Калоян Илиев – Кокимото живее и работи във Варна. В изкуството си използва образи и похвати от популярната култура и често взаимства от други автори. Избрал си е името Кокимото с убедеността, че е достатъчно разпознаваемо и запомнящо се, за да му помогне да покори световната сцена. Алтер егото му – полу-котка-полу-човек често се промъква в произведенията му наред с други герои, геройчета и антигерои. Той самият се числи към последните.

Стартира експериментирайки със свръхпродукция на всевъзможни печатни (или по-популярно в родната история и теория на изкуството, графични) техники. С присъщия си апетит впоследствие оценява, че графиката му е тясна и кажи-речи няма медиа и техника, в които не се е разпрострял. Успешно балансира между това да е напук и да прави нещата с присъщия си перфекционизъм, точност и дисциплина. Следи новостите с интерес, вкл. NFT тренда, но май все пак е повече традиционалист. Вярващ е, но критикува църквата в своя изложба (църквата организира отменянето ѝ и на свой ред критикува изкуството му – дълго и напоително).

Постоянно е вдъхновен, но не се пилее, а с предприемачески хъс събира бели идеи за черни дни. Бълва мърч като за световно, пласира го с усета на неосъществен борсов брокер, но само ъндърграунд (приема револют – и ний се наиграхме след края на записа). Колекционира лимитирани серии и играчки от съвременни художници, има котки с имена на художници и движи като модна икона, облечен в дрехи и аксесоари, създадени от художници. Въобще, артът Кокимото не просто го прави, а направо го живее.

Можете да следите Кокимото в инстаграм да отидете на изложбите му “Глобално зачервяване” (до 9 май в Магазин 16, София, ул. 20 април 13) или “Global Worm Inc” (от 1 до 28 май в The Bookstore, Варна, ул. Преслав 12).

Историята на отменената от Варненския митрополит изложба на Кокимото и проблема около подобно решение в иначе светска държава са добре описани от Спас Спасов. Освен това колко бг художници имат произведение, което е било корица на Капитал (скролнете до розовия кръст)?

В разговора споменаваме “Деветия час” на Маурицио Кателан (1999). Повече за инсталацията с папата, ударен от метеорит и дали творбата обижда паството, можете да прочетете в Art.sy

Друг артист, който споменахме по повод на това, че си създава проблеми с църквата, ама не католическата, а православната руска е Олег Мавромати. Напуска Москва, заплашен от 3 до 5 години затвор за разпалване на междунационална и религиозна вражда. Всичко тръгва от една сцена в неговия недовършен филм “Маслени бои върху платно” - там Олег е прикован на кръст, ама наистина. Така Олег се озовава в България, която отказва да му даде статут на бежанец поради липса на основателни и обективно обосновани опасения от преследване от страна на властите на държавата по произход поради неговата раса, религия, етническа или социална принадлежност или политически убеждения. Олег все пак остава в България и става част от българската арт сцена. В момента с партньорката му, художничката Боряна Роса живеят в Щатите.

Поука от епизода: Ако ще се занимаваш с църквата, в произведение на съвременното изкуство, по-добре да не е с православната. Ако компютърен червей ти нападне харда, приеми го за кибер домашен любимец, но го дръж под карантина. Ако ходиш на изложба на Кокимото, приготви се, че ще пазаруваш, но си определи лимит.