Ratio Podcast

В този епизод говорим за едно от най-големите космически събития в последните години – успешното завръщане на мисията Artemis II и как тя отваря пътя към нова ера на изследване на Луната. Разглеждаме как протича мисията, какво означава повторното връщане на хора в окололунна орбита и защо този път целта не е просто „да стигнем“, а да останем.

Продължаваме с нови открития от дълбокия космос – от директно наблюдавана планетарна катастрофа, която може да ни помогне да разберем как се е формирала Земята и Луната, до системи от млади планети, които ни дават поглед към ранните етапи на Слънчевата система.

В този епизод разглеждаме корупцията от философските ѝ корени при Платон до съвременните ѝ форми в държавата и институциите. Обсъждаме как се дефинира корупцията и как се различава от подкуп, лобизъм, клиентелизъм и конфликт на интереси, както и как функционира на практика.

Разговорът навлиза и в по-дълбоки въпроси - как се „завладяват“ институции, каква е разликата между корупция и мафиотизация и възможно ли е системата да се рестартира чрез инструменти като лустрация или други радикални мерки.

В епизода разглеждаме какво представлява наблюдението на Земята от космоса и как сателитните данни се използват на практика. Заедно със Здравко Димитров и Майкъл Цанев обсъждаме защо са нужни нови сателити, какви са ограниченията на резолюцията и защо честотата на заснемане често е по-важна от детайлността.

Говорим и за достъпа до сателитни данни – кои са свободни, кои се заплащат и доколко е реалистична идеята да наблюдаваме конкретни места като лични имоти. Акцентът пада върху това, че стойността все по-често идва не от самите изображения, а от анализа им.

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков скачат между няколко на пръв поглед несвързани теми. От това как зъбите на белите акули се променят с възрастта им и се адаптират към различна диета, от риба към морски бозайници - до кенгурута, които могат да се движат по-бързо, без да изразходват повече енергия, благодарение на начина, по който използват сухожилията си.

Ще чуете още защо тиксото издава онзи дразнещ звук (и как това е свързано със свръхзвукови микропукнатини и ударни вълни), как скърцането на баскетболните обувки идва от вълни в подметката, които се движат със стотици километри в час, как конете могат да издават два звука едновременно чрез комбинация от вибрации на гласните струни и нещо като свирене.

„Парменид“ е един от „релите“ диалози на Платон, в който е описана срещата между младия Сократ и стария Парменид, като поставя под изпитание теорията на идеите. В първата част Сократ излага възгледа, че множеството неща участват в една обща идея, която им придава тяхната същност. Парменид търси пробойните в теорията на Сократ (Платон) и настоява, че философът трябва да се упражнява, като разглежда всички последици от приемането на своята хипотеза. Втората част предлага именно такова упражнение, но в тезата на самия Парменид, който представя последиците от двете противоположни допускания: а) какво става, ако Едното съществува, и б) какво става, ако Едното не съществува. И в двата случая анализът води до противоположни и парадоксални заключения. Неизбежните апории показват, че мисленето поражда вътрешни противоречия. Диалогът не предлага окончателно решение, а разкрива границите на наивната метафизика и необходимостта от по-строга диалектика.

В този епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков за руския товарен кораб Progress 94, който се отправя към Международната космическа станция, но среща проблем с автоматичната си система за скачване. Какво означава това и защо в крайна сметка се налага ръчно управление в орбита?

След това поглеждат към по-голямата картина - мисията Artemis 2 и опитите на NASA да върне хора на Луната, но и промените в стратегията, включително отказа от лунната станция Gateway в полза на база на самата повърхност.

Темата се разширява и към геополитиката в космоса - как САЩ и Китай подхождат различно към кацането на Луната и защо изборът на място може да е решаващ за бъдещето на изследванията.

И накрая нещо, което звучи абстрактно, но всъщност е доста реално: колко енергия се натрупва в климатичната система на Земята и какво означава това, когато започнем да я измерваме в зетаджаули.

Във втория за годината епизод за пътуване обръщаме погледа към чудесата на остров Бали, пълен с гигантска растителност, древни храмове и не особено чаровни маймунки. Васко чете дневника от двуседмичното си пътуване и разказва за екзотичните места, които е посетил, как са го накарали да се чувства и какви паралели с живота в Европа могат да се направят. Ако ви е интересно да научите с какви гласове пеят балийските водопади, какви интересни традиционни танци можете да гледате там, какви странни и симпатични привички имат местните, защо да не носите очила в свещената гора на маймуните и други истории – това е епизодът за вас.

В този епизод на фокус е думата „alumni“. С латински произход и значение „възпитаник“, т.е. онзи, който е бил хранен и отгледан.

В разговора се очертават два основни начина да мислим за алумни общността. Първият я разглежда като институционален проект – мрежа от бивши студенти, с която университетът поддържа връзка и подпомага развитието им, за да изгражда устойчиво академично наследство.

Вторият подход вижда alumni като общност от хора, свързани чрез споделен свят – идеи, ценности и преживявания, които продължават да съществуват и извън университета. Именно между тези две гледни точки се движи и разговорът.

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков обсъждат какво се случва едновременно в космоса и в океана. От плановете на NASA постепенно да замени Международната космическа станция с търговски станции в орбита и новите амбиции на SpaceX и Blue Origin за огромни сателитни мрежи, до драматичния ремонт на стартовата площадка в Байконур, която е ключова за поддръжката на МКС.

А на Земята – странна находка от бреговете на Берингово море: перки от косатки с характерни следи от зъби, които може да подсказват за рядко наблюдавани конфликти между различни групи косатки и да хвърлят нова светлина върху това защо някои от тези животни живеят в толкова сплотени семейни общества.

Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру разговарят за дадаизма – какво представлява и как се ражда в контекста на войната, какво стои зад неговите манифести и ключови фигури, и защо движения като сюрреализма и концептуалното изкуство са тясно свързани с него. Обсъждат ролята на случайността, провокацията и езика, както и емблематични примери като Кабаре Волтер, жеста на Марсел Дюшан с писоара и експериментите на Ханс Арп.

Разговорът стига и до по-съвременни теми – как дадаизмът се проявява днес в киното и културата, защо трудно се задържа като устойчиво течение и дали идеи като „дадаистки хакер“ или дори изкуствен интелект могат да носят неговия дух.