Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:

- Какво представляват локалите и как са свързани с юношеството?

- Кога ставаме юноши и кога тийнейджъри?

- На каква възраст започваме да носим индивидуална отговорност за действията си?

- Како мисли Хегел за юношеството и абстрактната свобода?

- Защо според Джудит Бътлър юношеството е поле на нормативна уязвимост?

- Какво мислят Хана Арент и Жан-Пол Сартър за юношеството?

- Има ли място за инициация в модерното юношество или то е напълно институционализирано в образованието?

- Кой е юношата Аркадий Долгорукий и има ли дом за него?

- Как се става принц: по записките на юношата Телемах?

- Каква е връзката между казармата и юношеството като травматична инициация?

- Как би изглеждало образованието като „повикване в света“ (Герт Биеста)?

- Какво е нужно на учениците: знание или добродетели?

- Ще решим ли проблема „юношество“?

- Какво е важно за учениците: реализация на пазара или способности за участие?

- Как разбира Камю юношеството (Чужденецът)?

В този епизод на Вокс Нихили говорим за юношеството като гранично и преобразуващо състояние. Юношеството не е само биологичен преход, но и философски прагов опит, в който субектът се сблъсква със смъртта, отговорността и света. Срещаме се с Клиний от Евтидем на Платон, с Телемах от Одисея на Омир, с Аркадий от Юношата на Достоевски, с Морсьо от Чужденецът на Камю, за да проследим как различните култури разказват за юношеството – като за инициация, като за морално училище или като за екзистенциална празнина. Опира ме се на Достоевски и героите на Камю, за да проследим как различните култури разказват юношеството – като инициация, като морална школа, или като екзистенциална празнина. Специално място в разговора заемат тезите на Герт Биеста за образованието като „повикване към света“ – акт, който не предава знание, а призовава субекта към отговорност. Обсъждаме как тази възвишена идея влиза в напрежение с практическата реалност в училище, в която учителят често е претоварен, а юношата – „заглушен“ от тестове и формуляри. Може ли едно образование, основано на събитие и среща, да съществува в свят на стандарти и контрол през наукометрични показатели? Може ли да мислим юношеството не само като проблем за психологията, а като предизвикателство за самата педагогическа форма?

СОКРАТ:

Убедете ето този младеж, че трябва да заобича знанието и да положи грижи за добродетелта. Доставете това удоволствие и на мене, и на всички тук! Защото ето в какво положение се намира горе долу тоя юноша – и аз, и всички присъстващи имаме силното желание той да стане съвършен. Той е сина на Аксиох, сина на стария Алкивиад, и е братовчед на новия Алкивиад. Името му е Клиний. Млад е и затова сме загрижени за него, както естествено за млад човек, да не би някой да ни изпревари, да насочи мисълта му към някое друго занимание и да го развали. Та вие двамата дойдохте тъкмо навреме.

Евтидем,

Платон, прев. Богдан Богданов

Гледайте епизода тук: https://youtu.be/MR2ALeysPj0

_________

#about #podcast

Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др.

Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Пингвини, паразити, ястреби и... говорещи хора.

В новия епизод на подкаста се гмуркаме в поредната доза любопитна и почти невероятна наука:

• Пингвини срещу климатичните промени - oказва се, че хилядите тонове пингвинско ако могат да охлаждат Антарктида. Екологично, натурално и доста... миризливо.

• Ястреб на червен светофар - градският ловец от Ню Джърси използва светофарите, за да засича и улавя плячката си по най-интелигентния начин, който природата и инфраструктурата са му дали.

• Говорят ли жените повече от мъжете? - въпрос, който отдавна е обект на стереотипи – и вече има солиден отговор с научна тежест. (Спойлер: Да. И не е малка разликата.)

• Паразит vs. сперматозоиди: 1:0 - toxoplasma gondii, познатият ни паразит с котешки произход, не просто заразява хората – може буквално да обезглавява мъжките сперматозоиди. Мрачна новина за плодовитостта и поредна точка за микроскопичните злодеи.

Разглеждаме всичко това с обичайната доза Ratio-хумор, научна строгост и леко недоумение от биологичните чудеса около нас.

Гледайте и на видео тук: https://youtu.be/xExGqiAtaqA

Споменато в епизода

• Пингвини спасяват Антарктида… с изпражненията си: https://www.sciencealert.com/piles-of-penguin-poop-could-surprisingly-help-cool-antarctica

• Ястреби използват светофарите в ловната си стратегия: https://www.sciencealert.com/new-jersey-hawk-develops-clever-hunting-strategy-using-traffic-signals

• Говорят ли жените повече от мъжете - вече знаем: https://www.sciencealert.com/women-talk-more-than-men-after-all-and-by-quite-a-lot

• Паразит обезглавява мъжките сперматозоиди: https://www.sciencealert.com/parasite-infecting-up-to-50-of-people-can-decapitate-human-sperm

#about #podcast

В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица.

В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Този епизод на inter alia е специално издание на английски език.

Потопете се с нас в един разговор за мрачни замъци, разрушени манастири, повей на средновековен ужас, призраци и чудеса! Гост на Васко е проф. Дейл Таунсенд – изследовател на готическата литература от Manchester Metropolitan University. Той беше в София през м. май по покана на Софийски университет “Св. Климент Охридски” и проект SUMMIT и с радост прие поканата ни да разкаже малко повече за своите научни търсения.

Неповторимо удоволствие бе повече от час да разговаряме за:

- Значенията, които отдаваме на термина “готически”;

- Началата на готическата естетика;

- Хорас Уолпол, Ан Радклиф, Матю Грегъри Луис и други представители на готическата литература;

- Връзката на Шекспир с готическото;

- Пресечните точки на литература и архитектура в жанра;

- Имa ли готическо извън Великобритания;

- Въздействието на готическото днес и защо е същински евъргрийн.

Поради спецификата на епизода този път нямаме литературна рубрика, но ако искате да ни помогнете да я поддържаме в мрачния ни интелектуален замък, изпратете ни прилепи на ratio.bg/support.

Гледайте епизода на видео тук: https://youtu.be/ZT8Y-5utyYI

_____

#about #thepodcast

В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат:

- Кои са Стрепсиад (онзи, който извърта нещата) и Фидипид (онзи, който щади конете)?

- Колко дълъг е скокът на бълхата и какво общо има това с Ratio Weekly?

- С какво издава звука си комарът: с устата или с ануса си?

- Защо хората отиват в Мислилището и кой е Сократчо?

- За какво е образованието: между практическа полза (Стрепсиад) и абстрактно „мисловно извисяване“ (Сократ)?

- Каква е разликата между философстването в кош (Въздухоплавам, съзерцавам слънцето“) и мисленето в легло („Ела с леглото си!“)?

- Как се съчетават моралния релативизъм и крайният прагматизъм?

- Защо облаци и къде е Слънцето?

- Кой владее обяснението на небето: религиозна метеорология или соматичен метеоризъм?

- Кой е знаещият и кой е трикстерът?

- Какво е общото между Стрепсиад и Андрешко?

- Как може адвокат Безоковски (примерно) да удари кьоравото с… Луната (Македонска)?

- Кой ще победи в сблъсъка (агона) между Правия довод и Кривия довод?

- Какво представлява „кулинарната“ аналитична философия: „Разсечи идеята / на тънко, раздели, обгледай правилно / парченцата и размисли над своите / въпроси най-внимателно“?

- Има ли право синът да бие баща си?

- Що за животно е… лихвата и каква е връзката й с морето?

- Какви хранителни разстройства са възможни, ако… „да лапаш мъдростта по кучешки“?

„Облаците“ (Νεφέλαι) на Аристофан е една от най-известните му комедии и представлява ключов текст не само в рамките на старата атическа комедия, но и в историята на философията и на образа на Сократ в античността. Поставена за пръв път през 423 г. пр. Хр. на Велики Дионисии, пиесата е сатира на новата софистическа философия и по-специално на Сократ, когото Аристофан представя като комично преувеличен образ на софиста – човек, който учи как да се печели спор без оглед на истината. Дали написаното от Аристофан може да ни разсмее днес и какво може да ни каже за знанието и за правото… Слушайте ни.

Гледайте и на видео тук: youtu.be/vV6SiCgFaEM

За госта

Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература, ръководител на катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016).

#about #podcast

Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др.

Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Светлини в мрака и мисии в космоса - в новия епизод на Ratio Weekly ви отвеждаме отвъд границите на нашата планета – и още по-далеч. Космосът ни даде много поводи за размисъл тази седмица, от човешки провали и постижения до мистериозни открития в дълбокия мрак на Слънчевата система – и дори вътре в самите нас.

• Японската лунна мисия се разби - очакванията към японския лунен апарат SLIM бяха големи – да докаже нов подход за прецизно кацане на Луната. Вместо това мисията завърши със зрелищен сблъсък. Какво доведе до провала и какви уроци оставя след себе си за бъдещите лунни мисии?

• AX-4 – последният Crew Dragon полет към МКС? - SpaceX дебютира петия и последен кораб Crew Dragon в рамките на мисията Axiom-4. В екипажа има както ветерани, така и първия турски астронавт. Но стартът беше отложен – защо NASA и партньорите ѝ задържат мисията и какво предстои за частните полети до Международната космическа станция?

• Открита е нова планета джудже – учени откриха нов обект в периферията на Слънчевата система – още една планета джудже, която може да даде ключови улики за формирането на нашата планетна система. Какво знаем за нея и как това променя представите ни за "края" на Слънчевата система?

• Мистериозната светлина на живота – човешкото тяло излъчва слаба светлина, невидима за окото – биофотони. Нови изследвания разглеждат ролята им във вътрешната комуникация между клетките. Дали телата ни наистина „светят“ отвътре – и какво означава това за медицината и разбирането на самия живот?

🎧 Чуйте ни, за да разберете какво блести в мрака на Космоса… и под повърхността на кожата ни.

Гледайте епизода с видео тук: https://youtu.be/LNfLpqNQpAE

#links

• Японската мисия се разби: https://www.youtube.com/watch?v=d1_wAD717u0

• Мисията AX-4 до МКС: https://spaceflightnow.com/2025/06/10/spacex-to-debut-its-fifth-and-final-crew-dragon-spacecraft-on-axiom-mission-4/ и https://www.nasa.gov/blogs/spacestation/2025/06/10/nasa-partners-delay-axiom-mission-4-reviewing-launch-date/

• Нова планета джудже: https://www.sciencealert.com/scientists-discover-new-dwarf-planet-in-solar-system-far-beyond-pluto

• Светлината на живота: https://www.popularmechanics.com/science/health/a64745894/biophotons-emit-glow/

#about #podcast

В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица.

В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

In this special episode, recorded during the Ratio Forum in Sofia, journalist Maria Cheresheva joins as guest host to speak with one of the world’s top experts on misinformation and digital society: Professor Stephan Lewandowsky.

A leading cognitive scientist at the University of Bristol and a global authority on how online platforms clash with human cognition, Prof. Lewandowsky helps us unpack some of the most pressing questions of our time:

🔹 Who are the honest liars – and how do their narratives go mainstream?

🔹 Why do some people fall for disinformation – and can we “inoculate” minds against it?

🔹 Are kids today more resilient to propaganda than their grandparents?

🔹 What countermeasures—personal, societal, and technological—can actually work?

From fact-checking to platform accountability, from conspiracy theories to psychological resilience, this is a deep dive into the hidden architecture of our information world.

Video: https://youtu.be/pXUDYKCzPWk

#links

- Stephan Lewandowsky’s home page: https://www.lewan.uk/ and research group: https://sks.to/tedcog

- Inoculation Science many ready to use materials on information inoculation: https://inoculation.science/

- Follow Stephan on BSKY: @lewan.bsky.social: https://bsky.app/profile/lewan.bsky.social

In partnership with Graphwise.ai: http://Graphwise.ai and Data for Good: https://data-for-good.bg/

Music by Misho: http://www.mihailivanovbass.com/

About the podcast #about #podcast

"Agent 001" explores the intersections of technology and society, the digital and the real, things and the data about them. It is one of six series within the Ratio Podcast – a podcast for curious minds. Through it, you'll dive into the world of Artificial Intelligence and technology, and hear informal conversations with interesting guests connected to or inspired by science and AI.

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Александър Попов и Стоян Ставру обсъждат:

- Чака ли ни Вселената?

- Какво представлява „възвисяването на животните“?

- Как еволюират паяците?

- Каква е съдбата на филолозите?

- Какво представлява „клеймото на Кайн“ и защо просто не можем да живеем заедно, без да се нахвърляме един върху друг?

- Каква е разликата между простия разказ и Разбирането?

- Може ли сътрудничеството да доминира над агресията… без използването на феромони?

- Кои са децата на времето?

- Има ли сираци във времето?

- Товар ли е миналото и колко е важен индивидът?

- Страшна ли е смъртта и каква е ролята на поколенията?

- Има ли пазар за… старостта?

- До къде стига „пандемията на разума“?

- Какво може да каже за живота си един фотон?

- Възможна ли е емпатия (разбиране) без разбиране (емпатия)?

- Къде стои човекът между паяците и маймуните?

- Каква „диагноза“ може да поставим на фантастиката днес?

В далечното бъдеще човечеството е достигнало технологичен зенит и се е впуснало в трансформации на планети, за да ги направи годни за живот. Един от тези експерименти е ръководен от доктор Аврана Керн, която е част от група учени, вярващи, че бъдещето на човешката раса зависи от създаването на усъвършенствани интелигентни видове, които да съжителстват с хората. Тя създава вирус, предназначен да ускори еволюцията на примати, които да бъдат заселени на подготвената за тях екзопланета, но и създаващ солидарност между всички свои носители.

Гледайте и на видео тук: https://youtu.be/9Fk7ER1PMBY

За госта

Александър Попов е главен асистент в катедра "Англицистика и американистика" в СУ "Климент Охридски", където води курсове по езикознание и научна фантастика. Защитава докторска дисертация по информатика към БАН на тема моделиране на лексикално знание в контекста на обработката на естествен език. Научните му интереси са в областта на изследванията на научната фантастика и утопията, в семантиката на естествените езици и в компютърната лингвистика. Публикувал е също така разработки, свързани с екокритика, постхуманизъм, изкуствен интелект, дигитална хуманитаристика. Автор е на книгата Zone Theory: Science Fiction and Utopia in the Space of Possible Worlds. Дългогодишен автор и редактор в списанието за фантастика „Shadowdance“. Заедно с Константин Георгиев основава творческия колектив „Космотехника“, работещ на пресечните точки между фантастиката и хуманитарните и социалните науки.

Аврана Керн:

„Вие не сте от моята Земя. Не сте моето човечество. Вие сте маймуни, нищо повече от маймуни. Дори не сте моите маймуни. …“

Деца на времето,

Ейдриън Чайковски,

прев. Мария Демирева

#about #podcast

Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др.

Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод Никола и Петко ни транспортират в дълбокия вакуум на най-новите събития от света на космическите технологии и амбиции:

• iSpace с втори опит за кацане на Луната - японската компания iSpace не се отказва лесно. След неуспешния си първи опит миналата година, този път апаратът Resilience е на път да влезе в историята. Ще стане ли Япония третата държава, постигнала меко кацане на Луната чрез частен играч?

• Starship – Полет №9 - най-мощната ракета, създавана някога, излетя и... отново се разпадна. Въпреки че мисията не завърши безпроблемно, полетът даде ценни данни за бъдещите амбиции на SpaceX. Какво работи, какво не, и защо този „неуспех“ всъщност е крачка напред?

• Китай стартира мисия до древен астероид - Tianwen-2 вече е на път към астероид, за който се смята, че е „жив фосил“ от началото на Слънчевата система. Какво цели да научи мисията и защо тя е значима не само за Китай, но и за цялата планетарна наука?

• EnduroSat с нова инжекция от €43 млн - българската компания EnduroSat привлече сериозно финансиране с амбицията да масово произвежда по-големи и по-умни сателити. Какво означава това за родната космическа индустрия и можем ли да очакваме още по-смели проекти?

Гледайте видео към епизода тук: https://youtu.be/CTHZ0FVriK8

#links

• iSpace с втори опит за кацане на Луната: https://www.space.com/space-exploration/missions/what-time-is-japan-ispace-resilience-moon-landing

• 9-ият полет на Starship: https://www.sciencealert.com/spacex-starships-latest-test-ends-in-destruction-over-indian-ocean и https://www.youtube.com/watch?v=GE1Af-ELHpE

• Китай изстреляха първата си мисия до астероид: https://www.sciencealert.com/chinas-tianwen-2-launches-to-grab-first-living-fossil-asteroid-samples

• ЕндуроСат набраха ново финансиране от €43млн: https://spacenews.com/endurosat-raises-49-million-to-mass-produce-larger-satellites/

#about #podcast

В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица.

В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Месецът на вкуса толкова ни вдъхнови, че продължаваме с още малко теми от него и сега. София и Васи разговарят с Благой Кузмански - сомелиер с дългогодишен опит в САЩ, Великобритания, България и Швейцария. Успешно е преминал изпити като CMS Advanced Sommelier, IWA (Italian Wine Ambassador), WSET Diploma и е световен посланик на шери. Благо е един от най-добрите “професионални пиячи на вино”, които познаваме и с него си говорим за вкуса и неизчерпаемия характер на виното. През много лични истории, няколко научни изследвания и, разбира се, с чаша вино в ръка, те обсъждат:

• Как влияе това, което виждаме в чашата, на това, което вкусваме?

• Откъде “идват” виолетките и чушките във виното и на какво дължим различните аромати в него?

• Имате ли “супер нос” и можете ли да си натренирате такъв?

• Защо говорим за вино така, както говорим за вино?

• Какво всъщност е тероар и реално ли влияе той или е повече добра история?

• Как климатичните промени се отразяват на виното?

Видео към епизода тук: https://youtu.be/TKpBAaXL6ww

За гостите

Благой Кузмански е сомелиер с дългогодишен опит в САЩ, Великобритания, България и Швейцария. Емблематично място в професионалното му развитие е 67 Pall Mall, Лондон – частен клуб с една от най-богатите винени селекции в света! В момента подбира вина от цял свят, които внася и представя в България. Успешно е преминал изпити CMS Advanced Sommelier, WSET Diploma, IWA (Italian Wine Ambassador с Ян д’Агата) и е световен посланик на шери – Sherry Ambassador.

Василена Вълчанова е съ-основател на Ratio и като маркетолога зад организацията рядко се появява пред камерата и микрофона на организацията - досега. Интересът ѝ към виното вече придобива и академични измерения с успешно преминат WSET Level 2.

София Павлова е преследвач на приключения в света на културната журналистика, продуцентството и… вкусовете. През винената рубрика на Go Guide и възстановеното печатно издание на Програмата София преплита търсаческия си нюх и създава светове, които са хем хедонистки, хем социално ангажирани.

Любомир Бабуров, Владимир Маринов и Стоян Ставру обсъждат:

- Кои е Алкивиад и какво разказва историята?

- Какви са разликите между Алкивиад в „Алкивиад“ и Алкивиад в „Пир“?

- Защо „Алкивиад“ и диалогът, представляващ „Въведение“ в диалозите на Платон (Плотин)?

- Къде са корените на самоувереността?

- Защо Сократ е мълчал докато Алкивиад е бил дете?

- Как философията като ритуал на инициация помага на онези, които са решили да влязат в политиката?

- Какво може да направи един невеж, но харизматичен лидер или каква е съдбата на всеки, позволил да бъде ръководен от един безпринципен популист?

- Кои трябва да ни управляват: най-мъдрите или най-популарните?

- Кой кого води в представителната демокрация?

- Как знанието за справедливото се различава от всяко друго знание?

- Кое незнание поражда най-много зло?

- Каква е разликата между „себе си“ и „своето“?

- Как можеш да станеш роб на своето, когато занемариш грижата за себе си?

- Какво представлява т.нар. „лотокрация“ и трябва ли да върнем обратно жребия в модерните демокрации (Бернар Манен)?

- От какво се страхува Сократ?

- До къде може да ни доведе „любовта към народа“?

- Може ли Градът да „надмогне“ добродетелта?

В Платоновия диалог „Алкивиад I“ Сократ разговаря с младия и амбициозен хубавец Алкивиад, опитвайки се да му покаже, че не е подготвен за управлението, което желае. Припомняйки делфийския принцип „Познай себе си“, Сократ настоява, че без самопознание и знание за справедливостта никой не може да бъде истински добър владетел. Правейки разлика между грижата за душата, грижата за тялото и грижата за материалните блага, той подчертава, че истинският управник трябва първо да развие в себе си добродетел и мъдрост. Макар и да осъзнава своето невежество, Алкивиад остава нерешителен по отношение на пътя, по който трябва да поеме. Диалогът завършва с неясна надежда, че Алкивиад ще последва Сократ в търсенето на истина, но без сигурност, че това наистина ще се случи. В разговора ни днес се опитахме да разгледаме в актуален контекст притесненията на Сократ за съдбата на човешките добродетели в пространствата на политическото.

Гледайте на видео тук: https://youtu.be/PN7txGxPLbU

За подкаста

Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др.