Светлозара Лесева е главен асистент в Секцията по компютърна лингвистика на Института за български език към БАН, специалист по корпусна лингвистика (и много други неща) и един от създателите на Българския национален корпус.

В този епизод тя ни разяснява какво е корпус, как той се различава от произволна съвкупност от текстове, какви са част от функционалностите на корпусните данни, как е създаден Българският национален корпус, какви възможности предоставя той и как може да се развие в бъдеще...

Линкове:
• Български национален корпус: търсачка и инструкции за търсене
• Видео представяне на БНК
• Платформата SketchEngine

Ако този разговор ви е допаднал, можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: ProCasters.

Още подробности: в блога.

Мисията да представяш нидерландскоезична литература в България, промяната на преводаческата нагласа в зависимост от спецификите на текста, отсяването и приспособяването на информацията в интернет, проблема с бележките под линия (и няколко хватки за избягването им), лексиката за назоваване на гениталии в художествена литература, (не)видимостта на преводача, разликата между дюнер и пита сандвич – тези и още въпроси обсъждаме с Анета Данчева-Манолова в разговор за превода ѝ на романа „Трийсет дни“ на белгийската писателка Анелиз Вербеке, издаден през 2024 г. от „Изида“.

Подробности за епизода: в блога.

Книгата в Goodreads.

Това е първият от петата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters.

В извънредно разпален и скоклив разговор с Мариана Екимова-Мелнишка  минаваме през темите за колаборативното превеждане, представата за читателя, идеологическата обстановка, залозите при използването на думата „Бог“, предопределените от епохата възможности на превода. Споменаваме също цитатите, буфаните, миризливото зеле и още...

Подробности за епизода: в блога.

Книгата в сайта на Orange Books и в Goodreads.

Този епизод е частично финансиран от издателство Orange Books.

Ако предаването ви харесва, можете да подкрепите правяча му в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters.

Елка Виденова е преводач от английски и лауреат на Голямата награда „Кръстан Дянков“ за превод на съвременен англоезичен роман, връчвана ежегодно от фондация „Елизабет Костова“. В този епизод с нея разговаряме за наградения превод – „Нощен ферибот за Танжер“ на ирландския писател Кевин Бари, издаден през 2024 г. от ICU.

Какви въпроси ни развълнуваха: как да се постигне автентично звучене на персонажите и да се избегне самоцелно оригиналнечене от страна на преводача, как да се пресъздаде мелодията на един текст, какво отражение хвърля средата върху превода, докъде могат да стигнат различията в индивидуалните усещания за разговорен език, как се избират подходящи псувни по скалата от „по дяволите“ през „шибан“ до „путка“, казва ли някой в България „Исусе Христе“ и има ли значение този въпрос, какви видове измествания се правят при превод и най-вече – какви са разправиите около изграждането на кохерентни персонажи.

Подробности за епизода: в блога.

Книгата в сайта на ICU и в Goodreads.

Този епизод е финансиран от фондация „Елизабет Костова“, която от 17 години организира конкурса за наградата „Кръстан Дянков“ .

Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters.

С преводача от чешки Васил Самоковлиев говорим за необходимостта от предговори, смешното в романа, предаването на поетичен език, засичането на крилати фрази, ругатните в чешкия, четенето на съвременни български писатели, оправянето на недомислени или непроверени места в оригинала, поколенческия фактор в превеждането, познаването на чуждата култура и не на последно място – за тарикатлъка.

Подробности за епизода: в блога.

Книгата в сайта на „Колибри“ и в Goodreads.

Това е последният от четвъртата десетка разговори с преводачи, донякъде финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Може ли преводът да се използва като възможност за развитие и обогатяване на българския език, каква е личната отговорност на преводача, как езиковият и литературният опит влияят върху тълкуването на текста, какво означава един превод да е по-добър от оригинала, как се удържа целостта и последователността на историята, възможно ли е в един превод да има едновременно одомашняване и очуждяване, колко е важна интуицията на преводача, имат ли място в преводите редки и диалектни думи – по тези и други въпроси бъбрим с Румен Стоянов, без да забравяме ракията, кюфтетата и лайната.

Подробности за епизода: в блога. 

Книгата в Goodreads.

Това е деветият от четвъртата десетка разговори с преводачи, донякъде финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Преводачката Мари Врина-Николов разказва за своя път към българския език, за вслушването в зова на литературата и за сума преводачески разправии: неопределеността в текста, невъзможната еквивалентност, предпочитанието към буквалност, разказването на безродови истории, както и за качамака, попарата и още…

Подробности за епизода: в блога.

Книгата на български в сайта на „Жанет 45“ и в Goodreads и на френски в сайта на Tropismes и в Goodreads.

Това е осмият от четвъртата десетка разговори с преводачи, донякъде финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

И тази година в предаването гостува журито на конкурса за наградата „Кръстан Дянков“. Разпитвам ги какво е за тях образцов превод, забелязали ли са някакви интересни преводачески стратегии в тазгодишните предложения, кои качества на преводите в краткия списък са ги впечатлили най-много, какво е било най-зле в останалите. В потока на тези въпроси изникват обсъжданки за някои от обичайните преводачески разправии: удържането на светове, глаголното време, пряката реч, художествената атмосфера, реалиите...

Информация за наградата в сайта на фондация „Елизабет Костова“.

Номинациите за 2024:
• „Кръстопътища” от Джонатан Франзен в превод на Владимир Молев, редактор Петя Петкова (изд. „Сиела“)
• „Нощен ферибот за Танжер” от Кевин Бари в превод на Елка Виденова, редактор Невена Дишлиева-Кръстева (изд. „ICU”)
• „Не казвайте, че нямаме нищо” от Маделин Тиен в превод на Емилия Ничева-Карастойчева, редактор Милена Попова, консултант Стефан Русинов (изд. „Жанет 45“)
• „Майсторът от Петербург” от Дж. М. Кутси в превод на Иглика Василева, редактор Надежда Радулова (изд. „Алтера“)

Този епизод е финансиран от фондация „Елизабет Костова“. Ако предаването ви допада и искате да му ударите едно рамо, можете да направите дарение в Patreon или Buy Me a Coffee.

Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters.

Какво може да наложи един превод да се преработи, колко е важно към текста да не се подхожда твърде спонтанно, как настройката към автора и неговите произведения влияе на преводаческия процес, колко е нужно преводачът да притежава интерпретаторско нахалство, какви са рисковете при прекомерното усвояване на оригинала, може ли биографията на писателя да е подвеждаща или ограничаваща, има ли край работата по един превод, какви са рисковете при пренасяне на текста в друга езикова среда – тези и още въпроси обсъждаме в този епизод с Гергана Фъркова.

Подробности за епизода: в блога.

Книгата в сайта на „Кръг“ и в Goodreads.

Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters.

Това е седмият от четвъртата десетка разговори с преводачи, донякъде финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagramи Facebook.

Павлина Върбанова е езиковедка, коректорка и създателка на сайта „Как се пише?“.

В епизод от поредицата „Сто чадъра“ обсъждаме: какви са тенденциите в развитието и регулирането на българския език, къде са разминаванията между разговорното и книжовното, каква (трябва да) е работата на кодификатора на езика, как се определя жизнеспособността на граматическите форми, кога е основателно да си позволим отклонения от нормата, надеждно ли е субективното ни езиково чувство, на какво се дължи загубата на чувствителност към някои функции на езика, да се съпротивляваме ли срещу ненормативната употреба на езика или срещу недобре обмислени решения на кодификатора, кога е окей да се използва нефигурираща в правописния речник дума, каква е ролята на авторите на художествени текстове в обновлението на езика, как изглеждат странните езикови нововъведения в исторически контекст, какво трябва да прави един идеален институт по български език...

Още за епизода: в блога на предаването.

Ако искате да подкрепите работата на Павлина, вижте начините за дарение в сайта „Как се пише?".

Ако разговорите в предаването ви допадат, можете да ме черпите нещо в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters.