БНТ Подкаст

Арт Детектив е подкаст за изкуство и култура. Всяка седмица ще си говорим за съвременна култура, поезия, музика, визуални изкуства и ролите, които те играят в нашето общество. От актуално новини и вътрешни прозрения до изложби и събития по целия свят, с помощта на специални гости Арт Детектив , подбира големите истории на света.

На Разпети Петък водещата Симона Кръстева разговаря с архитект Пламен Мирянов, който разказва за архитектурата и връзката ѝ с околната среда, както и за новостите в екологичното строителство.

Арт Детектив е подкаст за изкуство и култура. Всяка седмица ще си говорим за съвременна култура, поезия, музика, визуални изкуства и ролите, които те играят в нашето общество. От актуално новини и вътрешни прозрения до изложби и събития по целия свят, с помощта на специални гости Арт Детектив , подбира големите истории на света.

В края на 8-мото поредно издание на проекта, Мария Панайотова, Катерина Миланова-Кирова и Стефан Щерев споделят, как протече инициативата и какво планират за следващата година?

Подкастът на Нощта - 15 -  Боряна Братоева, Константин Еленков, Христо Петков

Подкастът на Нощта - 15 - Дарин Ангелов и Максим Ешкенази

Историците твърдят, че балетът се е появил, защото благородниците трябвало да изглеждат достойни и без усилие във всичките си движения, танците им да имат величествена грация, да работят бързо с краката. И всичко това придобива все по-голямо значение в края на XVII в., когато Луи XIV създава училище за танцьори в Académie Royale de Musique, на 28 юни 1669 г. (по-късно наречено Опера), и тук започва истинската история на балетното изкуство. Балетната техника, както повечето класически барокови фигуративни изкуства, залага на симетрията, динамичния баланс и хармонията на цялото тяло. По това време представления обикновено се провеждали на сцена с публика, седнала отпред, от тази гледна точка сценографията и танцьорите наистина приличали на движеща се картина, рамкирана в сценичното пространство. Тясната връзка между живописта и балета е забелязана от влиятелния теоретик и учител Жан-Жорж Новер, който насърчава хореографите да учат живопис, за да създават ефектни сценични етюди.

Казват, че кризите са нови възможности. Да преборим старите порядки, да преживеем катарзис, да погледнем вътре в себе си, да направим равносметка... Дали ще е така с тази криза само времето ще покаже. Но едно е сигурно, че след като всичко това свърши, ще имаме неистова необходимост да се докоснем отново до истинския, живия театър. Да останем в залата след края на представлението, да помислим в тъмното, да зададем онези въпроси и да получим онези отговори, които само театърът може да ни даде. И да имаме отново шанса да намерим сърцето си като тенекиения човек в „Хората от Оз“!

Настоящето изглежда така: дистанционно образование, телемедицина, още по-масово пазаруване онлайн, финансови технологии за всички, повече Netflix, по-малко кино и театър, повече "колове" по Zoom и по-малко оперативки, повече вкъщи и по-малко в офиса. Не всичко може да премине във виртуалния свят, но тенденцията е всичко да има свой дигитален еквивалент и в случай на голяма криза животът да може да продължи без излишни усложнения. 

Промените в културната среда изискват установяване на ново равновесие в изкуствата. Това е голямото предизвикателство на театралното „Утре“ – правилно да се идентифицират възможностите, които новият контекст и технологиите предлагат и да се използват за постигане на по-голяма ангажираност и достъп на аудитoрията до културното съдържание.

Разговор за победите и загубите в театъра, за времето, което ни се изплъзва и изключителността на театъра