Z-Каст
Download on the App Store

Z-Каст episodes

  • Z-Каст, еп. 146 - Готови ли сме за еврото? Малко умерен €вроскептицизъм

    Send us Fan Mail

    Готови ли сме за влизане в еврозоната? Може скоро да бъдем, уверяват ни от правителството. Днес от КНСБ дори обявиха, че ще сме покрили изискването за инфлация до средата на годината. Тъкмо за началото на новата информационна кампания за европейската валута.

    Но реален ли е спадът в инфлацията? Размерът й не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта размера на инфлацията на 3-те държави членки с най-добри показатели - 3,6%. Засега нашата го надвишава с около 5%.

    Възможно ли е управляващите да взимат мерки за сваляне на инфлацията на хартия, за да се окичат с постижението на влизане в еврозоната?

    Според икономиста Стефан Антонов това е напълно възможно - и вече е правено.

    "Първото правителство на ГЕРБ се опитваше през 2009 г. да ни вкара не в еврозоната, а в чакалнята. Тогава тогавашният финансов министър Симеон Дянков също се опитваше по същия начин да ограничи бюджета до 3% спрямо БВП, за да покрием критериите. Направиха се един куп глупости, като забавяне на пбащания по изпълнени и издадени фактури на обществени поръчки, забавяне на възстановяването на ДДС, все с цел да бъде ограничен бюджетния дефицит. Оказа се обаче, че тези забавяния влизат в дефицита."

    Възможно ли е част от политиките на правителството да са с цел сваляне на инфлацията? Например безплатното образование държавна поръчка, което хипотетично е част от малката потребителска кошница? 

    "Това е неграмотен опит да се свали инфлацията. Ако ти направиш услугата напълно безплатна, това отпада от кошницата. Ако я бяха намалили с 90%, щеше да остане в кошницата и да има 90% поевтиняване."

    Според него има и друг ефект - това улеснява желанието на премиера Денков да се намали броят на университетите.

    Крият ли се "болни места" в бюджета? Има ли натиск на търговските банки да понижат таксите си? С тази цел ли е решението да се свалят с 20% цените на дървата за огрев в държавните горски предприятия? Какви други политики е възможно да се правят, за да ни "натъкмят" в подходящи финансови одежди за еврозоната?

    Отговорът на тези и други въпроси - чуйте и гледайте в новия Z-Каст.

    Support the show

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

    51 min
  • Z-Каст, еп. 145 - "Тате, може ли по-често при теб?"

    Send us Fan Mail

    Има ли равенство между родителите в България? Тази тема, обсъждана през годините, отново излезе на дневен ред по особен повод - убийството на баща от съпругата му и тъща му, което предизвика протести у нас. 

    И искания - за промени в Семейния кодекс, редактиран само преди няколко месеца, за т.нар. "споделено родителство".

    По темата в Z-Каст ни гостува Слави Несторов от Фондация "За споделеното родителство", основана съвсем наскоро, но вече успяла да разръчка законотворците в парламента, които тази седмица организираха кръгла маса по темата.

    "Това е проблем от десетилетия, проблем, който е назрял, и времето за промяна е дошло", смята той. "Споделено родителство означава, че родителите са равнопоставени. Това, което искаме да направим като промяна в Семейния кодекс е бащата и майката юридически да разделят детето 50 на 50. Те взимат заедно решения за бъдеще на детето. И физически детето прекарва минимум 35% от времето с единия от родителите."

    Според Несторов това не е случайна цифра - това е времето, което е нужно за това едно дете да бъде гледано пълноценно.

    В момента у нас се действа по презумпцията, че майката е основният родител - и при раздяла то отива почти винаги при нея. А бащата често го вижда 2 уикенда в месеца. 

    "Дори тези съдебни решения не се спазват - заради родителските войни. При 80% от разделите и разводите водят до родителска война, а това води до родителско отчуждение", добави той.

    Няма и съдебен контрол - и често родителят, който е получил правата, може постоянно да ограничава другия да вижда детето - без последствия. А опитът и на Запад, и в съседни държави като Гърция сочи, че споделеното родителство рязко намалява шанса за "родителски войни" след раздяла.

    • Не дава ли това повече достъп на насилници до децата? Могат ли институциите да определят компетентно и бързо родителски капацитет?
    • Готови ли са българските бащи да поемат 35% или 50% от грижите по детето? Или българската култура и нрави ги е ощетила от родителски инстинкт?
    • Има ли ресурси за медиация при разделящи се родители?
    • Ще се обърка ли детето, ако бъде "лашкано" постоянно между единия или другия родител, или е по-важно да вижда редовно майка си и баща си?

    Отговорите на тези и много други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст

    Support the show

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

    31 min
  • Z-Каст, еп. 144 - За градските реки, морските дюни и въглищата - с Юлиян Попов

    Send us Fan Mail

    Всички знаем Перловската река в София - макар че рядко мислим за нея като за река. По-скоро канал. Смрадлив. През зимата - по-малко, през лятото - повече.

    Но министърът на околната среда и водите Юлиян Попов отнесе куп подигравки със странна идея - че в Перловската река трябва да има риби.

    "Трябва да си дадем сметка, че в нея има риба. Само че по-нагоре, надолу тя изчезва. Така че не е толкова странна тази идея, странно е, че ни е странно. Че се чудим на една такава идея", коментира той в последния епизод на Z-Каст.

    Не става дума просто да изсипем риба в реката, нито става дума само за Перловската. 

    "Състоянието на градските реки е признак не просто за състоянието на реката във град, то е индикатор за това на целия речен басейн", отбеляза екоминистърът. "Така че, ако започнем да се вглеждаме в градските реки и подобрим тяхното състояние, ще трябва да подобрим състоянието на всички речни басейни, които са свързани с градските реки, а това горе-долу ще е цялата територия на България."

    Попов признава, че и в момента се засичат незаконните зауствания и се налагат глоби, но трябва по-систематично изследване на проблемите на градските реки и причините за замърсяването в тях.

    Кой носи отговорност за природата в градовете - общините или държавата? 

    Ще спаси ли новият механизъм за картографиране оцелелите дюни по морето? 

    Какъв е планът за изоставяне на изкопаемите горива и плавното преминаване към възобновяеми източници?

    Отговорите на тези и много други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 144-и епизод на Z-Каст.

    Support the show

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

    44 min
  • Z-Каст, еп. 143 - Депутат от ПП-ДБ за КС: "Не сме в ситуация да мерим професионални качества"

    Send us Fan Mail

    Новата парламентарна година започна, а политиците бяха фиксирани в две теми - успехите си от миналата година и предстоящата през март ротация. Но друг казус идва преди това - смяната на двама съдии в Конституционния съд и още 77 членове на 16 регулатора.

    За разлика от острите сблъсъци миналата година, номинациите на Десислава Атанасова и Борислав Белазелков за най-висшия съд бяха внесени дружно от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. Според народния представител от ПП-ДБ Стоян Михалев обаче, Атанасова не е тяхна номинация - ако и подписите на Христо Иванов и Кирил Петков да стоят под мотивите за номинацията й.

    "Те не са номинирали - това е като с председателите на комисията и зам.-председателите на парламента", заяви той в новия Z-Каст. "Ние наистина не сме в ситуация да мерим професионални качества или това кой колко би се справил или не би се справил."

    Според него ротацията е "един технически процес" и истинското напрежение е било първия път - сега драми няма да има. Но не дава такава гаранция за множеството избори на членове на регулатори, които предстоят. 

    "Ние излъчваме послание към обществто - правете си сметка когато гласувате на избори, кой път е за вас по-добрият. Защото утре могат да кажат - е, с кого го направихте, ние ще ви накажем на избори. Не го отричам. Много неща в тази страна са станали по този начин - някой е правил трудни решения, трудни решения са се случвали, години след това имат резултат, и после той е наказан. Това е политиката", отбеляза Михалев.

    И отказа да коментира номинацията на Атанасова, юрист с реален опит само като депутат, като отбеляза:

    "Когато влезем в това кой за кого какво мнение има, ще опрем до ад хоминем аргументите, след което до какво ще се стигне? Ще се стигне дотам, че няма да бъдат сменени конституционните съдии, няма да има кой да защити конституционните реформи, и в крайна сметка ще спечели президентът."

    Според него в нашия Конституционен съд в миналото е имало хора "с нулев опит".

    Струва ли си коалицията ПП-ДБ-ГЕРБ-ДПС? Ефективен лост ли са санкциите по "Магнитски" върху Делян Пеевски? Ще има ли реална полза от новата квота на парламента във Висшия съдебен съвет, или статуквото ще се запази? 

    Отговорите на тези и много други въпроси - чуйте в новия, 143-ти епизод на Z-Каст.

    Support the show

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

    45 min
  • Z-Каст, еп. 142 - Ще станем ли 100% европейци? Международната 2023-та с Момчил Инджов

    Send us Fan Mail

    Една война, втора война... 2023-та бе тежка година за света - последствията от пандемията още се усещат, охладнялият конфликт в Близкия изток пак се възпламени, а България се бори да стане 100% европейска.

    Какви бяха най-важните събития за 2023 г.? Ще се реши ли в последните дни на тази година дали България ще бъде 100% европейска държава с влизането ни в Шенген? Гост за последния Z-Каст за годината е кореспондентът на Клуб Z в Брюксел Момчил Инджов.

    "За нас окончателната интеграция ще настъпи с приемането на еврото. Вярно е, че има още 6 държави,  които още не са го приели, но те са много по-силни от нас икономически. Еврото за нас е символ за интеграция най-вече, защото съществува една съпротива срещу него. Ако някой гледа на нас като втора класа европейци, това е заради прекалената близост на някои наши партии с Русия. Не че другаде ги няма", коментира той.


    Ще влезем ли в Шенген по суша, или само по въздух, и добра междинна стъпка ли е това?

    Защо войната в Израел предизвика смесени реакции, а при тази в Украйна на всички бе ясен виновникът?

    Идва ли крайнодясна вълна в Западна Европа и на какво се дължи тя?

    Отговорът на тези и много други въпроси - гледайте в новия Z-Каст:

    Support the show

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

    36 min
  • Z-Каст, еп. 141 - "Боя се, че на учениците ТРЯБВА да им е трудно"

    Send us Fan Mail

    Показва ли ни тестът PISA състоянието на българското образование? Донякъде, смятат гостите в най-новия епизод на Z-Каст, в който се връщаме отново към темата за това как децата ни се учат и какво остава в главите им след 5, 10 и 12 години в учебната система.

    Според учителката по български език и литература Доротея Николова тестът дава "напълно очаквано" за състоянието на нашата образователна система в момента

    "Ако изхождаме от резултатите, PISA е измерила ужасяващото положение, в което се намираме."

    Преподавателят по математика Константин Делчев е по критичен към теста - поне по отношението на неговата област. Някои от въпросите, особено математическите, имат половината нужна информация. Налице са недобри формулировки и откровено грешни задачи.

    "Това за мен е неадекватен тест по математика. Дали българските ученици се справят добре по математика е съвсем различен въпрос. Отговорът е - не, не се справят. Дали са се справили зле по теста PISA? Явно. Но това, което виждаме в математика и в теста, двете не кореспондират. Затова мен ме ужасява идеята ние да се водим по PISA за някакви реформи."

    Международният тест всъщност е най-вече повод да говорим за проблемите на образованието.

    "Българските ученици не учат. И не учат, защото обществото по някакъв начин ги е оставило да си мислят, че това е нормално. Че няма проблем в това, че така трябва да бъде", смята Николова. 

    Според нея това умение се развива първо вкъщи и в детската градина. А сега се е "счупило" - налице са тежки дефицити и липса на разбиране на работата с езика.

    "Започнали сме да си мислим, че по някакъв естествен начин човешкото дете се ражда, и то може да говори, да мисли, да смята и да разбира света - това ще си стане. Не става. Ставало е по начина, по който става с нас - учили сме."

    От реформи има нужда, но досега те са били твърде хаотични и твърде чести, смята Делчев.

    "Реформите в МОН представляват експерименти с деца, но без етична комисия, която да ги одобрява", пошегува се той.

    А промените към опростяване и намаляване на материала могат по-скоро да навредят - макар много учебници и програми да имат нужда от подобрение. Децата трябва да имат предизвикателства.

    "Боя се, че може да се съгласим на твърдението, че на учениците трябва да им е трудно", отбеляза Делчев."Трябва да бъдат изкарани извън зоната им на комфорт. Това важи за всички възрасти."

    Какво точно е функционалната грамотност? Какво трябва да научат децата?

    Трябва ли да се забавляват, докато учат, и какъв е балансът между качественото образование и т.нар. "едютейнмънт" (от education и entertainment)?

    Каква е ролята на родителите в образователния процес? Помагат ли държавните органи за добрата съвместна работа между тях и учителите?

    Отговорите на тези и много други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 141.

    Support the show

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

    1 hr 1 min
  • Z-Каст, еп. 140 - Страхът на Борислав Михайлов от съдебно преследване е огромен

    Send us Fan Mail

    Прокуратурата не бива да бездейства, трябва да довърши работата си докрай и да щракат белезници в българския футбол, за да си понесат последствията определени хора и да бъде защитен общественият интерес.

    Това заяви Георги Градев в анонсираното още вчера 140-ото издание на Z-Каст, подкастът на Клуб Z. За горното той визираше най-вече Борислав Михайлов, излагайки подробно и за пореден път историята за връзки на подалия оставка шеф на БФС с Дан Тан, световен бос на "черното тото" (уредените и манипулирани мачове).

    Разговорът с експерта в спортното право продължи едно футболно полувреме, като в него бяха засегнати също процедурните хватки покрай свикания конгрес и оставката, дали Градев би се кандидатирал за президент, кого би подкрепил...

    "Подозирам, че всичко сега е умишлено. Умишлено не вписват Михаил Касабов като представляващ БФС, тъй като далечната цел на Михайлов е да се върне, рече Георги Градев. - Аз друго ще предположа. Целта не е да се върне, ако го направи, отново ще се случи това, което ще се случи покрай мача с Унгария. По-скоро си мисля, че той ще стои в сянка, ще продължава да дава пълномощни на този или онзи, тъй като моето разбиране е, че след този конгрес Михаил Касабов ще се пенсионира и оттегли. Убеден съм, че това му се върти в главата на Михайлов...

    Защо го прави? Страхът от съдебно преследване е огромен. Много пъти съм казвал, в последно време хората ме молят да не го казвам, защото много се били спекли, но ще го кажа и тук: това са хора за затвора. Те трябва да си понесат последствията и независимо кой е следващият президент на БФС, трябва да се случи."

    Вижте и чуйте как за нашите зрители (но и като послание към прокуратурата) Градев "свърза точките" по тезата си за "черното тото" и БФС за националния отбор. Той припомни, че направи това още през 2012 г., а наскоро показа и нови документи.

    А разговорът не бе само за футбол. 

    Градев е убеден, че на 17 декември Българската спортна федерация по шахмат (БСФШ) ще бъде приета за членка на Международната (ФИДЕ), а спорещата за същото БФШ 2022 "ще се разпадне по естествен път".

    Той заяви, че има шанс плувецът Антъни Иванов да се състезава на Олимпийските игри. И за първи път разкри, че Антидопинговият ни център е отворил ново дело срещу Антъни Иванов - заради това, че е плувал с рекламна цел и извън класирането в състезание по триатлон.

    Тези още много интересни теми, вижте в нашия спортен Z-Каст.

    Support the show

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

    45 min
  • Z-Каст, еп. 139 - Промяна в българския футбол ще има. Въпросът е доколко ще е положителна

    Send us Fan Mail

    След извънредния конгрес на Българския футболен съюз идната пролет промяна в българския футбол със сигурност ще има. Въпросът е доколко ще бъде положителна и доколко ще бъде реализирана от хората, които могат да реализират най-добрата промяна.

    Това мнение изрази Атанас Василев, спортен журналист от Българската телеграфна агенция (БТА), в 139-ото издание на Z-Каст.

    Големият въпрос в момента обаче е може ли Борислав Михайлов да се кандидатира отново на Общото събрание на 15 март (вай-вероятната дата), прави ли "маневри", трикове и т.н.?

    "На 30 ноември 2023 г. съм катогоричен, че не, няма да се върне. Но на 15 март 2024 г. - не знам. Ситуацията е такава. По-скоро бих казал, че не би се върнал, но нищо чудно да прецени конкуренцията като лесна за побеждаване на конгреса и да се върне", каза Василев, който има вече 30-годишен опит в журналистиката, а основните му ресори са БФС и националният отбор.

    Според него Михайлов се чувства уморен и обиден на много хора, поне това е заявил на свои съратници в управлението футболната ни централа. Но въпреки това в следващите месеци могат да се случат много неща.

    "Самия факт, че все още се задават въпроси дали ще се върне и дали не е трик, говори за едно - хората все още ги е страх от него. Ако нямаха респект, този въпрос вероятно нямаше да се задава и нямаше да го броят за евентуален претендент на следващ конгрес", каза Атанас Василев.

    Вижте кои имена достигат до един от най-утвърдените ни футболни журналисти като претенденти за поста №1 в родния футбол. 

    Както и оценката на Василев за националния отбор и развитието му в последните години. Той разказва много интересни впечатления от работата на сърбина Младен Кръстаич.

    И още - за юношеския национален отбор до 19 г., който загуби наскоро от Андора. За финал - доколко футболна (спортна като цяло) страна е Сърбия и как й помага държавата?

    Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст:

    Support the show

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

    30 min
  • Z-Каст, еп. 138 - Защо никой не харесва бюджета на Асен Василев?

    Send us Fan Mail

    Министерският съвет се събра извънредно днес и прие проектобюджета на Асен Василев. Той отива в парламента, но там едва ли го чака топло посрещане - недоволните от предложенията на финансовия министър на ПП-ДБ и там изглежда са мнозинство.

    Защо годишният бюджет предизвиква такива спорове, медиен шум и остри реакции срещу министъра? Едната добра новина е, че този път тези казуси се обсъждат навреме, коментира икономистът Преслав Райков в новия Z-Каст.

    "За мен има две причини. Много е пожелателен откъм икономическо представяне в текущата ситуация, в която се намира българската икономика. И геополитическата ситуация на водената на 500 км от нас война. Може би прекалено оптимистично залагаме всички прогнози в бюджета - аз бих заложил малко по-песимистични такива", отбеляза той.

    Втората причина пък е "прекалено разточинелния социален пакет".

    "Той не е обвързан с реформи, оптимизации или пък някакъв фокус. Бюджетът е инструмент да постигнем определена цел с определена политика, нещо, което не виждаме през последните 3 години. Ние нямаме някаква цел, която искаме да постигнем с този бюджет", добави Райков

    Ще се чудим ли след 3-5 години откъде да финансираме този постоянен ръст на пенсиите?

    Достатъчно ли е да имаме само 3% дефицит, защото това ни позволява влизане в еврозоната, или можем да се опитаме да имаме бюджет без дефицит? Всъщност, за какво използваме този дефицит?

    Какъв е смисълът на все по-голяма капиталова програма, която както винаги няма да се изпълни - и защо Асен Василев следва примера на бюджетите на Бойко Борисов? Лошо ли е да има заеми, или е лошо да има заеми без план?

    Ще успеем ли някога да върнем данъчната ставка на ресторантьорите на предишните нива, или "отворихме състезанието към дъното"?

    Отговорите на тези и много други въпроси - чуйте в новия Z-Каст.

    Support the show

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

    42 min
  • Z-Каст, еп. 137 - Защо арестуваха трансжената, която гладува за правата си пред Съдебната палата?

    Send us Fan Mail

    Защо една трансжена на 32 гладува пред Съдебната палата? Какво означава за трансхората в България отказът да си сменят пола по лични документи? Какво всъщност е транссексуалността и с какво се сблъскват българите с това състояние?

    По тези въпроси трябваше да разговаряме с Габриела Банкова, която вече 4 дни води гладна стачка пред един от символите на българското правораздаване - след като съдът за пореден път не уважи правото й на идентичност, различна от тази по рождение. Но минути преди да започне записът на Z-Каст, полицаи дойдоха и арестуваха Габриела.

    Причината - отказ да даде личната си карта, която е унищожена, и да се идентифицира с имената, които е получила по рождение. 

    "Моето достойнство е нарушено и аз отказвам да бъде унижавана. Ако щат да ме арестуват. Ако ме арестуват, това не е унижение за мен - но ако ми казват, че съм човек, който не съм, е унижение за мен. Те нямат това право. Аз отказват да бъда унижавана и да се припознавам с неща, които очевадно не са вече истина", заяви тя, преди полицията да й сложи белезници и да я откара до първо РПУ.

    Кадри от ареста можете да видите в началото на епизода.

    Добрата новина е, че заедно с нея протестират и други трансхора, които се сблъскват с някои от същите проблеми - Робин Желязков и Рио. Двамата трансмладежи разказаха защо подкрепят Габриела и какво всъщност е да си транс човек в България.

    Support the show

    Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

    32 min

About Z-Каст

From the publisher's feed

Подкаст за политика, култура и добро възпитание на ClubZ.bg

More shows like Z-Каст

StarTalk with Neil deGrasse Tyson by Neil deGrasse Tyson

StarTalk with Neil deGrasse Tyson

14,358 Listeners

The Daily by The New York Times

The Daily

111,734 Listeners

Brussels Playbook Podcast by POLITICO

Brussels Playbook Podcast

103 Listeners

Ratio Podcast by Ratio Podcast

Ratio Podcast

2 Listeners

The Intelligence from The Economist by The Economist

The Intelligence from The Economist

2,536 Listeners

2&200 podcast by 2&200 podcast

2&200 podcast

4 Listeners

Ден by Фондация "Документалистите"

Ден

6 Listeners

Капитал Подкаст - Гласът на Капитал by Капитал

Капитал Подкаст - Гласът на Капитал

9 Listeners

ПОДКАСТ Честна дума by Ludmil Arsov

ПОДКАСТ Честна дума

5 Listeners

ИПВ Подкаст by Правосъдие за всеки

ИПВ Подкаст

6 Listeners

Студио България by Свободна точка

Студио България

1 Listeners

Телевизия по радиото by Анна Цолова, Дарина Сарелска, Миролюба Бенатова

Телевизия по радиото

1 Listeners

Да поговорим за История by Alexander Stoyanov

Да поговорим за История

0 Listeners