Среднощен експрес

В първото издание на предаването „Без маски“ за 2026 г. ви предлагаме разговор за едно ново театрално пространство, което отваря врати в София с идеята да приютява представленията на свободните артисти и да се превърне в още една сцена, на която да се ражда модерно, високохудожествено изкуство. Името му е Театър ОЗ, а в студиото са неговите създатели – актьорите Савина Бързева и Илиян Марков, както и тяхната млада колежка Анна-Мария Влаева. Говорим си за пътя, който извървяха, за да сбъднат една близо 15-годишна своя мечта, за близките и дългосрочни цели на Театър О3, за представленията, които са част от програмата за месец януари, за финансовото обезпечаване на новото пространство, за мъчната участ да си независим актьор и с колко много задачи, различни от художествено-творческите се налага да се нагърбиш, за да доведеш едно такова начинание до успешен край. И още, за пътя на Анна-Мария в изкуството, от Виена до класа на Теди Москов в театралния колеж Любен Гройс, за младежката школа Студио Театър О3, ръководена от Савина и за моноспектакъла на Илиян „Дърво без корен“ по разкази на Хайтов, с който той вече близо четири години обикаля цялата страна.

„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В последния за 2025 г. епизод на подкаста „Среднощен експрес“, в навечерието на един от най-големите християнски празници ви срещаме с негово високо преподобие архимандрит Никанор, чийто път от светския живот към църквата и манастира е изключително интересен. Той е учил финанси, търгувал е с акции на Уолстрийт, работил е като анализатор за най-престижните инвестиционни дружества у нас в края на 90-те години и в началото на новия век. А като монах и игумен на църногорския манастир „Свети Свети Кузма и Дамян“ край село Гигинци, на 60 километра западно от София, привлече за него държавни субсидии, евросредства и частни дарения за милиони и от едни полусрутени сгради сътвори храм и манастир, превърнали се в истински духовен център, където храната и нощувките са безплатни. Говорим си за онова, най-същественото, което всеки човек трябва да знае ако иска да се докосне до смисъла и духовната същност на Рождество Христово, за това имаме ли нужда от нови апостоли днес, умеем ли ние българите да тачим и съхраняваме традициите си, в това число и християнските ценности и морал, защо се оказва, че може би най-трудното нещо в днешния агресивен свят е умението да прощаваме, пътят към прошката. И още, за войната в Украйна и позицията на нашата православна църква, грях ли е да убиваш хора на фронта и да освещаваш оръжията, с които убиваш. Завършваме с благослов и послание на архимандрит Никанор към всички наши слушатели.

Светли празници и благодаря, че ви има!

Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В последното издание на предаването „Без маски“ за 2025 г. ни гостуват режисьорът Ростислав Георгиев – тазгодишният носител на награда Аскеер за „изгряваща звезда“ и младата актриса Лора Тенчева. Поводът за срещата ни с тях е съвместното им представление „Вирхова приказка“ – театрална акция, вдъхновена от поезията на Мария Вирхов – един от най-мощните и трагични гласове сред новата поетична вълна, появила се в литературния ни живот през 90-те години. Говорим си за пътя на представлението, тръгнал от „малкия сезон“ на Сфумато, за предизвикателството да превърнеш „ъндърграунд“ стиховете на Маша Вирхов в театрален спектакъл, за възможността на екипа да получи достъп до нейни архивни, непубликувани до сега текстове, част от които звучат от сцената, за това как се живее, изповядвайки перманентен бунт към света и остава ли и днес неразбрана Мария Вирхов – близо 15 години след като реши да си тръгне от този свят. И още, за руската линия, открояваща се в творческата биография на Ростислав през последните две години, както и за първите професионални изяви на Лора на независимата сцена.

„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ни гостува певицата Михаела Маринова – едно от най-талантливите и вдъхновяващи имена в българската поп-музика. Преди броени дни Михаела направи своя дебют на театрално-музикалната сцена с ролята на Сали Боулс в емблематичния мюзикъл „Кабаре“ под режисурата на Валентин Ганев – най-новото заглавие в репертоара на държавния музикален театър. Говорим си за чисто актьорските предизвикателства, съпътствали този неин впечатляващ дебют, за допирните точки между нея и героинята ѝ Сали, за това кои са най-сложните от музикантска гледна точка парчета в този мюзикъл, за различното звучене, което Михаела постига тук в сравнение с начина, по който сме я чували да пее по време на концертите си. И още, през тази година младата певица отпразнува 10 години на музикалната сцена. Връщаме се към незабравимия ѝ концерт през месец септември, превърнал се в кулминацията на този юбилей, самата тя споделя как са се променили мечтите ѝ през този период, какво е разбрала за себе си в музиката и за таланта си днес, десет години по-късно. Спираме вниманието си и на най-новата ѝ песен „Ако можех“ – съвместен дует с Тино, както и на още една нейна колаборация от 2025 г. – с един от най-интересните и красиви гласове на българската музикална сцена – Кристиан Костов. Гледайте „Кабаре“ с Михаела Маринова на 30 януари в музикалния театър.

Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ на 8 декември, по случай студентския празник ни гостуват четири момичета, студентки по актьорско майсторство от различни класове в НАТФИЗ. В студиото са Симона Юлиянова – студент, III курс в класа на професор Атанас Атанасов, Евелина Бибова – студент II курс в класа на професор Пенко Господинов, Грета Георгиева – студент II курс, профил Мюзикъл с ръководител професор Пенко Господинов и Лиана Димитрова – студент I курс в класа на професор Ивайло Христов. Говорим си за първите им стъпки в професията, за уроците и азбучните истини, свързани с изкуството, които усвояват в движение от своите преподаватели, за празника, за дипломните спектакли или публични изпити, които подготвят и до къде се простират най-смелите им лични и професионални мечти. Докато записвахме този разговор дори не подозирах, че само няколко часа по-късно поколението, представители на което са Симона, Евелина, Грета и Лиана, ще ни даде безценен урок по гражданска нетърпимост, свободомислие и желание за промяна. Това прави срещата ми с тях още по-ценна. И си спомних за една песен на Георги Минчев, две от строфите на която бих искал да цитирам тук. Тя беше написана и изпята преди 30 години по друг повод, но някак напълно отговаря на чувствата ми към тези млади хора:

Благодарим ви! И простете

За това, че не повярвахме във вас!

Благодарим ви! И дано не спрете!

Дано настъпи българският час!

Благодарим ви! И дано пък

Цял живот така да ни върви.

Не беше честно късметът ни да бъде вечно опак.

Все някой трябваше надеждата да съживи.

„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ни гостува талантливата млада актриса Велина Георгиева, която с всяка следваща своя роля развива таланта си и разкрива нови страни от актьорския си потенциал. Имам щастието да следя изявите ѝ още от НАТФИЗ и винаги съм бил силно впечатлен от невероятния ѝ усет към драматичното, но и към пастелните тонове, към полутоновете, към, дори най-неуловимите нюанси на дадено настроение или чувство. Неведнъж ме е вълнувала и трогвала от сцената със завладяващата мекота, която носи в себе си и обагря всичките ѝ персонажи. И в същото време съм респектиран как тази нейна мекота, когато е необходимо, може да се изостри до жест, който да се превърне в ярък драматичен акцент или в силно гротесков щрих, даващ възможност на зрителите да видят от неочакван ъгъл образа на нейната героиня. Заразява ме с детската наивност, с която всеки път се включва в играта, наречена театър и най-вече с лекотата, с която преминава през различните жанрове и сценични предизвикателства. Говорим си за началото на пътя ѝ в актьорската професия, за срещата с професор Танковска и уроците, които ще помни винаги, за „Слугините“ на Крис Шарков – най-силната ѝ роля до този момент, за решението ѝ да избере участта на независима актриса с всички рискове, които то крие в себе си. И още, за протестите и за участието ѝ в дългоочаквания, шести сезон на сериала „Под прикритие“. Но най-важното: говорим си за поетичния талант на Велина и в хода на разговора ни можете да чуете няколко нейни стихотворения, които тя за първи път представя публично – нещо, за което ѝ благодаря от цялото си сърце. Пожелавам ѝ съвсем скоро да се появи първата ѝ стихосбирка, както и авторски спектакъл, изграден по нейните красиви стихове.

Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостува една от най-талантливите и вдъхновяващи актриси в българския театър – Весела Бабинова. Поводът за срещата ни с нея е премиерата на първото ново заглавие през този сезон на сцената на Малък градски театър зад канала – спектакълът „Велика“ по едноименната пиеса на австралийския драматург и киносценарист Тони Макнамара, в който Весела се превъплъщава в образа на руската императрица Екатерина II Велика, чието управление бележи „златен век“ най-вече в областта на руската култура. Говорим си за щастието и отговорността да се срещнеш с една толкова дълбока и многопластова роля, за предизвикателството да играеш историческа личност от подобен мащаб, за паралелите с военните конфликти, на които сме свидетели днес, за дилемата, разкъсваща душата на Екатерина между любовта и желанието за власт, за револю.ционното и еволюционно начало в развитието на човечеството, за неочакваната светлина, в която виждаме голяма част от актьорите на Малък градски театър. И за още една премиера с участието на Весела Бабинова – спектакълът „Код жълто“, продукция на Артвент, който се играе на сцената на университета за архитектура, строителство и геодезия.

„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ фокусираме вниманието си върху още едно ново българско кино заглавие – един изключително ведър, жизнеутвърждаващ, топъл и човешки филм. Филм с кауза, в който през остроумен диалог и ярко, граничещо на моменти с абсурда чувство за хумор, се засягат важни и дълбоки, както лични, така и социални теми. Става дума за „Рожден ден“, поредната комедия на Ивайло Пенчев – истински майстор на този жанр. Самият той е наш гост, заедно с актьора Свежен Младенов, който играе в четвърти пореден филм на този режисьор. Говорим си за това колко е трудно да направиш комедия, пропита не с евтин смях, а с интелигентен хумор, провокиращ към размисъл, за последната роля на големия актьор Васил Банов и партньорството му с прекрасната Меглена Караламбова, за драматичните случки и епизоди, неизбежно съпътстващи снимките на една комедийна история, за предпочитанията на Ивайло Пенчев да работи с един определен кръг актьори, които обаче всеки път разкрива в нова, неочаквана светлина, за наградата на публиката на фестивала Златна роза, която той получава за четвърти свой пореден филм. И още, за Мария Бакалова, чийто път към голямото кино тръгна от един от предишните филми на Ивайло Пенчев – “Като за последно“, за зрителското кино и не остава ли то някак изтикано на заден план за сметка на фестивалните продукции, за новите предизвикателства пред Свежен, който от тази година е част от трупата на Малък градски театър зад канала и в началото на декември ще го видим в премиерното заглавие „Сън в зимна нощ“, по текст на Александър Секулов и под режисурата на Стоян Радев.

Епизодът се разпространява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостуват режисьорът Яна Титова и младите актьори Валентина Каролева и Стефан Додуров. Поводът за срещата ни е премиерата на спектакъла „Ефектът“ по пиесата на британската писателка и драматург Люси Пребъл, на сцената на City mark art center. Говорим си за предизвикателствата пред Валя, за която този спектакъл е продуцентски дебют и дебют като актриса на театрална сцена, за все по-успешния творчески тандем между нея и Яна, започнал преди години с филма „Доза щастие“, за това кое поражда привличането ни един към друг – дали е резултат от божествена искра или от химична реакция, за болестта на модерното време – депресията и какво най-често я причинява, за най-дълбоката мистерия, свързана с човешката личност – как функционира мозъкът ни, кои са онези фини частици и механизми, които ни помагат да съхраняваме спомените си и кое е в основата на способността да забравяме, определяна от някои като най-великата способност на човешкия ум, тъй като иначе бихме били претрупани с информация.

„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ във фокуса на вниманието ни е един от най-интересните и необичайни филми, които са се появявали в българското кино през последните години – „Платформата“. По този повод ви срещаме с режисьорът, продуцент и сценарист на филма Николай Мутафчиев и с младата актриса Елеонора Иванова. „Платформата“ беше показан за първи път през март на София филм фест и след това на фестивала „Златна роза“ във Варна. Официалната му премиера беше в началото на октомври, а междувременно Нори получи наградата за поддържаща женска роля на тазгодишното издание на националния фестивал на българското игрално кино Васил Гендов. Винаги ще казвам и ще пиша, че за мен Нори е една от най-истинските и смислени причини да обичам българския театър и кино и да вярвам в тяхното бъдеще, както и един от най-ценните хора, които имам щастието да познавам. А първата ми среща с Ники Мутафчиев остави прекрасни впечатления в душата ми и искрено вярвам, че няма да бъде последна. Говорим си за тръпката и приключението да снимаш филм в открито море, за различните аспекти на темата за свободата, защо най-често в името на демокрацията се вършат най-сериозните посегателства срещу самата демокрация, за това може ли човек да избяга от миналото си и каква е цената, която е готов да плати. И още, за новия филм на Тео Ушев „На празен ход“ и дебютния филм на Къци Вапцаров „Добри родители“, на които Ники е продуцент и за предстоящата премиера на Нори в началото на 2026 г. на сцената на младежкия театър.

Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠