Говорейки за музиката от 60-те, не можем
да пропуснем една от най-актуалните
групи на десетилетието – „The
Rolling Stones“ и техният суперхит
„Satisfaction“ от 1965 година.
музикални критици и фенове през годините
са поставяли въпроса за конкуренцията
между двете най-популярни британски
рок групи от 60-те - „The Beatles“
и „The Rolling Stones“. А двете
групи творят в съвсем различни посоки
и имат доста различен стил на музициране.
Първият хит, с който „Стоунс“ пробиват
английските чартове през ноември 1963
година, „I Wanna Be Your Man“, е
написан от Пол Маккартни и Джон Ленън.
От „The Beatles“ първоначално
не харесват песента, смятайки я за
незавършена, и я дават на своите колеги.
Година след успеха на „The
Rolling Stones“, от „The Beatles“
записват и своята версия на парчето.
Когато се чуят последователно, може да
се усети и голямата разлика в творческия
подход на двете банди. През 1964 година
хитовете на„Бийтълс“ са навсякъде и
това не позволява на „Стоунс“ да пробият
в Америка. Но нещата се променят през
лятото на 1965 година. „Стоунс“ вече имат
три сингъла с първи места в британските
чартове. Между 23 април и
29 май групата е на първото си американско
турне. Деветият им концерт е на шести
май на стадиона „Джак Ръсел“ в Клируотър,
Флорида, пред над три хиляди души. Около
двеста млади фенове се качват по
трибуните, спречкват се с полицията и
се втурват към сцената. Настава хаос и
групата е принудена да спре след
четвъртата песен. Музикантите се качват
в кола и бързо се прибират в хотела. Те
вече познават настроенията на младите
американци, търсещи израз на недоволството
китарна мелодия на „(I Can’t
Get No) Satisfaction“ е дело на китариста
Keith Richards (Кийд Ричардс).
Тя се появява в съня му. В просъница той
включва касетофона „Филипс“, който е
до него. След като я изсвирва с акустична
китара и промърморва „(I Can’t
Get No) Satisfaction“, той заспива отново.
Когато се събужда на сутринта и прослушва
записа, чува две минути свирене, а през
следващите 40 минути - собственото си
хъркане. Поне така разказва той самият
в едно по-късно интервю. Най-разнообразни
места са сочени за раждането на тази
мелодия. Едни сочат хотела „Jack
Tar Harris“ в Клируотър, Флорида, където
музикантите почиват след злощастния
концерт. Други са убедени, че е в лондонска
къща в квартал „Челси“, а трети настояват,
че е хотел „Хилтън“ в британската
столица. Самият Ричардс сочи в
автобиографията си като място на първата
идея апартамента си в Карлтън Хил, Сейнт
Джонс Ууд, Лондон. Така или иначе,
проваленият концерт дава тласък на
творческия процес. Смята се, че Ричардс
е измислил китарната мелодия под
влиянието на „Dancing In The Streets“
на соул групата „Martha & The
Vandellas“, която е доста любима на
момчетата по онова време и даже по-късно
те ще запишат в своя версия
с David Bowie (Дейвид Бауи).
На седми май Ричардс пуска на групата
мелодията си от записа и вокалистът
Mick Jagger (Мик Джагър)
пише текста на „Satisfaction“
до басейна на хотела в Клируотър. Именно
това обърква някои източници, че и
музиката е творена там. Приносът на
Ричардс в текста е само заглавието „(I
Can’t Get No) Satisfaction“. Вероятно за него
е вдъхновен от своя кумир Chuck
Berry (Чък Бери) и откъс
от текста на песента му „Thirty
get no satisfaction from the judge
it to the FBI and voice my grudge…“
