С ръководителката на Секцията по компютърна лингвистика на Института за български език в БАН разговаряме за машинния превод: защо лингвистиката се превръща в математическа наука, как се създават формални модели за описание на езиците, каква е разликата между учене на език чрез правила и чрез примери и как това се отразява в развитието на машинните преводачи през последните пет десетилетия, как работят статистическите и невронните модели за машинен превод, каква роля играят паралелните и едноезиковите корпуси, какви са тенденциите в развитието на преводаческите програми и как те ще променят преводаческата професия, как варира качеството на сегашните машинни преводачи в зависимост от двойката езици и посоката на превеждане, какви са недостатъците и ограниченията на машините в момента, могат ли те да пресъздадат художествената атмосфера на литературните произведения, как се справят с граматически препъникамъни (като род, число и време) и преводачески предизвикателства като предаване на жаргон, ругатни и дълги изречения, какви са възможностите за съдействие между човек и машина. Разглеждаме и няколко превода на откъси от литературни текстове, генерирани от онлайн програми.

Споменати онлайн места:

Споменати четива:

Ако предаването ви харесва, можете да го подкрепите в Patreon и Buy Me a Coffee. Последвайте го в Instagram и Facebook.

В епизод от поредицата „Смотаният мостаджия“ нахвърлям някои случаи и размишления покрай превода на „Безсмъртната смърт“, последната част от трилогията „Земното минало“ на Лиу Цъсин. Рефлектирам върху формирането и утвърждаването на преводаческата ми настройка, разказвам за превода на заглавието и някои особени имена в романа, отбелязвам няколко случая на словотворчество, споделям колко ми помогна финският преводач на трилогията, отделям доста време за обилните проверки и разновидните консултации, споделям си страничните четива и фоновата музика, изкарвам наяве един забелязан куриоз от английския превод и разправям за две постпубликационни инициативи с цел раздухване и добавяне на стойност към трилогията.

Книгата в Goodreads и в сайта на „Колибри“.

Споменати четива и слушива:

В този епизод с Ана Димова се разправяме за разликите между австрийската и немската литература, триковете при набавянето и издаването на идеологически проблемни книги преди 89-а, повторното редактиране на текст трийсет години след първото му издание, предаването на мелодичността на австрийския немски, литературния импресионизъм и пресъздаването му в превода, изместванията при пренасяне на текст от номинален във вербален език, затрудненията поради разминаванията в употребите на глаголните форми в немския и българския, ролята на роднини и непознати при превод във времена без интернет, съображенията при превеждане на чужди мерни единици, ненавистта към бележките под линия в художествен текст, проблемите при търсене на еквиваленти за кулинарни реалии, компромисите при предаване на сложни немски прозвища, уловките при превеждане на сравнения, адекватната реакция срещу случаи на плагиатство в преводаческата сфера. Говорим също за триангули, корали, сирена̀ и още.

Книгата в Goodreads и в сайта на издателство „Лист“.

Споменати четива:

Препоръките на Ана Димова:

Това е последният от втората десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подпомогнете по-нататъшното развитие на предаването в Patreon и Buy Me a Coffee. Последвайте го в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.

С преводачката и издателка на комиксите от поредицата „Ана Ана“ говорим за подхода направи-си-сам, предизвикателствата и хватките на визуалната адаптация, напасването на преводния текст в ограниченото пространство на комиксовите балони, влизането под кожата на четиригодишно дете като преводаческа стратегия, процеса на редакторската работа по поредицата, предизвикването на радост като основна цел при издаването и превеждането за деца, проблемите при превода на заглавията, хумористичното подсилване на текста, пренасянето на междуметия и възклицания, съобразяването на превода с илюстрацията, ругатните в детската литература, превеждането за аудитория в конкретна възрастова група, детското четене и още…

Книгата в сайта на издателство „Пурко“.

Споменати четива:

Препоръките на Десислава Йорданова:

Това е деветият от втората десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подпомогнете предаването в Patreon и Buy Me a Coffee. Последвайте го в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.

В епизод 26 на предаването говорим за обстоятелствата около излизането на един от малкото български преводи на корейска съвременна литература, плюсовете и минусите на практиката книги от редки езици да се превеждат през по-популярен език, допирателните на далекоизточното и българското светоусещане, ситуацията със субсидираните книги в България, проблемите при транскрибирането на корейски имена, справките и консултациите със специалисти, важността от поддържането на последователност при предаването на повтарящи се думи, ужаса при избор на глаголни форми, превеждането на развален телефон, концепцията за непреводимост, възможните решения при наличие на диалект в оригинала, съображенията при превод на заглавия и цитати от литературни произведения, пренасяне на компютърен жаргон и устойчиви изрази, разминаванията при обръщенията в двата езика, гледането на сеир, корейските фризьорски салони, фразата „по дяволите“ (за кой ли път) и още.

Книгата в Goodreads.

Споменати четива:

Препоръката на Ирина Сотирова:

Това е осмият от втората десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. По-спокойното осъществяване на още такива можете да подпомогнете в Patreon и Buy Me a Coffee. Последвайте предаването в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.

В този епизод с Анна Златкова обсъждаме тревогата от неизвестния читател, въздействието на писателската фигура върху преводача, разногласията между поръчител и изпълнител, работата по текст с корени в католическата и мистическата традиция, спазването и неспазването на интра- и интертекстуална последователност, предаването на терминологизирани думи, съмнителната нужда от избягване на повторения, ползването на речници от епохата на писателя, работата на Комисията по професионална етика към Съюза на преводачите в България, трудностите вследствие на по-голямото богатство на думи за емоции в испанския, въздържанието от коригиране на оригинала, етическия дълг към читателя, ролята и мястото на бележките под линия, излавянето и отбелязването на препратките в текста, необходимостта от разкриване и защитаване на преводаческите решения, оливането с обяснителни бележки, баланса между одомашняване и очуждяване, съображенията при пренасяне на умалителни, хватките за постигане на текст с едновременно съвременно и отдалечено звучене, обичта към знака точка и запетая, причината нечленуваното оригинално заглавие да бъде членувано на български, наличието на заявен адресат на оригинала, следите на преводаческата индивидуалност в текста, стремежа към съвършенство, улеснението на сърча, плаченето в банята и още.

Книгата в Goodreads и в сайта на „Комунитас“.

Споменати четива:

Препоръките на Анна Златкова:

Това е седмият от втората десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да ударите едно рамо на предаването в Patreon и Buy Me a Coffee.

Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.

Колко е важно да има украинистична школа, кой и как внася украинска литература в България, окей ли е една книга да се превежда от повече от един преводач, възможно ли е да се пренасят говорни особености без допълнителни уточнения, кой какво има нужда да му бъде обяснено под линия, необходими ли са послеслови с въведение в историческия фон на романи за непознати земи и далечни времена, какви маневри се налагат за пресъздаването на писателската стилистика (без да се изпада в разгул), защо не следва да възприемаме русизмите като обезателно прозрачни за българския читател, какви са възможните начини за справяне с писателските словотворчески изблици, кога е приемливо и кога – не да се внасят несъществуващи на български думи от оригинала, как се намират ефектни съответствия на обиди, кое е по-силна ругатня – „мамка му“ или „ебаси“, каква е практиката при предаване на цитати от чужди текстове, кога е уместно да се използват думи като „клададжии“ и „разгонвачи“, какви затруднения и неуредици предизвиква разминаването на глаголните системи в двата езика и още въпроси нищим с Албена Стаменова в разговор за превода ѝ на романа „Любовниците на Юстиция“ на украинския писател Юрий Андрухович, издаден през 2019 г. от „Парадокс“.

Книгата в Goodreads и в сайта на „Парадокс“.

Споменати четива:

Препоръките на Албена Стаменова:

Това е шестият от втората десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подпомогнете предаването в Patreon и Buy Me a Coffee. Последвайте го в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.

В този епизод разговаряме за Есенното студио за литературен превод в Къщата за литература и превод, превеждането като занимание за удоволствие преди и след основната работа, предаването на детското възприятие на реалността, предпочитанието преводът да звучи като превод, проверките на специализирани термини, медицинската терминология в художествени произведения, житейския опит като ресурс на преводача, занимаването с истории от неизживени исторически периоди, съответстващите реалии между различните култури, справянето с поетизми в прозаични текстове, пестеливостта в поставянето на обяснителни бележки, въздържането от добавяне на несъществуващи в оригинала нюанси, тегавните при игрите на думи, дилемите при превод на заглавия на песни, съобразяването с различията при възприемането на вулгарността при пренасянето на псувни, наместванията при предаване на идиоматични изрази, осмисленото използване на евфемизми, междуезиковите контаминации и още.

Книгата в Goodreads.

Есенно студио за литературен превод 2022.

Споменати четива:

Препоръките на Димана Митева:

Това е петият от втората десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подпомогнете предаването в Patreon и Buy Me a Coffee. Последвайте го в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.

В този епизод Екатерина Търпоманова говори за художествения превод като почивка от преподавателската и научната дейност, предизвикателствата на обемните текстове и вместването им в графика, начините за финансиране на некомерсиална литература, необходимостта от редакторска работа, особеностите на албанската соц реторика, спънките при превод на турцизми и китаизми, похватите за оживяване на превода, пренасянето на разговорни и устойчиви фрази, удобството и уловките на балканските лексикални и фразеологични съответствия, предаването на евфемистични и обидни изрази, важността на последователните решения за повтарящи се съществени думи, главоболията с роднинските връзки, кюфтетата с ориз, руската салата, туршията и още.

Книгата в Goodreads.

Споменати четива:

Препоръките на Екатерина Търпоманова:

Това е четвъртият от втората десетка епизоди, финансирани от Национален фонд „Култура“. Ако предаването ви допада и искате да подкрепите гладкото му просъществуване, можете да метнете някой и друг лев в Patreon и Buy Me a Coffee. Последвайте го в Instagram и Facebook.

Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.

Разговорът ни засегна: познаването на литературните кодове, художествения превод като бавно хоби, литературния преводач като скаут, мазохистичното влечение към предизвикателни текстове, четенето на българска литература като страст и професионална необходимост, преводача като марка, взаимоотношенията с редактора, рефлекса за езиково изхвърляне, предимството да се работи с приятели, разпъването на смисъла на думите, използването на несъществуваща лексика, внасянето на езикова цветност от оригиналния език, терзанията при превод на лиризирана проза, набавянето на контекстуално знание за описвания период, превода на липсващи в България действителности, интернет като извор на първоначална информация, необходимостта от поместване на послеслов в преводни книги, отразяването на отклонения в правоговорната норма, поносимостта към повторения в различни литературни канони, пренасянето на псувни, писателската подготовка на преводача и още разправии около романа „Капка испанска кръв“ на сръбския писател Милош Църнянски, издаден през 2021 г. от„Сонм“.

Книгата в Goodreads.

Споменати четива:

Препоръките на Рада Шарланджиева:

Това е третият от втората десетка епизоди, финансирани от Национален фонд „Култура“. Ако предаването ви харесва и изпитвате неудържим прилив на щедрост, можете да го подкрепите в Patreon и Buy Me a Coffee.

Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.