Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.

Любомир Бабуров, Александър Кьосеви Стоян Ставру обсъждат:

- Защо Алеко не харесва упражняваната от него адвокатска професия?

- Кой може да разбере Гуньо Адвокатина?

- Какво представляват малапропизмите и в частност… двуокатът?

- Какво отличава разказът „Андрешко“ от съвременните американски адвокатски сериали?

- Защо литературата не харесва юристите?

- Защо българите не вярват в държавните институции?

- Как литературата може да ни помогне да открием човекът зад съдебната роля?

- Наистина ли литературата окончателно е скъсала с ползата?

- Участвали ли са литераторите в изграждането на Третата българска държава?

- Какво общо има неспособността на българската литература да покаже сложността на съдебните роли и широко разпространения днес в България евроскептцизъм?

- Има ли положителни примери на пишещи юристи?

- Обречена ли е „съдебната“ литература да бъде маргинално поле на художественото писане?

- Може ли да се направи наистина добър роман за живота на… главния прокурор?

- Кой е виновен за лошата репутация на адвокатите?

В настоящия епизод проследяваме една систематична неспособност в българската литература: неспособността да създаде достатъчно сложи и вътрешно противоречиви образи на герои, които изпълняват съдебни роли – адвокати, съдии, съдебни изпълнители, прокурори и др. В българската литература липсват произведения, които да намекват за големите теми на романи като „Процесът“ на Кафка и „Кървав меридиан“ на Маккарти. Напротив, от патриарха на българската литература Иван Вазов до пишещия адвокат Алеко Константинов, авторите в българската литература отказват на професионалните юристи „благото на разбирането“ (Александър Кьосев) и вместо това ги остават в средата на блатото. Зад сиромахомилство в „Андрешко“ на Елин Пелин се крие много дълбок проблем, разрушаващ дори и днес доверието в държавните институции. Опитите на зараждащата се в края на 19-и век българска литература да предложи популистки прочит на теми, които са важни за зараждащата се държава, носи след себе си последици, които продължават да произвеждат своите негативни ефекти.

Допълнителни материали:

- Адвокати, журналисти и щастливци. Репрезентации на съда и съдебната система в публичния дискурс (статия), Александър Кьосев, Социологически проблеми, 2007, № 3-4 (линк);

- Съдът в българската литература (аудиозапис на семинар), IV-и научен семинар „Литература и право“, 10.04.2025 (линк);

- Алеко Константинов като адвокат (книга), Даниела Доковска (съст.), Висш адвокатски съвет, 2012 (линк);

- Кротките (книга), Ангел Игов, Жанет 45, 2015 г. (линк);

- Кървав меридиан. Или вечерното зарево на Запада (книга), Кормак Маккарти, Пергамент Прес (линк)

Представяне на госта:

Проф. д-р Александър Кьосев е професор по история на модерната култура; изследователските му интереси обхващат културната история на тоталитаризма и прехода, теория и история на четенето и визуалната култура на града. Преподавател е в СУ "Св. Климент Охридски" и в Нов български университет. Директор е на Културния център на Софийския университет.

В този епизод на Ratio Weekly правим голям обзор на най-важното от космическата 2025 — година, в която изстрелванията станаха повече от всякога, а надпреварата в орбита се усеща по-остро от години насам. Говорим за възхода на Blue Origin и дългоочаквания старт на New Glenn, както и защо това беше трудна година за NASA и за пилотираните мисии като цяло.

След това се пренасяме на борда на МКС, където напрежението не липсва — от проблемите и трудните решения за NASA и Роскосмос, през добрите новини за Байконур и станцията, до моментите, в които се стига до спешни сценарии и евакуация на екипаж.

Накрая гледаме напред — към завръщането на Луната и предизвикателствата като проблемите с топлинния щит, към новата ера в наблюдението на небето с Vera Rubin в Чили и новия „Супер-Хъбъл“, който очаква изстрелване. И завършваме с научните сензации: загадъчния обект 3I/ATLAS, най-силните свидетелства досега за възможен живот на екзопланета, и нови следи, които отново повдигат въпроса — имало ли е живот на Марс?

Епизодът се реализира с подкрепата на StorPool Storage — българска компания, която разработва софтуер за съхранение на данни, използван от големи доставчици на хостинг и облачни услуги в над 30 държави. Ако сте софтуерен или DevOps инженер и търсите интересни технически предизвикателства, вижте повече на storpool.com/force.

В този епизод, Кив и Тулечки се завръщат с за да обсъдят дълбоката намеса на изкуствения интелект в ежедневието и човешката психика.

Започват с разкрития около Meta и тяхната "стратегия" за управление на възприятието за измамни реклами, за да се представят по-добре на външни проверки. Говорят за абсурдния случай със задръстването, причинено от 50 автономни коли на Waymo в Сан Франциско, но веднага след това навлизат в математиката на трафика, за да обяснят как дори малък брой умни коли всъщност биха могли да решат проблема. Освен това, обсъждат и амбициозните научни проекти за синтетично човешко ДНК и за създаването на синтетична бактерия с най-компресирания генетичен код.

Във втората, по-дълбока част, водещите се фокусират върху ИИ като психологически манипулатор. Обсъждат как родители използват ChatGPT за генериране на персонализирани приказки за лека нощ, което променя начина, по който децата възприемат бота, възприемайки го като същество с чувства. Разглеждат и новия феномен „чатфишинг“ в приложенията за запознанства – изграждането на фалшива, перфектна онлайн личност с помощта на ИИ.

Накрая питат за най-мрачната страна на влиянието на ИИ, като разглеждат първия правен случай, в който чатбот е обвинен, че е подсилил параноидни делюзии, довели до убийство и самоубийство.

Meta created ‘playbook’ to fend off pressure to crack down on scammers, documents show | Reuters

https://www.instagram.com/reel/DOEOR2fkSoM/?igsh=azJ2YTRsYWtuY3o=>

San Francisco Tech Pranksters Create Self-Driving Traffic Jam with 50 Waymos

Calm Traffic Needs More Than Calm Driving

Scientists Launch Wild New Project to Build a Human Genome From Scratch

Synthetic E. coli with compressed DNA outsmarts viruses in radical genetic leap

‘My son genuinely believed it was real’: Parents are letting little kids play with AI. Are they wrong? | AI (artificial intelligence) | The Guardian

‘I realised I’d been ChatGPT-ed into bed’: how ‘Chatfishing’ made finding love on dating apps even weirder | Dating | The Guardian

Man Kills His Mother After ChatGPT Reinforced Paranoid and Grandiose Delusions | Soelberg Analysis

Open AI, Microsoft sued over ChatGPT's alleged role in fueling man's "paranoid delusions" before murder-suicide in Connecticut - CBS News

Chatbot psychosis - Wikipedia

Murder of Suzanne Adams - Wikipedia

Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро

Автор на музиката на подкаста е Мишо

Любомир Бабуров, Христо Тодоров и Стоян Ставру обсъждат:

- Какво е „достойнството на съдията“ и „достойнството на оратора“?

- Какви са обвиненията на Мелет, Анит и Ликон Срещу Сократ?

- Защо наказателният процес в Атина е траел сам в светлата част на деня?

- Защо всички мразят „конската муха“ Сократ?

- Какво прави Сократ при държавниците, поетите, занаятчиите и ораторите?

- Каква е разликата между „първите“ и „по-късните“ обвинители на Сократ?

- Как са свързани богохулството и развалянето на младежите?

- Дали смъртта не е най-голямото благо?

- Защитна реч или акт на процесуално самоубийство е речта на Сократ?

- Защо Сократ не желае да се занимава с политика, а определя философът като „частно лице“?

- Колко тежат 30 гласа?

- Кой тича по-бързо: смъртта или низостта?

- Как съдебната грешка може да бъде структуроопределяща за развитието на историята?

- Какви са паралелите между Сократ и Исус?

- Кой кого осъжда в процеса срещу Сократ?

- Какъв е заветът на Сократ за неговите синове?

„Апология“ е емблематичен диалог. В него може да открием „разгърната“ версия на най-известното твърдение на Сократ за незнанието като поне мъничко мъдрост: „Аз съм по-мъдър от този човек, защото възможно е никой от двама ни да не знае нищо добро, но той си мисли, че знае нещо много, без да знае, а аз не си мисля, че знам, както всъщност и не знам. Изглежда, че поне мъничко съм по-мъдър от него в това, което не знам, не мисля, че го знам“. Това е и диалогът, в който Сократ заявява: „докато дишам и ми е възможно, няма да престана да се занимавам с философия“. Оформен като поредица от три съдебни речи на Сократ: реч преди произнасянето за вината, реч преди определяне на наказанието и реч след постановяването на смъртната присъда, „Апология“ разгръща важни въпроси относно границите на правораздаването и възможните злоупотреби с него. Ако искате да си припомните един от най-известните диалози на Платон, слушайте ни :)

Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:

- Какви са аргументите за въвеждането на универсален базов доход?

- Как автоматизацията трансформира труда, а продуктивността – света, в който живеят хората?

- Идва ли времето за нова данъчна справедливост?

- Какво ни предлага универсалния базов доход: сигурност без нужда да се работи или зависимост без възможност за истински избор?

- Може ли индивидуалната дигитална рента да бъде използвана като политически стабилизатор?

- Дали парите наистина са подходяща морална компенсация за загубата на смисъл?

- Универсално ли е благото на безделието?

- Искаме ли да живеем в свят, в който всички си „универсално“ доволни, но никой не е „индивидуално“ свободен?

- Как благодеянието може да препятства порастването на децата?

- Какви са рисковете от естетизацията на социалната неутрализация и защо трябва да бъдем внимателни към новите „меки“ форми на дисциплина?

- Какво представляват т.нар. „теории за смислен човешки контрол“?

- Как една представяна като социална политика може да се превърне в утешителен механизъм?

- Какво представляват етическият допинг и инфлацията на смисъл?

- Кой и какво легитимира идеята за въвеждане на универсален базов доход?

- Може ли универсалният базов доход да бъде използван като форма на адаптация към новата реалност?

- Каква е ролята на хуманитаристиката и нейните безпокойства и съпротиви при посрещането на прекрасния нов свят?

- Кой са алтернативите на универсалния базов доход?

Въвеждането на универсален базов доход, обвързан с употребата и разпространението на изкуствен интелект, се обосновава чрез няколко взаимносвързани линии на аргументация: икономическа, социална, етична, политико-правна и философска. Те целят да отговорят на въпроса: как справедливо да се разпределят плодовете на автоматизацията в условията на намаляваща човешка заетост и нарастваща продуктивност без човешки труд. Дали обаче и тези добри намерения не водят към място, различно от рая, в който живеят техните основни апологети? Какво стои зад предложението за въвеждане на универсален базов доход и как то се отнася към достойнството на човека – това беше основният „нерв“ на днешния разговор.

В този специален коледен епизод, Кив и Никола правят ретроспекция на изминалата година през перспективата на темите в подкаста.

Редовните слушатели ще могат да научат интересни неща от кухнята и колко слабо свързани са усилията и подготовката със реална гледаемост, а тези които слушат от по-скоро ще получат идеи кои епизоди са доказано добри и могат да се изберат да им отделят време.

Освен към собствените си епизоди, Никола и Кив обсъждат най-значимите от годината теми за пресечените точки на технологиите и обществото през 2025. Ще научите за плановете на техно-утопистите как само ИИ ще работи и ще плаща безусловен базов доход на всички, защо почнахме да третираме социалните мрежи като цигари и докъде ще доведе заливащата ни вълна от AI Slop.

Линкове

Към епизодите и темите които Кив и Никола обсъждат:

Анатомия на изкуственото същество [Agent 001, специален епизод на живо]

AI Slop: генерирана от ИИ синтетична помия изведнъж заля мрежата, гост Александра Атанасова [Agent 001 #41]

Как разследващите журналисти изобличиха империята на измамите, гост Мария Черешева [Agent 001 #31]

Мозъчен упадък [Brainrot] [Vox Nihili със Стоян Ставру и гост Никола Тулечки]

World Coin

Партньори са Graphwise И Данни за добро

Автор на музиката на подкаста е Мишо

Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:

- Кой са Чък и Джими Макгил?

- Кога законът е храм и кога става цирк?

- Има ли структурно унижение в адвокатските йерархии?

- Какво става с братската любов, когато братята станат адвокати?

- Кой е Кайн и кой е Авел?

- Какво означава грижата в полето на юридическите услуги?

- Какво се случва с маргиналите сред адвокатите?

- Как адвокатската професия може да промени човека?

- Възможно ли е да си добър човек и от двете страни на Закона?

- Има ли граници в рекламата на една адвокатска практика?

- Как и защо Джими Макгил се превръща в Соул Гудман?

- Има ли място за Робин Худ в адвокатските среди?

- Как се проваля Давид, след като вече няколко пъти е победил Голиат?

- Кой е Джийн Такович и защо е… черно-бял?

- Що за игра е правото и кой определя нейните правила?

Сериалът „Better Call Saul“ започва като опит а се разкаже предисторията на „Breaking Bad“. Една от линиите, може би най-важната, проследява превръщането на дребния измамник Джими Макгил в морално компрометирания адвокат Сол Гудман. Но истинската тема е много по-дълбока. Тя е свързана с трансформацията на човешката идентичност в ритуалите на адвокатската професия, при което правораздаването не е само акт на свещенодействие и страхопочитание пред Закона, но и поле на постоянна импровизация, манипулация и етична ерозия. В настоящия епизод се съсредоточаваме върху отношенията на двамата братя Чък и Джими Макгил – чията драматична връзка разкрива редица особености, характерни за адвокатската професия. Ако искате да видите адвокатите в тяхната негероична същност и да чуете как Любо и Стоян анализират „Better Call Saul“ слушайте :)

Годината свършва, ние сме около масата и, изненадващо, имаме мнение. Говорим за идеи, книги, филми и събития от 2025, за компромисите, които не искаме да правим (но понякога правим), и за уроците от една шумна година.

Разбира се, намесваме и науката – този път в компанията на философията, за да видим кой какви истории разказва и защо и двете са ни нужни. Накрая има и препоръки – за четене, гледане и интелигентно протакане по празниците.

Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру обсъждат:

- Коя е нощната Мара?

- Как кошмарът се различава от тревожния сън и нощният ужас?

- Какви са най-често срещаните кошмари и средствата, с помощта на които можем да ги избегнем?

- Може ли да сънуваме собствената си смърт?

- Как работим с безизходицата на кошмара?

- Можем ли да дописваме собствените си кошмари?

- Защо гледаме като филмови произведения кошмарите на другите?

- Какво правим, когато превръщаме кошмарите в пародия?

- Гледаем ли е последния сезон на „Туинпийкс“?

- Как кинематографията представя кошмара?

- Какъв е кошмара на съществата, които се появяват в нашите кошмари?

- Може ли Коледа да бъде кошмар?

- Може ли епизод на Вокс нихили да свърши преди да е изтекъл един час от започването му?

Българска работа... ама хубава!

Двама писатели – Благой Д. Иванов & Марин Трошанов – се събират в студиото на Pop Script, за да си поговорят за родната остросюжетна литература. Поводът е неоспоримият и впечатляващ бум на подобен тип произведения през 2025 г., сред които са „Общежитие за чудовища: Детето от пророчеството“ на Милен Хальов, „Мрак“ на Емил Минчев и „Ден преди смъртта“ на Станислава Сярова. Разговорът обаче се връща и назад – към прежни епохи, към диаболиците Атанас Далчев, Светослав Минков и Владимир Полянов, към научната фантастика от соц-времената (Любен Дилов, Петър Бобев и Агоп Мелконян), дори към издания като емблематичната „Дъга“, но и към по-късни списания със сходен формат.

Един от акцентите са 90-те години на XX век, когато избуяват книгите-игри, начело с автори като Любомир Николов, отговорен и за превода на „Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин, но по същото време са и ранните опити в чистия хорър (Елена Павлова, Иван Д. Атанасов и Адриан Лазаровски). Макар този период да отшумява бързо и след него да настава временно затишие, през последните години се забелязва нещо, което започва като аномалия, но се утвърждава като тенденция. Ако проследим процеса и се опитаме да набележим генезиса и значимите етапи, ще се спрем на поредици с фолклорни и фентъзи мотиви, които стартират с прозиведения като „Да пробудиш драконче“ на Николай Теллалов и водят до „Софийски магьосници“ на Мартин Колев.

Днес, с триумфа на „Мамник“ на Васил Попов, на неговите продължения и адаптации, с трупащата се фен-база и с нарастващото доверие на читателите към българските писатели, може да се каже, че имаме основания за оптимизъм. Поне в това са убедени другарите по перо Иванов, автор на „Опасни сказания“, и Трошанов, автор на „Сказание за Карина и Габриел“, които дават безчет примери, изсипват аргументи и похвали, а включват в разговора също преводачи и художници, издатели и редактори.

Приятно гледане и не по-малко приятно четене!

#about #podcast

Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.