Пурим

Рав Рефаел Меир Панижел (1804, Пазарджик - 1893, Йерусалим). Главен равин на Йерусалим (хахам баши/ришон ле’Цион) между 1880-1893 г. Базирано на книгата му “Лев марпе” (Лекуващото сърце), Йерусалим, 1887.

(9) И казал Аман на цар Ахашверош: “Има един народ, разпръснат и разпилян сред народите във всяка провинция на царството ти, и законите им се различават от [тези на] всеки [друг] народ, и законите на царя не извършват, и на царя не му струва да ги остави.

(10) Ако царят одобри, то да се напише да бъдат погубени, и десет хиляди таланта сребро ще претегля в ръцете на извършващите службата, за да внесат в хазните на царя.

(11) И свали царят пръстена си от ръката си, и го даде на Аман сина на Амдата агагитянина, врага на евреите.

(ЕСТЕР 3)

Kазал Реш Лакиш: “Светият, Благословен да е Той, не удря Исраел ако не им е създал лек преди това, както е казано: ‘Докато лекувам Исраел, ще се разкрие грехът на Ефраим’ (Ошеа 7:1).”

(ТАЛМУД, МЕГИЛА 13б)

[...]

(1) Песен на изкачванията. Ако не беше Господ, който бе с нас, то кажи сега Исраел:

(2) “Ако не беше Господ, който бе с нас, когато се надигнаха срещу нас хора (אדם),

(3) то тогава щяха живи да ни погълнат, когато горя гневът им срещу нас.”

[...]

(6) Благословен да е Господ, който не ни е дал за разкъсване със зъбите им.

(ТЕИЛИМ 124)

Рав Нахман бар Ицхак започвал да тълкува [Мегилат Естер] от тук: “Песен на изкачванията. Ако не беше Господ, който бе с нас, то кажи сега Исраел: ‘Ако не беше Господ, който бе с нас, когато се надигнаха срещу нас хора (букв. човек)’” - “човек”, а не цар.

(ТАЛМУД, МЕГИЛА 11а)

“‘човек’, а не цар” - това е Аман.

(РАШИ, там)

Казал Раби Ошая: “Какво е това, което пише: ‘[ще разказват за праведните дела на Господ,] праведните дела спрямо селяните сред Исраел (צדקֺת פרזֺנו בישראל)’ (Шофтим 5:11)? Милостиня (צדקה) стори Светият, Благословен да е Той, с Исраел разпръсквайки (פִזרן) ги сред народите.” Това е и, което казал онзи мин на Раби Хананя: “Ние ви превъзхождаме. За вас пише: ‘защото шест месеца седя там [Йоав и целият Исраел докато отсякоха всички мъже на Едом]’ (Мелахим алеф 11:16), докато ние - с нас сте няколко години и нищо не сме ви сторили. Казал му [Раби Хананя]: “Ако разрешиш, ще ти отговори един ученик.” Отговорил му Раби Ошая: “[Не сте ни унищожили само] защото не знаете как да го постигнете. Да ни унищожите всички [не можете, защото] не сме всикчки при вас, [а ако унищожите тези,] които са при вас, то ще ви нарекат ‘варварско царство’”.

(ТАЛМУД, ПЕСАХИМ 87б)

Защото бяхме продадени, аз и народът ми, за да бъдем изтребени, убити и погубени; но ако бяхме продадени като роби и робини, щях да премълча, защото нещастието нямаше да е равно на вредата за царя.

(ЕСТЕР 7:4)

Това са указите и законите, които ще пазите да извършвате в земята, която е дал Господ, Богът на бащите ти, на теб, за да я овладееш, всичките дни, които вие живеете (חיים/хаим) на земята.

(ДЕВАРИМ 12:1)

Kазал Раби Йеуда: “Всяка заповед, която е задължение върху човек (а не земя) се отнася за Ерец Исраел и за извън Ерец Исраел [...].” Откъде идва това? [...] “в земята” - може би ще кажеш, че всичките заповеди се отнасят само в Ерец Исраел? Стиха [съответно] казва: ‘всичките дни, които вие живеете на земята’.

(КИДУШИН 37а)

[...]

Обичащите Господ мразете злото, Той пази душите на праведните Му, от ръката на нечестивите ще ги спаси.

(ТЕИЛИМ 97:10)

[...]

(8) Стани Господи, спаси ме Боже мой; защото си ударил всичките ми врагове по челюстта, зъбите на нечестивите счупи.

(ТЕИЛИМ 3)

Обичащите Господ мразете злото, Той пази душите на праведните Му, от ръката на нечестивите ще ги спаси.

(ТЕИЛИМ 97:10)

Попитали змията: “Откъде излиза отровата ти?” Отговорила им: “Измежду зъбите.”

(МИДРАШ ПРИВЕДЕН В КНИГАТА БЕН ЙЕОАДА, ШАБАТ 63а)

“А змията” (Берешит 3:1) - Раби Ицхак казал: “Това е йецер ара.” Раби Йеуда казал: “Истинска змия.” Дошли при Раби Шимон. Казал им: “Със сигурност всичко е едно [също].”

(ЗОАР 35а)

[...]

Изображението е портрет на Рав Рефаел Меир Панижел

Ваякел

Рав Йеуда Шмуел Примо (1634, р. Кайро - 1708, Едрине). Равин в София между 1680-1689 г., а може би от 1673 г. Базирано на книгата му Имре шефер (“Добри вести”)

(1) И събра Моше цялата общност на Децата на Исраел, и им каза: “Това са думите, които Господ заповяда да ги извършите:

(2) Шест дни да се извършва работа, а седмият ден ще бъде за вас святост - шабат на прекъсване [на работата] за Господ, всеки, който извършва на него работа, ще бъде умъртвен.”

(ШМОТ 35)

“И събра (ויקהל/ваяк’ел) Моше” - нашите учители, господарите на агадата, казват: “От началото на Тората, та до края й, няма друг пасаж, който да започва с “и събра”, освен този. Казал Светият, Благословен да е Той: ‘Направи големи събрания и публично ги учи на законите за шабат, за да учат от теб бъдещите поколения да събират събрания всеки един шабат, и да ходят в бет мидрашите да учат и да определят за Исраел думите на Тората, забраненото и позволеното, за да се възхвалява от децата Ми великото Ми Име.’ [...]

(ЯЛКУТ ШИМОНИ АЛ АТОРА 408)

(1) И говори Господ с Моше казвайки:

(2) “Виж, извиках по име Бецалел, сина на Ури, сина на Хур, от племето Йеуда.

(3) Изпълних го с дух Божествен, с мъдрост, с разбиране, с познание, и с всякаква работа/майсторство (мелаха/מלאכה),

(4) за да замисля замисли, да върши със злато, и със сребро, и с мед,

(5) и с издялване на камък, за вместване, и с дърворезба, за да върши всяка работа (мелаха/מלאכה).

…

(12) И говори Господ с Моше казвайки:

(13) А ти говори на Децата на Исраел, казвайки: “Обаче шабатите Ми ще пазите, защото знак е той между Мен и вас, за всичките ви поколения, за да се знае, че Аз, Господ, ви освещавам.

(14) И ще пазите шабата, защото свят е той за вас, оскверняващият го непременно да бъде умъртвен, защото всеки, който върши работа (мелаха/מלאכה), ще бъде отсечена тази душа отсред народа й.

(15) Шест дни ще се извършва работа (мелаха/מלאכה), а седмият ден - шабат на прекъсване [на работата], святост за Господ; всеки, който извършва работа (мелаха/מלאכה) на съботния ден, непременно ще бъде умъртвен.

(ШМОТ 31)

“Обаче (אך) шабатите Ми ще пазите” - въпреки, че ще бъдете неспокойни и с усърдие ще работите [за построяането на мишкана], шабата да не бъде пренебрегнат заради нея. Всяко [смоненаване на думите] אך (обаче) и רק (само) изключва нещо; [в случая -] се изключва шабатът от работата на мишкана.

(РАШИ, там)

“Шест дни” (Шмот 35:2) - Първо споменава забраната за шабат преди заповедта за работата [свързана с] мишкана, за да [им] каже, че не измества шабата (Мехилта).

(РАШИ, там)

И говори Моше на цялата общност на Исраел, казвайки: “Това е нещото, което Господ заповяда, казвайки: ‘Вземете от вас дар за Господ; всеки, чието сърце го подтикне, да го принесе, дара за Господ - злато, и сребро, и мед.’” и т.н.

(ШМОТ 35:4-5)

"Берешит (בראשית)" - заради Тората, която е наречена “решит”, са били създадени небето и земята, както е казано: “И поставих думите Ми в устата ти, и в сянката на ръката Ми те покрих, за да посадя небесата и да основа земята” (Йешаяу 51:16), защото Тората е наречена “решит”, както е казано: “Господ ме създаде като началото (решит/ראשית) на пътя Му” (Мишле 8:22).

(МИДРАШ ЛЕКАХ ТОВ, Берешит 1:1)

(25) Така каза Господ: “Ако не бъде заветът Ми [с] деня и нощта, [ако] законите на небето и земята не поставя,

(26) то също потомството на Яаков и Давид, слугата Ми, ще отхвърля да взема от потомството му да управляват над потомството на Авраам, Исхак и Яаков; защото ще [ги] върна от пленничеството им и ще се смиля над тях.

(ИРМИЯУ 33)

Казал Раби Елиезер: “Велика е Тората, защото ако не беше Тората, небесата и земята нямаше да просъществуват, както е казано: ‘Ако не бъде заветът Ми денем и нощем, [то] законите на небето и земята не [ще] поставя’ (Ирмияу 33:26).”

(ТАЛМУД, НЕДАРИМ 32а)

Изображението е заглавната страница на първото издание на книгата Имре шефер /1740 г., Истанбул/)

Ки тиса

Рав Нисим Хаим Шалом Яаков Маргонато (ок. 1740, Измир - 1808, Измир). Равин на Шумен между 1780-1800 г. Базирано на книгата му “Дарке Шалом” (Пътищата на мира/Шалом).

(7) И каза Господ на Моше: “Иди, слез, защото народът ти, когото изведе от земята на Египет, предизвика разруха.

(8) Отклониха се бързо от пътя, който им заповядах - направиха си лят телец, и му се поклониха, и му принесоха жертви, и му казаха: ‘Това са боговете ти, Исраел, които те изведоха от земята на Египет.’”

(9) И каза Господ на Моше: “Видях този народ, и ето, че народ твърдоглав е той.

(10) А сега, остави Ме, за да пламне гнева Ми срещу тях и да ги погълне, и ще направя теб народ голям.”

(11) И замоли Моше Господ, неговия Бог, и каза: “Защо Господи да пламва гневът Ти срещу народа Ти, когото изведе от земята на Египет със сила голяма и с мощна ръка?

(12) Защо да рекът египтяните казвайки: “От злоба ги е извел, за да ги убие в планините, и да ги погуби от лицето на земята”? Отвърни се от пламъка на гнева Ти, и се откажи от злото за народа Ти.

(13) Спомни Си за Авра’ам, Ицхак и Исраел, слугите Ти, на които се закле в Себе Си, и им каза: ‘Ще размножа потомството ви като звездите на небесата, и цялата тази земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и ще наследят завинаги.’”

(14) И отказа се Господ от злото, което каза, че ще стори на народа Си.

….

(31) И Моше се върна при Господ и каза: “Ето сега, съгреши този народ голям грях, и си направиха богове от злато.

(32) Та сега, ако простиш греха им -, а ако не, то изтрий ме, моля, от книгата Ти, която написа.”

(33) И каза Господ на Моше: “Този, който съгреши спрямо Мен, ще изтрия от книгата Ми.”

(ШМОТ 32)

Раби Шимон бен Елазар казал от името на Хилфа бар Агра, който казал от името на Раби Йоханан бен Нури: “Този, който къса дрехите си заради гнева си, или чупи съдовете си заради гнева си, или хвърля парите си заради гнева си - да бъде в очите ти като служещ на идол, това е занаятът на йецер ара (склонността към злото) - днес му казва да прави така, а утре му казва да прави онака, докато накрая му каже да служи на идол, и той ще отиде и ще му служи.” Казал Раби Авин: “Кой е стихът, [от който учим това]? ‘Да нямаш чужд бог при теб (букв. “в теб”) и не се покланяй на чужд бог” (Теилим 81:10) - кой е чуждият бог, който се намира в тялото на човек? Бих казал, че е йецер ара.”

(ШАБАТ 105б)

Казал Моше пред Светия, Благословен да е Той: “Но те няма да ми повярват, и няма да се вслушат в гласа ми” (Шмот 4:1) Казал му [Бог]: “Какво е това (מה זה/ма зе) в ръката ти?” Изписано е като “от това” (מזה/мизе). Т.е. “От това, което е в ръката ти трябва да бъдеш наказан, защото злослови за децата Ми. [...] А децата Ми веднага ще повярват, защото са вярващи, деца на вярващи. Вярващи, както пише: “и повярва народа” (Шмот 4:31). Деца на вярващи, както пише: “и повярва на Господ” (Берешит 15:6). [...] “‘Постави сега ръката си в пазвата си’, и постави ръката си в пазвата си и я извади, и ето ръката му беше [бяла] като сняг заради цараат” (Шмот 4:6).

(МИДРАШ ТАНХУМА ШМОТ 23:3)

(1) Всеки един човек има заслуги и грехове. Този, чиито заслуги са повече от греховете му е праведник. Този, чиито грехове са повече от заслугите му е грешник. Половина на половина е бенони (среден). И така и страна, ако заслугите на всичките й жители са повече от греховете им, то тя е праведна. Но ако греховете им са повече, то тя е грешна. И така е за целия свят. 2) [...] Страна, чиито грехове са повече, веднага бива погубена, както е казано: “защото викът на Седом и Амора е велик, и защото грехът им е много тежък” (Берешит 18:20). [...] Но тази сметка не е според числото на заслуги и грехове, а според големината им. Има заслуги, които превесват много грехове, както е казано: “защото се намери в него едно добро нещо” (Мелахим Алеф 14:13). А има грехове, които превесват много заслуги, както е казано: “а един грях може да погуби много добро” (Коелет 9:18).

(МИШНЕ ТОРА, ТЕШУВА 3)

(Изображението е заглавната страница на книгата Дарке Шалом)

Урокът е посветен на илуй нишмат (издигането на душата на) Хаим бен Ривка Двора

Тецаве

Рав Шломо Азуви / Езови (ок. 1580, София - 1647, Ливорно) - равин в Карпантра, Ливорно и Флоренция. Базирано на ръкопис.

(20) A ти заповядай на Децата на Исраел да ти вземат маслиново масло, чисто, изстискано, за светлината, за да се издига светилника постоянно.

(21) В шатрата на събранието, отвън на завесата, която е върху свидетелството, ще го подрежда Аарон и синовете му, от вечер до сутрин пред Господ, закон вечен за техните поколения от [името на] Децата на Исраел.

(ШМОТ 27)

(1) И говори Господ на Моше, казвайки:

(2) “Заповядай на Децата на Исраел да ти вземат маслиново масло, чисто, изстискано, за светлината, за да се издига светилника постоянно.

(3) Отвън на завесата на свидетелството в шатрата на събранието ще го подрежда Аарон от вечер до сутрин пред Господ постоянно, закон вечен за поколенията ви.

(4) Върху чистата менората ще подрежда светилниците пред Господ постоянно.”

(ВАИКРА 24)

(1) И говори Господ с Моше, казвайки:

(2) “Говори с Аарон, и кажи му: “Когато ти палиш светилниците, срещу менората ще светят седемте свещника.””

(3) И направи Аарон така, срещу менората запали свещниците й, както заповяда Господ на Моше.

(БАМИДБАР 8)

Празното човече да придобие мъдрост, [така] жребчето на дивото магаре ще се възроди като човек.

(ИЙОВ 11:13)

И казал Раби Ирмия бен Елазар: “Какво е това, което пише: ‘и ето, листо маслиново откъснато бе в устата му’ (Берешит 8:11)? Казал гълъбът на пред Светия, Благословен да е Той: ‘Господарю на света, нека бъде прехраната ми горчива като маслина, но от Твоите ръце, а не дори сладка като мед, но зависима от плът и кръв (т.е. човека).’ Пише тук ‘откъснато (טרף)’ а там пише ‘нахрани ме (הטריפני) с предопределения ме дял' (Мишле 30:8).”

(ЕРУВИН 18б)

Свежо маслиново дърво, с красив плод и външност, нарече Господ името ти [...].

(ИРМИЯУ 11:16)

Това е пътят на [изучаването] на Тората: хляб със сол яж [...].

(ПИРКЕ АВОТ 6:4)

Казал Реш Лакиш: “Откъде [знаем,] че думите на Тората просъществуват само при този, който се “убива” (т.е. мъчи) над нея? Както е казано: ‘Това е учението (букв. Тората), когато някой умре в шатра’ (Бамидбар 19:14).

(БЕРАХОТ 63б)

Казал Раби Шимон бен Лакиш: “Намерили, че пише в Мегилат Хасидим: ‘Изоставиш ли ме за един ден, ще те изоставя за два.’”

(ЙЕРУСАЛИМСКИ ТАЛМУД, БЕРАХОТ 9:5)

По всяко време да бъдат дрехите ти бели, и масло върху главата ти да не липсва.

(КОЕЛЕТ 9:8)

(Изображението е от ръкописа на Рав Шломо Азуви)

Терума

Рав Меир Анжел (ок. 1558, София - ок. 1634, Цфат) - равин, даян и даршан в София (1587 - 1613, 1617 - 1633 г.). Базирано на книгата му “Масорет а-брит а-гадол” (1622 г., Мантуа)

И те взеха (וַיִּקְחוּ) робата на Йосеф, и заколиха козел, и потопиха робата в кръвта.

(БЕРЕШИТ 37:31)

Говорете с цялата общност на Исраел казвайки: “На десетия [ден] на този месец да вземат (ויקחו) за себе си [всеки] мъж агне за бащин дом, агне за домакинство.”

(ШМОТ 12:3)

Кажи на Децата на Исраел да вземат (ויקחו) за Мен дар, от всеки човек, когото ще го насърчи да пожертва сърцето му, вземете дара Ми.

(ШМОТ 25:2)

A ти заповядай на Децата на Исраел да ти вземат (ויקחו) маслиново масло, чисто, изстискано, за светлината, за да се издига светилника постоянно.

(ШМОТ 27:20)

Заповядай на Децата на Исраел да ти вземат (ויקחו) маслиново масло, чисто, изстискано, за светлината, за да се издига светилника постоянно.

(ВАИКРА 24:2)

Това е повелята на Тората, която заповяда Господ казвайки: “Кажи на Децата на Исраел да ти вземат (ויקחו) червена крава, ненакърнена, която няма недостатък, върху която не е слаган ярем.

(БАМИДБАР 19:2)

И отговори един от слугите му и каза: “Да вземат (ויקחו) сега пет от останалите коне, които са останали в него; ето, те са като цялото множество на Исраел, които са останали в него; ето, те са като цялото множество на Исраел, които са унищожени, и ще изпратим и ще видим.”

(МЕЛАХИМ БЕТ 7:13)

И ще дадеш парите за всичко, което пожелае душата ти - за волове, и за овце, и за вино, и за пиво, и за всичко, за което помоли душата ти; и ще ядеш там пред Господ, твоя Бог, и ще се радваш ти и домакинството ти.

(ДВАРИМ 14:26)

Рав Иди бащата на Раби Яаков бар Иди редовно бил три месеца на път и един ден в йешивата. Равините го наричали “ученик за един ден.”

(ТАЛМУД, ХАГИГА 5б)

“Редовно” - Имал три месеца път от дома си до бет мидраша. Заминавал след Песах, учил един ден, и се връщал у дома си, за да радва жена си на празника Сукот.

(РАШИ, там)

А това е дарът, който ще вземат от тях: злато, и сребро, и мед.

(ШМОТ 25:3)

-------------------------------

И направи (וַעֲשֵׂה) ми вкуснотии, както обичам, и ми [ги] донеси, и ще ям, за да те благословя аз преди да умра.

(БЕРЕШИТ 27:4)

И направи (וַעֲשֵׂה) един крув в единия край и един крув на другия край, от капорета ще направите крувимите, на двамата му края.

(ШМОТ 25:19)

И ще им направиш (וַעֲשֵׂה) панталони от лен, за да покрият плътта на голотата, от слабините та до бедрата да бъдат.

(ШМОТ 28:42)

Раби Йоси бар Йеуда казал: “Два служещи ангела придружават човек петък вечер от синагогата до дома му - един добър и един лош. Когато стигне до дома му и намери запалена свещ, подредена маса и постлано легло, то добрият ангел казва: “Да бъде угодно [на Бог] и следващия шабат да е така,” а лошият ангел отговаря: “Амен” против волята му. Но ако не, то лошият ангел казва: “Да бъде угодно [на Бог] и следващия шабат да е така,” а добрият ангел отговаря: “Амен” против волята му.

(ШАБАТ 119б)

-------------------------------

А мишкана ще направиш от десет гоблена от пресукан лен, и синя, и лилава, и червена (וְתֹלַעַת שָׁנִי) [вълна]; с крувим от майсторска изработка направи ги.

(ШМОТ 26:1)

Лозя ще засадиш, и ще работиш, а вино не ще пиеш; и не ще плетеш, защото ще го изяде червеят (הַתֹּלָעַת).

(ДВАРИМ 28:39)

Учиха нашите учители: “Седмина личинки и червеи са нямали сила над тях, и това са те: Авраам, Ицхак, Яаков, Моше, Аарон, Мирям и Бинямин, синът на Яаков

(БАВА БАТРА 17а)

Не се страхувай, червею Яаков, хора на Исраел, Аз ти помогнах, каза Господ, и ще бъда твой спасител, Светият на Исраел.

(ЙЕШАЯУ 41:14)

(Изображението е от заглавната страница на книгата "Масорет а-брит а-гадол")

Итро

Рав Исахар Абулафиа (1727, Измир - 1781, София). Шадар (шалиах дерабанан) за общността на Тверия, равин на Белград (1771 - 1773 г.), а по-късно равин и рош йешива в София (1773 - 1781 г.). Базирано на ръкопис.

“И Моше се качи при Бога” (Шмот 19:3) - това е, което пише: “Ти се качи до висините, плени в пленничество; взе подаръци от хората” (Теилим 68:19) [...] Обикновено [човек] влизащ в град взима нещо, на което жителите на града не гледат, обаче Моше се качил на Небесата и взел Тората, към която всички гледали. Това е “Качи се до висините, плени в пленничество”. Може би [би казал, че] тъй като я пленил я е взел безплатно (חנם), затова стихът казва: “взе (лакахта/לקחת) подаръци за хората (ба’адам/באדם)” - взел я е като покупка (билкиха/בלקיחה). Може би [би казал, че] Му дължи пари, затова стихът казва: “подаръци” - дадена му е била като подарък. В този момент поискали служещите ангели да навредят на Моше. Светият, Благословен да е Той, направил облика на Моше подобен на този на Авраам. Казал им Светият, Благословен да е Той: “Не се ли срамувате от него? Не е ли той този, при когото се спуснахте, и в чийто дом ядохте?” Казал Светият, Благословен да е Той, на Моше: “Тората ти е дадена само в заслуга на Авраам.” Както е казано: “взе подаръци от човека (ба’адам/באדם)”, а човекът споменат тук не е никой друг освен Авраам, както е казано [за него]: “човекът (а’адам/האדם) най-велик сред Анаким” (Йеошуа 14:15).

(ШМОТ РАБА 28:1)

[...] и воювах с ангелите, и получих Тора от огън [...] и говорих с Него лице в лице, и победих небесната свита, и разкрих тайните им на хората, и получих Тората от десницата на Светия, Благословен да е Той, и научих еврейския на нея.

(ДВАРИМ РАБА 11:10)

"Защото тази заповед, [която Аз ти заповядвам днес, не е чудна за теб, и не е далечна тя]” (Дварим 30:11) - закон - някой евреин, който е станал да чете от Тората, как благославя? Така учили Мъдреците: “Започващият и завършващият [четенето на] Тората благославя преди и след” (Мишна, Мегила 4:2). А откъде [знаем,] че трябва да има благословия преди и след? Тъй като пише: “Благословен си Ти Господи”, а след това “научи ме на законите Ти” (Теилим 119:12) - ето благословия преди. А откъде [знаем,] че трябва да има благословия и след [четенето]? Казал Раби Шмуел бар Нахман, от името на Раби Йонатан: “Тъй като пише след песента [на Моше]: ‘И това е благословията’ (Дварим 33:1) - тъй като ги научил на Тората и благословил след това - ето благословия след. [...]

Друго обяснение. Казали учителите: “Казал Светият, Благословен да е Той: “Когато благославяш Тората, благославяш себе си. Откъде [знаем това]? Както е казано: ‘Защото чрез Мен ще се увеличат дните ти, и ще ти се добавят години на живот’ (Мишле 9:11). А ако кажете, че за да ви навредя съм ви дал Тората, не, дадох ви я за ваше добро, защото служещите ангели я желаха, но тя беше скрита от тях, както е казано: ‘И скрита от очите на всяко живо същество, и от птиците небесни заключена’ (Ийов 28:21) - ‘и от птиците (уме’оф/ומעוף) небесни заключена’ това са ангелите. Откъде [знаем това]? Както е казано: ‘И долетя (вая’оф/ויעף) до мен един от серафимите’ (Йешаяу 6:6). Казал им: ‘Деца Мои, за служещите ангели е чудна, но за вас не е чудна.’ Откъде [знаем това]? От това, което четем по въпроса: ‘Защото тази заповед, която Аз ти заповядвам днес, не е чудна за теб’ (Дварим 30:11).”

(ДВАРИМ РАБА 8:2)

Изображението е страница от ръкопис на автора.

Ту биШват

Рав Барух Митрани (1847, Къркларели/Лозенград - 1919, Едирне/Одрин). Педагог, публицист и даршан (проповедник). Учител по иврит в Ямбол в началото на 1860-те, в Шумен през 1869 г, и във Видин през 1890 г. Издател на еврейското списание “Карми шели” (Моето лозе) излизало под различни имена между 1881 - 1906 г. Редакцията на списанието се местила заедно с редактора му във Виена, Видин, Одрин, София и Белград. Базирано на статия в списанието “Карми шели” от месец шват 5691 (1891 г.).

От всички национални свойства, които ние евреите сме притежавали във времето нашето велико сияние, наречени от нашите древни родолюбиви мъдреци “пълнолунието” - Светата земя, царството, храма, свещенослужението, санедрина, което е останало с нас от историческия спомен са само свещените празници. На тях, ние евреите си представяме, че сме Исраел, синовете на царе (Мишна, Шабат 14:4); синове на онези велики царе, на онзи цялостен отсред народите, чрез когото Бог е дал религия, образование и цивилизация на целия свят! Един от дните, които донякъде се празнуват като национални празници, е денят на Ту бишват.

В парашите на тези седмици четем от Тората историята на нашия баща Яаков, благословена да е паметта му, в която има толкова много национален, и за отделния човек, морал поставен в нея, че и стари и нови книги не са достатъчни за детайлното му описване.

... Празникът Ту бишват, в който дърветата са изпълнени с много препитание за през суровата зима, за да цъфтят и дават плод през красивото лято, в който възхваляваме великия Бог, около нашите създания, до падащите листа, за многобройните красиви и вкусни плодове, които той дал в света Си, отдавайки предпочитание на “плодовете" (лас фрутас) на светата земя, помнейки, че този ден е и прага на една национална и родолюбива година - Рош ашана лаиланот (нова година на дърветата), свързана със заповедта за Маасрот (десятъци), заради която сме давали време на коаним, левиим и бедните, когато сме имали собственост, когато сме били хора…

Защото: "ако той няма земя, той не е човек" са казали великите Мъдреци от нашата древност, благословена да е паметта им (Йевамот 63а), които са говорили в много кратки афоризми, което не е достатъчно за съвременните хора да кажат и в дълги статии, и които някои ги смятат, не дай си Боже, за невежи! Горко за такъв срам (Бава Батра 75а)... Цялото празнуване на този малък празник ни дава да разберем великата идея: че нашата свята история, естествена и духовна, се е родила и се ражда в средата на зимата - на страданието и преследването, което е неговата собствена - Рош ашана лаиланот; в която се раждат нова енергия, сила и здраве, за да стане плодотворен и да даде многото плодове...

Такава е зимата... в природата и в историята тежкото настояще подготвя идващото лято...

Ту бишват, „пълнолунието”... „луната на 15-ти”... Той ни кара да мислим за великия национален урок, който нашите велики древни Мъдреци са ни накарали да осъзнаем: това, че еврейския народ винаги е имал - лунна година; защото докато луната потъмнява и се променя, тя се ражда, расте и свети, и се изпълва със светлината, която слънцето й дава, винаги... Така е и Исраел, след като стане тъмно, свети със светлината на Слънцето на целия свят: “защото слънце и закрила е Господ Бог” (Теилим 84:12)… и че антиюдаизмът е както исторически, така и естествен; че няма какво да го плаши в бъдещето на нашата нация!...

Сурова зима е, трябва да търсим бягство, за да се спасим от сегашния силен студ, който ще ни даде крепко здраве и цветущ живот за идващото лято....

Бягството е: придвижването към нашия закон, към нашата изминала история...

А лятото е: идването - заселването на Ерец Исраел, което е с правителството на великия султан, нека спасителя дойде в Цион в нашите и неговите дни… Това трябва да ни накара да разберем, нашата история и нашата религия, и нашата ситуация, така че нека кажем амен с голяма концентрация и да останем със знанието за Ту бишват - великия урок!

(Изображението е снимка на Рав Барух Митрани)

Ваера

Рав Авраам Алкалай (1749, Солун - 1811, Цфат) - даян и впоследствие главен равин на Дупница (1780 - 1810). Базирано на ръкопис.

(29) И отидоха Моше и Аарон и събраха всички старейшини на децата на Исраел.

(30) И каза Аарон всичките думи, които каза Господ на Моше, и направи знаците пред очите на народа.

(31) И повярва народът, те разбраха, че си е спомнил Господ за децата на Исраел, и че е видял страданието им, и се поклониха и паднаха.

(ШМОТ 4)

(2) И каза Бог на Моше и рече му: “Аз съм Господ.

(3) И се появих на Авраам, на Ицхак и на Яаков като Е-л Ша-дай, а с Името Ми “Господ” не ги запознах.

(4) И също установих съюза Ми с тях, да им дам Кнаанската земя, земята на техните пребивавания, в която пребиваваха.

(5) И също Аз чух вика на децата на Исраел, които Египет ги поробват, и си спомних съюза Ми.

(6) Затова, кажи на децата на Исраел, Аз съм Господ и ще ви изведа от под бреметата на Египет, и ще ви спася от службата им, и ще ви освободя с разпростряна ръка и с големи наказания.

(7) И ще ви взема за Мен, за народ, и ще бъда за вас Бог, и ще знаете, че Аз съм Господ, вашия Бог, който ви изведе от под бреметата на Египет.

(8) И ще ви доведа до земята, за която вдигнах ръката Си да я дам на Авраам, на Ицхак и на Яаков, и ще я дам на вас като наследство, Аз съм Господ.”

(9) И каза Моше така на децата на Исраел, но не чуха Моше заради задух и тежка служба.

(ШМОТ 6)

“И каза Моше така на децата на Исраел, но не чуха Моше заради задух и тежка служба (авода каша)” (Шмот 6:9) - било е тежко (каше) в очите им да се разделят със службата (аводат) на звездите (т.е. идолопоклонството), и така обяснява Йехезкел: “Всеки човек противното пред очите му захвърлете и с идолите на Египет не се осквернявайте” (Йехезкел 20:7), а виж какво пише [после]: “никой човек противното пред очите му не захвърлиха и идолите на Египет не изоставиха” (там 20:8).

(ШМОТ РАБА 6:5)

Уза, ангелът на Египет, обвинил и казал: “С какво се различават тези от онези? Онези са идолопоклонници и тези са идолопоклонници!” [...]

(МИДРАШ ЦИТИРАН В КНИГАТА САМ ХАЙЕ 30а)

(13) И каза на Аврам: “Наистина знай, че чужденец ще бъде потомството ти, в земя, която няма да е тяхна, и ще ги поробят и ще ги мъчат четиристотин години.

(14) И също народа, на когото ще служат, Аз ще съдя, а след това ще излязат с голямо имущество.”

(БЕРЕШИТ 15)

[...] Казал Рав: “Никога не трябва човек да отличава един син от другите синове, защото заради тегло от две села (единица тегло) фина вълна, която Яаков дал на Йосеф вповече от останалите му синове, му завидели братята му и се стигнало дотам, че се спуснали бащите ни в Египет.

(ШАБАТ 10б)

(32) Та попитай сега за миналите дни, които бяха преди теб, от деня, в който Бог сътвори човек на земята, от [единия] край на небесата до [другия] край на небесата, дали е имало като това велико нещо, или дали се е чуло [нещо] като него.

(33) Дали е чул народ гласа на Бог да говори отсред огън, както чу ти и оживя.

(34) Или опитал ли се е Бог да отиде да вземе за Себе Си народ отсред народ с изпитания, със знаци, и с чудеса, и с война, и със силна ръка, и с разпростряна ръка, и с велики страховити дела, както всичко, което направи за вас Господ, вашия Бог, в Египет пред очите ти.

(35) На теб ти беше показано, за да знаеш, че Господ е Бога, няма друг освен Него.

(ДВАРИМ 4)

(Изображението е от ръкописа на Рав Авраам Алкалай)

Равин Д-р Ашер Хананел (1895 - 1964), главен равин на София (1927 - 1948), главен равин на България (1949 - 1962)

{ Казал Раби Елазар: “Всеки, който се смилява над безмилостния накрая ще бъде безмилостен към милостивите. Пише “И се смилиха Шаул (и народът) над Агаг и над най-хубавите от овцете и биковете” (Шмуел Алеф 15:9). И пише: “И Нов, града на коанимите, той порази с меч - мъже и жени, деца и кърмачета, и бикове, и магарета, и овце, с меч” (Шмуел Алеф 22:19).”

(МИДРАШ ТАНХУМА, МЕЦОРА 1) }

ШМОТ

И зачена жената и роди син, и го видя че е добър, и го кри три месеца.

(ШМОТ 2:2)

И видя Бог светлината, че е добро, и раздели Бог между светлината и мрака.

(БЕРЕШИТ 1:4)

Лицето на Моше било като слънцето, лицето на Йе’ошуа като луната.

(БАВА БАТРА 75а)

И когато Моше слезе от планината Синай, и двете скрижали на свидетелството бяха в ръцете на Моше при слизането от планината, и Моше не знаеше, че сияеше кожата на лицето му, защото говорил (Бог) с него.

(ШМОТ 34:29)

Любов и вярност никога да не те изоставят; завържи ги на шията си, запиши ги на плочата на сърцето си.

(МИШЛЕ 3:3; прев. на Д-р Хананел)

И се случи в онези дни, и порасна Моше, и излезе при братята си, и видя бремената им, и видя египетски мъж да удря еврейски мъж от братята му. Той се обърнал натам и насам, и видял, че няма човек, и ударил египтянина, и го заровил в пясъка. И излязъл на втория ден, и ето, че двама мъже евреи се бият, и каза на виновния: “Защо удряш приятеля си?” И каза: “Кой те постави за водач и съдия над нас? Казваш да ме убиеш ли? Както уби египтянина.” И се уплаши Моше и каза: “Несъмнено се е разбрало нещото”. И чу фараонът за това нещо и поискал да да убие Моше, и избяга Моше от лицето на фараона, и се засели в мидянската земя, и седна до кладенец. А жрецът на Мидян имаше седем дъщери, и дойоха, и черпиха, и пълниха коритата, за да напоят овцете на баща им. И дойдоха овчари, и ги изгониха, и стана Моше и ги спаси и напои овцете им.

(ШМОТ 2:11-17)

“и ударил египтянина” (Шмот 2:12) - как го е убил (с един удар)? Раби Евятар казал: “Ударил го с юмрук.” [...] Мъдреците казали: “Споменал Името и го убил, както е казано: “Казваш да ме убиеш?” (там, 2:14).

(ШМОТ РАБА 1:29)

“И излязъл на втория ден, и ето, че двама мъже евреи се бият (ницин/נצים)” (Шмот 2:13) - Казал Рав Абау: “от петите им изскачали искри (ницоцин/ניצוצין).

(МИДРАШ ТАНХУМА БУБЕР, ВАЕРА 17)

А Моше пасеше овцете на Итро, неговия тъст, жреца на Мидян; и поведе овцете дълбоко в пустинята; и дойде до планината на Бог, до Хорев. И му се яви ангел на Господа като огнен пламък от сред храста; и видя и ето храста гори в огън, но храста не е погълнат.

(ШМОТ 3:1-2)

Каза Моше на Бога: “Кой съм аз, че да отида при фараона, че да изведа децата на Исраел от Египет?”

(там, 3:11)

И каза Моше на Господ: “О, Господи, не съм човек на думите, нито вчера, нито онзи ден, нито откакто проговори на слугата Ти, защото с тежка уста и тежък език съм аз.” И каза му Господ: “Кой поставя уста на човек или кой прави да е ням или глух или сляп? Не съм ли Аз, Господ? А сега върви, и Аз ще бъда с устата ти, и ще те напътствам какво да кажеш.” И казал (Моше): “Моля, Господи, моля Ти се прати в ръцете, на когото ще пратиш (т.е. някой друг).”

(там, 4:10-13)

И порасна детето, и тя (Йохевед) го доведе при дъщерята на фараона; и той й стана син; и тя му даде името Моше, и каза: “Защото от водата го извадих (мешити’у/משיתהו)”.

(ШМОТ 2:10)

"И му даде името Моше " (Шмот 2:10) - от тук ти учиш наградата на състрадателните дела. Въпреки, че Моше е имал много имена, Тората не използва друго име за него освен името дадено му от Батя дъщерята на фараона и дори Светият, Благословен да е Той, не го нарича по друг начин.

(ШМОТ РАБА 1:26)

[Изображението е снимка на Равин Д-р Ашер Хананел от 1935 г.]

Вайехи

Равин Д-р Цемах Рабинер (1862, Жагаре - 1936, София) - духовен проповедник при Консисторията на евреите в България. Базирано на книгата му “Дивре еспед ветанхуме авелим” [“Надгробни слова и утешения на скърбящите”] (София, 1934-1935), стр. 18, 17

30) Заповедта да се отиде в дома на скърбящия се разделя на две части. Първата е да сме съпричастни с болката му, а втората - да го утешим. Еврейският народ винаги е бил внимателен и усърден в изпълняването и на двете. Евреинът винаги се е старал да изрази чувството на болката си на скърбящия и да плаче заедно с него за починалия лежащ пред него. Същевременно се разкривало и показвало с всичка сила и мощ също и съчувствие към скърбящия, и той идвал след това с него у тях, за да го утеши и съживи душата и духа му с думи на успокояване и примирение приемащи се от счупеното и потиснато сърце, и се задържал у тях, за да бъде близо до сърцето и болката му. Вниманието към изпълняването на заповедта за утешаване на скърбящите ние виждаме от синовете и дъщерите на Яаков, които дошли при него да го утешават и да успокоят тревожния му дух, както пише: “И станаха всичките му синове и дъщери да го утешават” (Берешит 37:35). Така също постъпил и праведният Йосеф с братята си след погребението на баща им. Въпреки, че самият той скърбял и имал нужда от утешителни слова от други, той все пак първо успокоил духа на братята си с думи на обич и братство, и ги изпълнил с утеха, която според смисъла на стиха ги облекчила, както е казано: “И ги утешил и им говорил сърдечно” (Берешит 50:21).

29) От установената традиция сред еврейския народ от веки веков е да се възпяват починалите, да се плаче заедно със скърбящите, да сме съпричастни със страданието на индивида и на общността, и да сме близо до всеки с горчива душа и преживяващия тежки времена, ние учим три важни неща: а) главното качество сред похвалните качества на еврейския народ; б) основната причина за склонността му да отива при скърбящите и да скърби със скърбящите и да плаче с плачещите; г) основната причина за оплакването на хората от изминалото поколение.

2) Голяма е значимостта на човека в очите на еврейския народ заради това, че носи в себе си образа на Бог, който според Рамбам е разума, а според мъдреца Рав Авраам ибн Езра, в предговора му към книгата Берешит разума е ангел между човек и неговия Бог. Тази възвишена характерност, че е разумен, ангел във формата на човек, душа облечена в плът и кръв, заради което според учението на Йедидя от Александрия (Филон) той стои на границата между този свят и онзи вечен свят, е което Раби Акива е имал предвид казвайки: “Обичан е човек, защото е бил създаден в образа на Бог” (Пирке авот 3:12). И тъй като човек съдържа сила в духа на разума си, съзнанието си, разбирането си и надареността си да поправи света и да го усъвършенства, да го подобри и да го облече във великолепие и величие (вж. Теилим 104:1), затова уважава и почита еврейския народ значимостта на човек, като значимост на един малък свят [...]

Като резултат от това ясно осъзнаване, което е постигнал еврейския народ, той бива поведен и теглен с голяма и мощна сила към дома на скърбящия, за да плаче за починалия, бил той роднина или непознат, и за да изрази болката за малкия свят, който бил разрушен със смъртта му.

3) Историята на еврейския народ е история на бедите и нещастията му, беднотията и оскъдицата му, и безбройните му болки и страдания. Откак е станал народ та до днес не е постигнал отмора и подреден живот. [...] “‘и постави зебло върху слабините си’ (Берешит 37:34) - тъй като нашият баща Яаков избрал зеблото, то то нямало на изчезне нито от него, нито от децата му, и нито от децата на децата му (Берешит Раба 84:20)”. [...]

1) Най-хубавото и възвишено качество, от което се пораждат и произлизат всички добри качества на народа Йешурун, което е вкоренено и посадено в дълбочините на душата му, е обичта към целия човешки род, без да има разлика в религия или раса, обич която се разкрива във всеки период [...]

Изобр. е авт. ЦР