Този епизод от серията ни Vox Nihili e е посветен на идеалите за Добрия съдия.

Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:

— Тунеядци ли са съдиите?

— Важно ли е чувството за справедливост на гражданите?

— Какво се случва когато митологичният съдия Херкулес (Дуоркин) срещне съдията Сизиф (Ставру)?

— До къде се разпростира зоната на разумност според Ричард Познър?

— Утопия ли е идеята за „грижовния“ съдия и поетиката на съдебния текст (Марта Нусбаум)?

— Служат ли за нещо мотивите на съдебните решения?

— Носи ли удоволствие „съдийската игра“?

— Защо Ленин не е харесвал буржоазните съдилища и как работниците и фабрикантите в крайна сметка ще научат правото?

— Какви истории и разказват съдиите („Номос и наратив“ на Робърт Ковър)?

— Какъв е патосът на дисциплиниращите другарски съдилища и каква е връзката им с промишлените и с народните съдилища?

— Буквопоклонници ли са съдиите и какво сме научили от евреите за „пратекста“?

— Канон или смърт?

— Как се дресира съдия и има ли изцяло идеологически „обезпаразитен“ съдия?

— Може ли особените мнения да са „чисто“ литературни текстове“?

Днес разговорът беше посветен на идеалите за Добрия съдия: съдията спасител, съдията герой, съдията стратег, съдията изпълнител, съдията от народа и още много други. И все пак имаше един идеал, който беше най-близо до реалността и той беше свързан с насладата от това да играеш съдийската игра.

===

Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/345

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support