ГОВОРИ БОЯН МОНТЕРО

„Аз рисувам, за да мога да дишам.“

Записваме този епизод в центъра на огромна рисунка на пода с името „Любовта е във въздуха горяща жаба“. На малка дървена масичка гостоприемно ни посрещат чай, ядки, шоколад, ошав и притеснението на Боян да говори за първи път пред българска публика за изкуството си. След кратко сканиране на обстановката можем да наречем мястото, в което се намираме „мултифункционален собствен свят“ – апартамент, ателие и убежище, където Боян и детето в тях могат да творят и дишат. Рисунката на пода е създадена с маркери – любим материал, който не се поправя дори да сбъркаш, точно както историите, които говорещия артист в епизод 15 разказва.

В постоянно пътуване между България и Холандия, Боян намира време да рисува, пише, композира, преживява, преплита езици, идентичности и образи: и да открие впечатляваща изложба в Гьоте-институт. На 19 юни артистът ни подари „Das Gift”, на съвременен немски „отрова“, от старонемски дума за „подарък“. Лингвистичен парадокс, който Боян разкрива в изложба за двойствената природа на дара – между грижа и контрол, между свобода и задължение – чрез колажи от семейни портрети, наследства и митове на детството.

Говорейки за детство, Боян прекарва своето в постоянно пътуване между България, Китай, Провадия, в търсене на собствена идентичност извън „аутсайдера“ и чувството за потисничество, когато се опитваш да приемеш различната си сексуална ориентация. „Абе, аз съм като цяло манджа с грозде.“– казва докато се смее. „За това изключително вярвам, че трябва да приемаме хората такива, каквито са, защото иначе създаваме едно общество, в което души с изключителни таланти, с изключителна визия за света, са поставени в изключително неуютна психо-емоционална ситуация.“ – допълва Маргарита Доровска.

Без спомен кога за първи път хваща молива, сякаш откакто се появява на света Боян знае, че е художник. Въвлечени в собствената си митология, те създават реалност, в която детето Боян има свободата да твори на воля, а порасналата им версия създава необходимата сигурност и защита това да бъде възможно.

Боян учи в Ритвелд и Сандберг в Амстердам, но вярва, че истинската му задача е тук – в България. С нежна убеденост говори за нуждата да останеш, да създаваш, да променяш средата, в която си роден. Изкуството му носи тялото на преживяното, гласа на онези, които не могат да говорят, и образи, които се появяват, преди да ги разбереш. Споделя за партньорството си с композитора Борис Беземер, съвместната им експериментална опера – в която подсъзнанието на Пинокио става главна героиня – и общия им пакт да се занимават с изкуство до 35, след което да създадат семейство.

„Само слънцето изгрява безплатно“ е заглавието на книгата, която придружава изложбата му в Гьоте-институт – издава я сам, отказва се от печалба и дарява приходите от целия тираж на queer обществото в София. Ако все още не сте се сдобили с вашето копие, на 17 юли ще имате възможността да го направите на живо в Гьоте, както и да си поговорите с Боян на живо.

В този епизод ще чуете как изглежда артистът, който вярва в творчеството преди да има план, в общността преди да има сцена, и в живота дори когато изглежда невъзможен. Какво мисли Боян за художествената сцена в България, каква музика слуша докато твори и как се свързва с вътрешното си дете, ще разберете от епизод 15 на Говори Артистът!

Mora, Danny Ocean – EIVISSA

Elmer – algoritme (digitaal huis)

Lola Young – Messy

Bob Dylan – The Times They Are A-Changin’

Frank Ocean – Pink + White

Белослава – Между две луни

Boris Bezemer – The Mountain

Corona – The Rhythm of the Night