книгата на Рав Арйе Каплан “A Call To The Infinite”

Защо се молим?

Молитвата на един праведник

Разказват за един праведник, който казвал след молитвата следното:

“Боже мой, ума ми не ме е заблудил да застана пред Теб заради незнание на собствената си незначителна стойност и нищожно разбиране на Твоето величие и възвишеност, тъй като Ти си върховен и екзалтиран, а аз съм незначителен и презрян.

Аз съм твърде маловажен, за да искам нещо от Теб, за да Те призовавам с възхвала и похвала или да осветя Името Ти, което е възхвалявано от възвишените свети ангели.

Но мога да се допусна да го направя, защото Ти си ме издигнал със заповедта Си да те призова. Ти си ми разрешил да възхвалявам Твоето възвишено Име, според моето разбиране за Теб и моето познание за Твоята слава.

Когато изразявам своето поклонение пред Теб и своето ниско състояние пред Теб, Ти знаеш какво е най-доброто за мен и как да се погрижиш за мен.

Не изразявам своите нужди пред Теб, за да Те запозная с тях, а за да се накарам да осъзная зависимостта си от Теб, засилвайки упованието си на Теб.

Ако в глупостта си поискам нещо, което не е добро за мен или те помоля за нещо, което няма да ме подобри, [то тогава] Твоята възвишена воля е по-добра от моята.

Затова вече съм делегирал всичките си въпроси на Твоя траен декрет и Твоето върховно провидение.” (ХОВОТ АЛЕВАВОТ, ША’АР ХЕШБОН АНЕФЕШ 3)

Подсилване на вярата

Има категория заповеди, чиято цел е очевидна. Те имат за цел прославянето на Бог и предписват действия, които засилват вярата в Божието величие. Към тази категория принадлежи и заповедта да се провикваме към Бог по време на беда: „Ще затръбите с тръба” (Бамидбар 10:9). Това твърдо подсилва истинния принцип, че Той следи нашите въпроси (т.е. нашите животи). Той може да ги направи успешни, ако Му служим, и катастрофални, ако не Му се подчиним.

Трябва да вярваме, че нещата не са резултат от случайност или злополука. Това е идеята, предадена в стиха „Ако ходите с Мен случайно“ (Ваикра 26:21). Това означава, че когато ви пратя неприятности като наказание, а вие ги отхвърлите като резултат на случайността, то ако направите това, Аз отново ще ви изпратя от тези неща, които смятате за случайни, но от по-сериозен и тежък характер. Това е смисълът на по-късния стих: „Ако ходите с Мен случайно - тогава Аз също ще ходя с вас в яростта на случайността” (Ваикра 26:27-28). Това е така, защото когато хората вярват, че техните проблеми са резултат от обикновена случайност, те продължават със злите си черти и неморални действия и не изоставят нечестието си, както е казано: “Ти ги удари, а те [дори] не се разболяха (т.е. не усетиха)” (Ирмияу 5:3). Ето защо Бог ни заповяда да Му се молим, да Го умоляваме и да Му се провикваме по време на беда. (МОРЕ НЕВУХИМ 3:36)

ЦИТИРАНИ АВТОРИ:

Рав Бахйе ибн Пекуда, (1050 - 1120) - даян в Сарагоса, философ, автор на “Ховот Алевавот” посветена на еврейска философия

Рамбам - Рав Моше бен Маймон, (1138-1204) - алахист и философ, коментатор на Мишната и автор на алахическия кодекс “Мишне Тора” и философския труд “Море Невухим”

СЕРИЯ “МОЛИТВАТА В ЕВРЕЙСКАТА ТРАДИЦИЯ” - базирана на книгата на Рав Арйе Каплан “A Call To The Infinite”

Пътят на нашите предци

Бог казал: Провикнете се към Мен с молитва и аз ще я приема. Когато предците ви бяха поробени в Египет, тогава не ги ли изкупих заради молитвата? Както е казано: „И Децата на Исраел изпъшкаха поради робството си и извикаха“ (Шмот 2:23).

В дните на Йеошуа бин Нун не направих ли чудеса за тях заради молитвата? Както е казано: „Йеошуа разкъса дрехите си (и падна на земята пред лицето си пред Божия ковчег)“ (Йеошуа 7:6). И какво му казах: “Протегни копието [което е в твоята ръка към Ай, защото ще го дам в твоята ръка]“ (Йеошуа 8:18).

В дните на Съдиите заради плача им ги чух. Както е казано: „И ето че, когато Децата на Исраел извикаха към Бог ...“ (Шофтим 6:7).

В дните на Шмуел не ги ли чух заради молитвата? Както е казано: „Шмуел се провикна към Бог заради Исраел и Бог му отговори“ (Мелахим Алеф 7:9). И въпреки че жителите на Йерусалим Ме разгневиха, Аз се смилих над тях, защото те плачеха пред Мен. Както е казано: „Така казва Бог: Пейте с радост за Яаков …” (Ирмияу 31:6). Не изисквам от вас нито жертви, нито приношения, а само думи на молитва. (МИДРАШ РАБА 38:4)

ЦИТИРАНИ АВТОРИ:

Рав Шмуел Яфе Ашкенази, (1525 - 1595) - равин в Истанбул, автор на коментара върху Мидраш Раба “Йефе Тоар”