Колко е важно да има украинистична школа, кой и как внася украинска литература в България, окей ли е една книга да се превежда от повече от един преводач, възможно ли е да се пренасят говорни особености без допълнителни уточнения, кой какво има нужда да му бъде обяснено под линия, необходими ли са послеслови с въведение в историческия фон на романи за непознати земи и далечни времена, какви маневри се налагат за пресъздаването на писателската стилистика (без да се изпада в разгул), защо не следва да възприемаме русизмите като обезателно прозрачни за българския читател, какви са възможните начини за справяне с писателските словотворчески изблици, кога е приемливо и кога – не да се внасят несъществуващи на български думи от оригинала, как се намират ефектни съответствия на обиди, кое е по-силна ругатня – „мамка му“ или „ебаси“, каква е практиката при предаване на цитати от чужди текстове, кога е уместно да се използват думи като „клададжии“ и „разгонвачи“, какви затруднения и неуредици предизвиква разминаването на глаголните системи в двата езика и още въпроси нищим с Албена Стаменова в разговор за превода ѝ на романа „Любовниците на Юстиция“ на украинския писател Юрий Андрухович, издаден през 2019 г. от „Парадокс“.

Книгата в Goodreads и в сайта на „Парадокс“.

Споменати четива:

Препоръките на Албена Стаменова:

Това е шестият от втората десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подпомогнете предаването в Patreon и Buy Me a Coffee. Последвайте го в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.