Музикалната история днес е за една
песен, която много хора свързват с
връщане към родния дом. Това е „Green,
Green Grass of Home“ на Tom Jones от
градски легенди говорят, че Tom
Jones (Том Джоунс) избира
тази песен поради различни къщи, към
които има носталгия. Но да оставим това
настрана и да се запознаем с реалната
история. Песента е написана през 1964
година от Curly Putman(Кърли
Пътман), автор на песни
от Нешвил, щата Тенеси. Той е отчасти
вдъхновен за създаването на парчето от
филма „The Asphalt Jungle“
(Асфалтовата джунгла)
от 1950 година, режисиран от John
Huston (Джон Хюстън) и с
участието на актьори като Sterling
Hayden (Стърлинг Хейдън),
James Whitmore (Джеймс Уитмор)
и Marilyn Monroe (Мерилин Монро).
Това е първият филм, в който Мерилин
Монро привлича вниманието на публиката.
Продукцията, базирана на едноименния
роман на William Riley Burnett (Уилям
Райли Бърнет) от 1949 година,
разказва за група мъже, които се опитват
да направят обир. Един от тях се включва
в грабежа, защото възнамерява да напусне
града и да откупи семейната ферма за
коне, в която е израснал и някога е била
отнета от родителите му поради натрупани
дългове. В края на филма човекът е тежко
ранен и бяга от полицията. В последната
сцена той най-сетне стига до родната си
ферма, намираща се в живописна хълмиста
местност, но там умира от огнестрелна
рана. Домът от детството на героя е
онова, което дава вдъхновение на Пътман.
Къщата с напукана боя, стария дъб и
зелената трева в текста са свързани с
това вдъхновение. В текста на „Green,
Green, Grass Of Home“ един мъж се завръща в
дома на детството си, който не е посещавал
много отдавна. На слизане от влака го
посрещат усмихнати родителите му и
любимата му Мери. Той се разхожда с Мери
в родното си място, връщайки се към
спомените за стария дъб, където си е
играел като малък. Песента внезапно
преминава в реч. Мъжът се събужда,
виждайки сивите стени около себе си, и
осъзнава, че е в затвора. А в същия ден
е определена смъртната му присъда.
Осъденият вижда пазача и тъжния стар
свещеник, които ще вървят с него до
мястото на екзекуцията. Но след това
той пак ще се върне в сянката на стария
дъб, под който ще положат тялото му. Там,
при неговите скъпи близки, под „зелената,
зелена трева на дома“. Отново темата
за свободата е поставена, но тук е по
различен начин от онзи, който се чува в
песните на рок творците от началото и
път песента е изпълнена от Johnny
Darrell (Джони Даръл) през
1965 година и в неговата версия не добива
особена популярност. Тя става известна
благодарение на изпълнението на кънтри
звездата Porter Wagoner (Портър
Уагънър), записана от него
на седми юни 1965 година в студио на „RCA
Victor“ в Нешвил, Тенеси, САЩ и включена
в излезлия месец по-късно негов албум
„On The Road: The
Porter Wagoner Show“. През следващите месеци
я записват и Bobby Bare (Боби
Беър) и Jerry Lee
Lewis (Джери Лий Луис).
Но как Том Джоунс стига до тази песен?
Благодарение на интереса си към
творчеството на Джери Лий Луис. Ето
какво твърди една популярна версия.
През 1965 година Луис издава свой кънтри
албум със заглавие „Country
Songs For City Folks“. Когато Том отсяда в
Ню Йорк същата година по повод изявата
си в шоуто на Ed Sullivan (Ед
Съливан), той се отбива
до офиса на компанията „Colony
Records“ и пита дали имат нещо ново от
Луис. Том му е фанатичен фен и събира
всички негови албуми. Те му дават прясно
излезлия албум и именно там Том Джоунс
чува неговата интерпретация на „Green,
Green Grass Of Home“. Остава силно впечатлен
и година по-късно записва парчето.
Попитан в интервю, самият Том Джоунс
разказва нещо различно. Според него за
първи път е чул песента в английска
класация по радиото, водена от Jon Kutner
(Джон Кътнър)
и Spencer Leigh (Спенсър
Лий). След това говори със
своя музикален продуцент Peter
Sullivan (Питър Съливан)
и даже той е доста против това Том да я
записва, тъй като става дума
за кънтри песен. Но Том го убеждава и
