Маргарита Доровска и Еленков Еленков разговарят с Невена Екимова в ателието ѝ в Габрово, a Росина Пенчева снима, за да видите фотографии на това, което обсъждат.

Намираме Невена в компанията на нейния котарак Мъристотел, докато работи по 10 неща едновременно във всекидневна, превърната в ателие. Живее в родния Габрово, на който му се носи славата на текстилна столица на България.

Несъвместима с битието в колцентър, Невена отива да учи със стипендия съвременно изкуство в Норвегия и Исландия, записва и кино в Швеция. Цели 10 години не се връща в България. В скандинавския си период прави видео и пърформанси. За финалния си академичен проект решава да се отпише от икономическата система, като 9 месеца не използва пари. Яде до насита негодни за продажба плодове и рециклира кенчета. Последните години работи предимно с втора ръка текстил и бродерия, като не крие, че покрай майка си и баба си може да шие и плете, откакто знае да чете. Докато обсъждаме образите, които създава, неизбежно намесваме Ерос и Танатoс.

Преди да замине, завършва скандинавистика в СУ, а като малка ходи на олимпиади по математика, убедена, че ще става математик. Само че сметките ѝ се объркват – не е създадена да работи в офис и се отдава на изкуството, което до момента е просто хоби, трайно настанено на последните страници на училищните тетрадки. Математиката ѝ остава любима и редовно присъства в идейната концепция или като геометрия в скулптурите.

Често добавя перформативен или поетичен елемент в работите си и подканва публиката да стане активен участник. Има очарователно чувство за хумор, което проличава и в подкаста. Не гледа на творбите си като на средство за препитание и всичко ѝ се струва непродаваемо, понякога заради големия размер на скулптурите. Като високия 1.40 м Завър (2018).

В епизода нищим причините Невена да се върне в България и защо предпочита исландското изкуство пред шведското. Очарована е от исландската галерия Kunstschlager и е повлияна от учителя си Mattias Härenstam, но иначе не се храни от средата, а от ежедневието и книгите. Целта на изкуството ѝ е хората да се радват и да им е страшно. Обича да създава лек дискомфорт, както с плетения човек, свит под килима в „Аз □ ти“ представен в Музея на хумора и сатирата през 2018.

Нейната формула за създаване на изкуство е да имаш време и да не се тревожиш за оцеляването си. Способна е да измисли идеята за 5 минути и после 5 месеца я реализира. Докато работи, слуша аудиокниги. Действа на принципа проба-грешка и до последно се съмнява в крайния резултат. Има навика да предобря, но когато ѝ писне, значи със сигурност творбата е завършена. Понякога ѝ писва преди да е готово и продължава на инат. Като с 15-е хиляди капачки в скулптурата ѝ (Не)Сметни богатства (2021).

Подхожда практично към въпроса чие ателие би посетила и се спира на Джеф Кунс, за да види как действа манифактурата, когато разполагаш с орди от асистенти.

Ходи рядко в София и следи средата през инстаграмите на приятелски кръг от артисти, с които е излагала за наградата БАЗА – Вълко Чобанов, Радостин Седевчев, Мария Налбантова. Радуил Серафимов е единственият габровец, с когото дели една сцена. С Росина ходи по изложби, а последната, на която е била, е на Алина Папазова в КО–ОП.

В разговора споменаваме как заради пандемията Деймиън Хърст уволнява десетки свои асистенти.

Невена предпочита белгийски поп и френскопееща музика. Харесва Stromae и Angèle, заклет фен е на Arctic Monkeys.

Би искала да направи кавър арт на книга на Дейвид Фостър Уолъс.

Ръчно изработеният от рециклирана хартия и отпечатан на ризограф самиздат „Tравма и тривия“ е в КО–ОП (София), ТАМ (В. Търново), Музея на хумора и сатирата (Габрово) и в бира бар Грасхопър (Габрово).

Невена няма смартфон и профил във Фейсбук, но можете да я последвате в Инстаграм и да разгледате сайта ѝ, както и да видите самостоятелната ѝ изложба „Пижамено парти в корема на кита“ в Института за съвременно изкуство, която чакаме през октомври 2022.

www.govoriartist.at/002-nevena-ekimova