Z-Каст
Download on the App Store

All Z-Каст episodes

  • Z-Каст, еп. 189 - Целият изборен процес стана заложник на партиите

    Send us Fan Mail

    Конституционният съд обяви, че определени институции му пречат да си върши работата. Прокуратурата погна съдиите, Народното събрание разкритикува КС, а днес някои политици дори го обвиниха в заговор с президента. 

    Какво се случи тази седмица и защо казусът с неправилно преброените бюлетини и влизането на "Величие" в парламента предизвика подобна институционална битка?

    По темата в новия Z-Каст гостува политолога Даниел Стефанов.

    "Истината е, че за мен не всичко все още е ясно в този казус и начина, по който той се разви през последните дни", отбелязва той. "Аз съм наблюдавал подобни повторни преброявания в различни държави, и често такива ситуации водят до институционални сблъсъци и срив в доверието към изборите."

    Според него изборната ни система има проблеми, но партиите силно ги преувеличават - и е време да спрат да атакуват демократичните механизми и да насочат вниманието си към реалните й проблеми.

    "Политическите партии се държат по този начин, защото всяка от тях знае какво е правила или прави. Българските избори не са безгрешни, но проблемът е, че ние не гледаме реалните слабости, а само политическите спекулации", смята политолът. "Ние не сме в ситуация на мащабна изборна измама, но постоянното говорене за това, че вотът е подменен, води до ерозия на самата демократична система. Това, което наблюдаваме, е саморазрушение на доверието в институциите."

    Ще срине ли този скандал изборната активност в бъдеще?

    Български или международен е проблемът с доверието в демокрацията?

    Кой има интерес да създава такива кризи?

    Има ли начин да бъде възстановено доверието в изборния процес?

    Отговорите на тези и много други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 189-и епизод на Z-Каст.

    Support the show

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

    39 min
  • Z-Каст, еп. 188 - В Киев се питат не дали, а кога Тръмп ще спре подкрепата

    Send us Fan Mail

    Тръмп се бори за мир в Украйна без Украйна, която според него е започнала войната и е водена от диктатор - но какво мислят украинците? 

    В новия Z-Каст гостува международния редактор на Клуб Z Христо Римпопов, завърнал се тази седмица от Киев - и видял от първа ръка реакцията на местните на острия завой в политиката на САЩ.

    "Украинците са разочаровани. Някои говорят за предателство, други за измама", разказва той. "Когато пристигнах в Киев, вече се усещаше напрежение. Украинците не вярват, че Тръмп ще търси решение, което е благоприятно за тях."

    Някои все още хранят плах оптимизъм, но те са малко - за повечето новата американска политика е радост за Владимир Путин.

    "Ако американската подкрепа спре, Европа ще трябва да запълни огромна празнина, особено във военната помощ", отбеляза той.


    Предстоят изключително тежки седмици и за Украйна, и за Зеленски, смята Римпопов. А украинците може и да са претръпнали от балистичните ракети, но остават решителни и напълно наясно, че замразяване на конфликта няма да накара Путин да спре да иска страната им.

    • Как изглежда животът в Киев по време на война и лоши новини?
    • Способна ли е Европа да поеме водеща роля в подкрепата на Украйна, ако САЩ се оттеглят?
    • Изненада ли е позицията на Тръмп или имаше знаци за този завой?

    Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст 188.

    Support the show

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

    36 min
  • Z-Каст, еп. 187 - Една друга стена падна в Берлин. Може ли AfD да се окаже във властта?

    Send us Fan Mail

    Преди седмица една стена падна в Берлин - не онази, която преди 35 години разделяше Изтока и Запада, а "санитарният кордон" който останалите партии винаги са поставяли около крайнодесните партии в Германия.

    В най-голямата европейска икономика предстоят избори, и изненадващо християн-демократите приеха подкрепа от "Алтернатива за Германия" за своя пакет мерки за контрол на миграцията. Темата преди предстоящия вот обсъждаме с кореспондентката на Клуб Z в Берлин Капка Тодорова.

    "Заради предсрочните избори на 23 февруари, опозиционният консервативен Християн-демократически съюз реши да постави на първо място миграционната тема като основна в предизборните дебати и съответно да изиграе карта а-ла-Тръмп. Тоест, "ако аз дойда на власт, за 24 часа ще оправя този, този и този проблем"," обясни тя.

    И подчерта, че AfD не е партия като другите крайнодесни в германската политика досега - те са крайни популисти и с готовност скачат от тема в тема, подобно на родната "Възраждане".

    Но как стана така, че подобна партия събра симпатиите в Германия и взе толкова места в Бундестага?

    "Тези, които губят най-много гласове през последните години, и то към крайни партии, са социалдемократите, които бяха партии на работещите. Пазарът на труда се променя. Няма вече работника от завода и буржоата, който си пие уискито. Светът е различен, хората работят на свободна практика, в IT сектора, във фрийланс икономиката. А тези партии не предложиха нов наратив за тези хора. И естествено, млади избиратели, които искат нещо ново, които се бунтуват срещу статуквото, вместо към левите, започнаха да се насочват към националистически формации", смята Тодорова.
    • Дали Германия ще повтори австрийския сценарий и ще видим крайната десница не само като парламентарен фактор, но и във властта?
    • Дали това е реакция срещу натрупани социални и икономически проблеми? 
    • Или става въпрос за махало, което неизбежно се люлее между ляво и дясно?
    • Обсъждаме още ролята на социалните мрежи, влиянието на фигури като Илон Мъск върху политическия дискурс и възможните последици за България, ако ЕС затвори вратите си за мигрантите.

    Гледайте и чуйте в новия, 187-ми епизод на Z-Каст.

    Support the show

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

    30 min
  • Z-Каст, еп. 186 - Какво ни очаква - влизане в еврозоната или фискална криза? А може ли и двете?

    Send us Fan Mail

    Има ли "дупка" в държавния бюджет, какво се случва с него, достатъчно нисък ли е 3% дефицит? Подобни въпроси обикновено се задават през ноември.

    В началото на февруари в Z-Каст гостува икономическия журналист и водещ на "РеВизия" по Нова Нюз Йордан Бързаков.

    "Истината е, че дупка няма, защото няма бюджет. Не може да има дупка в нещо, което не съществува. България влезе в 2025 година без готов бюджет, а с удължаващ закон, който реално не функционира като истински бюджет“, коментира той. "На 14 януари правителството обеща, че ще представи своя проект на бюджет. Тогава ще знаем колко е дупката в техния проект."

    Бързаков посочи, че въпреки първоначалните аларми за „дупка“ в бюджета от 18 милиарда лева, реалната цифра вероятно ще бъде около 10-12 милиарда, което все пак би довело до дефицит над 6% от БВП. Но истинският проблем на публичните ни финанси е, че дефицитът вече е нещо нормално - и това може да доведе до истинска фискална криза.

    "Тези 3% бюджетен дефицит се превърнаха в свещена крава, но истината е, че това не е баланс, това е таванът. Това е дълг. Ако всяка година взимаш назаем 10% от приходите си, рано или късно ще трябва да намериш начин или да намалиш разходите, или да увеличиш приходите. Трета опция няма", обясни той. 


    "Истинска фискална криза означава, че бюджетът не просто е в дефицит, а че държавата вече няма механизъм да го контролира. В момента България все още има пари да се разплаща, но нещата не изглеждат добре.“
    • Какво означава това за влизането ни в еврозоната? 
    • Отново и отново - защо еврото ни е важно?
    • Може ли управляващата коалиция да забави приемането на еврото с години?
    • А възможно ли е дори успешно влизане в еврозоната да не спре потъването ни във фискална криза?

    Отговорите на тези и други въпроси - чуйте в новия Z-Каст 186.

    Support the show

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

    31 min
  • Z-Каст, еп. 185 - Приюта в Горни Богров - концлагер за кучета?

    Send us Fan Mail

    Преди седмица Върховният административен съд обяви построеният от Фандъкова приют за кучета в Горни Богров за незаконен. Дни по-късно поредно куче бе разкъсано в клетките под надзора на общинското предприятие "Екоравновесие". 

    По темата в Z-Каст гостува Марта Георгиева, общински съветник от ПП-ДБ-СС и вносител на жалбата, стигнала до ВАС 4 години по-късно и над деселитетие след отварянето на приюта.

    "Това никога не е било приют и никога не би могло да бъде, защото не отговаря още в зародиш на минималните изисквания на наредбата за приютите по нашото законодателство", отбеляза тя. "Години наред сигнализирахме, че този приют не само не помага за решаване на проблема с бездомните животни, а го задълбочава. Самото му съществуване и начинът, по който функционира, увеличават страданието на животните и създават една безкрайна въртележка на залавяне, пълнене на приюта, изтезание и смърт."

    Според решението на ВАС пространството за животните е недостатъчно и използваните материали не отговарят на наредбите.

    Същевременно временно назначения от кмета Терзиев директор Димитър Димитров нехае - а доклад от края на миналата година от дейността на "Екоравновесие" само изтъква непроверими постижения. А бюджетът им възлиза на 4,3 милиона лева, с капиталова програма, увеличена с 800 хил. лв. миналата година.

    "Новият временен директор на Екоравновесие, за когото имаше надежди, че ще донесе прозрачност и реформи, вместо това направи точно обратното – допълнително затъмни институцията. Дори физически – той затъмни прозорците на амбулаторията в приюта, за да не се вижда какво се случва вътре", смята Георгиева.

    И изтъква, че макар стотици кучета да биват осиновени - най-вече благодарение на доброволците - приютът продължава да се пълни до капацитета си.

    Какво обаче следва сега - ще бъде ли разрушен и построен наново незаконният приют?

    Къде ще отидат 1500-те кучета?

    Ще продължат ли стотици кучета да изкарват целия си живот в кутийки там?

    Могат ли общинските съветници да реагират на лошите решения на Терзиев и назначените от него?

    Отговорите на тези въпроси - гледайте и чуйте в новия, 185-ти епизод на Z-Каст.

    Support the show

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

    35 min
  • Z-Каст, еп. 184 - Печелим или губим - какво ще донесе Тръмп на Европа?

    Send us Fan Mail

    Новият американски президент Доналд Тръмп встъпи в длъжност тази седмица - и моментално започна със стряскаща серия изпълнителни заповеди. Започнаха да валят и заплахите - както към врагове като Китай, така и към предполагаеми съюзници като Европейския съюз.

    Полезно или вредно ще е управлението на 47-мия президент на САЩ за Европа? По темата в Z-Каст спорят международният редактор на Клуб Z Христо Римпопов и икономическият журналист Йордан Бързаков, водещ на "Ревизия" по Нова Нюз.

    "Моето мнение е, че Тръмп може да се окаже кривият лост, който да изправи проблемите на Европа – както в икономически, така и в социокултурен план", смята Бързаков. "Той ще настоява за оптималните си цели – Европа да купува повече американски газ, петрол и оръжия. Ако ЕС отстъпи, това ще го постави в подчинена позиция. Но ако Европа започне да говори с Тръмп по неговия 'търговски език', тя може да излезе като равноправен партньор в тази игра."

    Според Римпопов дори да има политики на републиканеца, които да са от полза, крайният резултат ще е негативен за ЕС.

    "Ефектът от непредвидимостта на Тръмп вече се усеща. Той подкрепя лидери като Орбан и Фицо, които не само дестабилизират ЕС отвътре, но и засилват вътрешните разделения, които пречат на Европа да изгради реална политическа и военна сила", отбеляза той.
    • Ще наложи ли Тръмп по-малки тарифи на ЕС и по-големи на Китай? Може ли това да ни е от полза?
    • Влошава ли наистина той вътрешното разделение в Европа, или то е най-вече наше дело?
    • Може ли Тръмп да задуши руската икономика и Путин? 

    • Или само ще замрази войната в Украйна - и ще я обрече на ново разпалване в бъдеще?

    Гледайте и чуйте в дебата в новия епизод на Z-Каст

    Support the show

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

    53 min
  • Z-Каст, еп. 183 - Има добри идеи за промени в Изборния кодекс. Но партиите искат да запазят контрола си

    Send us Fan Mail

    Новата година започна не само с преговори за правителство - но и със законодателни амбиции. Повечето водещи партии в парламента внесоха свои проекти за промени в Изборния кодекс, които бързо минаха през първо четене в парламентарната правна комисия, макар и да си противоречат.

    Време ли е наистина за промени в ИК? И има ли добри и осъществими идеи сред предложенията на ДБ, ПП, БСП, ИТН и други? По темата в новия Z-Каст разговаряме с изборния наблюдател Стоил Стоилов.

    "Когато в рамките на 4 години имаме вече 7 избора, няма удобен момент за промяна на изборния кодекс", смята той.

    И признава, че както има и абсурдни идеи - като въвеждането на още една скъпа и технологично тежка методика на броене с машини - така са налице и добри предложения, които могат да решат проблеми на изборния процес - например предложението на няколко партии за създаване на отделни преброителни центрове.

    "Преброителните центрове имат за цел да скъсат връзката между контрола върху избирателите и резултатите от изборите. Особено в малки населени места, където контролът върху електората е директен, това може да промени играта. Но дали цялата страна може да се хвърли веднага в преброителни центрове, не съм сигурен", отбеляза Стоилов.

    Добра е и идеята на БСП да се обновят избирателните списъци на база на последните три избора - който е гласувал поне веднъж, влиза в списъците, а останалите могат да се регистрират, смята той.

    Но всички проекти пропускат и ключов недостатък на изборната ни система:

    "Нито един от предложените проекти не предвижда промяна в начина на набиране на изборната администрация. Професионализацията е ключова, но всички партии искат да запазят контрола си. Образователни центрове и квалификации са важни, но методът на набиране остава партиен. Без промяна в тази структура няма как да изградим доверие", смята той.
    • Има ли наистина сериозен проблем с недействителните гласове?
    • Технологията може ли да реши пороците на изборната ни система?
    • Как може да се намали контролирания и купения вот?
    • Как можем да върнем доверието и гражданската отговорност към изборите?

    Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 183-ти епизод на Z-Каст

    Support the show

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

    35 min
  • Z-Каст 182 - "Пеевски ни отърва от себе си, сега има шанс да изчистим имиджа си"

    Send us Fan Mail

    С един конгрес на закрити врати Делян Пеевски стана едноличен председател на ДПС, премахна почетният председател Ахмед Доган и официално взе властта в партията, на пръв поглед завършвайки битката, която започна това лято.

    Решенията на вчерашния конгрес на Движението тепърва ще се оспорват в съда - но готови ли са хората на Ахмед Доган с вероятния сценарий това да се окаже безплодно?

    По темата разговаряме с Джемал Осман, член на младежката организация на ДПС. Според него всичко, което се случва в Движението, се отразява пряко на българската политика - а вчерашният конгрес е нелигитимен.

    "Вчерашният конгрес на ДПС беше не просто нелегитимен, а символ на узурпацията на властта. Решенията, взети зад затворени врати, игнорират принципите на демокрацията и прозрачността. Това не е партията, която основателите ѝ са създали, и затова ние ще продължим да се борим за автентичността на ДПС, дори ако съдебната система не е на наша страна", отбеляза той.

    И добави, че Пеевски доскоро е бил непознат на електората - но всъщност бавното завземане на партията е започнало още през 2013 г.

    "Той дълго не се появяваше публично, не участваше в парламентарната дейност и беше непознат за електората. Сега внезапно се представя като евроатлантик, подкрепящ Украйна и либерални ценности, но това е просто маска. Българското общество знае, че корените му са в съвсем различни зависимости и интереси", добави Осман.

    И заключи, че каквото и да стане, това всъщност е добра новина за ДПС:

    "Всъщност той ни отърва от себе си и от собственото си бреме - защото всички тези негативи, които ние имахме като партия, бяха главно заради него, заради неговото задкулисие, заради неговото влияние."
    • Защо младежкото ДПС консистентно остана на страната на Доган? 
    • По-устойчиви ли са младите на влияние и натиск?
    • Какъв е изходът от сегашната ситуация за Движението?

    Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст

    Support the show

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

    32 min
  • Z-Каст 181 - За по-добра 2025-та: Путин да вбеси Тръмп, Борисов да вбеси Пеевски

    Send us Fan Mail

    2024-та отива към своя край - но това не може да се каже нито за войните по света, нито за безкрайната борба по създаване на редовно правителство у нас.

    В последния епизод на Z-Каст за годината политическият репортер Лъчезар Лисицов и международният редактор Христо Римпопов правят един обзор на последните 12 месеца, в България и по света.

    "За съжаление през тази година Русия постигна значителни успехи в опитите си да завземе все по-големи територии в Донбас, докато украинската армия понесе сериозни загуби", коментира Римпопов. "В средата на годината Украйна предприе така наречената Курска офанзива или контраофанзива, която според мен не беше резултат от гениален стратегически ход на командирите, а по-скоро отчаяна стъпка за обръщане на инициативата. Тази офанзива се провали, след което руските сили продължиха да напредват и да установяват контрол върху региони в Източна Украйна – тенденция, която, за съжаление, вероятно ще се задълбочи."

    Той коментира още и конфликта между Израел и "Хамас", ситуацията в Сирия, и победата на Доналд Тръмп в САЩ.

    "Това бе годината на Пеевски. Тандемът му с Бойко Борисов, доскоро негласен, го направи най-могъщия човек в държавата", отбеляза Лисицов. "Сега вървят преговори за правитество и не излиза информация отвътре, това е индикация, че може и да се случи нещо. Аз все пак си мисля, че това е малко театрално. Правителството няма да има."
    • Ще утихне ли войната в Украйна?
    • Добри новини ли можем да очакваме от Сирия?
    • Ще има ли правителство, или таим напразни надежди?
    • И най-накрая - каква е формулата за една успешна 2025-та година?

    Отговорите на тези въпроси - чуйте в новия Z-Каст.

    Support the show

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

    45 min
  • Z-Каст, еп. 180 - Кучешки живот. В европейска София

    Send us Fan Mail

    През последните две десетилетия улиците на София се промениха - бездомните кучета са все по-голяма рядкост, особено в централните квартали. Но къде отиват те и какво се случва с тях? Вършат ли си работата отговорните за това институции?

    Според множество доброволци в столицата - не. Хиляди животни живеят в ужасяващи условия в общинските приюти, а в единствената клиника за бездомни кучета в София прозорците наскоро са "заскрежени" - за да не могат да се вижда какво се случва вътре. Кучета биват разкъсани и умират заради неадекватната грижа на общинските институции.

    По темата ни гостува един от тях - гражданинът Веселин Ганев.

    "Вътрешните правилници на приютите са масово нарушавани, като животните са натъпкани в клетки без плътни стени, а зимата ги държат на открито", обяснява той. "Приютът в Богров е емблема на проблема – там ежедневно се нарушават закони, а гражданите доброволци, вместо да търсят отговорност, помагат на системата да си затваря очите, като компенсират липсата на персонал."

    Общините - не само Столична, но и други в страната - са тези, които носят отговорност за бездомните животни. Вече има съдебна практика доброволци, които са завели болно куче в частна клиника, да осъдят общината за разноските. Затова и се затягат правилата на подопечните на "Екоравновесие" институции.

    Според Ганев проблемът не е в българските закони - макар още не всички в тази сфера да са приравнени с европейските - а в прилагането им. Ако някоя институция не си върши работата по административен въпрос, гражданинът не може да обжалва по съдебен път, а трябва да се обърне до по-горната административна инстанция.

    "Ако инспектората нещо не е направи, трябва да сигнализираш на министъра, защото инспекторатът е на подчинение на министъра. Ако и министърът се изложи, трябва да сигнализираш главен инспекторат на Министерски съвет, който контролира министрите. Ако и те се изложат - накрая занимаваш министър-председателя с кучета", обяснява Ганев.

    Според него много доброволци мълчат за ужасните условия, защото "ще стане по-лошо", а някои се заемат да помагат сами и не натискат институциите, защото са убедение, че "Екоравновесие" и подопечните му са готови да убиват кучета, вместо да се занимават с тях.

    "Гражданите имат правото и задължението да изискват от институциите да си вършат работата. Всеки сигнал, дори с нагъл отговор, е малка победа, защото създава натиск върху системата", отбеляза той. "Ако ти не настояваш и не сигнализираш, проблемът остава невидим в статистиката и няма кой да понесе отговорност."
    • Защо законите остават на хартия и институциите не си вършат работата?
    • Могат ли гражданите да ги притиснат?
    • Променя ли нещата новото ръководство на Столична община, и ако не - защо?

    Отговорите на тези и още въпроси – гледайте и чуйте в новия, 180-и епизод на Z-Каст.

    Support the show

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

    1 hr 2 min