С Анета Тошева се срещаме в Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив. Приказваме си за езика на Флобер, звученето на текста, ровенето в материали, филмите по „Мадам Бовари“, медицинските термини, предизвикателството да се направи нов превод при налични три стари, пропуските в оригинала, проблема със заглавието, бележките под линия, също за гърненцета, букетчетата, шапчиците и ракията.

Книгата в сайта на „Хермес“ и в Goodreads.

Подробности за епизода: в блога.

Това е осмият от петата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Записът е направен от Илиян Ружин и Милен Димитров.

Антония Пенчева е преводач от литовски и руски, преподавател в УНСС и настоящ председател на Съюза на преводачите в България.

Този разговор завъртаме около превода ѝ на романа „Минало многократно време“ на литовския писател Херкус Кунчус и минаваме през: пътя на литовската литература към България, предаването на вулгаризми, богатството на българските представки, неизменните разминавания и добавяния в превода, справянето с препратки, Хегел, вестник „Чук-чук“ и още…

Подробности за епизода: в блога.

Това е седмият от петата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Записът е направен в Resonator от Илиян Ружин и Милен Димитров.

Анджела Родел е преводачка от български на английски и читател от отбора на Достоевски. С нея обсъждаме: мястото на превода в живота ѝ, пътя ѝ до „Хайка за вълци“, важността преводачът да е наясно с възможностите на литературните гласове, разчупващото се американско табу за бележките под линия, свиренето на превода, способностите и неспособностите на машинния превод, редакторските функции на Дийпел, проблема с липсата на споделени културни разбирания в приемащата среда, предаването на различни гласове и регистри, буквалното пренасяне на фразеологизми, проучването около превода, главоблъсканиците с обидите и прякорите, също за пъпната връв, дограмата, суджука и още…

Американското издание на книгата в сайта на Archipelago Books.

Подробности за епизода: в блога.

Това е шестият от петата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Епизодът е записан в Resonator от Илиян Ружин и Милен Димитров.

В този епизод обсъждаме: варианти за заглавието на книгата, причините за някои добавяния и изпадания в превода, разправиите с омонимите и паронимите, съобразяването с различни читателски групи, бележките под линия, справянето с реалии, побългаряването на японизмите, предаването на враждебността към чуждите думи, разръчкването на езика чрез словотворчество и игри на думи, пренасянето на обиди и псувни, някои от особеностите на японската граматика, също за запържването на лука, за кифлите и още...

Книгата в Goodreads и в сайта на издателство „Изток-Запад“.

Подробности за епизода: в блога.

Това е петият от петата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Епизодът е записан в Resonator от Илиян Ружин и Милен Димитров.

Какво е да бъхтиш двайсет години по един превод, през колко версии минават куплетите, какви задължения си налага преводачът на поезия и каква цена се плаща за тях, как вътрешният камертон насочва решенията в процеса, дерайлира ли влакът на ритъма при въвеждане на анжамбмани и промяна на клаузулите в стиховете, има ли разлика между академично и вдъхновено превеждане – по тези и други въпроси се дърлим с Манол Пейков в един от по-полемичните епизоди в предаването.

„Балада за Стария моряк“ на Самюъл Тейлър Колридж в Goodreads.

Подробности за епизода: в блога.

Това е четвъртият от петата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Епизодът е записан в Resonator от Илиян Ружин и Милен Димитров.

Говорим за хващането на същността на текста, близостта до оригинала, мелодията на изреченията, графичното оформление, чуждоезичните реплики, единствената преводаческа бележка под линия в тази книга, приемливите отклонения от езиковата норма, псувните, фразеологизмите и филиите с мас и пипер.

Книгата в сайта на „Нике“ и в Goodreads.

Подробности за епизода: в блога.

Това е третият от петата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: ProCasters.

Андреас Третнер е преводач от български, руски и чешки на немски. В този разговор става въпрос за: топографията в литературата, неизбежните загуби, писателските грешки, физиката на езика, страха от умиление, псуването на майка, бележките под линия, женския поглед, преводаческата утеха, както и за ракията, за каруците, за каците и още...

Новото българско издание на „Прашка“ в сайта на „Нике“ и в Goodreads и немското в сайта на eta Verlag.

Подробности за епизода: в блога.

Това е вторият от петата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: ProCasters.

Светлозара Лесева е главен асистент в Секцията по компютърна лингвистика на Института за български език към БАН, специалист по корпусна лингвистика (и много други неща) и един от създателите на Българския национален корпус.

В този епизод тя ни разяснява какво е корпус, как той се различава от произволна съвкупност от текстове, какви са част от функционалностите на корпусните данни, как е създаден Българският национален корпус, какви възможности предоставя той и как може да се развие в бъдеще...

Линкове:
• Български национален корпус: търсачка и инструкции за търсене
• Видео представяне на БНК
• Платформата SketchEngine

Ако този разговор ви е допаднал, можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: ProCasters.

Още подробности: в блога.

Мисията да представяш нидерландскоезична литература в България, промяната на преводаческата нагласа в зависимост от спецификите на текста, отсяването и приспособяването на информацията в интернет, проблема с бележките под линия (и няколко хватки за избягването им), лексиката за назоваване на гениталии в художествена литература, (не)видимостта на преводача, разликата между дюнер и пита сандвич – тези и още въпроси обсъждаме с Анета Данчева-Манолова в разговор за превода ѝ на романа „Трийсет дни“ на белгийската писателка Анелиз Вербеке, издаден през 2024 г. от „Изида“.

Подробности за епизода: в блога.

Книгата в Goodreads.

Това е първият от петата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters.

В извънредно разпален и скоклив разговор с Мариана Екимова-Мелнишка минаваме през темите за колаборативното превеждане, представата за читателя, идеологическата обстановка, залозите при използването на думата „Бог“, предопределените от епохата възможности на превода. Споменаваме също цитатите, буфаните, миризливото зеле и още...

Подробности за епизода: в блога.

Книгата в сайта на Orange Books и в Goodreads.

Този епизод е частично финансиран от издателство Orange Books.

Ако предаването ви харесва, можете да подкрепите правяча му в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters.