Рав Давид Авраам Пипано (1851 г., Солун - 1924 г., София) - От 1899 г. (с прекъсвания) главен равин на София, ав бет дин (председател на духовния съд) на София и на Бет дин агадол (Върховния духовен съд) на България. И.д. Главен равин на България (1921-1924 г.)

Базирано на реч от 1878 г. по повод петгодишнината на дружеството “Купат цедака вахесед,” Солун.

ЯЛКУТ ШИМОНИ, МИШЛЕ 935

Рав Уна казал от името на Рав Ирмия бар Аба: “В бъдеще Светият, Благословен да е Той, ще направи подслон и покров за тези, които имат заповеди, при тези, които имат Тора. Защо? ‘Защото в подслона на мъдростта е [да си] в подслона на среброто’ (Коелет 7:12); и пише: ‘[Така каза Господ: Пазете справедливостта и правете цедака …] Щастлив е човекът, който направи това, и синът на Адам, който се държи за нея’ (Йешаяу 56:1-2), и пише: ‘Дърво на живота е за тези, които се държат за нея’ (Мишле 3:18).” Рав Уна казал: “Какво следва да направи човек ако се спъне в грях, за който е длъжен да получи смърт в ръцете на Небесата, за да живее? Да отиде да се занимае с [изуч. на] Тората - ако преди е бил свикнал да чете един лист, то сега да чете два листа; ако преди е бил свикнал да учи една глава, то сега да учи две глави. А ако нито може да чете, нито да учи, какво да направи, за да живее? Да отиде и да се назначи за поддръжник на общността или събирач на цедака и ще се спаси.”

ШУЛХАН АРУХ, ОРАХ ХАИМ 106:3

Всеки, чийто е занаят е изучаването на Тората, като Раби Шимон бен Йохай и колегите му, трябва да прекъсне [изучаването], за четенето на “Шма,” но не и за молитвата, а ние прекъсваме и за четенето на “Шма” и за молитвата.

ШУЛХАН АРУХ, ОРАХ ХАИМ 70:4

Ако се занимава с обществени нужди и е дошло времето за четенето на “Шма” - да не прекъсва, а да довърши работата за тях и да прочете ако му е останало време да прочете.

ТАЛМУД, СУКА 49б

Казал Раби Елазар: “Наградата за цедаката е според гемилут хасадима в нея, както е казано: ‘Посадете си според цедаката, и жънете според добротата (хесед)’ (Ошеа 10:12).”

ТАЛМУД, СУКА 49б (ВЕРСИЯТА ПРИВЕДЕНА В КНИГАТА МЕИЛ ЦЕДАКА)

По-велики са добрите дела (гемилут хасадим) от Тората [...], както е казано: “Устата й с мъдрост е отворила, и учението на доброто (Торат хесед) е върху езика й” (Мишле 31:26). Не е казано “Тора и хесед,” а “Торат хесед.” Кое зависи от кое? Бих казал, че малкото от зависи от голямото.

[...]

ТАЛМУД, ЙОМА 86а

Ако е нарушил заповядваща заповед и се разкая, то няма и да мръдне от там докато не му простят, както е казано: ‘Завърнете се (шуву), деца отстъпили (шовавим)” (Ирмияу 3:14). Ако е нарушил забранителна заповед и е направил разкаяние, то разкаянието отлага [наказанието], а Йом кипур изкупва, както е казано: ‘Защото на този ден ще бъде изкупено за всичките ви грехове’ (Ваикра 16:30). Ако е нарушил [грях с наказание на] карет или смърт отсъдена от бет дин и е направил разкаяние, то разкаянието и Йом кипур отлагат, а страданията опрощават, както е казано: ‘И ще ударя с прът греха им, и с наказания прегрешението им’ (Теилим 89:33). Но който има в ръката си оскверняването на Името [на Бог], нито разкаянието отлага, нито Йом кипур изкупва, нито страданията опрощават - а всички те отлагат, а смъртта опрощава, както е казано: ‘И разкри се в ушите ми Господът на Войнствата: “Няма да бъде изкупен този грях докато не умрете”’ (Йешаяу 22:14).

ШААРЕ ТЕШУВА 4:16

Сега ще говорим за този, който има в ръката си оскверняването на Името [на Бог]. Грехът му не се изкупва със страдания. Преди обяснихме, че има лек като постоянно освещава Името, Благословено да е То. Също ще намери изкупление в постоянното изучаването на Тората и усилието положено за нея. [...] Тората е лек за всяка болезнена рана, и затова пише: “лек за езика е дървото на живота” (Мишле 15:4).

ЗОАР, ШЕЛАХ 6

Всеки, който се занимава с Тората [...] Светият, Благословен да е Той, му изкупва греховете.

[...]

МЕЛАХИМ I 21:27

И беше като чу Ахав тези думи, и скъса дрехите си, и постави зебло върху плътта си и пости, и завървя леко.

(Снимка на автора)

Рав Йосеф ибн Езра (?, Истанбул - ок. 1602 г., София) - рош йешива и равин в София. Базирано на коментара му върху Талмуда “Ацмот Йосеф” (Солун, 1601 г.)

ВАИКРА 26

(3) Ако в законите Ми вървите, и заповедите Ми пазите и извършвате ги.

(4) И ще дам дъждовете ви във времената им… и т.н.

(14) А ако не Ме послушате, и не извършите всички тези заповеди… и т.н.

МИШНА, КИДУШИН 39б

Всеки, който извърши една мицва, му се дава добро, удължава му се живота, и наследява земята. Всеки, който не е извършил една мицва, не му се дава добро, не се удължава живота му, и не наследява земята.

ТАЛМУД, там

Привежда се противоречие: “Това са нещата, чиито плодове човек яде в този свят, а главницата им остава за Бъдещия свят, това са те: уважението към родителите, добрите дела, приемането на гости, помиряването на човек и приятеля му, а изучаването на Тората е равна на всички тях” (Мишна, Пеа 1:1) [Отговорил] Рав Йеуда: “Това се има предвид: всеки, който извърши една мицва вповече от заслугите му, му се дава добро, и е подобен на този, който изпълнява цялата Тора.” От тук, обаче, излиза, че с онези дори за една също! [Отговорил] Рав Шмая: “[Мишната в Пеа] има предвид, че ако са наравно, то [една от изброените мицви] накланя [везните на съда].” Всеки, който извърши една мицва вповече от заслугите му, му се дава добро ли? Привежда се противоречие: “Всеки, чиито заслуги са повече от греховете му - му се пращат страдания, и е подобен на този, който е изгорил цялата Тора и не е оставил от нея дори една буква. А всеки, чиито грехове са повече от заслугите му - му се дава добро, и е подобен на този, който е изпълнил цялата Тора и не е изпуснал и една буква.” [Отговорил] Абайе: “В Мишната се има предвид, че му се дава един добър ден и един лош ден.” Рава [отговорил]: “Според кого е [барайтата]? Според Раби Яаков, който казал: ‘Награда за мицви в този свят няма.’” Както са учили: “Раби Яаков казал: ‘Няма мицва написана в Тората, чиято награда да е спомената с нея, която да не зависи от съживяването на мъртвите. За уважението към родителите пише: ‘за да се удължат дните ти, и за да ти се даде добро’ (Дварим 5:16), а за отпращането от гнездото пише: ‘за да ти се даде добро, и ще ти се удължат дните’ (там, 22:7). [И въпреки, че пише това,] случило се, че бащата [на един човек] му казал: ‘Качи се на тази сграда и ми донеси малките птички.’ Той се качил на сградата, отпратил майката, и взел децата, но докато се връщал паднал и умрял. Къде са добрите дни на този, къде да дългите дни на този? Затова: ‘за да ти се даде добро’ - в света, който е целия добро, ‘за да се удължат дните ти’ - в деня, който целия е дълъг.’” Може би никога не се е случвало? Раби Яаков видял случката. А може би [този човек] си мислил за грях? Светият, Благословен да е Той, не прибавя мисълта за злото към действието. А може би си е мислил за идолопоклонство, за което пише: “За да хвана Дома на Исраел чрез сърцата им, [защото всички са се отчуждили от Мен с идолите им]” (Йехезкел 14:5)? [Раби Яаков] също казал: “Ако си помислиш, че има награда в този свят, то защо заповедите не са го защитили, за да не стигне до мисълта за грях?”

ТАЛМУД, САНЕДРИН 111а

“Затова разшири бездната себе си и отвори устата си без край (ливли хок/לבלי חק)” (Йешаяу 5:14) - Казал Реш Лакиш: “За този, който е оставил дори един закон (хок).” Казал Раби Йоханан: “Не е доволен Господарят им, че им казваш така. По-скоро, дори да е научил само един закон.”

Изображението е от заглавната страница на книгата "Ацмот Йосеф" (1601 г., Солун)

Рав Йеуда Сид (ок. 1750, Дупница - 1815, Цфат) - равин на Кюстендил, а по-късно Пловдив. Базирано на откъс от книгата му “Нер мицва”, част първа (1810, Солун).

Повелителна заповед е да се дава цедака на бедните, в зависимост какво е подходящо за бедния, ако даващият може да си го позволи, както е казано: “Отвори ръката си за него” (Дварим 15:8), и е казано: “и ще го поддържаш, чужденеца и заселника” (Ваикра 25:35), и е казано: “и ще живее брат ти с теб” (Ваикра 25:36).

(МИШНЕ ТОРА, ЗАКОНИ ЗА ПОДАРЪЦИ НА БЕДНИТЕ 7:1)

Раби Йоханан срещнал малкия син на Реш Лакиш. Казал му: “Кажи ми стиха, [който си учил днес].” Казал му: “Отдели, та отдели десятък (עשר תעשר)” (Дварим 14:22). Казал му: “А какво означава ‘отдели, та отдели десятък?’” Казал му: “Отдели десятък (עשר), за да забогатееш (תתעשר).” Казал му: “Откъде знаеш?” Казал му: “Отиди и опитай.” Казал му: “Разрешено ли е да се изпитва Светия, Благословен да е Той? Нали пише: ‘Не изпитвайте Господа, вашия Бог’ (Дварим 6:16)! Казал му: “Така казал Раби Ошая: ‘Освен с това, както е казано: ‘Внесете всичкия десятък в хранилището, за да има прехрана, и Ме изпитайте с това сега,’ казал Господът на Войнствата, ‘дали ще ви отворя прозорците на небесата, и дали ще излея за вас безкрайна благословия’ (Малахи 3:10).’”

(ТААНИТ 9а)

Причината за забраната да се изпитва [Бог] със заповеди е, че няма награда за заповедите в този свят, както са изтълкували [Мъдреците], благословена да е паметта им, в началото на трактат Авода зара: “‘днес да се направят’ (Дварим 7:11), а утре, т.е. в Бъдещия свят, да се получи наградата за тях.” [...] А причината за това е, както пише: “Даващият с милост на бедния дава заем на Господ, и наградата му ще изплати” (Мишле 19:17), т.е. съобщил ни е Бога, Благословен да е Той, че като даваме прехрана на служещите в дома Му с десятъка, ще има полза и благословия за състоянието ни, и никой грях или прегрешение не ще възпрат това.

(СЕФЕР АХИНУХ 424)

“Даващият с милост на бедния дава заем на Господ, и наградата му ще изплати” (Мишле 19:17) - обяснението е, че ако човек дава цедака на бедния, дори да не е с желание, тя се приема, защото бедния има удоволствие от нея, и все едно “дава заем на Господ.” Но това е само относно цедаката, но в останалите заповеди - ако ги извършва, но сърцето му не е с него, то въобще не се приема.

(ААВАТ ЙЕОНАТАН, АФТАРА ЕКЕВ)

Това, което са казали [Мъдреците], благословена да е паметта им: “казващият: ‘Тази монета е за цедака, за да оживее сина ми” е напълно праведен” (Бава батра 10б), са го обяснили мъдреците коментатори - това е, когато той решава в сърцето си да я даде независимо дали оживее или не, което не е изпитване на Ашем.

(СЕФЕР АХИНУХ 424)

Казал Раби Ил’а: “В Уша постановили [Мъдреците] харчещият [за цедака] да не харчи повече от една пета,” [...] за да не му се наложи да разчита на създанията. [...] Кой е стихът, [от който учим това]? “[В]сичкото, което ще ми дадеш, ще отделя и отделя десятък за Теб” (Берешит 28:22).

(КЕТУБОТ 50а)

[Д]о една пета се счита за най-добрия начин да се изпълни заповедта [за цедака]. Една десета от имуществото си е средната мярка. По-малко от това е скъперничество.

(МИШНЕ ТОРА, ЗАКОНИ ЗА ПОДАРЪЦИ НА БЕДНИТЕ 7:5)

“Това са нещата, които нямат мярка - [...] извършването на милостиви дела” - става дума с тялото си, но с парите си има мярка.

(ЙЕРУСАЛИМСКИ ТАЛМУД, ПЕА 1:1)

Проверено и изпитано е, че човек няма да загуби от цедаката, която дава, а напротив - ще му се добави богатство и чест [...]. И казали са Мъдреците, че е забранено да се изпитва Господ, освен с това нещо (Таанит 9а).

(ТУР, ЙОРЕ ДЕА 247)

Изображението е от заглавната страница на първия том на книгата "Нер мицва" (1810, Солун)

Рав Йом-Тов Бехмоарам (1860, Одрин - 1941, Тел Авив) - учител и даршан (проповедник) в Пловдив и Пазарджик, ционистически деец, а от 1932 г. член на Бет дин агадол (Върховния духовен съд) в София. Базирано на статии в. Jesreel (Яш, Румъния) от 1881 г. [Свободен превод]

[...] Преди да стигна до крайната ми цел, ще ти обобща мнението си. Според мен голямо и свещено задължение е да се обединят двете лъжливи крайности - на преобладаването и отсъствието на вярата, които са сред нас, доколкото е възможно; защото винаги ги е имало в миналото ни и така и в нашето поколение. Така ги е имало в дните на Господаря на пророците (Моше) - от една страна служещите на телеца, а общността на Корах от другата. Така ги е имало и в дните на пророците, като виждаме в укорите им към служещите на идолите и преследващите удоволствията. По времето на Втория храм пък есеите и садукеите, а в последните поколения - тези, които им се привиждат визии и философите отричащи Провидението. Това е, което, за наше съжаление, е унищожило земята ни и подпалило Храма ни, докато свещената ни Тора се опитва да ни постави на средния път, както са казали, благословена да е паметта им: “средният е похвален” (Сифре, Бамидбар 59), и така и Рамбам, геният на народа ни, във всичките му книги, и това са се опитвали да постигнат мъдреците ни през поколенията. [...]

А сега ще започнем с темата ни, завръщането в Цион. То и неговите поддръжници са преследвани от двете лъжливи крайности, защото тези с преобладаваща вяра, но и с отсъствие на светско познание, само се надяват да видят Машиаха спускащ се от небесата на земята, докато тези с отсъствие на вяра, но с преобладаващо светско познание, желаят само да бъдат космополити. Едните си затварят очите от светлината, която блести от думите на Танаха и Мъдреците ни, благословена да е паметта им, по темата, а другите - напълно ги отричат. Масите, които винаги бягат след най-образованите в средите си, която и от двете лъжливи крайности да е, са отрицателно настроени към тази тема, както към всяко друго добро и полезно нещо. Заради това, спасението ни е много далеч от нас - вредата от враговете ни, които боравят със сила, бихме могли да предотвратим като положим усилия, но това не ще помогне да се промени отношението на съвременните есеи и садукеи. [...]

И както понякога се налага да се изгуби един крайник, за да се спаси цялото тяло, така и се налага индивида да се саможертва, за да се запази цялото тяло на народа. Всичко това се намира в природата, и има примери за това всеки ден, във всички поколения и във всички народи, дори диваците. Така и при нас през миналото. Само не и в нашето поколение, което се гордее с голямо просвещение и прекомерна набожност, дотам че изгубихме тази велика, проста и естествена идея! Уви, какво е станало с нас (вж. Еха 5:1)! Почти целият ни народ е заспал и няма кой да ги събуди, за да спасят народа си в това подходящо за свобода време, както е понятно на всеки, който разбира процесите в днешните страни! Уви! Може ли да се представи по-голямо зло, което да ни сполети, от това? [...]

Много, много наложително е да определим за еврейския народ място, което да бъде тяхно, за да им служи като подслон от врага и отмъстителя. Според мен, правилно е за всички ръководители на състрадателни дружества и организации, от който и да е народ, още повече заради самата идея на космополитизма, с която постоянно се гордеят, че обичат всички хора - да не стоят над кръвта на невинните им приятели (вж. Ваикра 19:16), които ежедневно биват хвърляни на земята без да има насилие (вина) в ръцете им (вж. Йона 3:8), само защото се наричат евреи, и да определят място поне за тези евреи, които са преследвани до смърт, дори днес в някои страни.

Изображението е снимка на автора.

Благословиите за заповедите

Рав Авраам Тревес [Царфати] (1470, Мантуа - след 1551, Йерусалим) - равин в София поне ок. 1535 г. - 1545 г. Базирано на книгата му Биркат Авраам [Благословията на Авраам] (Венеция, 1552 г.)

Благословен да си Ти Господи, Боже наш, Царят на Света, който ни е (п)осветил със заповедите Му и ни е заповядал относно измиването на ръцете (ал нетилат ядаим).

(БЛАГОСЛОВИЯ ЗА РИТУАЛНОТО ИЗМИВАНЕ НА РЪЦЕТЕ)

Не вдигай (т.е. не споменавай) Името на Господ, Твоят Бог, напразно.

(ШМОТ 20:7)

Като чуе гласа на петела, да каже: “Благословен да е, който е дал на сърцето знание, за да различи между деня и нощта.” Като си отвори очите, да каже: ““Благословен да е даващият зрение на слепите.” Като се изправи и седне, да каже: “Благословен да е, освобождаващият окованите.” [...]

(БЕРАХОТ 60б)

Казал Рав Йеуда: “Търсещият [хамеца] трябва да благослови.” Какво благославя? Рав Папе казал от името на Рава: “Да се унищожи хамеца” (леваер хамец). Рав Папа казал от името на Рава: “Относно унищожаването на хамеца” (ал биур хамец). За “да се унищожи” всички са съгласни, че със сигурност звучи занапред. Спорят за “относно унищожението.” Единият мъдрец смята, че звучи за миналото, а другият мъдрец смята, че звучи занапред. [...] Законът е, [че се казва:] “относно унищожаването на хамеца.”

Откъде обаче знаем, че според всички трябва да се благослови преди? Защото е казал Рав Йеуда от името на Шмуел: “За всички заповеди благославяме преди изпълняването им.” [...] Рав Хисда казал: “Освен потопяването [в микве].” Така и учим в барайта: “Потопява се и излиза, и при излизането си казва: ‘Благословен да е, който ни е (п)осветил със заповедите Му, и ни е заповядал относно потопяването’ (ал атвила).”

(ПЕСАХИМ 7а-б)

Изображението е заглавната страница на книгата Биркат Авраам (Венеция, 1552 г.)

От книгата на Буко Пити "Панорама на битът" (Тел Авив, 1971 г.)

Рав Исраел Хаим Йосеф Еляким (София, ? - Йерусалим, 1791 г.) - равин от София, учил и живял там до поне 1785 г. Базирано на книгата му Шем Йосеф [Името на Йосеф] (Солун, 1769).

Търсенето на хамец

В нощта на четиринадесети [Нисан] търсим хамеца при светлината на свещ. Всяко място, в което не се внася хамец, не се нуждае от търсене.

(МИШНА, ПЕСАХИМ 1:1)

По думите на Мъдреците се търси хамец в скритните места и дупките, за да се провери и извади от всичкото му имущество. Също така от думите на Мъдреците търсим и унищожаваме хамеца нощем, в началото на нощта на четиринадесети [Нисан] при светлината на свещ, защото нощем всички хора се намират в домовете си и светлината на свещта е подходяща за търсенето. Не назначаваме учене за края на тринадесетия ден. И мъдреца да не започва да чете по това време, за да не се увлече и да изпусне търсенето на хамеца в началото на времето му.

(МИШНЕ ТОРА, ХАМЕЦ УМАЦА, 2:3)

А ако питаш какво [означава] “не назначаваме учене” и “мъдреца да не започва” - не е ли едно и също? Може да се отговори, че назначаването на учене е учене с много хора, а “мъдреца да не започва” се отнася за учещ сам.

(КЕСЕФ МИШНЕ, там)

Смятам, че тъй като причината [да не се учи преди търсенето на хамеца] е да не се увлече в ученето и да забрави да търси, то няма разлика [дали е почнал да учи през деня или по-късно] и дори да е вече почнал трябва да прекрати.

(ТУР, О.Х. 431)

[Раби Йонатан бен Асмаи и Раби Йеуда бен герим] седяли и се запитали: “Пише: ‘По-скъпа е от скъпоценни камъни, и всичките ти желания не могат да се сравнят с нея’ (Мишле 3:15), но желанията на Небесата могат да се сравнят с нея. Също пише: ‘всички желания не могат да се сравнят с нея’ (там 8:11) - даже желанията на Небесата не могат да се сравнят с нея. [Обяснението е, че] тук [във втория стих става дума за] мицва, която може да се изпълни от други, а тук [в първия стих става дума за] мицва, която не може да се изпълни от други.

(МОЕД КАТАН 9б)

Учили в барайта: “Мъдреци, които се занимават с изучаването на Тората, прекъсват за четенето на Шма, но не прекъсват за молитва.” Казал Раби Йоханан: “Казано е само за такива като Раби Шимон бен Йохай и колегите му, чието [изучаване на] Тората е техният занаят, но такива като нас - прекъсват за четенето на Шма и за молитва.”

(ШАБАТ 11а)

Раби Шимон бен Йохай казал: “Ако бях на планината Синай, когато Тората е била дадена на Исраел, щях да помоля Милостивия да създаде на човек две усти. Една, с която да се труди в Тората, и една, с която да извършва нуждите си.”

(ЙЕРУСАЛИМСКИ ТАЛМУД, ШАБАТ 1:2)

[...]

“а тук мицва, която не може да се изпълни от други” - [...] обаче относно прекъсването [на изучаването на Тората] за молитва и четенето на Шма - Раби Шимон бен Йохай не прекъсва, както пише в Йерусалимския Талмуд.

(ТОСАФОТ, МОЕД КАТАН 9б, “כאן”)

Раби Йоханан казал от името на Раби Шимон бен Йохай: “Такива като нас, които сме заети с изучаването на Тората, дори за четенето на Шма не прекъсваме [изучаването]. [...] Това е шинун, и това е шинун, и не отменяме един шинун заради друг шинун.

(ЙЕРУСАЛИМСКИ ТАЛМУД, ШАБАТ 1:2)

“това е шинун” - четенето на Шма, защото за него пише: “и ще ги повтаряш (вешинантам) с децата си” (Деварим 6:7).

“и това е шинун” - думите на Тората, защото тълкуваме: “‘и ще ги повтаряш (вешинантам) с децата си’ - да бъдат думите на Тората заострени в устата ти” (Кидушин 30а) [...].

(КОРБАН АЕДА, там)

Изображението е встъплението на книгата Шем Йосеф

Нисан и Шабат агадол

Рав Бинямин бен Меир Алеви Ашкенази (Нюрнберг, преди 1499 г. - Солун, ок. 1565 г.) - равин на ашкеназската общност в София, а от около 1532 г. на ашкеназската общност в Солун. Базирано на махзора му публикуван в Солун около 1550 г.

Питаме за и обясняваме законите на Песах тридесет дни преди Песах, [...] защото на първия Песах Моше вече предупреждавал за втория Песах (Песах шени), както е казано: “И да направят Децата на Исраел Песаха в определеното му време” (Бамидбар 9:2), и пише: “И имаше хора, които бяха ритуално нечисти заради човешки труп” (Бамидбар 9:6).

(ПЕСАХИМ 6б)

Питащият по актуална тема и питащият по неактуална тема - длъжни сме да отговорим на този с актуалната тема.

(ТОСЕФТА, САНЕДРИН 7:5)

“И говори Моше за празниците на Господ на Децата на Исраел” (Ваикра 23:44) - има мицва да се чете за всеки един от тях по времето му. Учили нашите Мъдреци: “Моше постановил на Исраел да питат за и да обясняват темата на деня: законите на Песах на Песах, законите на Шавуот на Шавуот, и законите на Сукот на Сукот.”

(МЕГИЛА 32а)

И се случи в първия месец, на втората година, на първия ден от месеца, че бе издигнат мишканът.

(ШМОТ 40:17)

[...]

“Този месец ще е за вас глава на месеците, [първи ще е за вас от месеците на годината]” (Шмот 12:2) - това е, което пише: “Щастлив е народът, чийто Бог е Господ” (Теилим 33:12). Когато избрал Светият, Благословен да е Той, света си, той отредил началото на месеците и годините. Когато избрал Яаков и децата му, отредил начало на месеците на спасението, защото в него били спасени Исраел от Египет и в него ще бъдат спасени в бъдеще, както е казано: “Като дните на изхода ти от Египет, ще му покажа чудеса” (Миха 7:16).

(ШМОТ РАБА 15:11)

“Нисанът, в който излезли от Египет - на четиринадесети заколили пасхалните жертви, на петнадесети излязли, а вечерта били повалени първородните.” Вечерта [след изхода] ли били повалени?! Има се предвид, че предишната вечер били повалени първородните. “И този ден бил петият ден от седмицата (т.е. четвъртък).”

(ШАБАТ 87б)

Десети се паднал на Шабат, казал им Светият, Благословен да е Той: “[Говорете с цялата общност на Исраел казвайки] на десетия [ден] на този месец, да вземат за себе си всеки агне за бащин дом, агне за дом’” (Шмот 12:3). Казали Исраел: “Aко заколим мерзостта на Египет пред очите им, няма ли да ни захвърлят с камъни?” Казал им Светият, Благословен да е Той: “Стойте и ще видите спасението на Господ, което ще ви стори днес.” Отишли и всеки си взел пасхална жертва на десети, за да бъде опазена до четиринадесетия ден на месеца. Като видели египтяните, поискали да им отмъстят, но червата им горели, страдали и болели силно, та не успели да наранят Исраел въобще. Та заради това чудо наричаме този Шабат Шабат агадол.

(СЕФЕР АОРА НА РАШИ [11-ти в.], ЧАСТ II, 62)

“на десетия [ден] на този месец, да вземат за себе си” (Шмот 12:3) - било е на Шабат, и тъй като Исраел изпълнили в него първата мицва - взимането на пасхалната жертва на десетия ден, [този ден] бил наречен Шабат агадол.

(ХИЗКУНИ [13 в.] ШМОТ 12:3)

Тъй като хората се забавят в този Шабат преди Песах, защото слушат проповедта чак до обед, близо до времето за Минха [...] та изглежда в очите на хората този ден по-голям и по-дълъг от друг ден, и затова нарекли този Шабат Шабат агадол. Така също и “големият пост” (цом агадол, т.е. Йом кипур).

(ШИБОЛЕ АЛЕКЕТ [13 в.] 25)

И ще пазите Шабата, защото святост е тя за вас, оскверняващият я да бъде умъртвен, защото всеки, който извършва на нея работа, и ще бъде отрязана тази душа отсред народа й.

(ШМОТ 31:14)

Шест дни да се извършва работа, а седмият ден ще бъде за вас святост - шабат на прекъсване [на работата] за Господ, всеки, който извършва на него работа, ще бъде умъртвен.

(ШМОТ 35:2)

Изображението е подписът на Рав Бинямин бен Меир Алеви Ашкенази

Пара и Цав

Рав Хаим Беджерано (ок. 1846, Стара Загора - 1931, Истанбул) - меламед в Ст. Загора и Русе; след 1878 равин на сефарадската общност в Букурещ; 1910 г. назначен за главен равин на Едирне; от 1920 г. главен равин на Турция. Базирано на драша от 1911 г. в ръкопис.

Рош ходеш Адар, който се пада на Шабат, четем парашат Шекалим (Шмот 30). Падне ли се [Рош ходеш] през седмицата, то четем на предишния [Шабат] и прекъсваме [реда на четирите параши] на следващия Шабат. На втория [Шабат] четем Захор (Дварим 25). На третия - Пара адума /червената крава/ (Бамидбар 19:2). На четвъртия - Аходеш азе лахем /този месец ще бъде за вас/ (Шмот 12).

(МИШНА, МЕГИЛА 3:4)

(4) Защото няма мъки смъртта им, и здраво е тялото им.

(5) При труда на човек ги няма, и като другите хора не са поразени. [...]

(7) Изскачат заради тлъстина очите им, надминали са очакванията на сърцето. [...]

(9) Поставили са в небесата устите си, и езикът им се разхожда по земята. [...]

(11) И казват: “Как знае Бог? И има ли знание при Всевишния?”

(ТЕИЛИМ 73)

[...]

(8) [...] Бедност и богатство не ми давай; нахрани ме с предопределената за мен храна.

(9) За да не се заситя, и да отрека и кажа: “Кой е Господ?”; и за да не обеднея и открадна, и да бъда хванат с Името на моя Бог.

(МИШЛЕ 30)

[...]

Шломо се затруднявал в законите на червената крава. Този, който пръскал и този, когото пръскали, били ритуално чисти, а докосващият се - ритуално нечист. И това е, което е казано: “казах си да помъдрея, но тя е далеч от мен” (Коелет 7:23).

(ЙОМА 14а)

“Към Теб се провикнаха и бяха спасени” (Теилим 22:6), както е казано: “И Децата на Исраел изпъшкаха [поради робството си и извикаха]“ (Шмот 2:23). “И бяха спасени”, както е казано: “И спаси Господ в онзи ден [Исраел от ръката на Египет]” (Шмот 14:30). А защо? “На Теб се уповаха и не се засрамиха” (Теилим 22:6) - всичко [било] заради заслугата на упованието.

(МИДРАШ ТЕИЛИМ 22)

Огън постоянен да гори върху жертвеника, да не погасва.

(ВАИКРА 6:6)

И каза: “Господ на Синай дойде, и изгря в Сеир за тях, блестя в планината Паран, и дойде от свято множество, отдясно Му огнен закон за тях.

(ДВАРИМ 33:2)

“Не е ли така, че думата Ми е като огън,” казва Господ.

(ИРМИЯУ 23:29)

Казал Рава, или може би Рав Хисда: “Ако човек вижда, че го настигат страдания, то да провери делата си, както е казано: ‘Ще потърсим пътищата ни и ще проучим, и ще се завърнем до Господ’ (Еха 3:40). Ако провери и не намери, то да припише [страданията на] захвърлянето на изучаването на Тората (битул Тора), както е казано: ‘Щастлив е човекът, когото наказваш Боже, и на Тората Ти го учиш’ (Теилим 94:12).”

(БЕРАХОТ 5а)

[...] защото силна като смъртта е любовта [...] въглените й са въглените на огъня от пламъка Божи.

(ШИР АШИРИМ 8:6)

[...]

Защото Господ, твоят Бог, огън поглъщащ е; Бог ревнив.

(ДВАРИМ 4:24)

Защото чрез огън Господ ще присъжда.

(ЙЕШАЯУ 66:16)

Учили: “‘Огън постоянен’ (Ваикра 6:6) - дори на Шабат, дори в ритуална нечистота. ‘Да не погасва’ (там) - дори през пътуванията.”

(БАМИДБАР РАБА 9:17)

Новомесечията ви и празниците ви намразих.

(ЙЕШАЯУ 1:14)

Изображението е снимка на Рав Хаим Беджерано от периода му като главен равин на Едирне

Захор и Пурим

Рав Шабетай бен Авраам (?, Йерусалим - 1835, Русе) - меламед в Русе от ок. 1814 г., а по-късно равин и ав бет дин на града между 1822-1835 г. Базирано на ръкопис.

Тората като причина за спасението

(13) И каза Моше на Бога: “Кой съм аз, за да отида при фараона, и за да изведа Децата на Исраел от Египет?”

(12) И каза: “Защото ще бъда с теб, а това ще ти бъде за знак, че Аз те пратих, когато изведеш народа от Египет ще служат на Бога върху тази планина.”

(ШМОТ 3)

А това, което попита, заради коя заслуга ще ги изведа от Египет? - знай, че в заслуга на Тората, тъй като в бъдеще ще приемат Тората чрез теб върху тази планина, ще излязат от Египет.

(ШМОТ РАБА 3:4)

И дойде Амалек, и воюва с Исраел в Рефидим.

(ШМОТ 17:8)

Други казват: “Рефидим означава, че разслабили ръцете си (рафу йедеем) от Тората.

(МИДРАШ ТАНХУМА, БЕШАЛАХ 25)

И каза Моше на Йеошуа: “Избери мъже за нас, и излез, воювай с Амалек; утре аз ще застана на върха на хълма, и жезълът на Бога [ще бъде] в ръката ми.

(ШМОТ 17:9)

И отслаби Йеошуа Амалек и народа му с острието на меча.

(ШМОТ 17:13)

Защо пише: “А Ехуд си направи меч, и той имаше две остриета” (Шофтим 3:16)? Той се занимавал с Тората, която е наречена “меч с две остриета” (Теилим 149:6), защото тя поглъща в два свята - в този свят и в бъдещия свят.

(МИДРАШ ТАНХУМА - Б., ВАЙЕХИ 14)

[...]

14) И каза Господ на Моше: “Запиши това като спомен в книга, и постави в ушите на Йеошуа, че “Наистина ще изтрия спомена за Амалек от под небесата!”

(15) И построи Моше жертвеник, и нарече името му “Господ, моето Знаме (נסי/ниси).”

(16) И той каза: “Защото ръка върху трона на Бог - война за Господ с Амалек, от поколоение на поколение.”

(ШМОТ 17)

“Моето Знаме” (נסי/ниси) - “Синай” (סיני)

(8) И казал Аман на цар Ахашверош: “Има един народ, разпръснат и разпилян сред народите във всяка провинция на царството ти, и законите им се различават от [тези на] всеки [друг] народ, и законите на царя не извършват, и на царя не му струва да ги остави.

(9) Ако царят одобри, то да се напише да бъдат погубени, и десет хиляди таланта сребро ще претегля в ръцете на извършващите службата, за да внесат в хазните на царя.

(10) И свали царят пръстена си от ръката си, и го даде на Аман сина на Амдата агагитянина, врага на евреите.

(11) И каза царят на Аман: “Среброто ти е дадено, и народът, за да сториш с него доброто в очите ти.”

(ЕСТЕР 3)

Раби казвал: “Велик е мирът, защото дори ако Исраел служат на идол, но има мир сред тях, все едно казва Бог: ‘Не мога да ги управлявам, защото има мир сред тях’, както е казано: “Прикрепен към идоли е Ефраим, остави го” (Ошеа 4:17). А за след като се разединят какво пише: “Разедини се сърцето им, сега ще бъдат обвинени” (Ошеа 10:2). Ето, научи, че велик е мирът и омразен е раздорът (разединението).”

(БЕРЕШИТ РАБА 38)

[...]

Попитали учениците му Раби Шимон бар Йохай: “Заради какво са били длъжни враговете на евреите (евфемизъм за самите евреи) в онова поколение да бъдат унищожени?” Казал им: “Вие кажете.” Казали му: “Защото се наслаждавали на трапезата на онзи нечестивец.” “Ако е така, то само тези в Шушан е трябвало да бъдат убити, а не в целия свят.” Казали му: “Кажи ти.” Казал им: “Защото се поклонили на идол.”

(ТАЛМУД, МЕГИЛА 12а)

Склонността към злото се проявява в яденето и пиенето. Това е, което пише: “За да не се заситя, и да отрека [и кажа: ‘Кой е Господ?’]” (Мишле 30:9).

(ЗОАР, ТЕРУМА 517)

Тъй като Исраел приели ярема на Царството на Небесата с радост и казали: “Всичко, което говори Господ, ще направим и ще чуем” (Шмот 24:7), веднага казал Светият, Благословен да е Той, на Моше да каже на Исраел да Му направят мишкан, както е казано: “Говори с Децата на Исраел [...] и ще Ми направят светилище, и ще обитавам сред тях” (Шмот 25:1,8).

(ТАНА ДЕВЕ ЕЛИЯУ РАБА 17)

“Постановили и приели” (Естер 9:27) - постановили това, което вече били приели.

(ТАЛМУД, ШВУОТ 39a)

Изображението е подписът на автора от ръкописа му