Това е един разговор в две части, които на пръв поглед нямат нищо общо, освен това, че с нас е Катерина Стоянова от CVS България, с която говорим за доброволчество и бежанци, а после и за нейния опит с КОВИД 19, тъй като тя е един от онези хора, които наскоро се сблъскаха доста тежко с болестта.

Ще чуете много неща, но всички те са под едно мото – че, когато правиш добри дела за останалите, обикновено има много хора, които правят същото и за теб, когато изпаднеш в нужда.

Съвсем естествено в началото на разговора се фокусираме върху това какво прави Катерина и въобще кое я мотивира да продължава да се занимава. Минаваме през спомените за детството във Велико Търново и на село, отглеждано от всички баби в селото, през влизането в чужди дворове за „крадене“ на сливи, чувството да си у дома си, където и да си и ролята на детето организатор, което още като малко е събирало други деца, за да почистят парк. Днес Кат е част от екипа на една организация - CVS България. Това не е аптека, както са си мислели някакви хора, не е и пирамида, а Катерина въобще не се изживява като фараон. Зад абревиатурата стои Cooperation for voluntary service и е част от голяма международна мрежа за доброволчески обмен. Покрай тази организация преди години тя за пръв път започва да се занимава с темата за бежанците.

Говорим си за толерантността, за патриотизма и за национализма, за истинските бежански кризи, получаваните заплахи от доброжелатели и какво ли още не, свързано с работата ѝ в неправителствена организация.

Втората тема, по която говорим с Кат е скорошният ѝ опит с Ковид 19, но не си мислете, че е някаква сълзлива или пък истерична дискусия на тема колко е зле и как по-зле не може да бъде. Това, което е преживяла, много лесно би могло да се обяснява и в този ракурс, но за 5 стотинки Кат всъщност разказа какво ѝ е показал този вирус, какво е научила и как 22та дни в Пирогов всъщност променят живота ѝ.

Няколкото по 5 стотинки, които тази част от разговора ще остави у вас, са как не бива да игнорираме знаците, които животът ни дава понякога за важни неща, нуждата да се информираме правилно за нещата, които ни се случват, как смирението понякога помага да се справиш със сложни ситуации и да слушаме тялото си какво се опитва да ни каже.

Монтажът пак го направи Сашо, а Ина мина на качествен контрол връз него. Благодарим на Милена Чакандракова и екипа на Катра ФМ в Пловдив за записаните джингли, на Зорница Димитрова за сайта и визиите. Ако случайно ви е харесал, напишете едно ревю в платформата, където ни слушате, което е усилие, сравнимо само с това да натиснете Patreon бутона на сайта ни и да ни подкрепите.