Darik Podcast

Darik Podcast

By Darik PodcastNewsNews Commentary
Download on the App Store

Darik Podcast episodes

  • Музикална история еп. 24: „Satisfaction“ на „The Rolling Stones“

    Говорейки за музиката от 60-те, не можем да пропуснем една от най-актуалните групи на десетилетието – „The Rolling Stones“ и техният суперхит „Satisfaction“ от 1965 година.

    Много музикални критици и фенове през годините са поставяли въпроса за конкуренцията между двете най-популярни британски рок групи от 60-те - „The Beatles“ и „The Rolling Stones“. А двете групи творят в съвсем различни посоки и имат доста различен стил на музициране. Първият хит, с който „Стоунс“ пробиват английските чартове през ноември 1963 година, „I Wanna Be Your Man“, е написан от Пол Маккартни и Джон Ленън. От „The Beatles“ първоначално не харесват песента, смятайки я за незавършена, и я дават на своите колеги. Година след успеха на „The Rolling Stones“, от „The Beatles“ записват и своята версия на парчето. Когато се чуят последователно, може да се усети и голямата разлика в творческия подход на двете банди. През 1964 година хитовете на„Бийтълс“ са навсякъде и това не позволява на „Стоунс“ да пробият в Америка. Но нещата се променят през лятото на 1965 година. „Стоунс“ вече имат три сингъла с първи места в британските чартове. Между 23 април и 29 май групата е на първото си американско турне. Деветият им концерт е на шести май на стадиона „Джак Ръсел“ в Клируотър, Флорида, пред над три хиляди души. Около двеста млади фенове се качват по трибуните, спречкват се с полицията и се втурват към сцената. Настава хаос и групата е принудена да спре след четвъртата песен. Музикантите се качват в кола и бързо се прибират в хотела. Те вече познават настроенията на младите американци, търсещи израз на недоволството си чрез музиката.

    Началната китарна мелодия на „(I Can’t Get No) Satisfaction“ е дело на китариста Keith Richards (Кийд Ричардс). Тя се появява в съня му. В просъница той включва касетофона „Филипс“, който е до него. След като я изсвирва с акустична китара и промърморва „(I Can’t Get No) Satisfaction“, той заспива отново. Когато се събужда на сутринта и прослушва записа, чува две минути свирене, а през следващите 40 минути - собственото си хъркане. Поне така разказва той самият в едно по-късно интервю. Най-разнообразни места са сочени за раждането на тази мелодия. Едни сочат хотела „Jack Tar Harris“ в Клируотър, Флорида, където музикантите почиват след злощастния концерт. Други са убедени, че е в лондонска къща в квартал „Челси“, а трети настояват, че е хотел „Хилтън“ в британската столица. Самият Ричардс сочи в автобиографията си като място на първата идея апартамента си в Карлтън Хил, Сейнт Джонс Ууд, Лондон. Така или иначе, проваленият концерт дава тласък на творческия процес. Смята се, че Ричардс е измислил китарната мелодия под влиянието на „Dancing In The Streets“ на соул групата „Martha & The Vandellas“, която е доста любима на момчетата по онова време и даже по-късно те ще запишат в своя версия с David Bowie (Дейвид Бауи). На седми май Ричардс пуска на групата мелодията си от записа и вокалистът Mick Jagger (Мик Джагър) пише текста на „Satisfaction“ до басейна на хотела в Клируотър. Именно това обърква някои източници, че и музиката е творена там. Приносът на Ричардс в текста е само заглавието „(I Can’t Get No) Satisfaction“. Вероятно за него е вдъхновен от своя кумир Chuck Berry (Чък Бери) и откъс от текста на песента му „Thirty days“ от 1955 година:

    „If I don’t get no satisfaction from the judge

    I’m gonna take it to the FBI and voice my grudge…“

    На десети май момчетата влизат за записи в „Chess Studios“ в Чикаго, Илинойс - студиото, в което седем години по-рано Chuck Berry записва своя хит „Johnny B. Goode“, за когото разказахме в предишен епизод. В този първи запис на „Satisfaction“ Brian Jones (Брайън Джоунс) свири и на устна хармоника, а китарите са само акустични. Записът не задоволява групата и звучи като фолкрок.

    15 min
  • Музикална история еп. 23: „The House Of The Rising Sun“ на „The Animals“

    В поредния епизод на нашата рубрика ще ви разкажем за песента, смятана за първия класически рок хит. Това е „The House Of The Rising Sun“ на „The Animals“ от 1964 година.

    Много е деликатно да бъде разказана тази история. Нейният зародиш е твърде стар и е голяма мистерия. И все пак има една отправна точка, която може да ни даде известна представа. В песента главният герой говори как някога имало една къща в Ню Орлиънс и всички я наричали „Къщата на изгряващото слънце“. Той бил бедно момче, но тази къща го притегляла така, както веригите теглят краката на затворниците. Но тя била и къща на греха и саморазрушението. По-нататък текстът разказва за зависимост от хазарт и алкохол. Главното е, че това е къща на греха, място с лоша слава. Къща на изгряващото слънце е евфемизъм за бордей и той съществува в няколко различни старинни английски песни. Още преди години за историците е било интересно как тази песен в най-различни варианти, в които главния герой е лека жена, войник, затворник, каубой, или просто бедно момче, е била разпространена из цяла Америка. В опит да разберем това, ще разровим потайностите на фолклора, където винаги има изненади.
    Предполага се, че първообразът на „The House Of The Rising Sun“ е в старинната песен „The Unfortunate Rake“, определяна жанрово като балада в „Broadside“ стил. Мелодията на тази песен датира още от XVI век. Нейна родина е Англия, а някои предполагат, че там тя е пренесена от френски преселници. Текстът разказва за млад мъж, умиращ от сифилис, след като е намерил млада жена, радост за сърцето му. Баща му го предупреждавал, че порочните пътища, по които е поел, ще го доведат до това, но той не му обръщал внимание. Умиращият се срамува от болестта си и моли своя приятел да бъде изпратен в отвъдното с весели песни. Той иска целият ковчег да бъде покрит с ароматни цветя, за да не разберат носачите от какво умира, а в погребалното слово да се каже, че е посечен в разцвета на силите си.
    През вековете „The Unfortunate Rake“ е имала и мъжки, и женски адаптации. През 1937 година популярният събирач на народни песни Alan Lomax (Алън Ломакс) записва текст на песен със заглавие „Rising Sun Blues“, изпята от момиче от Кентъки. Там се пее за Къщата на изгряващото слънце, където много момичета са били подведени да влязат. Ако е слушала съветите на майка си, и героинята никога нямало да се подведе, но била млада и глупава. По-нататък тя моли хората да кажат на нейната сестра никога да не влиза в тази къща и да я избягва, защото там ходи един скитник и пияница. Лирическата героиня завършва, че сега се връща в тази къща, сякаш теглена от затворническа верига, за да прекара остатъка от живота си там. Веригата, предполагат някои, символизира брачен съюз. В целия текст има едно непрекъснато чувство на обреченост. Песента е пренесена в Америка още през XIX век, където сериозно е видоизменена от тъмнокожите певци. А през XIX век Ню Орлиънс ври и кипи. Това е петият най-голям град в САЩ с постоянен приток на хора отвсякъде, с едно от най-натоварените пристанища и с район, където проституцията е легализирана. По онова време много момичета в града се препитават с проституция, особено след Гражданската война.

    14 min
  • Босна и Херцеговина на кръстопътя между Запада и Изтока

    Босна и Херцеговина има една изключително сложна държавна структура.Югославските войни оставят своя отпечатък върху страната и я превръщат в лесна жертва на чуждото влияние след Дейтънското споразумение от 1995 г. Въпреки че от десетилетия гледа с надежда към Европейския съюз, Босна и до днес е разкъсана между Запада и Изтока.

    Лейла Бичакчич е директор и съосновател на Центъра за разследваща журналистика в Сараево. Тя бе и участник в голямата международна конференция за дезинформацията в Югоизточна Европа, която се проведе в началото на април в София.

    17 min
  • Случайно ли миризливките изчезнаха след атентата срещу Гешев?

    Петканов отново е полезен като ортопедични гащи прашка и разкрива списък със заподозрени за атентата, предложения за продуктивни срещи между инсценираниращите преговори политици, анализ на владайска мечка. Чуйте, вижте, настървете се в посока да имате продуктивен ден!

    19 min
  • Ти си знаеш, Гого

    В Световния ден на свободния печат ефирът е използван за свобода на словото. Истории от стари медийни прояви се кръстосват с гробищни хамстери, семейни кеч драми и комиксен сексизъм, а един учен си пробива главата. С други думи - сряда е. Вижте, чуйте и не преяждайте със свещи, ако сте в буркан:

    1 hr 8 min
  • Защо е имало дуел на балон

    Тази сряда е вторник, но се усеща като четвъртък, така че ето 3 факта, които да върнат кръвното ви в нормални нива:


    - Как полицаите в Древен Египет за ползвали павиани

    - Как немски кмет е спасил селото си

    - Защо е имало дуел на балон

    17 min

About Darik Podcast

From the publisher's feed

Най-интересно от ефира на Дарик Радио - интервюта, анализи, коментари по темите на деня