В този епизод на Vox Nihili Любомир Бабуров, Мина Христова и Стоян Ставру обсъждат:

- Какво представлява колективната памет?

- Кой владее Историята?

- Кой и защо практикува селективно забравяне с цел оцеляване и политически конформизъм?

- Какво представляват политиките на паметта?

- Каква е връзката на музите с паметта?

- Може ли паметта да бъде оръжие?

- Какво представляват т.нар. „представителни доказателства“ (Сюзан Зонтаг)?

- Как се провалят местата на паметта: свидетели, архиви, паметници и музеи?

- Могат ли технологиите да заместят колективната памет?

- Каква е разликата в паметта за Васил Левски и Христо Стоичков?

- Какво представлява комуникативната памет и съществува ли „обществен договор“ за общата памет?

- Как са свързани общностите и общата памет?

- Как повторението демонстрира „парадоксът на паметта“?

- Губим ли апетита си към историята във времена, препълнени с бъдеще?

- Защо бойните техники са се превърнали в „изкуства“?

Този разговор е за колективната памет: споменът за онези събития, които ни дефинират като част от общността. В него на няколко пъти съпоставяме стойността на „живата памет“ на свидетелите, чието съществуване е ограничено във времето, с по-„далекобойните“ във времето, обективни исторически следи, съхранявани в архивите, които обаче подлежат на различна интерпретация. И все пак миналото си остава „чужда страна“, а опитите за постигане на обективност и фактологичност като че ли винаги намират начин да се провалят.

За госта:

д-р Мина Христова е главен асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Автор е на книгата„Българи сме, но не съвсем “

===

Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/383

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support