Z-Каст

By ClubZSociety & Culture News News Commentary Politics

Z-Каст episodes

August 07Z-Каст, еп. 236 - "Още една Сеута нахлува в Сеута". Нова мигрантска вълна или хибридна атака?
Send us Fan Mail
Десетки хиляди мигранти преминаха от Мароко към испанския автономен град Сеута за кратък период. Нова мигрантска вълна ли се задава към Европа, или става дума за организиран натиск с политически цели?
Това е темата в новия епизод на Z-Каст, в който гостува кореспондентът на Клуб Z в Брюксел Момчил Инджов.
Според него случилото се не е обикновена миграционна криза.
"Уникалното е, че тук става дума за една открито хибридна атака."
А именно - фалшиви новини, уверяващи мароканци, че сега е моментът да влязат в Европа. Макар дефакто никой да не стъпва в Шенген.
Инджов посочва и мащаба на случилото се, като сравнява броя на преминалите с населението на самия автономен град - и в двата случая близо 80 000 души:
"Още една Сеута нахлува в Сеута."
Според него засега няма основания да се говори за нова голяма мигрантска вълна към Европа, но остава опасността миграцията да бъде използвана като средство за натиск.
"Това е вече по-голямата опасност - че мигрантите се използват и за хибридни атаки."
Говорим и за политическите последици от подобна криза, възможното засилване на крайната десница, отношенията между Мароко, ЕС и САЩ и контрола по европейските граници.
Какво всъщност се случи в Сеута?
Задава ли се нова мигрантска вълна?
Може ли миграцията да се превърне в инструмент за политически натиск?
Ще спечели ли крайната десница от новите страхове в Европа?
Отговорите - в новия епизод на Z-Каст.
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
27 min
August 05Z-Каст, еп. 235 - Хамас за първи път говори за разоръжаване. Исторически обрат или тактически ход?
Send us Fan Mail
За първи път в историята си "Хамас" заявява готовност да се разоръжи. Дали това е началото на край на войната в Газа или поредният тактически ход в един от най-дългите конфликти в света?
Това е основната тема в новия епизод на Z-Каст, в който ни гостува международният редактор на Клуб Z Капка Тодорова.
Според нея самият факт, че организацията изобщо говори за разоръжаване, представлява историческа промяна.
"За първи път в историята си Хамас изобщо формулира изречение: 'Да, съгласни сме да се разоръжим'", казва тя.
Тодорова обаче предупреждава, че подобна заявка не означава автоматично мир.
"Да вярваш на подадената ръка и добрата дума е западна технология на преговори, но не е там", отбелязва тя,
И припомня за сложната структура на "Хамас", вътрешните противоречия в организацията и влиянието на регионални играчи като Иран и Турция.
"В Газа икономика няма. Хората, които изкарват пари, са терористите. Оръжието е в тях, парите са в тях", казва още Тодорова.
Говорим бъдещето на Израел преди парламентарните избори през октомври, вътрешнополитическите проблеми в страната и отражението на войната върху обществото.
Какво реално означава евентуално разоръжаване на Хамас?
Защо мирът не може да бъде постигнат само с предаване на оръжията?
Какви са шансовете Бенямин Нетаняху да запази властта?
Защо изборите през октомври могат да се окажат решаващи за бъдещето на Израел като демократична държава?
Отговорите на тези и още въпроси - гледайте и слушайте в новия епизод на Z-Каст.
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
25 min
July 24Z-Каст, еп. 234 - За "Одисеята" и филмите, които карат хората да си говорят
Send us Fan Mail
Още преди премиерата си "Одисея" на Кристофър Нолан се превърна в една от най-оспорваните филмови продукции на годината. Дебатът не беше за режисурата или интерпретацията на Омировия епос, а за избора на актьори за някои от второстепенните роли. Според програмния директор на "Киномания" и Кино "Одеон" Христо Христозов обаче именно този спор е изиграл ролята на най-добрата възможна реклама.
В новия епизод на Z-Каст той коментира защо дебатът около кастинга е отклонил вниманието от истинските теми във филма и защо "Одисеята" трябва да се разглежда като съвременен разказ за човешките ценности.
"Не е важна клюката. Филмът говори за принципи, а принципите са универсални правила, които независимо дали ни харесват или не, остават непроменени."
Христозов подчертава, че Нолан не прави буквална екранизация на Омир, а съвременна интерпретация, която кара зрителите да търсят първоизточника.
"Филмът успява да говори на съвременния човек. Не е нужно да си чел "Одисея", за да го гледаш с разбиране. Даже след това ти се чете, защото искаш да разбереш още повече", казва той. "В момента в глобален мащаб огромни тиражи на "Одисея" биват отпечатани, наново се издава, преиздава, хората четат. Този филм има изключително ценен образователен ефект."
Разговорът засяга още връзката между "Одисеята" и новия филм на Гюс ван Сант "Мъртва хватка", общите теми за човешкото достойнство, както и въпроса може ли киното да се превърне в място за диалог, вместо за разделение.
Защо "културната война" около кастинга всъщност помогна на "Одисеята"?
Трябва ли екранизация на митологичен епос да бъде исторически достоверна?
Можем ли да направим връзка между "Одисеята" и новия филм на Гюс ван Сант "Мъртва хватка"?
Може ли киното да накара хора с противоположни убеждения да разговарят, вместо да воюват?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 234-и епизод на Z-Каст
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
50 min
July 14Z-Каст, еп. 233 - Гора, стадиони и сцени, или застрояване? За ПУП-а на Борисовата с арх. Любо Георгиев
Send us Fan Mail
След 13 години спорове, обществени обсъждания и неуспешни опити, София отново е на прага на решение за бъдещето на Борисовата градина - приемането на Подробен устройствен план на парка.
В новия епизод на Z-Каст ни гостуваарх. Любо Георгиев, заместник-кмет на Столична община по направление "Градско планиране и развитие", който обяснява какво всъщност представлява подробният устройствен план (ПУП) и защо около него има толкова много спорове.
"Това, че има план за застрояване, не означава, че паркът ще бъде застроен. Всъщност, ако искаш да спреш някакъв вид застрояване и презастрояване, трябва да имаш такъв план, за да поставиш рамките", обясни той.
По думите му най-големият риск за Борисовата градина не е самият план, а липсата на такъв.
"Без план Борисовата градина ще продължи по течението на произвола и на възможните намеси, които през годините са се доказали именно заради липсата на план", посочва той.
В епизода се обсъждат още най-спорните теми около бъдещето на парка – трябва ли да бъде възстановен стадион "Юнак", необходими ли са подземни паркинги, къде могат да се провеждат концерти и спортни събития и как да бъде намерен баланс между природата, спорта, културата и обществения интерес.
Трябва ли да има нови стадиони и подземни паркинги в Борисовата градина?
Защо липсата на ПУП създава повече възможности за строителство, а не обратното?
Има ли място за концерти, спорт и други събития в най-големия парк на София?
Възможно ли е след 13 години спорове СОС най-после да приеме устройствен план за Борисовата градина?
Отговорите на тези въпроси и още - гледайте и чуйте в Z-Каст 233.

Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
25 min
June 19Z-Каст, еп. 232 - "Справедлива цена"? Единственият безусловен регулатор на пазара са потребителите
Send us Fan Mail
Вчера Съдът на ЕС взе решение във вреда на Унгария - ценовите тавани противоречат на правото на ЕС. Натам ли отиваме и ние с опитите на управляващите да влияят на базовите цени?
Какво да очакваме от новия бюджет, струва ли си взимането на още дълг, какви са перспективите пред българската икономика - по тези въпроси разговаряме в новия Z-Каст с икономическият журналист и водещ на предаването „Ревизия“ по Nova News Йордан Бързаков.
Неясни експерименти като "справедлива цена" и "справедлива стойност" не просто не решават фундаментални проблеми.
"Проблемът не е, че можем да бъдем наказани. Проблемът е, че мерките са апелативни. Проблемът е, че те няма да свършат никаква работа. Напротив, възможно е да навредят на българската пазарна икономика", коментира той.
Макар легално у нас засега да няма ценови таван, това казва на всички чужди инвеститори, че утре България може да промени правилата по всякакъв начин.
"Единственият категоричен, 100% безусловен регулатор на пазарната икономика са потребителите", отбелязва Бързаков.
Според него пенсионната ни система е станала Понци схема, а за състоянието на нашия бюджет няма невинни - отговорни са хора и сред бившите управляващи, и сред настоящите.
"Най-доброто нещо, което мога да кажа за икономическата политика на настоящото правителство и на мнозинството зад него, е, че имат желание. Възможността обаче трябва да бъде подкрепена от способност. И от някаква форма на знание, политическа воля и методика, по която това да се случи. Хаосът е тотален. Нямат никаква представа кое, как и откъде да започнат да правят."
Още в разговора:
Кой всъщност е основният генератор на инфлацията в България?
Защо инвеститорите се тревожат повече от темпа на растеж на дълга, отколкото от неговия размер?
Има ли политическа воля за реформи или България отново отлага неизбежните решения?
Какво ще научим от бюджета за стойността на обещанията и политическото бъдеще на ПБ и Радев?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 232.
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
35 min
June 05Z-Каст, еп. 231 - "ПБ е огромна като власт, малка като капацитет. А засега - объркана"
Send us Fan Mail
"Прогресивна България" разполага със 131 депутати и пълната политическа възможност да управлява, но засега показва повече объркване, отколкото посока. Това коментира журналистът Веселин Стойнев в новия епизод на Z-Каст.
Според него новата власт е попаднала в парадокс: "много голяма" като парламентарно мнозинство, но "малка" като опит, хора и управленски капацитет.
"Те нямат опит, нямат хора. Изправени са пред натиска от огромни очаквания и обещания и сега малко приличат на пате в кълчища", казва Стойнев.

Окончателно: ПБ няма да намалява старите пенсии. Новите обаче ще са с 30 евро надолу
Той смята, че първите идеи около бюджета, пенсионерите, партийните субсидии и "справедливите цени" създават впечатление за реакции на парче, а не за последователна политика.
"Дошъл си на власт с твърдението, че ще бориш олигархията, и първото, което чуват хората, е, че ще махнат ковид-добавките на новите пенсионери", посочва журналистът.
По думите му истинският тест ще бъде бюджетът за втората половина на годината - там ще се види дали управляващите имат план за дефицита, инфлацията и администрацията.
Стойнев коментира и идеологическия профил на ПБ. Въпреки името и очакванията на част от избирателите, според него формацията не изглежда лява.
"Нищо ляво няма в Прогресивна България. Това е една дясноцентристка партия", казва той.
Според него голямата опасност пред ПБ е, че властта е получена бързо, но още няма партия, структура и собствен устойчив електорат зад нея.
"Тези 131 депутати изведнъж могат да се изпарят", предупреждава Стойнев.
Има ли реален бюджетен дефицит или управляващите преувеличават наследството?
Защо мерките за "справедливи цени" изглеждат като политически натиск, а не като реформа?
Ще успее ли ПБ да се превърне в партия на властта по модела на ГЕРБ?
Защо огромното мнозинство може да се окаже капан?
Може ли опозицията да помогне на управляващите да не се провалят бързо?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 231
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
39 min
May 22Z-Каст, еп. 230 - Кой пали България, кой не я гаси – и кой излезе в отпуска
Send us Fan Mail
Една от първите задачи на всяко ново мнозинство в Народното събрание е да промени правилника - този специален закон, който урежда как работи най-важния орган в нашата демокрация.
Управляващите от "Прогресивна България" представят поправките като опит парламентът да стане по-ефективен. Опозицията обаче видя в него съкращаване на срокове, отслабване на контролни механизми и ограничаване на възможностите на всички депутати да си вършат работата.
По темата в Z-Каст гостува Пламена Игнатова, политически редактор и парламентарен репортер на Клуб Z.
"Това, което се опитват управляващите да кажат, е: спокойно, ние сме много добронамерени към вас. Ние няма да злоупотребяваме с това нещо. През ум въобще не ни минава. А от другата страна чуваме: извинявайте, но не ни правете на глупаци, защото рано или късно всеки се изкушава да посегне на парламентарния правилник като инструмент за надмощие", казва Игнатова.
В подкаста тя връща лентата назад към създаването на временната комисия за правилника. Вместо да бъде на паритетен принцип, както е било обичайно през последните години, комисията е формирана пропорционално - т.е. ПБ имат най-много представители в нея.
"Това, което виждаме в момента да се случва с правилника, не е, че ПБ залага на качеството, а че залага на бързината. И това остава необяснимо за момента. Те дори не могат да го мотивират", казва Игнатова.
Според нея съкращаването на срокове няма да удари само опозицията. То ще засегне и самите депутати от мнозинството, защото не всеки народен представител има експертиза по всяка тема, по която трябва да гласува. Същото важи и за професионални общности, неправителствени организации и експерти, които често дават становища по важни законопроекти.
"Много е важно да не се съкращават сроковете за експертни становища. Има много гилдии, които са засегнати от конкретно законодателство. Всеки ден боравят с него - било то бизнес, било то неправителствен сектор - и липсата на време да се запознаят с нови предложени текстове със сигурност би навредила на качеството на законодателството", казва тя.
Особено чувствителен е и въпросът за парламентарния контрол. Ако министрите могат да отлагат отговори без реално ограничение, парламентът губи една от основните си функции - да контролира изпълнителната власт.
Защо правилникът на Народното събрание е повече от технически документ?
Ограничава ли "Прогресивна България" правата на опозицията под претекст за по-ефективен парламент?
Как съкращаването на срокове може да влоши качеството на законите?
Защо достъпът на депутатите до документи от институциите е важен и за журналистите, и за обществото?
Отговорите на тези въпроси гледайте и чуйте в новия епизод на Z-Каст
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
24 min
May 08Z-Каст, еп. 229 - Радев обеща да разгражда модела - днес показа с кого
Send us Fan Mail
Румен Радев вече има правителство и собствено парламентарно мнозинство. Но още първият ден на новата власт показа, че най-трудните въпроси няма да чакат обичайните 100 дни комфорт.
В новия епизод на Z-Каст разговаряме с политическия редактор на Клуб Z Любен Обретенов, който проследи в Народното събрание гласуването на кабинета.
Според него съставът на правителството не е изненадващ като профил, дори отделни имена и CV-та да правят впечатление.
"Хора, които може би ще изпълняват задачи, но едва ли ще правят политика", смята той.
Една от основните теми е съдебната реформа - от правосъдния министър до предстоящия избор на нов Висш съдебен съвет. За Обретенов борбата със корупцията и реформата в съдебната власт не могат да бъдат разделяни.
"Върховенството на закона е основният икономически ресурс", казва той.
Разговорът стига и до Делян Пеевски, ролята на ГЕРБ и провалената идея за парламентарна комисия по казуси около санкционирания за корупция политик. Според Обретенов такива комисии имат смисъл, защото "вадят факти публично", дори когато прокуратурата не стига до резултат.
Ще видим ли Радев като един балкански Орбан в близкото бъдеще, или това се отлага с години?
Какъв е профилът на новия кабинет?
Ще има ли реална съдебна реформа и как ще разберем дали се е случила?
Каква опозиция може да бъде ПП-ДБ?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия епизод на Z-Каст.
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
29 min
April 30Z-Каст, еп. 228 - И младите дадоха мнозинство на Радев - ами сега?
Send us Fan Mail
За първи път от края на 90-те години една политическа сила влиза в Народното събрание със собствено мнозинство. Румен Радев вече няма нужда от сложни коалиционни аритметики, за да излъчи кабинет. Но с това идва и цялата отговорност за управлението - подкрепено в голяма степен и от най-младото поколение.
По темата разговаряме в Z-Каст с Георги Петков и Мартин Филипов, политолози от студентската инициатива "Стоп". Двамата коментират защо младите избиратели не се оказаха толкова предвидими, колкото изглеждаше след протестите, как високата активност изхвърли част от малките партии от парламента и защо резултатът на Радев е едновременно шанс и капан.
"Оттук нататък не могат да се оправдават с никой. Ако Радев направи грешка, грешката си е негова", коментира Петков.
Според него вотът на младите е бил по-скоро вот за стабилност и срещу познатия политически модел, отколкото идеологическо влюбване в новата формация. След години, в които ГЕРБ, ДПС, Делян Пеевски, "сглобки" и кратки парламенти доминираха политическия пейзаж, голяма част от младите са поискали управление "без тях", смята той.
Филипов също вижда в резултата не само доверие, но и тежест.
"Тази отговорност, която дадоха българите на Румен Радев, е изключително голяма. Ако не се справи с управлението, ще падне и ще го заболи", казва той.
Нищо няма да стане бързо, особено наболелите реформи - смяната на Висшия съдебен съвет, отношението към Борисов и Пеевски и възможността за реална ревизия на предишните управления са сред темите, по които гостите са по-скоро предпазливи, отколкото еуфорични.
"Този модел не се демонтира за два месеца", казва Петков.
Икономиката е другият капан. Новата власт идва с очаквания за социални политики, но и със сериозни бюджетни ограничения. Затова според гостите е напълно възможно първите решения да не бъдат леви и щедри, а непопулярни и дисциплиниращи.
"Аз по-скоро очаквам липса на леви политики, защото няма пари", казва Петков.
Защо младите предпочетоха стабилност пред геополитически страхове?
Може ли Борисов и Пеевски да бъдат извадени от реалната власт?

Ще има ли ревизия на предишните управления?

Ще издържи ли новото мнозинство първия си сблъсък с бюджета?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия епизод на Z-Каст
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
43 min
April 14 Z-Каст, еп. 227 - Д-р Александър Симидчиев: Държавата ни се е превърнала в антиобраз на справедливостта
Send us Fan Mail
"Справедливостта е за мене лепилото, което ни държи като общност. Спазването на правилата от всеки човек. Държавата ни обаче се е превърнала в антиобраз на справедливостта и основната причина за това е, че съдебната система е много дисфункционална."
Това казва д-р Алекандър Симидчиев, кандидат за народен представител от коалицията "Продължаваме промяната-Демократична България", поставен под номер 3 в листата в 25 МИР - София.
Според него един от съществените проблеми в българската политика е, че повечето партии не са системни, а вождистки.
"И култът към личността на този човек, независимо от вида партия, се превръща в голяма спирачка да се мисли за принципите и за институциите, а не за конкретните личности. Така че част от големия проблем в българската политика е именно този - че се фокусираме твърде много върху личностите, а не върху принципите", смята той.
Системата тежко боледува, но има признаци, че може да бъде излекувана, твърди лекарят политик.
По-малък оптимист е за следващия парламент. Устойчива конструкция е малко вероятна да има, смята кандидат-депутатът.
"Конфигурация, която в момента се очертава в следващия парламент, не ми дава големи надежди. Подозирам, че това, което може да се случи, е първата политическа сила да се опита да наложи председател на парламента, за да може да си гарантира служебен министър-председател на следващите избори, а как ще се конфигурира служебно правителство после, вече е интересен въпрос."
За системата на здравеопазването, която познава добре отвътре, д-р Симидчиев казва, че е лесно да състредоточиш голям финансов ресурс в малко на брой субекти. Те превъртат голямо количество пари, а ти вземаш каймака от тези малко на брой субекти.
"Това е, което се случва с болничната помощ, централизирана в няколко огромни икономически субекта, които прават десетки и стотици милиони на годишна база и се опитват да усукват системата и да обясняват колко малко пари има в нея. Те са концентрирали огромния ресурс в себе си, той не е разпределен равномерно", казва той.
- Защо е толкова разпространена всеядността в българската политика - без ясно ориентири, с всеки и всичко, срещу всеки и всичко?
- Може ли очертаващата се нова конфигурация на силите в следващия парламент да доведе до реална промяна в съдебната система?
- Промяната на личностите на даден пост - примерно смяната на главен прокурор, решава ли проблемът? Вторачват ли се от ПП-ДБ в отделни имена, както често ги обвиняват техните опоненти?
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
39 min