Любомир Бабуров, Еньо Стоянов и Стоян Ставру обсъждат:

- Има ли литература във видеоигрите?

- Каква е ролята на базите данни и на сюжета?

- Колко свободни са играчите в световете, които създават?

- Какво притежаваме във видеоигрите?

- Има ли експлоатация във видеоигрите?

- Кои са двете страни на играта: свободата и правилата?

- Как се осъществява критическата задача във видеоигрите?

- Как играчите могат да извършват подривни действия, съпротивлявайки се на диспозициите на играта?

- Възможно ли е процедурите да носят смисъл?

- Защо книгите за разлика от видеоигрите не изискват от нас да се съгласяваме с „общи условия“ за тяхното четене?

- Опасна муза ли са видеоигрите?

- Имат ли място юристите във видеоигрите?

- Манипулират ли ни игрите?

- Има ли наратив в тетриса?

- Какво представляват т.нар. „машини за сюжети“?

- Какво представлява пародията като жанр във видеоигрите?

Разговорът ни днес продължава с темата за видеоигрите, които често се подценяват не толкова като медия, колкото като форма на литература. Разглеждаме различните подходи, които видеоигрите мога да имат към наратива: кой създава световете и сюжетите във видеоигрите, на кого принадлежат създадените в тези светове дигитални активи и възпроизвеждат ли тяхното разпределение съществуващите между хората неравенствата и форми на насилие? Може ла да разглеждаме видеоигрите като форма на изкуство и кога това изкуство се превръща в спорт? Тези и много други въпроси обсъдихме в епизода.

===

Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.

Допълнителни бележки към епизода: https://ratio.bg/podcast/504/

Гледайте и на видео: https://youtu.be/Ad7AOKxFb7o

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: https://ratio.bg/support/