
Sign up to save your podcasts
Or


Колко е важно да има украинистична школа, кой и как внася украинска литература в България, окей ли е една книга да се превежда от повече от един преводач, възможно ли е да се пренасят говорни особености без допълнителни уточнения, кой какво има нужда да му бъде обяснено под линия, необходими ли са послеслови с въведение в историческия фон на романи за непознати земи и далечни времена, какви маневри се налагат за пресъздаването на писателската стилистика (без да се изпада в разгул), защо не следва да възприемаме русизмите като обезателно прозрачни за българския читател, какви са възможните начини за справяне с писателските словотворчески изблици, кога е приемливо и кога – не да се внасят несъществуващи на български думи от оригинала, как се намират ефектни съответствия на обиди, кое е по-силна ругатня – „мамка му“ или „ебаси“, каква е практиката при предаване на цитати от чужди текстове, кога е уместно да се използват думи като „клададжии“ и „разгонвачи“, какви затруднения и неуредици предизвиква разминаването на глаголните системи в двата езика и още въпроси нищим с Албена Стаменова в разговор за превода ѝ на романа „Любовниците на Юстиция“ на украинския писател Юрий Андрухович, издаден през 2019 г. от „Парадокс“.
Книгата в Goodreads и в сайта на „Парадокс“.
Споменати четива:
Препоръките на Албена Стаменова:
Това е шестият от втората десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подпомогнете предаването в Patreon и Buy Me a Coffee. Последвайте го в Instagram и Facebook.
Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.
В този епизод разговаряме за Есенното студио за литературен превод в Къщата за литература и превод, превеждането като занимание за удоволствие преди и след основната работа, предаването на детското възприятие на реалността, предпочитанието преводът да звучи като превод, проверките на специализирани термини, медицинската терминология в художествени произведения, житейския опит като ресурс на преводача, занимаването с истории от неизживени исторически периоди, съответстващите реалии между различните култури, справянето с поетизми в прозаични текстове, пестеливостта в поставянето на обяснителни бележки, въздържането от добавяне на несъществуващи в оригинала нюанси, тегавните при игрите на думи, дилемите при превод на заглавия на песни, съобразяването с различията при възприемането на вулгарността при пренасянето на псувни, наместванията при предаване на идиоматични изрази, осмисленото използване на евфемизми, междуезиковите контаминации и още.
Книгата в Goodreads.
Есенно студио за литературен превод 2022.
Споменати четива:
Препоръките на Димана Митева:
Това е петият от втората десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подпомогнете предаването в Patreon и Buy Me a Coffee. Последвайте го в Instagram и Facebook.
Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.
В този епизод Екатерина Търпоманова говори за художествения превод като почивка от преподавателската и научната дейност, предизвикателствата на обемните текстове и вместването им в графика, начините за финансиране на некомерсиална литература, необходимостта от редакторска работа, особеностите на албанската соц реторика, спънките при превод на турцизми и китаизми, похватите за оживяване на превода, пренасянето на разговорни и устойчиви фрази, удобството и уловките на балканските лексикални и фразеологични съответствия, предаването на евфемистични и обидни изрази, важността на последователните решения за повтарящи се съществени думи, главоболията с роднинските връзки, кюфтетата с ориз, руската салата, туршията и още.
Книгата в Goodreads.
Споменати четива:
Препоръките на Екатерина Търпоманова:
Това е четвъртият от втората десетка епизоди, финансирани от Национален фонд „Култура“. Ако предаването ви допада и искате да подкрепите гладкото му просъществуване, можете да метнете някой и друг лев в Patreon и Buy Me a Coffee. Последвайте го в Instagram и Facebook.
Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.
Разговорът ни засегна: познаването на литературните кодове, художествения превод като бавно хоби, литературния преводач като скаут, мазохистичното влечение към предизвикателни текстове, четенето на българска литература като страст и професионална необходимост, преводача като марка, взаимоотношенията с редактора, рефлекса за езиково изхвърляне, предимството да се работи с приятели, разпъването на смисъла на думите, използването на несъществуваща лексика, внасянето на езикова цветност от оригиналния език, терзанията при превод на лиризирана проза, набавянето на контекстуално знание за описвания период, превода на липсващи в България действителности, интернет като извор на първоначална информация, необходимостта от поместване на послеслов в преводни книги, отразяването на отклонения в правоговорната норма, поносимостта към повторения в различни литературни канони, пренасянето на псувни, писателската подготовка на преводача и още разправии около романа „Капка испанска кръв“ на сръбския писател Милош Църнянски, издаден през 2021 г. от„Сонм“.
Книгата в Goodreads.
Споменати четива:
Препоръките на Рада Шарланджиева:
Това е третият от втората десетка епизоди, финансирани от Национален фонд „Култура“. Ако предаването ви харесва и изпитвате неудържим прилив на щедрост, можете да го подкрепите в Patreon и Buy Me a Coffee.
Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.
Добра практика ли е в книгите да се помества бележка за преводача, чия работа са анонсите на четвърта корица, какви предизвикателства поставят вътрешните монолози, удобство или пречка е наличието на минало предварително време в българския, каква е дрязгата между поддръжниците и противниците на препинателния знак точка и запетая, защо е добре преводачът да спи с тефтер до главата, колко трудно е предаването на умишлена мъгливост между различни езици, защо се раздуват българските преводи от унгарски, в какво конкретно се състои вникването на преводача в оригинала и какви гимнастики са нужни за пресъздаването на художествения ефект на текста, как се подхожда при пренасяне на умалителни, междуметия, обиди и имена… и още преводачески притеснения и убеждения обсъждаме с Нели Димова в разговор за работата ѝ по романа „Пилат“ на Магда Сабо.
Книгата в сайта на „Колибри“ и в Goodreads.
Споменати четива и гледива:
Препоръките на Нели Димова:
Това е вторият от втората десетка епизоди, финансирани от Национален фонд „Култура“. Ако ви харесва идеята на предаването, можете да го подкрепите в Patreon и Buy Me a Coffee.
Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.
Какви етични проблеми поставя преводът, кога преводният текст е лош, етически провал ли е превеждането само по себе си, какви напрежения има в отношенията автор–преводач–читател, кой вид превод е най-нацупен, какви искове предявява оригиналът и какъв преводачески дълг произтича от тях, защо всеки акт на превод е траурна ситуация, какво е справедливост и какво е грижа при превеждането, лъжец ли е преводачът и трябва ли да изпитва вина, може ли етичната цел да оправдае неетичните средства, как преводачът се справя с изпитанието на чуждото и как да съблазни читателя да го приеме, до каква степен различното и страшното могат да бъдат опитомявани, какъв е предметът на превода, какво е езиково гостоприемство, какво е преводачески канибализъм – по тези и други теми разговаряме със Стоян Ставру, доктор по право и по философия, в поредния епизод от тематичната поредица на предаването.
Споменати четива и слушиво:
Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.
Последвайте предаването в Instagram и Facebook, а ако сте на кеф, можете да му метнете малко кинти в Patreon и Buy Me a Coffee.
В този епизод Александър Шурбанов говори за превода като несвършващо състезание с оригинала, опита да се пренамести отношението към вече превеждано произведение, ефекта от появата на нов превод на класически текст, причините за остаряването и рисковете на обновяването, стриктното спазване на оригиналните стихотворни характеристики, особеностите при предаването на Шекспировия език на съвременен български, подхода при предаването на отявлено цитируеми фрази, поколенческата капсулираност и разговорливост, неволното повишаване на градуса вследствие на увлечението на преводача, кашата при превод на написана на английски италианска история, синдрома на изравняването на текста, резервите при употребата на инверсии, непреодолимото влечение към турцизмите, съображенията при превод на произведение за сцена, предаването на смешки и обиди, яйцето на петела и още.
Книгата в сайта на „Изток-Запад“ и в Goodreads.
Споменати четива:
Препоръката на Александър Шурбанов:
Това е първият от втората десетка епизоди, финансирани от Национален фонд „Култура“. Ако ви харесва идеята на предаването, можете да го подкрепите в Patreon и Buy Me a Coffee.
Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.
В този епизод разправям за превода на заглавието, посочвам няколко случая на словотворчество, признавам си един гаф, споделям премеждия и издевателства при внасянето на поправки в текста, изреждам някои от наложилите се проверки и консултации със специалисти, нахвърлям разни конфликтни ситуации при работата с редактора и коректора и казвам какво не свърших за по-добрата рецепция на тази книга.
Книгата в сайта на „Колибри“ и в Goodreads.
Споменати четива и слушива:
Ако предаването ви кефи, можете да ме черпите едно в Patreon или Buy Me a Coffee.
Последвайте го в Wordpress, Instagram, Facebook.
В този епизод обсъждаме бележките под линия, сроковете и бързането, съвместната работа на редактора и преводача, непозволимия лукс да работиш само с художествена литература, литературното контрабандиране на чужди думи с цел обогатяване и разчупване на езика, преводача като словотворец, издирването на консултанти, разправиите при превод на цитати, плюсовете на полупрофесионалното превеждане, особеностите на женското писане, предаването на гальовни обръщения, естетическия подбор на произведения, влиянието на живота в Полша върху превеждането на български... Отправяме и предложение към БАН и МОН за нова длъжност.
Книгата в сайта на „ICU“ и в Goodreads.
Споменати четива и слушива:
Препоръките на Крум Крумов:
Ако предаването ви харесва, можете да му ударите едно рамо в Patreon и Buy Me a Coffee.
Последвайте го в Wordpress, Instagram, Facebook.
Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.
В епизод от линията за тематични разговори повдигаме въпроса за оценяването и награждаването на преводна литература с Ангел Игов, един от членовете на журито за тазгодишната награда „Кръстан Дянков“ на Фондация „Елизабет Костова“: трябва ли връчването на награда да се обосновава публично и как, какво включва критичното и аналитично четене, необходими ли са познания в областта на теорията на превода, важно ли е съзнанието за различните възможни преводачески стратегии, доколко оценяващият може да избяга от субективизма, каква е процедурата по отсяване на краткия списък с номинирани за наградата, колко книги трябва да изчете журиращият и сравнява ли с оригиналите, има ли перфектен превод и трябва ли той да звучи като оригинал, мечтае ли наистина читателят да забрави какво чете, как усетът и опитът помагат да се намери баланс между странното и естественото, възможно ли е преводачът да предостави на своите читатели същото изживяване като това на читателите на оригинала, неоспорима ли е положителната нагласа спрямо бележките под линия, писатели или занаятчии са преводачите, може ли да се оценява без поглед върху оригинала и без владеене на оригиналния език, доколко обективната трудност предопределя класирането, какви извънтекстуални фактори въздействат върху окончателната оценка, как редакторският принос обърква сметките и още.
Кратък списък за наградата „Кръстан Дянков“ за 2021 г.
Споменати четива:
Препоръката на Ангел Игов:
Ако предаването ви харесва, можете да улесните появата на още епизоди в Patreon и Buy Me a Coffee.
Последвайте „Бележка под линия“ в Wordpress, Instagram, Facebook.
Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.
From the publisher's feed